Решение по дело №78/2022 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2022 г.
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20227090700078
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

гр. Габрово, ……10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и първи септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

и секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 78 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-781 от 11.05.2021 г., подадена от А.И.А. ***, ЕГН: **********, против Заповед № 0164 от 22.02.2021 г. на зам. кмета на Община Севлиево за премахване на жилищна сграда, с искане за нейната отмяна.

С процесната Заповед е разпоредено премахването на посочен в нея строеж – масивна жилищна сграда, находящ се в ПИ ******, кв. 24, по КККР на гр. Севлиево, с размери 9.10 / 8.10 м. и височина – 3.30 м., с нови тухлени зидове, който не е разрешен по реда на ЗУТ и се явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт, като за него не е издадено разрешение за строеж.

По жалба на заинтересованото лице - адресат на заповедта, е образувано и гледано адм. д. №106 от 2021 г. Същото е приключило с Решение № 104 от 2.08.2021 г., с което съдът е отхвърлил така подадената жалба.

Съдебният акт е оспорен пред ВАС, като касационната инстанция се е произнесла с Решение № 4003 от 27.04.2022 г. по адм. д. № 11536 от 2021 г., с което е отменила първоинстанционното решение и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Според мотивите на касационното решение незаконното строителство е установено със съставянето на Констативен акт № 20 от 18.09.2020 г.  от служители в Община Севлиево, с който като извършител и собственик на постройката е посочено друго лице. Подаденото от нея възражение, че сградата е реализирана от друго лице е прието като неоснователно от административния орган. Издадена е Заповед № 0839 от 21.10.2020 г. на кмета на същата община, с която на лицето, за което е прието, че е изградило постройката, е наредено нейното премахване. По делото е представено възражение от 30.12.2020 г., както и заявление от 18.02.2021 г., подадени от този адресат след издаване на ИАА по отношение на него,  като е възразено и по повод това, че адресат е следвало да бъде А., настоящият жалбоподател. Съставен е бил нов КА № 5 от 2.02.2021 г., в който отново е описана същата постройка като незаконна на същото основание, но в него като извършител на строежа е посочен А.А.. Въз основа на този КА е издадена и процесната заповед, оспорена от него. По делото не е установено дали предходната заповед с адресат С.А.е влязла в сила. Двата административни акта са с един и същ предмет, но с различни адресати. Неправилно АСГ приема, че предходната заповед е ирелевантна за законосъобразността на настоящата, доколкото за изпълнението на преследваната от ЗУТ цел за премахване на незаконно строителство е без значение дали ще бъде осъществено от собственика на имота или от извършителя на строежа, след като и двете лица могат да бъдат адресати на такъв ИАА. Административните актове се ползват със стабилитет и с издаването и влизане в сила на заповедта по чл. 225а от ЗУТ компетентността на административния орган по този въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов такъв акт относно същия строеж, дори и по отношение на друго лице, каквото се явява настоящият жалбоподател. Повторно издаден акт при такъв случай би бил постановен при липсата на нормативните предпоставки на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът е следвало да съпостави двата предмета на тези ИАА и при установена идентичност е следвало да провери дали първият от тях е влязъл в сила. По делото е приложено нечетливо копие от известие за доставяне на пратката на предходния адресат на първата заповед, от което не може да се направи извод за надлежно съобщаване на същата. Не са събрани и доказателства за евентуалното оттегляне на тази заповед или за нейното оспорване. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, поради което е върнато за ново разглеждане и събиране на тези доказателства.

Настоящият съдебен състав следва да се съобрази с указанията, дадени от касационната съдебна инстанция и да събере липсващите доказателства, за да изясни горепосочените релевантни за спора факти.

Освен това настоящият съдебен състав е установил, че при първоначалното разглеждане на спора пред АСГ не е обсъждан въпросът за търпимостта на процесната постройка. В този случай съдът е длъжен да обследва и въпроса за търпимостта на постройката с оглед нормата на §.16, ал. 1, §. 127 от ПР на ЗУТ, според които строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В тази връзка съдът е указал на жалбоподателя, че същият следва да установи търпимост на постройката. Още повече, че този въпрос е повдигнат от жалбоподателя още в подаденото от него възражение против КА № 5 от 2.02.2021 г.

В проведено по делото открито съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. К. ***, който поддържат депозираната жалба.

За ответната страна се явява адв. Е. Кънева, която оспорва жалбата. 

Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.

От фактическа и правна страна се установява следното:

На 18.09.2020 г. служители при Община Севлиево са съставили Констативен акт № 20, в който са отразили, че при извършена от тях проверка на имот, общинска собственост – ПИ  335, кв. 24 по плана на гр. Севлиево, се установява, че е изпълнен незаконен строеж, съставляващ масивна жилищна сграда, пета категория, собственост на С.А.А., за която сграда не са налице документи за собственост. Отразено е, че строежът е изпълнен от същото лице, който се явява и възложител и строител на сградата. За строежа няма одобрен проект или конструктивно становище по чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, нито разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Направен е извод за започнало изграждане на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – жилищна сграда с посочените по-горе размери, в ПИ ****** по КК и КР на гр. Севлиево, ПИ 335, кв. 24 по регулационния план на града.

На С.А.е съставен и АУАН № 20 от същата дата за нарушение на чл. 232, ал. 2 от ЗУТ по този повод.

На 30.12.2020 г. А.подава възражение срещу така съставения й Констативен акт, като сочи, че проверката е осъществена по повод подаден от самата нея сигнал за това, че в този имот, без нейно съгласие и против волята й лицата Д.М.и А.А. са започнали да строят сградата, описана в този КА. При проверката строителството било спряно, но от 29.12.2020 г. строителните дейности започнали отново, поради което тя моли за извършване на нова проверка и спирането му, като адресат на евентуално издадения нов КА да бъдат тези лица.

Към възражението си А.прилага Нотариален акт /НА/ № 94 от 23.11.2020 г. за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, според който тя е призната за собственик на имот с идентификатор ******по КККР на гр. Севлиево с административен адрес: гр. Севлиево, ул. „****“ № 18 с площ от 133.00 кв. м. в урбанизирана територия и начин на трайно ползване – ниско застрояване. В този НА обаче не е отразено наличието на сграда, а единствено на поземлен имот с такъв идентификатор и административен адрес.

Преди да бъде изготвен този НА на 2.09.2020 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между А., като продавач, и А.И.А. като купувач, находящ се на същия административен адрес и съставляващ едноетажна къща със застроена площ от 60 кв. м. с ползване на прилежащо дворно място от около 350 кв. м. На същата дата е сключен още един писмен договор между същите страни отново като предварителен договор за прехвърляне собствеността върху описана по същия начин сграда, като е договорено, че продавачът си запазва правото да ползва и обитава две стаи от къщата. Договор в нотариална форма не е сключван, нито е налице обявяване на предварителния договор за окончателен, което означава, че и до момента собственик на описания имот е С.А..

А. е водил иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД с ответник А.за обявяване за окончателен на сключения предварителен договор. Видно от приложената по това гр. д. № 183 от 2021 г. на РС Севлиево скица – извадка от КК, в имот 335 са налице три сгради. За да отхвърли предявения иск, РС е приел, че в имота с този идентификатор е съществувала сграда ******.1 с площ от 63 кв. м, която е била предмет на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2.09.2020 г. между страните, но към 21.09.2020 г. служители от Община Севлиево са установили, че такава вече не съществува в същия имот. Поради липсата на годен предмет за прехвърляне съдът е отхвърлил исковата претенция.

На 21.10.2020 г. кметът на Община Севлиево е информирал А., че с оглед подаденото от нея възражение срещу КА № 20 от 18.09.2020 г. е установено, че тя е започнала изграждането на  незаконен строеж – масивна жилищна сграда в ПИ № 335, кв. 24, гр. Севлиево, като имотът, в който се изпълнява постройката, е общинска собственост. Указано е, че с връчването на КА е стартирала административна процедура по чл. 225а от ЗУТ, а изложените възражения не се приемат. Отговорът е получен от А.по пощата, видно от приложеното известие за доставка.

Издадена е Заповед № 0839 от 21.10.2020 г. на кмета на Община Севлиево, с която на с.а.а.е разпоредено в месечен срок да премахне процесната сграда, поради това, че същата е незаконно построена в чужд имот, без да е разрешена по реда на ЗУТ. Заповедта е изпратена по пощата на А.с писмо изх. № ДД-4-Б-03.714-/1/ от 28.10.2020 г., но по адм. д. № 106 от 2021 г. на АСГ не са налице данни дали и кога адресата е бил известен за това. По делото е приложено известие за доставка, невръчено на адресата.

На 18.02.2021 г. А.входира в Община Севлиево Заявление, с което настоява да получи отговор по подаденото от нея възражение против КА № 20 от 18.09.2020 г. и съобщава, че сградата в имота е вече довършена, същата остава незаконна, като построена в неин имот от трето лице. От съдържанието на това заявление не личи А.да е била започната със заповедта от 21.10.2020 г.

По настоящото адм. д. № 78 от 2022 г. по описа на АСГ се установява, че Заповед № ДД-4-Б-03.714-/1/ от 28.10.2020 г. не е връчена на А.. Същата е получила по пощата на 25.11.2020 г. единствено писмото с изх. № ДД-4-Б-03.752/1/ от 20.10.2022 г., изпратено с  известие за доставка като пратка № ИД PS 5400 00АСО5 5, с което е уведомена, че с КА № 20/18.09.2020 г. е започнала процедура по издаване на заповед по реда на чл. 225а от ЗУТ. Заповедта с № 0839 от 21.10.2020 г. й е изпратена със съпроводително писмо изх. № ДД-4-Б-03.714-/1/ от 28.10.2020 г., с № на пратка в Български пощи – R PS 5400 00A8RP O, която пратка не е връчена /л.65-68/.  С оглед така изложеното следва да се приеме, че като невръчена, заповедта с адресат С.А.не е влязла в законна сила и новоиздадената заповед не се явява нищожна, т.к. с нея не се пререшава отново въпрос, който е вече решен с влязъл в сила ИАА.

 С нов КА № 5 от 2.02.2021 г. на служители при Община Севлиево и при извършена проверка на масивната жилищна сграда в ПИ 335, кв. 24, Севлиево, собственост на с.а.а.според цитирания по-горе НА № 94 от 23.11.2020 г., е констатирано, че строежът е собственост на жалбоподателя А., изпълнен от него, като същият се явява и негов възложител. Обектът е описан като едноетажна жилищна сграда с размери 10/8.10 м и височина – 3.30 м., находящ се в имот с идентификатор ****** КККР на гр. Севлиево. В КА не се съдържат данни за момента на построяването й. Такива данни не могат да се извлекат единствено от твърденията на собственичката А., а следва да се установят и запишат в КА от самите проверяващи.

Против този КА А. е подал възражение, в което е посочил, че строежът не е изпълнен от него, той е правил само ремонт, необходим за запазването на сградата, но самият строеж е от 1987 г. и е в режим на търпимост, поради което не подлежи на премахване. Такива са почти всички строежи в района. Освен това имотът си е собственост на друго лице. В цитираното по-горе гр. д. този въпрос не е обследван, по него не са назначавани технически експертизи и от него не може да  се установи за каква и коя точно сграда става въпрос, дали същата е строена от А. или той е правил само ремонт и ако само я е ремонтирал, то в какъв вид и обем са извършените от СМР.

Въпреки това е издадена процесната Заповед № 0164 от 22.02.2021 г. на зам. Кмета на Община Севлиево, с която е разпоредено на жалбоподателя А. в двумесечен срок да премахне масивната жилищна сграда, т.к. същата е незаконна, изградена без строителни книжа, вкл. разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта е получена от адресата по реда на §.4, ал. 2 от ЗУТ – чрез залепване на уведомление на 22.04.2021г. на имота, за което е приложена Служебна бележка. Според тази правна норма когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. Такова е отправено еднократно по пощата, но не е получено от жалбоподателя. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В случая съобщението е поставено на табло в сградата на общината, но няма данни да е било поставено и на имота. Освен това не са налице данни, че от Община Севлиево са правени опити за установяване адреса на лицето – настоящ и постоянен, а това са данни, които са вписани официално в регистрите на населението. Общината разполага с трите имена и ЕГН на лицето и е следвало да установи първо неговите адреси, преди да премине към този начин на връчване. Поради така изложеното съдът не приема, че процедурата по връчване е спазена. Не може да се установи и кога А. е узнал за заповедта, но  въпреки това той е подал жалба срещу нея на 29.04.2021 г., която жалба следва да се счита за подадена в законния срок и от заинтересовано лице.

Със своя Заповед № 1163 от 14.11.2019 г. кметът на Община Севлиево е делегирал на зам. Кмета на същата община – Н.Т., изчерпателно изброени правомощия, сред които са и тези, по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с оглед на което и на основание чл. 225, ал. 1 от същия нормативен акт АСГ счита, че процесният ИАА е издаден от компетентен орган, в кръга на служебните му правомощия.

По делото при разглеждането му и от двата съдебни състава на АСГ не се събраха доказателства, въз основа на които да може да се направи извода, че именно А. следва да е адресат на процесната заповед. Според чл. 225а, ал. 5 от ЗУТ Принудителното премахване е за сметка на извършителя и на лицето, упражнило строителен надзор; строителя - в случай че строителството е продължило след издадена заповед за спиране на строежа от кмета на общината или заповед на лицето, упражняващо строителен надзор, вписана в заповедната книга на строежа; строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4; проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти - при несъответствие на одобрения инвестиционен проект, по който се изпълнява строежът, с изискванията за безопасност по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 4 и/или с предназначението на земята; възложителя на строежа. По делото не се установя А. да е собственик на сградата, нито че е възложител, изпълнител, строител и т.н. – т.е. не е установено качеството налице по тази норма, за да бъде адресат на заповед от типа на процесната, а качеството му на такова лице не може да се предполага само поради писмено оплакване на трето лице, каквото се явява А.. Нито в КП, нито в друг документ е отразено каква е връзката на А. със строежа и ако той е възложител и/или изпълнител на същия, то в какво точно се изразява неговото участие. При първоначалното разглеждане на делото не е изследван въпросът, въпреки, че е повдигнат изрично от жалбоподателя във възражението му против КА, кога е изградена тя, дали и кога е ремонтирана и в какво се изразява ремонтът, с оглед възможността да се установи дали той може да се окачестви като строеж по смисъла на §.1 , т. 38 от ЗУТ или става въпрос за текущ ремонт, който не представлява такава дейност и въз основа на който А. е не може да бъде задължен да събори цялата постройка. По делото при първоначалното му разглеждане е разпитан един свидетел – служител на общината, участвал в съставянето на КА, която заявява, че при разговор с А. той заявил че е собственик на строежа и че имотът бил негов, но както се установява до момента това негово убеждение не е подкрепено от доказателства. То е било базирано на сключения предварителен договор, а не на обстоятелството, че той сам е изпълнил или възложил построяването на сградата. Представил на проверяващите договор, вероятно става въпрос за предварителния такъв, но свидетелката заявява, че за нея „той не значел нищо“, с оглед на което остава неясно по какви причини в този случай проверяващите са решили, че именно А. е собственик на строежа, негов изпълнител и възложител.

С цел да установи в пълнота фактическата обстановка съдът е назначил вещо лице. Според неговото заключение процесната сграда се намира на посочения административен адрес в гр. Севлиево, ул. „****“ № 18, но попада в друг ПИ, различен от посочения в КА и процесната Заповед, а именно – имот с идентификатор 65927.503.41, като самата къща е с номер 65927.503.41.2. Цитираният в заповедта ПИ № ****** се намира в съседство, северно от имота, в който се намира процесната сграда и в него има новоизградена жилищна постройка на един етаж, но тя е на друг собственик. Грешката е допусната още при съставянето на предходния КА от 18.09.2020 г., който съдържа скица, на която сградата на С.А.е нанесена в този съседен имот. Тази грешка е прехвърлена директно в КА, въз основа на който е издадена процесната заповед и в самата заповед.

В регулационния план от 1998 г. процесната сграда е нанесена в имот пл. № 41, кв. 24 с размери 8 х 4 м. или площ от 32 кв. м. Кадастралният план от 1995 г. е заснет на място и върху него е изчертан регулационният. Въз основа на това вещото лице прави заключение, че тази сграда е строена преди 1995 г. Към нея има и пристройка, направена след 1995 г., като площта на първоначалната сграда и тази пристройка е общо 60 кв. м. От изображение в Гугъл от март, 2012 г. се установява, че на мястото на сега съществуващата сграда е имало стара жилищна такава със скатен покрив с керемиди и зад нея – стара пристройка с по-нисък покрив. От изображението на сградата, заснето през юни, 2021 г., се вижда сега съществуващата жилищна сграда, която е с нова геометрична форма на покрива, като в обема й е включена най-старата сграда и старата пристройка зад нея, в дъното на имота. През 2009 г. жилищната сграда съществува, но без част от пристройката към нея.

При направения оглед на процесната сграда вещото лице е установило, че всички оградни и преградни стени на най-стара сграда са запазени на място, съществуващи са и всички основи под тези зидове. Има изпълнена 12 кв. м. нова пристройка в югоизточната част на сградата, като покривът на старата постройка е премахнат, за укрепване на старите и новоизпълнени части от зидове е направен стоманобетонен пояс, върху който има надзид от три реда тухли и изцяло нова дървена покривна конструкция, покрита със стари керемиди и капаци. Двете сгради – стара и нова, се различават по конфигурация, като старата е била с първоначална площ от 32 кв. м. и заедно със стара пристройка до нея от 28 кв.м. е била с обща площ от 60 кв. м. през 2020 г. Тя е имала г-образна форма. Новата жилищна сграда към 2022 г. е с правоъгълна форма и площ от 72 кв. м. Съгласно §.127 от ПЗР на ЗУТ, като построена преди 1995 г., основната стара сграда е следвало да се изследва за статут на търпимост. Тъй като обаче КА и Заповедта не се отнасят до сградата, собственост на С.А., дори и в съдебно заседание да се установи такъв статут, то това е безпредметно, с оглед направената грешка в хода на административното производство по обследването на строежа, което е достатъчно условие за отмяна на процесния ИАА. Също така по делото по несъмнен начин се установява, че са налице стара постройка и новоизградена част. Този въпрос не е обследван от административния орган, директно е разпоредено събаряне на цялата постройка, без да се държи сметка, че не цялата е изградена евентуално от жалбоподателя, нито е установено каква част от нея е възложена, респективно направена от него, за да бъде той задължен да я събори изцяло. С приложеното гр. д. № 183 от 2021г. по описа на РС – Севлиево също не се внася яснота по този въпрос. По това дело не е обследван изобщо въпросът къде действително се намира процесната сграда, как и в кой имот е отразена.

Съдът приема изцяло заключението на вещото лице като обосновано и неоспорено от страните.

В заключение и въз основа на гореизложеното съдът намира, че процесната Заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила – издадена е без да се изясни в пълнота релевантната фактология. Не е установена сградата – обект на проверка и разпореждане, не е доказано и отразено кога е построена тя, ако е налице стар строеж и нов ремонт, то кога са правени съответно старият строеж и последвалият ремонт, от кого са възложени и изпълнени, не е изследван статут на търпимост на постройката с оглед установеното в хода на делото, че е налице старата такава, строена преди 1995 година. Не е обсъждан въпросът дали на събаряне подлежи цялата сграда или част от нея е със статут на търпимост и следва да се запази. По този начин са нарушени основни принципи на административния процес – на законност /чл. 4 от АПК/; истинност /чл. 7 от АПК/; служебно начало /чл. 9 от АПК/. Поради наличието на тези съществени нарушения на процедурата не може да се установи правилно ли е приложен материалния закон и дали е постигната неговата цел.  По тези причини ИАА следва да бъде отменен.

С оглед изхода на правния спор основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза. Същите се изразяват в 10.00 лв. заплатена ДТ, 250.00 лв. хонорар на вещо лице и 600.00 лв. адвокатски хонорар по адм. д. №106 от 2021г. на АСГ и 1000.00 лв. адвокатски хонорар по адм. д. № 78 от 2022 г. на АСГ, който не се явява прекомерен с оглед вида, обема и сложността на делото.

Пред ВАС страната също е сторила деловодни разноски, съставляващи заплатена държавна такса в размер на 70.00 лв.; договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лв., като присъждането на тези разноски е поискано своевременно, още с депозирането на касационната жалба и в касационното Решение на ВАС е посочено, че за присъждането на тези разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

Съдът не намира възражение за прекомерност на договорения и заплатен хонорар на жалбоподателя за основателно, т.к. на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба за № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за дела по ЗУТ се равняват на 900.00 лв., като процесното такова надхвърля този минимум само със 100.00 лв., а с оглед фактическата и правна сложност за случая не се налага присъждане на възнаграждение на неговия минимум.

 

Въз основана гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във чр. с ал.1 от АПК, във вр. с чл. 228 от ЗУТ, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-781 от 11.05.2021 г. на А.И.А. ***, ЕГН: **********, Заповед № 0164 от 22.02.2021 г. на зам. Кмета на Община Севлиево, с която е разпоредено жалбоподателя да събори в двумесечен срок от връчването на заповедта масивна жилищна сграда, находяща се ПИ ******, кв. 24 по КККР на гр. Севлиево с размери 9.10 м/ 8.10 м. и височина от 3.30 м., с нови тухлени зидове.

ОСЪЖДА Община Севлиево да плати на А.И.А. ***, ЕГН: ********** деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция на стойност 1 860.00 /хиляда осемстотин и шейсет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена ДТ, 250.00 лв. хонорар на вещо лице, 600.00 лв. адвокатски хонорар по адм. д. №106 от 2021г. на АСГ и 1000.00 лв. адвокатски хонорар по адм. д. № 78 от 2022.

ОСЪЖДА Община Севлиево да плати на А.И.А. ***, ЕГН: ********** деловодни разноски, направени за касационната съдебна инстанция на стойност 1070.00 /хиляда и седемдесет/ лв., от които 70.00 лв. заплатена ДТ, 1000.00 лв. адвокатски хонорар.

 

Препис от решението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневенсрок с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.              

 

 

                                                                  СЪДИЯ:    

                                                                              /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/