Присъда по дело №206/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 206/22г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.

Варненска окръжна прокуратура e предявила обвинение и внесла ОА в съда срещу
подсъдимата Ж.С. Я.А - Д. за престъпление по чл.343 ал.1, б. „в", пр.1, вр. чл.342, ал.1 от
НК затова, че на 30.12.2017г. в гр. Д., обл. Варна на ул. „Николай Обретенов", до ЖП - гара,
гр. Д. в посока гр. Айтос, при управление на МПС - л.а. „Ауди 3" с per. №*****, нарушила
правилата за движение, а имено - чл.21 ал.1 от ЗДвП „При избиране на скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойност в км/ч - пътното превозно средство от категория „В" в населено място - 50
км/ч.", като се движела със скорост 70 км/ч. и по непредпазливост причинила смъртта на
Г. Р. Т. на 50 години.
С разпореждане съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото за
решаване на въпросите визирани в разпоредбата на чл. 248 от НПК.
С определение, съдът е конституирал наследниците на пострадалия, като частни
обвинители.
В съдебно заседание защитата на подсъдимата направи искане производството по
делото да бъде по реда на глава двадесет и седма от НПК, конкретно чл. 371 т. 2, като
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразиха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
С определение по реда на чл. 372 ал. 4, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обвинителния акт, тъй като самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Разпитана на досъдебното производство подс. Д. признава вината си. В съдебно
заседание признава фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт. В
последната си дума съжалява за случилото се, моли за минимално наказание.
В пледоарията си по съществото на делото, представителят на ВОП поддържа
така внесеното обвинение срещу подсъдимата, прави обстоен анализ на доказателствата,
предлага на съда да я признае за виновна, като й наложи наказание към минималния
възможен размер, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Частните обвинители се присъединяват към казаното от прокурора.
В пледоарията си по съществото на делото, защитата на подсъдимия не оспорва
приетата от обвинението фактическа обстановка, сочи, че подсъдимата от самото
начало на досъдебното производство изцяло признава вината си, съдействала е за
разкриване на обективната истина, млада възраст наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, моли за минимално наказание.
След анализа на събраните по делото доказателства, Варненският окръжен съд
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Ж.С. Я.а - Д. живеела в гр. Д., обл. Варна, била правоспособен водач,
притежавала СУМПС № *********, валидно до 18.01.2027 г. с придобити категории „М"
и „В" „АМ". Заедно със съпруга си Д. Д. Д. притежавали лек автомобил „Ауди 3" с per. №
***** /регистриран в Англия/.
На 30.11.2017 г., около 17.30 ч., подс. Ж. Я.а - Д. заедно със съпруга си Д. Д.
потеглили с личния си автомобил „Ауди 3" с per. №***** от домът им в гр. Д. в посока към
с. Арковна, за да вечерят в заведение. Автомобила бил с дясна дирекция на волана.
Управлявала го подс. Ж. Я. - Д., а до нея в ляво на предната седалка бил мъжът й Д. Д..
Пътували в тъмната част на денонощието, като времето било облачно и
1

дъждовно, валял мокър сняг. Пътната настилка била мокра. След като потеглили от
домът си, около 18.00 ч. те се движели по ул. „Никола Обретенов" в гр. Д., в района на ЖП
гарата към изхода на града в посока гр. Айтос, в прав участък от пътя. Улицата не била
осветена. Според комплексната АТЕ и СМЕ, автомобила се движел със скорост около 70
км/ч.
В същото това време пострадалият Г. Р. Т., след употребата на значително
количество алкохол, довело го до тежка степен на алкохолно повлияване, предприел
пресичане на пътното платно, в посока от ляво на дясно по посока на движението на
автомобила, управляван от подс. Ж. Я.а –Д., перпендикулярно на пъпното платно.
След като Т. преминал лентата за движение в обратна посока на автомобила на
подсъдимата, той навлязъл в лентата, за движение на автомобила на подсъдимата.
Предвид скоростта от около 70 км/ч., с която подсъдимата управлявала автомобила, тя
не е могла навреме на светлините на фаровете си да възприеме пресичащия пешеходец и
въпреки предприето аварийно спиране, последвал удар между автомобила и пешеходеца в
предната лява част на автомобила. Удара бил в лентата за движение на автомобила на
подсъдимата на около 1,38 м. от маркировката, разделяща лентите за движение на
автомобилите.
Т. бил ударен, докато се е движел перпендикулярно на пътното платно от дясната
му страна, докато десният му крак е бил назад, а левият напред. Последвал удар в дясното
бедро, в следствие на което тялото се е завъртяло по посока на часовниковата стрелка
спрямо вертикалната му ос и предвид обстоятелството, че удара е бил под масовият
център на пешеходеца, той се е завъртял и спрямо хоризонталната ос. Така той е счупил
предното панорамно стъкло на автомобила с главата си. Поради голямата сила на удара и
формата на автомобила, тялото е приело формата на автомобила с лице към същия, при
което гръбначният стълб се е огънал назад и е последвало разгъвно счупване на нивото на
9-10 гръдни прешлени, съпроводено и с разкъсване на междуребрените артерии и
вертебралната артерия на това ниво, след което е паднал от автомобила напред и наляво
на подлежащата повърхност. След спирането на автомобила подс. Ж. Я.а Д. и съпругът
й Д. Д. излезли от автомобила. Приближили се до пострадалия Т., който лежал косо
пред автомобила. Установили, че все още диша и се обадили на тел. 112 за помощ.
Пристигналия на място медицински екип установил, че Т. е с тежки увреждания. При
транспортирането му към лечебното заведение св. д-р Свилен Костадинов установил, че Т.
е починал.
От извършената СМЕ /Аутопсия №242/2017г./ се установява, че в следствие на ПТП
Г. Р. Т. е получил тежко травматично увреждане в областта на гръбначния стълб,
разкъсно счупване на ниво 9-10 гръдни прешлени с разкъсване на междуребрените артерии,
гръбначна артерия, с последвал излив на значително количество кръв в дясната плеврална
кухита и развилата се в тази връзка кръвоизливна анемия, контузия на гръбначен мозък на
същото ниво, счупване на дясната бедрена кост, счупване на костите на лявата
подбедрица, анемия, контузия на десен бъбрек, кръвонасядане по мастната капсула на
2

десния бъбрек, излив на кръв в коремната кухина, прорезни рани и ожулвания по лицето,
разкъсно контузии рани по лицето, дясно бедро, кръвонасядане по ляво бедро, ожулване по
двете подбедрици, оток и др.
Причината за смъртта на Г. Р. Т. е тежкото травматично увреждане в областта
на гръбначния стълб с разкъсване на междуребрените артерии, гръбначна артерия, с
последвал излив на значително количество кръв в дясната плеврална кухита и развилата се
в тази връзка кръвоизливна анемия. При такива тежки травматични увреждания винаги
настъпва смърт. Налице е пряка причинно - следствена връзка между тях и настъпилия
смъртен изход.
Установено е наличие на алкохол в кръвта на пострадалия 3,65 промила, в урината
4,03 промила и 4,17 промила в гръбначномозъчната течност.
Описаните травматични увреждания преценени в своята съвкупност отговарят да
са получени при удар от лек автомобил в посока от дясно на ляво, последващо прехвърляне
през капака на лекия автомобил, удар на главата в предното панорамно стъкло, падане и
удар в подлежащата настилка.
В хода на разследването са били назначени АТЕ тройна АТЕ и комплексна ATE и СМЕ
.
Според заключението на комплексна ATE и СМЕ се установява, че причини за ПТП са
били поведението, както на подс. Ж. Я.а - Д., така и на пострадалия Г. Р. Т..
В първия случай по отношение на подс. Ж. Я.а -Д. е видно, че обвиняемата е
управлявала л.а. „Ауди 3" с per. №***** със скорост от 70 км/ч., което е с двадесет
километра в повече от разрешената в района на ПТП. При тази скорост в момента
когато е възприета предстоящата опасност, дори и при своевременна реакция на водача
ПТП, не е било възможно да се предотврати чрез аварийно спиране, тъй като опасната
зона за спиране на автомобила при скорост от 70 км/ч. е била 82,62м, а вземайки предвид
всички обстоятелства -тъмнината, лошото време и дъжда, осветеността от фаровете и
тъмното облекло на пострадалия, същия е навлязъл в зоната на осветеност на фаровете и
е можело да бъде възприет от водача на автомобила, когато е бил вече на лентата за
насрещно движение /по посока на движението на автомобила на обвиняемата/ на
разстояние от него на 62,4 метра. При тази скорост той е попадал в опасната зона на
автомобила и дори навременната реакция на водача на автомобила не би предотвратила
настъпването на ПТП чрез аварийно спиране.
При движение със разрешената за района на ПТП скорост от 50 км/ч опасната зона
за спиране на автомобила е била 51,89 метра, което показва, че при движение с
разрешената в района скорост и при навременна реакция на водача на автомобила е можел
да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране. От друга страна, видно от
заключението на комплексната ATE и СМЕ пострадалия Г. Т., ако не е виждал или чувал
автомобила преди да предприеме пресичането, то при попадане в зоната на осветеност
от фаровете му със сигурност автомобила е можел да бъде възприет като опасност
3

около 3,21 секунди преди да премине в лентата за движение на процесния автомобил или на
около 3,41 метра от мястото на удара. Време и разстояние, което според експертите е
било в пъти над необходимото за трезвен човек, да реагира като спре и пропусне
автомобила да премине или да се върне назад. Концентрацията на алкохол в кръвта от
3,65 промила съответства на тежка степен на алкохолно повлияване, което очевидно е
забавило реакцията на пострадалия и му попречило да възприеме ситуацията адекватно.
От изяснената причина за смъртта на Г. Р. Т. и действията на обвиняемата при
управлението на лек автомобил „Ауди 3" с per. № *****, следва да се приеме, че е налице
пряка причинно - следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно
произшествие и вредоноснтния резултат.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, с оглед
направеното при условията на чл. 371 т. 2 от НПК признание и събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл. 283 от
НПК, а именно показанията на свидетелите, изготвените по ДП експертни заключения на
СМЕ; АТЕ; СПЕ; тройна АТЕ и комплексна ATE и СМЕ ; протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми към тях; писма от Сектор „ПП КАТ“ , ИА Морска
администрация, справки НБДН, преписи от смъртен акт и удостоверения за наследници;
справка за съдимост др.
Доказателствата по делото, установени от гласните, писмените и веществени
доказателствени средства установяват по несъмнен начин фактите, които са очертани в
обвинителния акт и признати от подсъдимата, като се подкрепят и допълват. По
убедителен и еднопосочен начин се установяват релевантните факти и обстоятелства,
свързани с извършеното и признатото от подсъдимата престъпление по чл.343 ал.1, б. „в",
пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. При преценката на събраните доказателствени средства,
съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото не съдържат вътрешни
противоречия, кореспондират помежду си и на другите данни по делото, като възприема
изцяло и заключенията на изготвените експертизи, тъй като са обосновани и с оглед на
останалите доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната
достоверност и правдивост.

Като цяло така изброените доказателства се подкрепят и допълват взаимно,
поради което съдът ги кредитира изцяло – същите са непротиворечиви и пълни и водят
към основния факт.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за виновен подсъдимата Ж. СТ.
ЯНК., за виновна в това, че на 30.12.2017г. в гр. Д., обл. Варна на ул. „Николай Обретенов",
до ЖП - гара, гр. Д. в посока гр. Айтос, при управление на МПС - л.а. „Ауди 3" с per.
№*****, нарушила правилата за движение, а имено - чл.21 ал.1 от ЗДвП „При избиране на
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойност в км/ч - пътното превозно средство от категория „В" в
населено място - 50 км/ч.", като се движела със скорост 70 км/ч. и по непредпазливост
причинила смъртта на Г. Р. Т. на 50 години.
Съдът прие, че с деянието подсъдимиата е осъществила от обективна и
субективна страна състав на престъпление наказуемо по по чл.343 ал.1, б. „в", пр.1, вр.
чл.342, ал.1 от НК
4

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действия от
подсъдимата – нарушила е правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
„При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, а именно :
пътното превозно средство от категория „В" в населено място - 50 км/ч.", като се
движела със скорост 70 км/ч извън населено място - 90 km/h"

Посоченото нарушение на правилата за движение е в пряка неразривна причинно -
следствена връзка с причинения тежък общественоопасен резултат.
Субект на престъплението – пълнолетно вменяемо физическо лице, подсъдимата
към момента на извършване на деянието е била правоспособен водач на МПС.
От субективна страна: деянието е извършено от подсъдимата при условията на
непредпазливост - съзнавала е общественоопасния му характер, не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги
предвиди, след като е била правоспособен водач на МПС.
Причини за извършване на деянието – неспазване на правилата за движение по
пътищата, както и неправомерно пресичане от страна на пешеходеца. Налице е
категорично съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид така установената фактическа обстановка и направената въз основа на
нея правна квалификация на деянието, след като се съобрази с целите на генералната и
специалната превенция, с обстоятелството че производството по делото е по реда на
глава ХХVII от НПК, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата трябва да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.58а, ал.4 от
НК.
След като прецени степента на обществена опасност на деянието - висока и на
деца – ниска съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства и счете, че има
наличие на изключителни и многобройни смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства, поради което и наказанието следва да бъде определено под предвидения в
закона минимален размер по смисъла на чл. 55, ал.1 т.1 от НК.
Касае се за неосъждано лице с положителни характеристични данни, което работи,
от самото начало на досъдебното производство изразява разкаяние и съжаление за
случилото се, грижи се за малолетното си дете. Към смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът прие и признанието по чл.371, т. 2 НПК, съставляващо елемент на
цялостното, обективно проявено от нея при досъдебното разследване процесуално
поведение и критичността към извършеното, като взе предвид още самопризнанията на
фактите в з., както и инцидентността на извършеното. Отчете и поведението на
пострадалия от пътно-транспортното произшествие пешеходец който е допринесъл за
вредоносния резултат, което съгласно съдебната практика следва да се отчита при
индивидуализацията на наказанието като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Наред с това съдът взе предвид и значителната продължителност на воденото
спрямо подсъдимата наказателно производство, с акцент върху датата на деянието -
5

30.12.2017г., което е самостоятелно основание за индивидуализиране на наказанието й при
приложение на чл.55 ал.1 от НК.
Според постоянната практика по чл.6 от ЕКЗПЧ разумният срок за разглеждане
на делото ще изтече в момента, в който се слага край на несигурността в правното
положение на лицето - в момента на постановяване на окончателното решение или на
влизане в сила на решение след изтичане на срока за обжалването му. В случая се
установява значителна продължителност на производството по делото. Близо четири
годишната продължителност на наказателното преследване не се дължи на виновно
поведение от страна на подсъдимата.
Самото развитие на процеса в рамките на този срок е основание да се приеме, че е
налице изключително смекчаващо вината на Ж. Я.а – Д. обстоятелство. В този смисъл е
трайната практика на ВКС по чл.22 ал.1 от НПК във връзка и с практиката на Съда по
чл.6 от ЕКЗПЧ /респективно Р 574-2009-1 н.о., Р 343-2012 -1 н.о. и др./.
Ето защо съдът счита, че наличните смекчаващи обстоятелства формират
съвкупност от многобройни такива при наличието на които предвиденото за
престъплението по чл. 343 ал.1 б. „В“ пр.1 от НК минимално наказание от две години
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, а и между тях има и отделно
смекчаващо обстоятелство с изключително значение и относителна тежест, което и на
самостоятелно основание обуславя индивидуализация на наказанието под
законоустановения минимум на санкционната част на разпоредбата на чл. 343 ал.1 б. „В“
пр.1 от НК.
В случая са налице едновременно основанията за приложение на чл.58а ал.4 и чл.55
от НК. Индивидуализацията на наказанието при условията на чл.55 от НК е по-
благоприятна за дееца, което и мотивира съдът да отмери наказание на подсъдимата под
най-ниския определен за престъплението предел, а именно в размер на три месеца
"лишаване от свобода", което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, не се налага подсъдимата да
изтърпява ефективно наложеното и наказание "лишаване от свобода" и да се откъсва от
естествената и социална и професионална среда, като спрямо нея успешно може да бъде
приложен института на условното осъждане, чийто законово изискуеми предпоставки са
налице. За постигане целта на индивидуалната превенция спрямо нея и преимуществено за
нейното поправяне, не е наложително наказанието "лишаване от свобода" да бъде
изтърпяно. Изолирането й от обществото и поставянето и в затворническа среда не би
имало поправителния и превъзпитателен ефект, целен от закона, доколкото конкретната
характеристика на подсъдимата сочи на възможност за постигане на тези цели и докато
е на свобода. Ефектът на наказателното въздействие може да бъде обезпечен с
отлагането на изтърпяването на определеното наказание "лишаване от свобода" в
допустимия от закона тригодишен срок, какъвто и съдът определи.
Изпитателният срок ще постави на проверка волята на подсъдимата да коригира
6

поведението си и да насочи същото към спазване на нарушения закон, доколкото в случай
на осъществяване на ново престъпление ще следва да изтърпи и наложеното наказание. За
да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото
една санкция преди всичко трябва да превъзпитава и поправя самия деец, спрямо когото се
налага, а случая съдът счита, че чрез прилагането на условното осъждане по отношение
на подсъдимата ще се постигнат в максимална степен целите на наложеното й наказание.
Същото ще изпълни целите визирани в чл.36 от НК. Посредством същото се осигурява
възможност на подсъдимата да не се изолира от естествената и социална среда и да
работи и да се грижи за малолетното си дете. Спрямо обществото се обезпечава
стабилност чрез санкционните последици, като наложеното наказание има
самостоятелно значение, при отчитане на конкретната тежест на неговата проява, на
превъзпитаващ и възпиращ останалите членове на обществото.
Подсъдимата няма допуснати нарушения на ЗДвП до момента, предвид
разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК, съдът не наложи наказание лишаване от право да
управлява МПС.
С присъдата е осъдена да заплати направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение, като съдът се произнесе и по веществените доказателства по делото.
Водим от горното, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

7

Номер на акта:	19
Дата:	1 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия:	Светлозар Георгиев Георгиев

Дело:	20223100200206
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 март 2022 г.

Присъда по дело №206/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите