Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр.Плевен, 07.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №924 по описа на Административен съд-Плевен за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба вх.№3930/8.08.2019 год.
от ЕТ „Д.-Д.М.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, жк ***, представляван от управителя
Д.А.М., против Заповед №10456/27.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-56/18.06.2019 год. на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция“Фискален контрол“ В ЦУ на
НАП. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка: запечатване
на търговски обект- магазин за обувки, находящ се в гр.Плевен, *** и стопанисван от ЕТ „Д.-Д.М.“ с ЕИК *** и забрана на достъпа до него
за срок от 14 (четиринадесет) дни, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
Разпоредено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на
оспорената заповед.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед
е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят моли съда да я отмени, алтернативно-да намали срока на запечатване на
търговския обект, тъй като настоящият посочен в заповедта (14 дневен) е прекомерен и
не отговаря на целите на мярката и на закона. Твърди, че неправилно в заповедта е посочено, че обжалването следва да се извърши пред същия
орган, който я е издал, а не съобразно
разпоредбите на АПК- пред по- висшестоящият административен орган - директора
на дирекция Оперативни дейности Велико Търново към Главна Дирекция Фискален
контрол. Твърди, че законовото изискване за налагане на принудителната
административна мярка е за защита на интереса на държавния .бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите , чрез фискалното
устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на реализираните
обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на изискванията за
съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта, както и
осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно
поведение в трайна практика. Счита, че не е налице нито една от предвидените
хипотези, нито пък охраняването на важен държавен интерес, които да обуславят
налагането на тази мярка
Сочи още, че п
ринудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 186, ад. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл. 186, ал.1,
б. "а” ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно
действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя. Твърди, че във всички случаи изводът, че
съществува такава възможност следва да е мотивиран и фактически обоснован от
конкретни обективни дадености, от които може да се изведе обоснован извод, че нарушителят
може да извърши друго административно нарушение. Продължителността на срока на
наложената ПАМ също не е обоснована с конкретните фактически основания, наложили именно определения от органа срок,
което е изискване на разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди, че в заповедта бланкетно са посочени основанията ,
но изложеното не може да се определи като мотиви, тъй като се касае за цитиране
на основни принципи при прилагане на административната принуда, а не до
посочване на конкретни фактически обстоятелства и обективни дадености от
действителността, обусловили определянето на конкретната степен на
административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. Непосочването на
мотиви относно срока, за който се налага
принудителната административна мярка, според жалбоподателя съставлява нарушение
на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от
възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона
- чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до едни месец
за налагане па тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове
защо е определил 14 дневния срок. Като не е направил това не би могло да се
прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на
закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на
индивидуалните административни актове. На следващо място сочи, че ЗПАМ е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в несъответствие с предвидените в чл.22
от ЗАНН цели. С оглед на конкретното административно нарушение за което е
наложена процесната ПАМ - неиздаването на фискална касова бележка, налагането
на ПАМ не би могло нито да предотврати и/или преустанови това административно
нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то е вече
извършено, същевременно липсват каквито и да било мотиви, касаещи евентуално
целено с налагането на ПАМ отстраняване на последиците от неиздаването на
фискална касова бележка. Мотивите на административния орган за налагане на ПАМ
са бланкетни и практически могат да бъдат изложени по отношение на всеки един
случай, на претендирано от органите по приходите нарушение на изискванията за
регистриране на продажби. Не става ясно по какъв начин неиздаването на един
фискален бон за сумата от 28.00 лв. засяга особено значим държавен или
обществен интерес. Не е конкретно обосновано и как видът и потенциалът на
търговския обект обуславят съществено нарушаване интересите на фиска. Обратно,
видът на нарушението, наличието на редовно въведено и действащо фискално
устройство, не обосновават квалификация за значимост на засегнатия държавен
интерес, налагаща преустановяване, макар и временно дейността на обекта. Счита,
че при констатирано за първи път нарушение и липса на констатации от него да са
произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ --
запечатване и забрана достьпа до търговския обект за срок от 14 дни, не би
могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на
данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за които
актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Също така,
прилагането на ПАМ не би могло да предотврати бъдещи административни нарушения
и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта
и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К. *** с пълномощно на л.44 от делото, която поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспорената
заповед. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед.
Ответникът- началник
отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни
дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по
съществото на спора. Депозирал е писмено становище, в което са изложени
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд-Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.05.2019 г. в 13:40 часа инспектори
от ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, извършили проверка във връзка със спазването и правилното
прилагане на данъчно-осигурителното законодателство, на търговски обект – магазин
за обувки, находящ се в гр.Плевен, ул ***, стопанисван от
жалбоподателя. Констатирали, че в обекта се предлагат за продажба дамски, мъжки
и детски обувки с цени от около 2,50 лева до 34,00 лева за чифт. Установили, че
в обекта няма компютърна конфигурация и програмен продукт. Няма POS-терминално
устройство. В обекта е налично 1 бр. фискално устройство *** с per. № ****., идентификационен номер на ФУ ***, идентификационен номер на фискалната памет ***, за което е представено паспорт, свидетелство за
регистрация и договор за сервизно обслужване. Представен е кочан за ръчни
касови бележки от №1 до № 50 - неизползван. Представен е и кочан с издадени
фактури от № 1 до № 29.
В хода на проверката, проверяващите органи
извършили контролна покупка в 13.40ч. на
един чифт дамски маратонки - № 37 на стойност 28 лв., заплатени в брой с една
банкнота от 50,00лв. от Г.Д. - инспектор по приходи. Плащането е прието от М.М.И.
- продавач консултант в обекта към момента на проверката. За извършеното
плащане не била издадена фискална касова бележка от работещото в обекта ФУ -
марка *** с per. № ***., идентификационен номер на ФУ ***,
идентификационен номер на фискалната памет ***. Тези обстоятелства се потвърждават от разпечатка на
КЛЕН от 24.05.2019г., от която е видно, че има издадени два броя фискални
касови бележки на стойност 14.00лв. и 15.00лв. до момента на проверката, но
няма фискална касова бележка за извършената продажба на стойност 28.00лв
При извършената проверка са засечени и
паричните средства в касата на проверявания обект и е установено следното:
разчетена касова наличност от ФУ 129,00лв., фактическа наличност 426,30лв.,
въведена сума в касата 100,00лв., изведени пари от касата 0,00 лв. Установеното
наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ е в размер на + 297,30лв.
При проверката е установено нарушение на
чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г., както и нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г.
За установените факти и обстоятелства е
съставен Протокол за извършена проверка серия АА № ***. на основание чл. 110,
ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс.
Въз основа на установените факти и на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС е издадена оспорената Заповед №10456/27.05.2019 г., с която
е наложена принудителна административна мярка: запечатване на търговски обект- магазин за
обувки, находящ се в гр.Плевен, ул *** и стопанисван от ЕТ „Д.-Д.М.“ с ЕИК ***
и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на осн. чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС.
Разпоредено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизане в сила на
оспорената заповед.
Заповедта е
връчена на управителя на дружеството на 11.06.2019 год., видно от разписката л.11
от делото.
Против нея е
подадена жалба по административен ред с
вх.№8314/14.06.2019 год. пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“, приложена на л.16-19 от делото, по която е
постановено Решение №ГДФК-56/18.06.2019 год. от Директора на Дирекция „ОД“ в ГД
„ФК“ към ЦУ на НАП, с което е отхвърлена жалбата против оспорената
заповед. Решението е приложено на
л.20-22 от делото. Връчено е на управителя на ЕТ на 24.07.2019 год., видно от
разписката на л.23. Против първоначално издадената заповед е подадена жалба с
вх.№10788/6.08.2019 год. в деловодството на административния орган.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването, тъй
като със заповедта се запечатва обект, стопанисван от жалбоподателя, в законоустановения
срок по чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка
с чл.149, ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената
на л.25 от делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор
на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в
териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на НАП-Велико Търново е
издал оспорената в настоящото производство заповед, видно от Заповед
№2264/11.06.2018 год. на л.24 от делото. Видно от одобрената с Решение
№РМФ-1/2.01.2018 год. на УС на НАП организационно-управленска структура на ЦУ
на НАП, считано от 1.01.2018 год. съгласно Приложение №1, отдел „Оперативни
дейности“ се намира в структурата на Дирекция „Оперативни дейности“, поради
което постановилият при административен контрол Решение №ГДФК-56/18.06.2019
год. - Директор на Дирекция „ОД“ в ГД „ФК“ към ЦУ на НАП, се явява горестоящ
орган на постановилия оспорената заповед Началник отдел "Оперативни
дейности" в териториалните дирекции на НАП към ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП по смисъла на чл.81 от АПК във връзка с чл.186,
ал.4 от ЗДДС, поради което е оправомощен да се произнася по жалби, подадени по
административен ред против заповеди за прилагане на ПАМ от вида на процесната.
Оспореният
административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа
задължителните реквизити по чл.
59, ал. 2 АПК. Подробно в заповедта за
налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи
нарушение, което именно е мотивирало фактически прилагането на процесната ПАМ.
Освен неиздаването на фискална касова бележка за извършената в търговския обект
продажба, проверяващите органи са констатирали и описали в протокола от
проверката наличие на касова разлика
между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във ФУ, като
установената разлика е в размер на 297,30
лева, което е допълнителен фактически
мотив за прилагане на ПАМ. Последното е своеобразна индиция за неотчитане на
всички продажби в търговския обект чрез фискално устройство. В случая именно защото е направена констатация
за разлика между отчетеното по ФУ и касовата наличност към датата на нарушението,
се налага извод, че не всички продажби се регистрират и отчитат чрез издаване
на касова бележка от фискално устройство. Не без значение е месторазположението
на търговския обект - ул *** се намира в сравнително централна част на града, което
от своя страна е свързано с масов достъп на хора до търговския обект. Според протокола
от проверката търговското помещение е от 36 кв.м. и в него се предлагат за
продажба освен дамски, мъжки и детски обувки, още и ръчно рисувани дървени
дъски за рязане за украса.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във
вр. с чл. 25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б.
"а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. " В нормата на чл. чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. е предвидено задължение за лицата да регистрират
и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) за всяко
плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 год. регламентира реда и начина за издаване
на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на 25, ал.1,
т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. като
източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3
във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в случая ответният административен орган е издал процесната заповед за налагане на
ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е
осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Като е констатирано и нарушение за установената разлика между разчетената касова наличност и
фактическа наличност – нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. на МФ. Самият акт на ответника е мотивиран в достатъчна степен, както вече
беше посочено, освен чрез подробно описание на констатираното нарушение на реда
и начина за документиране на продажбите в търговския обект, така и допълнително
чрез посочване и на другите констатирани при проверката обстоятелства, в
случая наличие на констатирана разлика
между фактическата касова наличност и отчетената чрез ФУ, като тези обстоятелства са описани в
оспорената заповед и/или протокола от извършена проверка, към който се съдържа
препращане и който е описан в оспорената заповед, което е допустимо относно
мотивацията на акта, по аргумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975
г., ОСГК. Всички тези изложени в оспорената заповед и в документите-част от
административната преписка по издаването й мотиви сочат, че с констатираното нарушение се засягат
обществените отношения, свързани с отчетността, с факта на правилно определяне
на реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне пряка щета на
държавния бюджет. Това прави акта
мотивиран, поради което възражението за липса на мотиви е неоснователно. Не
съставлява съществено нарушение на формата на акта алтернативно посоченото в
него, че подлежи на обжалване (освен пред Административен съд-Плевен) пред
същия орган, издал заповедта, тъй като в случая жалбоподателят е упражнил в
срок правото си на жалба против заповедта и по административен ред, и по
съдебен ред и жалбите му са били разгледани по същество.
От друга страна издаването и обжалването на
издаденото НП пред съда не влияе на законосъобразността на наложената ПАМ,
предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
б. "а" , съгласно която принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Заповедта е мотивиран и от гледна точка
конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец.
След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният
орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е под средния
срок, определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност. Органът
е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на
мярката, а именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект, правилно
отчитане на реализираните обороти, когато това е задължително и стриктното
спазване на изискванията за съхранение на документи от/във връзка с фискалното
устройство в обекта, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на
установеното противоправно поведение в трайна практика. Тези мотиви в
достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на
наложената мярка, която продължителност е под установения в нормата среден
размер, и се споделят от настоящия
съдебен състав. В този смисъл са неоснователни оплакванията във връзка с
продължителността на срока на мярката и искането за неговото намаляване.
В производството пред административния орган
не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Фактите, изпълващи
хипотезата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във връзка с чл.186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, са описани в съставения при проверката в търговския
обект протокол №0373696/24.05.2019 год., който е описан в оспорената заповед.
Оспорената заповед съответства и на
материалния закон.
Чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че принудителна административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции,.
В конкретната хипотеза се установява, че
търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 25 от Наредбата задължение да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС и при това
административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта.
В разглеждания случай за извършената
контролна покупка на стойност от 28 лева не е бил издаден фискален касов бон,
което съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата,
респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Като е
наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа до него,
административният орган е приложил материалния закон правилно.
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Чл. 22 ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да
се прилагат принудителни административни мерки. На първо място съдът намира за
необходимо да посочи, че конкретният размер на заплатената сума от 28 лева за закупените
обувки, не е определяща за преценката относно спазване на принципа на
съразмерност и за преценка за съответствие на мярката с целта на закона, защото
„контролната покупка” съставлява способ
за установяване нарушенията на данъчното законодателство, няма данни контролните
органи да разполагат с отделен финансов ресурс освен своите лични финансови
средства, за да извършат контролна покупка на по-голяма стойност, а и факта
дали се спазва задължението за издаване на касова бележка може да бъде проверен
както чрез покупка на ниска, така и чрез такава на висока стойност. Най-скъпите
предлагани в търговския обект артикули са на стойност 34,00 лева. Целта на
конкретната мярка е да предотврати и
преустанови административните нарушения от този вид, както и да предотврати и
преустанови вредните последици от гл.т. защита на държавния бюджет и за
осигуряване на регулярност на приходите и нормално функциониране на цялата
държавна бюджетна система. Поради което е в съответствие с предвидените в чл.22
от ЗАНН цели. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в
тези случаи следва да бъде наложена ПАМ - "запечатване на обект за срок до
един месец", и фактическата обстановка съответства на хипотезата на
нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на ПАМ от
този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Наложената
ПАМ е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субекта в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характерът на
извършеното нарушение и неговата тежест , съдът намира, че ограничаването на
правата на ЕТ, доколкото ПАМ го възпрепятства да упражнява търговска дейност за
определен срок, не надхвърля необходимото за осъществяване
на целта на закона. В случая следва да се има предвид, че не е
допуснатото от органа предварително изпълнение на мярката, от което следва , че
фактическото изпълнение на заповедта ще се осъществи след проверка на
законосъобразността на заповедта в съдебното производство. В този смисъл неоснователно е и оплакването за противоречие на мярката
с целта на закона. Целта на закона, послужил като правно
основание за прилагане на мярката, е да се охранят финансовите интереси на
държавата при укриване на приходи от продажби, неотчетени по съответния ред и
издаването на процесната заповед изцяло съответства на тази цел, още повече
като се има предвид и откритата при проверката плюсова касова наличност от
297,30 лева, неотчетена чрез касовия апарат; налагането на мярката не за
максималния срок е израз на спазване на принципа на съразмерност и съответства на тежестта на извършеното
нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.
На тези основания жалбата против заповедта
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото е основателно
искането на ответника за присъждане на разноски. Следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото
упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е подал отговор на
жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално
юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл.25а, ал.3
на Наредба за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143,
ал.4 и чл.144 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд-Плевен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата ЕТ „Д.-Д.М.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представляван от управителя Д.А.М.,
против Заповед №10456/27.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" Велико Търново, дирекция "Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-56/18.06.2019 год. на Директора
на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция“Фискален контрол“ В ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.-Д.М.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, жк ***, представляван от управителя Д.А.М. да заплати на ТД на НАП – Велико Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет)
лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: