Р Е Ш Е Н И Е  №15

гр. Габрово, 01.03.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари ........... през две хиляди двадесет и трета година  в състав :  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ         

при секретаря  ….ЕЛКА СТАНЧЕВА.............. и в присъствието на прокурора …….ТИХОМИР ПЕТКОВ …..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.Д№205 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Депозирана е Искова молба от Й.П.Г. ***, представлявана от Кмет със заявено искане за присъждане на обезщетение за причинени вреди по ЗОДОВ. Обезщетението е претендирано в размер на 11 620 лева за претърпени от Г. имуществени щети, представляващи обезщетение вместо наем на гараж, за периода м. юни 2002г. до м. септември 2022г. включително, ведно със законните последици върху присъдената главница от момента на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата, като се претендират и направените разноски по делото. Впоследствие така предявеният иск е изменен в съдебно заседание с оглед представено заключение на вещо лице по допусната по делото съдебна експертиза, като за периода м. 01.2018г. до м. 09.2022г. размерът на исковата претенция от 56 месеца по 80 лева месечно е увеличен на 56 месеца по 100 лева месечно. За останалата част от периода м. 06.2002г. до м. 01.2018г. предявеният иск не е изменен като размер.

В Исковата си молба ищецът Й.Г. твърди, че в резултат от отчуждаване на негов имот през 1984г. Община Габрово била поела ангажимент да го обезщети с жилище и гараж. В тази връзка били издадени Заповед №996/02.07.1984г.- за отчуждаване и обезщетяване, Заповед №1226/05.08.1986г.- за допълване на Заповед №996/02.07.1984г. и Заповед №1304/14.08.1986г.- за конкретизиране местонахождението на апартамента и гаража, които следва да се предоставят като обезщетение.

През 2002г. Г. получил като обезщетение апартамент в гр. *********, ул. „********“№ **.

Тъй като не бил получил определения като обезщетение гараж, Й.Г. завел дело- АД№118/2021г. по описа на АС Габрово, което завършило с влязло в сила съдебно решение №178/06.01.2022г. В този съдебен акт било определено и присъдено обезщетение в размер на 11 000 лева, представляваща паричната равностойност на дължимия като обезщетения гараж.

Г. твърди, че при условие че през 2002 бе получил гараж, то той би могъл да го използва по предназначението му- да паркира в него автомобила си или да го отдава под наем, като за този период м. юни 2002г. до м. септември 2022г. твърди че би получил сума общо в размер на 11620 лева.

Според ищеца поради бездействието на Община Габрово, което било „виновно“ той бил претърпял вреди, като част от тях били възмездени с получаване на обезщетение за гаража, който той не получил реално. За останалата част от вредите, представляваща сума за неполучен наем от гаража Й.Г. предявява Исковата молба, предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.  

Ответникът- Община Габрово, представлявана от Кмет, чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител оспорва предявения иск, счита същият за неоснователен и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен. Претендира разноски и заявява възражение за прекомерност на претендираното от пр. представител на ответника възнаграждение за адвокат.

Представителят на ОП Габрово дава заключение за неоснователност на подадената Искова молба, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска.

Административен съд Габрово, след като извърши проверка на приложените доказателства, обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №966/02.07.1986г. на председателя на ИК на ОНС Габрово на осн. чл. 95, 98 и 102 от ЗТСУ е отчужден и оценен имот в кв. *****по плана на гр. ******* отреден за обществено и жилищно застрояване, а собствениците му следва да бъдат обезщетени. Собственик на имота е Й.П.Г.. Със заповед №1226 от 05.08.1986г. на председателя на ИК на ОНС Габрово е допълнена предходната заповед, като е предвидено Й.Г. да бъде обезщетен и с гараж, като са конкретизирани като място имотите, с които следва да бъде обезщетен.

С влязло в сила съдебно решение №178/06.01.2022г. по АД№118/2021г. на АС Габрово, Община Габрово е осъдена да заплати на Й.П.Г. обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 11 000 лева, за непредоставеното му обезщетение при отчуждаване на него недвижим имот, представляващо гараж. Представено е банково извлечение от 05.10.2022г. от което става ясно, че Й.П.Г. е получил на 26.09.2022г. присъдената му сума в размер на 11 000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод за осъществен в пълен обем състав, за да може да се претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ. Не се установява наличие на претърпени от ищеца конкретни имуществени или неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от твърдяните действия на посочения като ответник административен орган по повод възникналите отношения за обезщетяване на Й.Г. с посочените имоти- гараж и апартамент.

Отговорността за вреди от действия, респ. бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на адмиинстративна дейност е отговорност за фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена от тях административно-разпоредителна дейност. В случая дължимите фактически действия от общинската администрация са извършени с отчуждаване на имота и разпореденото обезщетяване.

Тъй като е налице забавяне в предоставянето на определеното обезщетение- гараж, Й.Г. *** дело АД№118/2021г. по описа на същия съд. С влязло в сила съдебно решение №178/06.01.2022г. по АД№118/2021г. на АС Габрово, Община Габрово е осъдена да заплати на Й.П.Г. обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 11 000 лева, за непредоставеното му обезщетение при отчуждаване на него недвижим имот, представляващо гараж. От представено банково извлечение от 05.10.2022г. е видно, че Й.П.Г. е получил на 26.09.2022г. присъдената му сума в размер на 11 000 лева.

По делото е допусната съдебна експертиза по която вещото лице е дало заключение за размера на дължимия наем, претендиран от ищеца като обезщетение за посочения в Исковата молба период от време. В съответствие с дадената в заключението на експерта сума е направено и изменение на иска.  

 При наличието на така установеното от фактическа страна е видно, че гаражът, за който сочи в Исковата молба в настоящото производство Й.Г. не е конкретизиран нито като местоположение, нито като реален обект. Същият не е материализиран, а в замяна на това дължимо обезщетение, за Г. е присъдена сума като обезщетение в размер на 11 000 лева по АД№118/2021г. по описа на ГАС, която същият е получил и което представлява паричната равностойност на гаража.

 От събраните по делото писмени и гласни доказателства и преценката им в съответствие с приложимите правни норми, се налага извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното. В тежест на ищеца в производството е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ, което не е направено. В конкретния случай липсва първото и основно условие за основателност на иск с предмет обезщетение за вреди от незаконсъобразни административни действия, а именно - незаконосъобразно бездействие на административния орган. Посочено е, че не са представени доказателства и за другия кумулативен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинената вреда от бездействието на общинската администрация.

Следва да се отбележи и това, че към датата за която се твърди настъпване на увреждането – м. юли 2002г., съгласно действащата редакция на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, общините не са носители на материална отговорност за вреди по този закон. Такава отговорност е носила само Държавата, поради което иска е бил насочен срещу ненадлежна страна и същият е недопустим за разглеждане за периода м. юли 2002г. до 11.04.2006г. Законодателят в разпоредбата по чл. 203 - чл. 207 от АПК изрично посочва срещу кого трябва да се насочи иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и от кого да се търси обезщетение. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно по чл. 144 от АПК, или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът не е задължен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, но предявяването на исковата претенция срещу ненадлежна страна и разглеждането на същата по същество има за последица недопустим съдебен акт. Ето защо Общината, в този пероид на време от издаване на заповедта до изменението на закона в ДВ., бр.30/11.04.2006 г., не е носител на пасивна материална легитимация, т.е не е носител и на пасивна процесуална легитимация да носи отговорност за незаконосообразно издаден административен акт, респ. за незаконосъобразно действие или бездействие на нейни служители.

На обезщетение по ЗОДОВ подлежат „всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането“. Съгласно §1 от ЗОДОВ „За неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони“. С оглед изложеното в Исковата молба и представените в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се налага извод за субсидиарно приложение на ЗЗД, който в чл. 82 посочва, че „Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението“.  

При анализ на посочената по- горе субсидиарно приложима разпоредба на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, става ясно, че обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. Неизпълнението на поето задължение за обезщетяване с обект, в случая гараж, в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху обезщетения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия - владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато, в резултат от забавата, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за обезщетяване с обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти. На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т. е. което представлява негов необходим и закономерен резултат. Освен фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че по отношение на размера изискването за предвидимост не се отнася.

В крайна сметка ищецът Й.Г. е обезщетен с парична сума, който той е получил, а не с реален обект- гараж, който да е конкретизиран като местоположение, размери и състояние.

Следователно не може да се приеме, че са налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган- Община Габрово, отменен по съответния ред, въз основа на който ищеца да е претърпял вреди. Налага се извода, че в случая не е осъществен в пълнота изискуемия по чл. 203 от АПК във вр. с ч. 1 от ЗОДОВ правен състав, а именно липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

В този смисъл съдът намира, че не са доказани описаните имуществени вреди от Й.Г., чието обезщетяване същият същия претендира.

Тъй като не са налице обективните предпоставки за реализиране на отговорност на ответника, предявеният иск от Й.П.Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на предявената искова претенция и предвид заявеното искане от пр. представител на ответника за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, същото се явява основателно. Не се сочи конкретен размер на претендираното възнаграждение за юрисконсулт, поради което на осн. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя същото в размер на 150 лева. Й.П.Г. ***, представлявана от кмет сума в размер на 150 лева представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

Воден от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

            ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Й. П. Г. ***, представлявана от Кмет, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от Й.Г. имуществени вреди при или по повод изпълнение на административна дейност или акт на посочения ответник, за периода от 11.04.2006г. до м. 09.2022г. включително, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Й. П. Г. ***, представлявана от Кмет, с който се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от Й.Г. имуществени вреди при или по повод изпълнение на административна дейност или акт на посочения ответник, за периода м. юли 2002г. до 11.04.2006г., като недопустим и прекратява производството в тази част.  

            ОСЪЖДА Й.П.Г. *** да заплати на Община Габрово, представлявана от Кмет сума в размер на 150 лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :