Р Е Ш Е Н И Е
№ I-114
28.10.2019г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1062 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Образувано е по постъпила въззивна жалба от К.С.С. чрез адв. Таня Тодорова против Решение № 1274/23.05.2019г. по описа на РС Бургас.
С
обжалваното решение РС Бургас е осъдил Прокуратурата на Република България, да
заплати на К.С.С., сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е постановена оправдателна присъда №
957/20.10.2014 г. по НОХД № 425/2014 г. по описа на РС – Елхово, потвърдена с
решение № 35/04.03.2015 г. по ВНОХД № 376/2014 г. по описа на ОС – Ямбол, в
сила от същата дата, ведно със законната лихва за забава върху горната сума,
считано от 07.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
главница над присъдената сума от 1200 лева до пълния претендиран размер от 5000
(пет хиляди) лева, както и иска за присъждане на законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за периода от 04.05.2015 г. до 06.01.2016 г. като погасен
по давност.
Осъдил е прокуратурата на Република България, да заплати на К.С.С.,
сумата от 1507,49 лева (хиляда петстотин и седем лева и четиридесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление
чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е постановена
оправдателна присъда № 957/20.10.2014 г. по НОХД № 425/2014 г. по описа на РС –
Елхово, потвърдена с решение № 35/04.03.2015 г. по ВНОХД № 376/2014 г. по описа
на ОС – Ямбол, в сила от същата дата, ведно със законната лихва за забава върху
горната сума, считано от 07.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
иска за главница над присъдената сума от 1507,49 лева до пълния претендиран
размер от 1563,91 лева (хиляда петстотин шестдесет и три лева и деветдесет и
една стотинки), както и иска за присъждане на законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за периода от 04.05.2015 г. до 06.01.2016 г. като погасен
по давност.
С подадената въззивна жалба решението се намира за неправилно и
необосновано в частта, в която са отхвърлени исковите претенции. Жалбоподателят
счита, че съдът необосновано е намалил размера на претендираните имуществени
вреди, тъй като изчисленията относно нужното гориво за придвижване били условни
и нелогични. Поддържа, че неправилно е намалено обезщетението за неимуществени
вреди заради предишни осъждания на ищеца. Същият бил оправдан на две инстанции,
не бил дал повод за предприето спрямо него наказателно преследване, поради
което неправилно обезщетението било намалено четири пъти от претендираното.
Счита, че сумата в размер на 1200 лева не обезщетява в справедлив размер
ограничаването на правото на спокоен живот на ищеца през двете години от
привличането му като обвиняем, а подаването на въззивен протест след
оправдателна присъда било обидно и необосновано за всеки, акцентира на съдебна
практика относно размера на присъжданите в страната парични обезщетения. Намира
за неправилно намаляването на размера на претендираната законна лихва от влизане
в сила на оправдателната присъда. Счита, че неправилно е намален размера на
претендираното възнаграждение за адвокат. Моли да се отмени решението в
отхвърлителната част и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат
изцяло предявените искове. Претендира разноски за въззивна инстанция. Не се
правят искания за събиране на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на Прокуратурата на Република
България като в законния срок не е постъпил писмен отговор.
В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България, с която се обжалва
решението на РС Бургас, в частта, в която са уважени исковите претенции. Счита,
че решението е неправилно в обжалваната част. При определяне на размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не била отчетена
заинтересованост на свидетелските показания, а отделно св. С. изложил твърдения
за евентуални вреди във връзка с действията на органите на МВР, а не във връзка
с образуваното наказателно производство. Счита за неправилно решението в
частта, в която са присъдени имуществени вреди. Оспорва се извода на съда за заплатено възнаграждение
за адвокат над сумата от 1100 лева, за което били представени писмени
доказателства, като за заплащано възнаграждение над тази сума или за платени
„на ръка“ три пъти по 100 лева не били налични доказателства по делото и
неправилно били кредитирани показанията на свидетеля К. Моли да се отмени
решението в частта, в която са уважени предявените искове. В случай, че искът
се намери за основателен, то моли да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като било прекомерно завишено, както и
да се намали размера на имуществените вреди като недоказани над размера от 1100
лева. Не се правят искания за събиране на доказателства.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от адв.
Тодорова като пълномощник на К.С., с който моли
въззивната жалба на Прокуратурата на Република България да се остави без уважение
и решението да се потвърди в обжалваната от Прокуратурата на Република България
част.
Въззивните жалби след констатиране, че са редовни и допустими, са
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание, в което адв. Тодорова и Прокуратурата чрез нейния представител
поддържат подадените въззивни жалби.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната и насрещната жалба пороци на
атакуваният съдебен акт и изложените възражения, намира за установено следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от К.С.С. против Прокуратурата на
Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лева, ведно със законната лихва от постановяване на въззивно решение на 04.05.2015г.,
имуществени вреди в размер на 1563,91 лева, ведно със законната лихва от
постановяване на въззивното решение от 04.05.2015г. По същество се излагат
твърдения, че с присъда № 957/20.10.2014г. по НОХД № 425/2014г. на РС Елхово
бил признат за невиновен за престъпление, за което му било повдигнато обвинение
от Прокуратурата на Република България, която присъда била потвърдена с Решение
№ 35/04.03.2015г. по ВНОХД № 376/2014г. на ОС Ямбол. За адвокатска защита
заплатил 1400 лева, а отделно се наложило да заплати разходи за гориво за
адвокат, който се налагало да пътува от Бургас до Елхово и Ямбол. Твърди, че преживял
стрес, отразило се на здравето му, наложило се да направи разходи по
пътуванията, за да организира защитата си, още повече, че в един момент останал
без работа и това се отразило на психическата му пригодност да води нормален
начин на живот. Действията на Прокуратурата били неоправдани, предизвикали
стрес, тревога, чувствал се дискредитиран и злепоставен сред приятели и познати
и като цяло в селото. Платил адвокатски хонорар 300 лева на досъдебно
производство, 600 лева на първа инстанция и 500 лева на въззивна инстанция,
както и 163,91 лева за зареждане на гориво за пътуване за съдебни заседания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България, с който предявеният иск се оспорва изцяло.
Намира се за недоказан поради липсата на доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца. Счита, че размерът на иска е завишен и не отговаря на
претърпените вреди като изтъква, че ищецът е осъждан 8 пъти, включително за
престъпления против транспорта. Оспорва като недоказан и иска за претърпени
имуществени вреди в общ размер на 1563 лева, от които 1400 лева за адвокатски
хонорар и 163,91 лева – имуществени вреди от разходи за пътувания. Оспорва
наличието на причинна връзка между сочените вреди и наказателното производство.
Намира, че законна лихва заради забава се дължи от датата на влизане в сила на
присъдата като прави възражение, че е погасена поради давност до 06.01.2016г. и
се дължи от 07.01.2016г. Моли да се отхвърлят предявените искове.
Представя се справка за съдимост от 11.03.2019г., от която е видно, че
ищецът е осъждан, включително за престъпления по транспорта.
Пред РС Бургас е проведено едно открито съдебно заседание като към
делото е приобщено НОХД № 425/2014г. по описа на РС Елхово. Първа инстанция е
посочила релевантните за спора факти, а именно, че на 07.04.2014 г. е започнато
бързо производство № 92/2014 г. по описа на РУП – Елхово срещу К.С.С. за това,
че на 06.04.2014 г., действайки при условията на продължавано престъпление по
път 7904 на около два километра след с. Странджа по посока с. Воден, Община
Болярово, и по път 7904 км.5 + 800 м на изхода на с. Малко Шарково в посока към
гр. Болярово, управлява МПС (товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
рег. № EN 51 WGY) без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок
от наказването му административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – наказан с наказателно постановление №
652/06.08.2013 г. на началник на РУП-Елхово и наказателно постановление №
1004/29.11.2013 г. на началник на РУП-Елхово, и двете влезли в сила на
20.02.2014 г. – престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В хода на това досъдебно производство на 11.04.2014 г. С. е привлечен в
качеството на обвиняем за това, че на 06.04.2014 г., действайки в условията на
продължавано престъпление, управлявал МПС – товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“, с рег. № EN 51 WGY, без свидетелство за управление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление – наказан с наказателно постановление
№ 1004/29.11.2013 г. на началник на РУП-Елхово, в сила от 20.02.2014 г., както
следва:
На 06.04.2014 г. около 18.20 часа по път 7904 на около 2 километра
след с. Странджа по посока с. Воден, Община Болярово, управлявал МПС – товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № EN 51 WGY, без свидетелство
за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление – наказан с
наказателно постановление № 1004/29.11.2013 г. на началник на РУП-Елхово, в
сила от 20.02.2014 г.;
На 06.04.2014 г. около 22.40 часа по път 7904 км.5+800 м, на изхода на
с. Малко Шарково, в посока към гр. Болярово, управлявал МПС – товарен автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № EN 51 WGY, без свидетелство за
управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление – наказан с наказателно
постановление № 1004/29.11.2013 г. на началник на РУП-Елхово, в сила от
20.02.2014 г. – престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Спрямо С. не е взета мярка за неотклонение. В хода на разпита си като
обвиняем той заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по
„второто обвинение“.
Към момента, когато се твърди, че е извършено деянието, С. е осъждан
няколкократно за различни по вид престъпления, сред които и престъпления по транспорта и съобщенията и е търпял наказание
лишаване от свобода. Видно от справка за съдимост от 11.03.2019г. след 2013г.
ищецът няма нови осъждания. По досъдебното производство няма доказателства ищецът
не е защитаван от адвокат.
На 16.04.2014 г. против С. е внесен обвинителен акт в РС – Елхово, по
който е образувано НОХД № 425/2014 г. по описа на този съд. С. е предаден на
съд с разпореждане на съдията докладчик от 16.04.2014 г., като е насрочено
първо по делото съдебно заседание за 23.04.2014 г. Тъй като подсъдимият е
нередовно призован, делото е отложено за 10.05.2014 г. В това заседание ход на
делото отново не е даден, тъй като подсъдимият заявява, че адвокатът му, Сава
Каров, не е запознат с делото и по негово искане делото е отложено за
16.05.2014 г. На тази дата ход на делото отново не е даден, като съдът приема,
че подсъдимият не е представил безспорни доказателства, че е упълномощил
адвокат Каров да го защитава по делото и тъй като самият С. не се явява без
уважителни причини, му е наложена глоба и е постановено принудителното му
довеждане за следващото съдебно заседание на 02.06.2014 г. В него ход на делото
отново не е даден, тъй като подсъдимият С. заявява, че желае по делото да
участва защитникът му адв. Каров, който не се намира в залата. Делото е
отложено за 24.06.2014 г. Адвокат Каров обаче депозира молба, че не може да се
яви в това съдебно заседание поради служебна ангажираност по други дела, поради
което с разпореждане от закрито заседание на 03.06.2014 г. съдията докладчик
отлага делото за 10.07.2014 г.
На л.54 от приобщеното наказателно дело е приложен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че за защитата по НОХД № 425/2014 г. по
описа на РС – Елхово С. е заплатил на адв. Каров възнаграждение в размер на 600
лева (два пъти по 300 лева).
На 10.07.2014 г. е даден ход на делото с участието на адв. Каров, като
подсъдимият дава обяснения, че не е управлявал автомобила на 06.04.2014 г.
около 18.20 часа, а само в 22,40 часа, както и че наказателно постановление №
1004/29.11.2013 г. на началник на РУП-Елхово му е връчено на датата, която е
посочена в разписката, като подписът в нея е негов. Твърди, че не е обжалвал
наказателното постановление. Делото е отложено за 31.07.2014 г. за събиране на
нови доказателства по искане на Прокуратурата. В това съдебно заседание, в
което адв. Каров се явява, процесуално-следствени действия не са извършвани,
като делото е отложено за 10.09.2014 г. В това заседание адв. Каров се явява,
като делото е отложено за събиране на доказателства за 20.10.2014 г. В това
заседание, с участието на адв. Каров, е приключено съдебното следствие, като е
произнесена и присъда № 957, с която С. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Присъдата е протестирана от прокурор от РП – Елхово, като е образувано
ВНОХД № 376/2014 г. по описа на ОС – Ямбол. Делото е насрочено за 21.01.2015 г.
В това заседание ход на делото не е даден поради отсъствието на адв. Каров.
Делото е отложено за 11.02.2015 г. На л.20 от въззивното производство е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че С. е
заплатил на адв. Каров за защитата по ВНОХД № 376/2014 г. по описа на ОС – Ямбол
сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение. На съдебното заседание на
11.02.2015 г. адвокат Каров се явява, като е даден ход на делото по същество. С
решение № 35/04.03.2015 г. по ВНОХД № 376/2014 г. по описа на ОС – Ямбол, в
сила от същата дата, присъдата на РС – Елхово е потвърдена.
Пред РС Бургас са събрани гласни доказателства като свидетеля С. К. сочи, че е
представлявал и защитавал ищеца по образуваното срещу него наказателно производство
като на досъдебна фаза С. се обърнал към него, но не го представлявал, а
представителство осъществил в съдебна фаза. Делото продължило около година и
шест месеца или две години. Пред РС Елхово делото приключило с оправдателна
присъда, след което бил подаден протест от Прокуратурата и с Решение на ОС Ямбол
била потвърдена оправдателна присъда. С. му плащал за всяко явяване пред РС и
ОС на четири или пет заседания, наръка му заплатил три пъти по 100 лева, освен
това заплатил и разходи за гориво, тъй като адвокатът пътувал от Бургас до
Елхово и Ямбол със собствен автомобил. Разходът на гориво бил 12-13 литра газ
на 100квм., не изготвил писмени документи за тези пари, но му били дадени
наръка.
Свидетелят Н. С., приятел на ищеца, сочи, че на К.С. му била взета
книжката, не знае дали е бил оправдан по делото. К.С. живеел в
село С., общ. Б. за да
помага на баща си. Докато се водили делата и му взели книжката бил силно
притеснен, защото бил професионален шофьор. Нпрекъснато говорени за това,
оплаквал се, искал да е шофьор, за да получава пари, още не се бил успокоил,
скоро заминал за Германия, за да работи. Свидетелят се познавал с ищеца от
13-14 години, не знае за негови други осъждания.
По делото са приети като
доказателства фискални бонове за гориво 5 броя като е видно, че е зареждано
гориво „пропан-бутан“ – на дата 31.07.2014 г. - 28 литра за сумата от 33,49
лева, на дата 10.09.2014 г. - 52 литра на стойност 61,37 лева, а на 20.10.2014
г. - 62 литра на стойност 69,05 лева.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложената от РС Бургас фактическа
обстановка, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите в тази
част. По отношение на правните изводи и изложените във въззивните жалби
оплаквания този състав намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Не са налице необжалвани части от решението
на първа инстанция. Съдът намира, че същото е валидно и допустимо, а по
отношение на преценката за неговата правилност, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление като съгласно посочената разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. В този смисъл ищецът следва да установи 1/
че му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от длъжностни
лица на ответника; 2/ ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с
влязъл в сила съдебен акт или образуваното наказателно производство да е
прекратено в изброените от законодателя хипотези; 3/ ищецът да е претърпял
вреди; 4/ да е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
вредите. Ответникът следва да докаже предпоставките за изключване или
намаляване на неговата отговорност. Пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск е Прокуратурата на Република България, като държавен орган,
който има правосубектност и чиито длъжностни лица, със свои незаконосъобразни действия
или бездействия могат да причинят вреди на граждани. По правило отговорността
на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания. В този смисъл са дадените разяснения в ТР № 3 от
22.04.2004 г.на ОСГК на ВКС.
Несъмнено по делото е установено, че ищецът е оправдан за повдиганото
му от Прокуратурата на Република България обвинение за престъпление по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено
като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от
прокуратурата. Касае се за обективна отговорност, която се носи винаги, когато
са налице посочените в разпоредбата предпоставки и това е така защото с
окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били
неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап
от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение
е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили
съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и възникването на отговорността е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице (в този смисъл Решение
№ 466 от 9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2015 г., IV г. о., ГК). Ето защо са
неоснователни, наведените от Прокуратурата на Република България възражения, че
неимуществени вреди са преживени в резултат от действие на органите на МВР, а
не на Прокуратурата. Последната е тази, която
единствено може да повдигне обвинение срещу конкретно лице и да го
поддържа, още повече, че след запознаване с всички събрани по делото
доказателства и след постановяване на оправдателна присъда, Прокуратурата е подала
протест срещу оправдателната присъда. Отговорността е налице дори и от страна
на Прокуратурата да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона
гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
съществуването й не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други
такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е необходимо повдигане на обвинение на лице
за извършване на престъпление и оправдаване на лицето, поради това, че деянието
не е престъпление. Оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление обосновават извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на основание за
носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни
органи за обезщетяване на претърпени от ищеца вреди. Съгласно разпоредбата на
чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
По възраженията относно претендираните от ищеца имуществени вреди съдът
счита, че не са налице сочените от жалбоподателя С. нарушения при анализ на
събраните доказателства относно пътните разноски за гориво. Разстоянието от гр.
Бургас до гр. Елхово е ноторно известно и същото лесно може да се установи и
чрез справка в интернет. Количеството гориво, което изразходва автомобила на
адвоката на 100 км. е посочено и установено от самия него чрез разпита му. В случай, че страната твърди по-висок разход
на гориво или че е било нужно да премине и по друг маршрут е следвало да
ангажира доказателства, от които да се установи, че отклонението от маршрута е
в причинна връзка с обвинението, както и за конкретния разход, ако счита, че е
по-голям. По делото, освен показанията на св. К., липсват други доказателства
относно средния разход на гориво, няма техническа характеристика на автомобила
и затова в съответствие със събраните доказателства РС е достигнал до правилен
правен извод, който тази инстанция
споделя. Съдът не е нарушил принципа на равнопоставеност на страните като им е
предоставена възможност да упражнят процесуалните си права и да представят доказателства
във връзка с фактите, които твърдят и изводите на РС са в съответствие със
събраните по делото доказателства и се споделят и от този състав.
Съдът намира, че са основателни възраженията на Прокуратурата, че не
се установява заплащането на възнаграждение за адвокат три пъти по 100 лева. В
кориците на приобщеното по делото наказателно производство се установяват
договори за правна защита и съдействие пред РС Елхово и пред ОС Ямбол за сумата
в размер на 600 лева, съответно 500 лева, като е изрично отбелязано, че са
заплатени в брой и в този смисъл са доказани имуществени вреди общо в размер на
1100 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК свидетелските
показания не са допустими в случаите, в които се твърди изменение на писмени
съглашения, каквото е представения договор за правна защита и съдействие.
Съгласно чл. 36 ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК договорът за адвокатска услуга се сключва
между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. Заплащането следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Предвид посоченото съдът намира, че свидетелските показания в
тази част са недопустими и от представените доказателства не се установява
заплащането на възнаграждение за адвокат три пъти по 100 лева. Ето защо искът в
тази част като недоказан следва да бъде отхвърлен, а решението на РС Бургас, в
частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати имуществени вреди над сумата
в размер на 1207,49 лева (в това число 1100 лева – разходи за адвокат и 107,49
лева – транспортни разходи) до 1507,49 лева - частично отменено.
Относно възражението в двете въззивни жалби, че съдът неправилно е
определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Разрешение е дадено с т. 11 и раздел ІІ от
мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС и основаната на тях, трайно установена задължителна практика на
ВКС, намерила израз и в решение № 57/09.02.2016 г. по гр. дело № 4641/2015 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 709/15.11.2010 г. по гр. дело № 178/2010 г.
на ІІІ -то гр. отд. на ВКС, решение № 232/25.07.2011 г. по гр. дело № 1381/2010
г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Понятието "справедливост", по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на
повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или
по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове
за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт като се дължи поради обективния факт на
оправдаване на лицето поради липсата на престъпление и е дължимо. Самият факт,
че лицето не е извършило престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е
вредоносен и от него неизбежно търпи вреди (арг. от Решение № 427 от 16.06.2010
г. на ВКС по гр.д. № 273/2009 г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 1506/2009 г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Действително, ищецът е осъждан за престъпления като е търпял наказание
лишаване от свобода, но това обстоятелство – че е бил обект на други
наказателни производства и че е осъждан, не обосновава извод, че от процесното
наказателно преследване, за него не са произтекли вреди. Не може да отрече
наличието на вреда, под формата на душевен и емоционален дискомфорт, претърпян
от ищеца, като резултат от воденото наказателно производство, по което е
оправдан. Всяко такова посегателство върху личната сфера, свързана с
обществения критерий за правилно или укоримо поведение, се отразява на
персоналната му самооценка и чувството за собствено достойнство като член на
обществото.
В този смисъл съдът намира становището на Прокуратурата във въззивната
жалба, че липсват претърпени неимуществени вреди за неправилно. Въпреки
близките отношения на ищеца със свидетеля С., неговите показания са
непосредствени и именно близки на пострадалото лице биха могли да дадат
сведения за неговото емоционално състояние и психически преживявания и как
наказателното производство се е отразило върху неговата личност.
Следва да се има предвид, че при определяне на размера на
обезщетението РС Бургас не е взел предвид само обстоятелството, че ищецът е
осъждан, както неправилно се твърди във въззивната жалба на К.С., а са изложени
подробни съображения относно това как се отразява върху психиката на подсъдимия
повдигнатото обвинение, отнемането на книжката, продължителността на
наказателното преследване, както и че обвинението се отразява на психиката му с
оглед на опасността отново да търпи наказание лишаване от свобода.
Въззивната инстанция също подложи на преценка събраните доказателства
и установени обстоятелства. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева, което не е тежко престъпление по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК. Наказателното производство не е извън разумния срок и не се
подкрепят от събраните по делото доказателства твърденията на С., че делото е
продължило 2 години. Досъдебното производство е образувано на 07.04.2014г., С. е
привлечен като обвиняем на 11.04.2014г., обвинителния акт е внесен в съда на
16.04.2014г., обявена е присъда на 20.10.2014г., а окончателното решението на
ОС Ямбол е от 04.03.2015г., т.е. общата продължителност на производството е малко
по-малко от една година. Следва да се отчете процесуалното поведение на С. като
именно той и процесуалният му представител неколкократно са ставали причина за
отлагане на съдебното заседание пред РС Елхово и веднъж пред ОС Ямбол. По
делото няма данни воденото срещу ищеца производство да се е отразило значително
на здравословното му състояние и да е посещавал специалисти. Съдът отчита, че спрямо
С. не е взета мярка за неотклонение, производството е продължило в рамките на
разумния срок, не са предприемани принудителни действия срещу ищеца, няма данни
да се е отразило значително на здравословното му състояние, но в същото време
се взема предвид и обстоятелството, че са му повдигнати две обвинения, по които
е оправдан, не е могъл да управлява автомобил и това се е отразило на психиката
му, същият е осъждан по предходни деяния, бил е изправен пред възможността
отново да търпи наказание, което неминуемо се отразява на психическото му
състояние, още повече, че прокуратурата е протестирала първоинстанционната
оправдателна присъда, след запознаване с всички доказателства, поради което споделя
извода на РС Бургас, че размерът на справедливото обезщетение е 1200 лева.
Относно претенцията за заплащане на законна лихва заради забава съдът
не споделя съображенията във въззивната жалба на К.С..
Искът за заплащане на законна лихва по своето естество е зависим от
главния иск, но има и относителна самостоятелност като в тежест на ищеца е да
установи падеж на задължението, периода за който се претендира, както и размера
на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана
като длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Предвид посоченото от деня на увреждането Прокуратурата е изпаднала в
забава и следва да заплати обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът е
посочил, че претендира обезщетение за периода от 04.05.2015г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни
актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност
възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
В случая оправдателната присъда е окончателно потвърдена с решение от
04.03.2015г. на ОС Ямбол, т.е. претендирата лихва е след датата на
постановяване на решението. С отговора на исковата молба Прокуратурата е
направила възражение, че лихвата е погасена по давност. Съгласно чл. 111, б.
„в“ вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с
кратка тригодишна давност. Давността съгласно чл. 116 ЗЗД се прекъсва с
предявяването на иск като такъв предявен на 07.01.2019г., поради което
претенцията е основателна за период 3 години назад, а именно от 07.01.2016г., в
който смисъл е изводът на РС Бургас.
Относно възраженията, че неправилно бил
определен хонорара на адвоката за процесуално представителство и защита пред
първа инстанция – под установения от закона минимум следва да се посочи, че
съдът е приел, че възнаграждението в уговорения размер не е прекомерно, но
същото е дължимо съобразно уважената част от иска, поради което не е присъдено
в пълния претендиран размер съобразно уважената част от иска и изводите на съда
са изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските пред въззивната
инстанция. К.С. е представил доказателства за разноски пред въззивна инстанция
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и за заплатена
държавна такса. В договора за правна защита и съдействие не е посочено каква
част от хонорара е за подаване на въззивна жалба и коя по защита срещу
подадената въззивна жалба на Прокуратурата и затова съдът приема, че по въззивната
жалба размерът на платеното възнаграждение е 250 лева като толкова е и по
защитата срещу въззивната жалба на Прокуратурата. Предвид оставянето изцяло без уважение на
въззивната жалба на К.С., разноски по нея не му се дължат. Относно въззивната
жалба на Прокуратурата и частичното й уважаване, на К.С. следва да бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлителната
част в размер на 220 лева, които следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване пред
ВКС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1274/23.05.2019г. по описа на Районен съд Бургас В
ЧАСТТА, в която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
Витоша 2, е ОСЪДЕНА да заплати на К.С.С., ЕГН – ********** сумата над 1207,49
лева (хиляда двеста и седем лева и четиридесет и девет стотинки) до уважените
1507,49 лева (хиляда петстотин и седем лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата над 1207,49 лева до уважените 1507,49 лева от 07.01.2016г.
до окончателното плащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.С.С., ЕГН – ********** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша 2 за осъждане да му заплати
сумата в размер на 300 лева (триста лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
07.01.2016г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1274/23.05.2019г. по описа на Районен съд Бургас
във всички останали части.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
Витоша 2, да заплати на К.С.С., ЕГН – **********, сумата от 220 лева (двеста и
двадесет лева), представляваща разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.