Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесети октомври
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2571
по описа за 2019 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
55, АЛ. 1, ПРЕДЛ. ПЪРВО ОТ ЗЗД.
Ищецът ФОНД З.Г.Н.В.В Б.
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, представляван от М.В.М.-
председател на Управителния съвет, е предявил на 29.11.2019 г. искова молба срещу „А.“ АД с ЕИК ********, в качеството му на
правоприемник на „Е.П.Е.ООД, гр. София -
Заличен търговец, със седалище:***, ПК 1756; р-н Студентски; Бул. „********,
представлявано от А.И.П..
В исковата молба се твърди, че Фондът за гарантиране на
влоговете в банките (наричан за краткост ФГВБ или Фонда) има парично вземане
към ответника „А.“ АД, в качеството му на
правоприемник на „Е.П.Е.ООД, гр. София -
заличен търговец, произтичащо от заплатена без правно основание от ФГВБ на „Е.П.Е.ООД сума, като гаранция по влог на „Е.П.Е.ООД в „К.т.б.” АД /н/, който не подлежи на
гарантиране. Посоченото парично
вземане произтича от следните обстоятелства:
ФГВБ е юридическо
лице, създадено по силата на член 7, ал.1 от Закона за гарантиране на
влоговете в банките (ЗГВБ (отм.) - обн. ДВ, бр. 49 от
29.04.1998 г, отм., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г. Съгласно
член 4, ал.1 от ЗГВБ (отм.), Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по
влоговете на едно лице в една банка, независимо от броя и размера
им до 196 000 лв. Съгласно чл. 23, ал.1 от ЗГВБ (отм.), Фондът изплаща
задължения на съответната банка към нейни вложители до
гарантираните размери когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност
на търговската банка. Съгласно член 8, т.3 на същия закон, една
от основните функции на ФГВБ е да изплаща гарантираните размери на влоговете.
С Решение № 73 от
20.06.2014 г. на Управителният съвет на Българска народна б. „К.т.б.”АД (КТБ) е
поставена под специален надзор за срок от три месеца и за този срок е спряно
изпълнението на всички задължения на банката, съответно й е забранено да
извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, а членовете
на Управителния и Надзорния съвет на банката са отстранени от длъжност.
С Решение № 82 от
30.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка, с цел
оптимизиране на разходите на банката по привличените
средства, БНБ е намалила лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им
пазарен размер за банковата система по видове, матуритет
и валути.
С Решение № 23 от
16.09.2014 г. на УС на БНБ се удължава до 20.11.2014 г. срока, за който КТБ е
поставена под специален надзор, като е постановено до 20.11.2014 г. да се
прилагат мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на
БНБ, както и по Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на БНБ.
С Решение № 138 от
06.11.2014 г. на УС на БНБ, обективирано в Протокол №
27 от същата дата, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ.
Предвид отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ на
06.11.2014г., отношенията, във връзка с изплащането на гаранция по влоговете на
вложителите в тази банка се уреждат от правилата на ЗГВБ (отм.).
Към 06.11.2014 г. условията
и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания
размер са се уреждали от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми
по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (Обн.,
ДВ, бр. 12 от 12.02.1999 г., в сила от 12.02.1999 г., попр., бр. 15 от
19.02.1999 г., изм. и доп. бр. 63 от 7.08.2009 г., отм., бр. 103 от 27.12.2016
г.), приета на основание член 23, ал. 10 от ЗГВБ (отм.) - по-нататък, наричана
Наредба № 23 на БНБ.
По силата на член 4,
ал.1 от Наредба № 23 на БНБ, в срока по чл. 23, ал. 3 от ЗГВБ(отм.) назначените
квестори, ликвидатори или синдици, след като установят размера на задълженията
на банката към отделния вложител и размера на гаранцията, са длъжни да
предоставят на хартиен носител и в електронна форма на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) подписана и подпечатана
информация за всеки един вложител в банката. Съгласно член 7, ал.1 от Наредба №
23 на БНБ, до началния ден за изплащане назначените квестори, ликвидатори или
синдици или друго изрично упълномощено от тях лице подготвят информация на
хартиен носител и в електронна форма, в която посочват дължимата за изплащане
сума, съгласно гарантирания размер по влоговете на съответния вложител,
индивидуализиращи данни за вложителя и други данни според сключения договор с
обслужващата банка, както и общата сума на подлежащите на изплащане гарантирани
влогове.
Според представената информация от квесторите на КТБ
на ФГВБ, по реда и при условията на чл.4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ, ответникът притежава
влог в КТБ, по депозитна сметка в ЕВРО с IBAN ***,
с наличност в размер на левовата равностойност от 149 106,22 лева, като
гореописаният влог е означен от квесторите като непривилегирован/непреференциален.
Съгласно Решение № 61
от 18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по
влоговете в КТБ е 04.12.2014 г.
На 08.12.2014 г., на
базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на
КТБ, ФГВБ е изплатил чрез обслужващата банка – „П.И.Б.“ АД на „Е.П.Е.ООД сумата
149 106,22 лева, като гаранция по влоговете на това дружество в КТБ.
Впоследствие, с Писмо
изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015 г., председателят на ФГВБ е поискал от синдика
на КТБ информация за влоговете с привилегировани лихвени условия. На базата на
получената информация от КТБ и извършената проверка е установено, че по влога
на „Е.П.Е.ООД по депозитна сметка с IBAN ***, са предоставени
привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от банката условия,
които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това същият влог не
подлежи на гарантиране от ФГВБ.
Съгласно член 57,
ал.1 от ЗКИ банката може да приема пари на влог само при обявени условия, които
е длъжна да прилага към всички клиенти вложители. Твърдението на ищеца за
предоставяне за привилегировани лихвени условия на ответника, в отклонение от
обявените от КТБ условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители,
произтича от следните обстоятелства, установени след изплащането на гаранция на
„Е.П.Е.ООД, според получени от КТБ информация и документи, а именно, че на
19.05.2009 г. между „Е.П.Е.ООД, в качеството му на вложител и „К.т.б.“ АД е
сключен Договор № 9228 за индивидуален срочен депозит, по силата на който
вложителят депозира за съхранение, а Банката приема сумата 143 000 евро по
сметка с IBAN ***, за срок от 3 месеца, който срок
започва да тече от датата на внасяне и изтича в 00 часа на 19.08.2009 г.
Съгласно член 2 от договор за индивидуален срочен депозит № 9228 от 19.05.2009
г., Банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в
размер на 6.5000 %. Към датата на сключване на договора за индивидуален срочен
депозит № 9228 от 19.05.2009 г. обявените от КТБ лихвени условия, които тя е
била длъжна да прилага към своите вложители, са били установени в Скала на
стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага към привлечени средства от
клиенти в сила от 19.01.2009 г. и съгласно тази Скала, стандартният годишен лихвен процент за 3-месечен срочен
депозит в Евро за юридически лица, обявен от КТБ е в размер на 3.50%.
Съгласно член 4 от
договор за индивидуален срочен депозит № 10401 от 15.06.2010г., при изтичане на
договорения срок в случай, че страните нямат писмени възражения по условията на
договора и депозантът не даде други писмени
инструкции, но не по- късно от един работен ден преди падежа, договорът за депозит
се подновява за същия срок и при същите условия. По силата на цитираната
клауза, Договорът за депозит е бил постоянно подновяван при лихвени условия, които през целия период до
19.05.2013 г. са били по- благоприятни от обявените от банката условия.
На 19.05.2013 г.
между „Е.П.Е.ООД, в качеството му на вложител, и „К.т.б.“ АД е сключен нов
Договор № 9228 за индивидуален срочен депозит, по силата на който вложителят
депозира за съхранение, а БАНКАТА приема сумата от 71 249,35 евро по сметка с IBAN ***,
за срок от 12 месеца, който срок започва да тече от датата на
внасяне и изтича в 00 часа на 19.05.2014 г. Съгласно член 2 от договор за
индивидуален срочен депозит № 9228 от
19.05.2009 г. Банката начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на
7.000 %.
Към датата на
сключване на договор за индивидуален срочен депозит № 9228 от 19.05.2013 г.,
обявените от КТБ лихвени условия, които тя е била длъжна да прилага към своите
вложители, са били установени в Скала на стандартните лихвени проценти, които
КТБ АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 19.01.2009 г.
и съгласно тази Скала, стандартният годишен лихвен
процент за 12-месечен срочен депозит в Евро, за
юридически лица, обявен от КТБ, е бил в размер на 4.50%.
Съгласно член 4 от
договор за индивидуален срочен депозит № 9228 от 19.05.2013 г., при изтичане на
договорения срок в случай, че страните нямат постигната различна писмена
договореност не по-късно един работен ден преди падежа, действието на настоящия
договор се прекратява, при което лихвата се прибавя (капитализира) по
депозитната сметка.
Влогът по депозитна
сметка с IBAN *** „Е.П.Е.ООД е бил
олихвяван с лихвен процент в размер на 6,5000 %, а впоследствие със 7.0000%,
представляващи преференциални лихвени проценти в отклонение от обявените от КТБ
условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители - юридически лица,
притежаващи 3-месечни депозити в евро, респективно 12 - месечни депозити в
евро.
Според чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗГВБ (отм.) не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката
на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в
отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители.
В писмо, с което са
дадени съвместни указания на БНБ и ФГВБ до квесторите на КТБ с вх. № 11806 от
13.11.2014 г. се сочи, че по време на специалния надзор „разпоредителни сделки,
извършени с вземания по влог над гарантирания от закона размер от 196 хил.
лева, водещи до прехвърляне на суми на други лица с цел получаване на
допълнителни гаранции от Фонда, са по същество сделки, извършени с цел
заобикаляне на закона. По същия начин следва да се третират и разпоредителни
действия, извършени с вземания по влог от лица, на които не се дължи изплащане
на гарантирания размер на влога, поради това, че попадат в изключенията по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ. Разпоредителни действия с посочените категории
вземания, извършени в периода на специалния надзор, не следва да се покриват от
гаранцията по чл.4, ал.1 от ЗГВБ и не се включват в списъка на вложителите по
чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23.”
С оглед на изложените
обстоятелства, във връзка с депозита на ответника по банкова сметка *** ***авени привилегировани
лихвени условия в отклонение от
обявените от „КТБ“ АД условия, които тя е длъжна да прилага към своите
вложители. Обявените условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители
са предвиждали лихвен процент в размер на 3,50% за 3-месечен срочен депозит в Евро, за юридически лица и 4.50% за 12-месечен срочен депозит
в Евро, за юридически лица, докато на ответника е предоставен лихвен процент в размер съответно на 6,5000% и на 7,0000%. Поради това, сумите
по този депозит попадат в изключението на чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) и не подлежат на гарантиране от ФГВБ. Във връзка
с уговорените по-високи лихвени проценти за гореописания депозит на ответника,
„КТБ“ АД е заплатила по-високи лихви от тези които стандартно е заплащала на
свои вложители и по този начин е понесла по-високи разходи от обичайните си лихвени разходи. Заплащането на
по-високи лихви от тези, които КТБ обичайно е заплащала на своите вложители, е
спомогнало за влошаване на финансовото състояние на банката.
Ищецът поддържа, че
при преценката дали по определен влог са налице привилегировани лихвени условия
е релевантно
обстоятелството на предоставяне на такива условия, с оглед на употребения в
нормата на член 5, ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм/ израз: „лицата, на които са
били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от
банката условия“.
С Решение № 82 от
30.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка КТБ, с цел
оптимизиране на разходите на банката по привлечените средства, БНБ е намалила
лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата
система по видове, матуритет и валути. В случая става
въпрос за приложена от БНБ принудителна административни мярка, която е
засегнала всички влогове в КТБ. Действието на същата мярка е продължило до
06.11.2014г., но намалените по административен ред лихви по влоговете в КТБ
през този период не променят привилегирования характер на лихвите по влоговете
в тази банка и съответно, не отменят действието на нормата на член 5, ал.1, т.1
от ЗГВБ /отм./ по отношение на влоговете, които преди действието на мярката са
били с привилегировани лихвени условия. В тази връзка, в съвместните указания
на БНБ и ФГВБ до квесторите на КТБ с вх. № 11806 от 13.11.2014г. изрично се
сочи, че: т.1 „Принудителното намаляване на лихвите с административен акт на
БНБ в условията на специален надзор" не е предоставяне на лихвени условия
по силата на договор и не би следвало да окаже влияние при извършване на
преценката по член 5, ал.1, т.1 от ЗГВБ" и
т.2 „Предоставянето на привилегировано лихвено условие следва да
се установява към датата, на която е постигната между банката и клиента
договореност относно приложимите по влога лихвени условия, като се извършва
проверка дали тези условия са привилегировани спрямо обявените към тази дата от
банката /от бюлетина или тарифата/ условия".
Предоставянето на
привилегировани лихвени условия по влог на определен вложител в отклонение от
обявените от банката условия, които тя е длъжна
да прилага към своите вложители, представлява обективен факт, при настъпването
на който се изключва правото на гаранция относно влога на основание член 5,
ал.1, т.1 от ЗГВБ /отм./. Посочената последица представлява своеобразна санкция
за нарушение на императивното правило по член 57, ал.1 от Закона за кредитните
институции, задължаващо банката да приема пари на влог само при обявени
условия, които е длъжна да прилага към всички
клиенти вложители. При наличието на привилегировани лихвени условия по влог,
предоставени в нарушение на член
57, ал.1 от Закона за кредитните институции, влогът не е
гарантиран
по силата на закона и не е възможно страните по договорен
път да осуетят настъпването на тази негативна
правна последица. В този смисъл, изявленията на Банката по договора за
депозит, особено ако става въпрос за изявления на
пълномощник на законните представители на банката, че влогът е гарантиран са без правно действие и не променят правната природа на
влога.
В исковата молба се
поддържа, че във връзка с гореизложените обстоятелства ответникът е нямал право
на гаранция във връзка с описания депозит на основание член 5, ал.1, т.1 от
ЗГВБ /отм./ и изплатената му гаранция от страна на ФГВБ е получена от ответника
без правно основание. Ответникът е получил като гаранция по конкретния влог в
„КТБ“ АД сумата от 149 106,22 лева, която му е заплатена без правно основание.
Същевременно, в
производството по несъстоятелност на КТБ са разпределени суми по Частична
сметка за разпределение, обявена на 25.04.2017 г. в TP. С
посочената сметка са изплатени 11.304 % от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност на КТБ вземания към КТБ по член 94, ал.1, т.4
от ЗБН. В качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност на КТБ,
ФГВБ също е получил плащане по частичната сметка за разпределение във връзка с
вземането му към КТБ, възникнало по силата на член 24, ал.1 от ЗГВБ /отм./ и
настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на
вложителите в КТБ с право на гаранция. Доколкото за влога на ответника по депозитната
му сметка не е налице право на гаранция, ФГВБ не се суброгира
в правата на ответника към КТБ относно този влог. Поради това сумата от 149
106,22 лева, изплатена на ответника без правно основание, следва да се намали с
полученото плащане по първата частична сметка за разпределение от ФГВБ относно
платената без правно основание гаранция за този влог, а именно със сумата от 16
854,97 лева. При това положение ответникът към датата на настоящата искова
молба се е обогатил неоснователно със сумата 132 251,25 лева.
На 06.11.2019 г. ФГВБ
е изпратил Покана за доброволно изпълнение до ,А.“ АД, в качеството на
правоприемник на „Е.П.Е.ООД, гр. София - Заличен търговец, с изх. №
90-0088/06.11.2019 г. за заплащане в едноседмичен срок на сумата от 132 251,25
лева. След направена справка за проследяване на пратката в Булпост
се установи, че същата не е получена на адрес.
Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск, като бъде осъден „А.“ АД, в качеството му на правоприемник на „Е.П.Е.ООД, гр. София -
Заличен търговец, със седалище:***, ПК 1756; р-н Студентски; Бул. *********,
представлявано от А.И.П., да заплати н.
ФОНД З.Г.Н.В.В Б. с БУЛСТАТ: *******, със седалище и адрес на управление:***,
сумата 132 251,25 лева, представляваща платена без правно основание сума от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките на „Е.П.Е.ООД, гр. София - Заличен
търговец, като гаранция относно влог по банкова сметка *** ***, който не подлежи на гарантиране, ведно със законна лихва
върху претендираната сума от 132 251,25 лева от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Посочена е банковата
сметка на ФГВБ: Фонд з.г.н.в.в б. БНБ - ЦУ, IBAN: ***, BIC: ***исъдени направените в
производството разноски, съобразно изхода на делото.
Ответникът „А.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Студентски“, бул. "*********представлявано
от изпълнителния директор А.И.П., чрез Адвокатско дружество „В., С. и партньори, ЕИК*******представлявано
от адвокат П.В.С., per. в САК, съдебен адрес:***, офис 12, е
депозирал на
08.07.2020 г. отговор на искова молба. С него е направено искане за разглеждане
на настоящия спор по общия процесуален ред.
С Определение от 16.11.2020
г., съдът
след като се е запознал с предмета на спора, и е преценил доводите на ищеца, е констатирал,
че е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Тъй като този иск не
попада в нито една от посочените в чл. 365, т. 1 — 5 ГПК лимитативно изброени
хипотези на искове, подлежащи на разглеждане по реда на Глава 32 —
„Производство по търговски спорове“, е счел че възражението на ответника за разглеждане
на спора по общия Ред е направено в срока по чл. 369 ал. 1 ГПК и е основателно,
поради което образуваното като търговско дело следва да бъде разгледано по
общия процесуален ред. Определението като необжалвано е влязло в сила, като на
ответника е даден едномесечен срок за отговор.
На 25.02.2021 г. е депозиран отговор от страна на ответника А.” АД, ЕИК ********,
представлявано от адвокат П.В.С. - САК, в който се оспорва исковата молба по
основание и размер. Заявява се, че исковата молба е недопустима, поради
ненадлежно упражняване на правото на иск, поради наличие на абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за неговото предявяване - чл. 162, ал. 2,
т. 2 и т. 8, във връзка с чл. 166 от ДОПК; липса в новия Закон за гарантиране
на влоговете в банките на материално-правна норма, която да предвижда
изключение за гарантиране на влоговете за т.нар влогове с привилегирован лихвен
процент, вкл. липса на процесуална легитимация на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките да предявява искове.
В случай, че бъде
допуснато разглеждане на ИМ, то ответникът счита същата за неоснователна,
поради неправилно приложение на материалния закон.
Липсва право на иск
по реда на чл. 55 от ЗЗД поради наличие на друг процесуален ред за връщане на
твърдените платени суми, поради наличие на влог с преференциален лихвен
процент.
С Решение № 664 от
22.04.2015 г., постановено по т.д. 7459/2014, VI-4 на
Софийски градски съд е обявена несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, ЕИК *******. С
посоченото съдебно решение СГС е обявил неплатежоспособността на „К.т.б.“,
прекратил е дейността й,
постановил е обща възбрана и запор върху имуществото й, лишил е банката от
правото да се управлява и разпорежда с имуществото, включено в масата по
несъстоятелността, като е определил начална дата на неплатежоспособността,
считано от 06.11.2014 г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗБН решението подлежи на
незабавно изпълнение.
С Решение 1443 от
03.07.2015, постановено по т.д. 2216/2015 на САС, 3-то отделение е отменено
Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. 7459/2014 г., VI-4 на
СГС, в частта на определената начална дата на неплатежоспособността. Софийски
апелативен съд е приел, че началната дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД е 20.06.2014 г. Последната дата съвпада с датата на поставяне на „КТБ“ АД
под специален надзор - протокол № 11 от 20.06.2014 и решение 73 от УС на БНБ.
С последното решение
на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под особен надзор за 3 месеца, назначени са
квестори, спряно е изпълнението на задълженията на банката за срок от 3 месеца,
ограничена е дейността на банката, като е забранено банката да извършва
дейност, отстранени са от длъжност членовете на УС и НС на банката и за срок от
три месеца са лишени акционерите на банката, притежаващи повече от 10% от
капитала. С Решение № 74 на УС на БНБ от 22.06.2014 г. са извършени промени на
Решение 73 от 20.06.2014 г., във връзка с констатирани технически грешки и
пропуски. С Решение 114 от 16.09.2014г. на УС на БНБ е удължен срокът на
специалния надзор до 20.11.2014 г., като е указано на квесторите на „КТБ“ АД да
внесат до 20.10.2014 г. в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена
от „Ъ.И Я.О.“ ООД, „Д.О.ООД и „А.“ ООД, като до 31.10.2014 г. квесторите следва
да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на „КТБ“ АД на базата изготвена
пълна оценка на активите и след извършване на съответните счетоводни операции.
През 2014 г, с голямо
закъснение Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на
гарантираните влоговете на едно лице в една банка до 196 000 лева. По
действащия Закон за гарантиране на влоговете от 1998 г. (понастоящем отменен)
не се изплащат гарантираните размери на влогове на лицата, на които са
предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение на условията, които
банката е длъжна да прилага към вложителите.
1.1.Според ответника
предявеният иск е за неоснователно обогатяване по реда на чл. 55 от ЗЗД с
твърдение за влогове с привилегировани условия, които по принцип не подлежат на
изплащане до гарантирания размер на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от отменения с
ДВ бр. 62 от 2015 г. Закон за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г.
Ищецът в исковата си молба е поискал освобождаване от държавна такса, тъй като
правилно твърди, че вземането му е публично държавно вземане по смисъла на чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания
се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон не е предвидено изрично друго.
Съобразно чл. 166, ал. 2 от ДОПК публичното вземане се установява по основание
и размер с акт за установяване на публичното вземане. Като е предявил
недопустим граждански иск по чл. 55 от ЗЗД (неоснователно обогатяване), Фондът
за гарантиране на влоговете в банките е предприел действия при наличие на
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя е, че правата на Фонда се
реализират по административен ред, а не по исков такъв. Поради тази причина,
ако са налице основания за влог с привилегирован лихвен процент, следва да се
издаде акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК. Това не е направено, а е предявен недопустим иск. Не би могло при уредена
от ДОПК процедура по чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 8 относно публични държавни
вземания и начин на тяхното събиране с административен акт по смисъла на чл.
166 от ДОПК, да се предявява иск.
1.2. В действащия Закон за гарантиране на влоговете в банките не
е предвидена процедура за възстановяване на влоговете с т.нар. привелигировани лихвени условия.
Законът за
гарантиране на влоговете в банките, действащ понастоящем, няма изрично уредена процедура
по изключване на влоговете с т.нар привилегировани условия от схемата за
гарантиране на влоговете. Старият закон за гарантиране на влоговете е отменен с
ДВ бр. 62 от 2015 г.,считано от 14.08.2015г., поради което не би могло по
отменен вече закон да се търсят възникнали и осъществени вече права. Нормата на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от отменения закон за гарантиране на влоговете е
процесуална, защото урежда правопорядък относно
реализиране на субективни права. Дори да се приеме, че е материално- правна, новият
закон изрично не предвижда правен ред за уреждане на вече осъществени и
погасени материални права.
1.3. Липсва процесуална легитимация на Фонда за гарантиране на
влоговете. При плащане на депозит с привилегирован лихвен процент Фондът за
гарантиране на вземанията може да предявява само отменителни
искове по чл. 60 от ЗБН и то само при бездействие на синдика. Тъй като „КТБ“ е
в несъстоятелност, а плащането на средства уврежда масата на несъстоятелността,
то иск по отношение на направеното плащане на ответника може да се предяви по
реда на чл. 60, ал. 1, т.З от ЗБН. Такъв иск за относителна недействителност не
е предявен в производството по несъстоятелност, поради което настоящия иск е
недопустим. Исковете по чл. 60, ал. 1 от ЗБН са конститутивни,
а предявеният иск е осъдителен. С платената сума Фондът за гарантиране на
влоговете в банките става кредитор на „КТБ“, а удовлетворяване на платеното
може да бъде търсено само по реда на чл.60 от ЗБН с оглед запазване на масата
по несъстоятелността.
ІІ. В отговора на исковата молба е направено и възражение за
изтекла погасителна давност за връщане на платените суми.
Според ответника
давността започва да тече от особения надзор над КТБ, наложен с решение № 73 на
УС на БНБ, т.е. тя е изтекла към м. 06.2019 г., а исковата молба е заведена
след тази дата. Обстоятелството, че паричните суми са изплатени на ответника
значително по-късно, в нарушение на нормативната уредба и вероятно в резултат
на собствената недобросъвестност на административния орган, не променя началната
дата на погасителна давност. Ответникът се позовава в тази връзка на решение на
СЕС-Люксемург, С 571/16 /с ищец Н.К./.
ІІІ. Ответникът поддържа, че предявените искове са
неоснователни.
3.1.Отмененият закон за гарантиране на влоговете в банките
противоречи на директива 94/19 относно гарантиране на влоговете.
При противоречие на
чл. 5, ал. 1, т.1 от отменения закон за гарантиране на влоговете в банките с
чл. 7, ал. 1 и 2, и приложение I, т.11 от директива 94/19, приложение намира
последната. Цялостната и непротиворечива практика на съда на ЕС регламентира,
че ако срокът за транспониране на директива е изтекъл, същата има пряко и
непосредствено действие при противоречие със закон, т.е. директивата действа
като регламент. Съгласно приложение I, т. 11 във връзка с чл. 7 от директива
94/19 всяка държава членка има право да изключи от механизма за гарантиране на
влоговете: „депозити, за които възложителят на индивидуална основа е ползвал от
същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали
за влошаване на финансовото й състояние“. Ответникът твърди, че депозитите му
не са с привилегирован лихвен процент, както и че същите не са спомогнали за
влошаване на състоянието на „КТБ“. Заявява, че подобни доказателства няма по делото,
нито са твърдени. Става въпрос за отрицателни факти, за които доказателствената тежест е в лицето на Фонда за гарантиране
на влоговете в банките.
3.2.Излага се твърдение, че депозитите
на ответника не са с привилегирован лихвен процент.
На първо място, за да
е налице депозит с привилегирован лихвен процент още в договора следва да е
посочено, че депозитът е такъв. Но видно от единия договор - от 19.05.2013 г. -
чл. 11, ал. 4, банката изрично декларира, че не е налице депозит с
привилегировани лихвени условия. По другия договор липсва изрична разпоредба,
че е привилегирован.
На второ място, от
представената от ищеца „скала на лихвените проценти в КТБ , за по-големи
размери на вложените суми, както е в случая на ответника, банката е прилагала
стандартни лихвени проценти към всички такива вложители, които са били
по-високи от тези за т.нар. „малки“ влогове. Последното не превръща влоговете
на ответника в „привилегировани“, още повече, че видно от скалата, банката е
предлага публично дори и по-високи лихви от тези, които той е получавал - напр.
от порядъка над 8,25%.
На трето място,
депозитите са изплатени и като такива не са привилегировани, Фондът за
гарантиране на влоговете в банките се е суброгирал в
правата на „КТБ“. Освен това ответникът твърди, че Фондът е получил пълно и
цялостно плащане от „КТБ“ за неговия влог, като не е налице материално-правна
легитимация да предявява искове при пълно удовлетворяване. С решение на УС на
БНБ- протокол № 14 от 30.07.2014 г. всички влогове са с намалени лихвени
проценти, поради което изобщо няма депозити с привилегирован лихвен процент към
момента на тяхното изплащане.
По изложените
съображения ответникът е направил искане да бъде прекратено производството по
настоящето дело, поради неговата недопустимост, а в случай че бъде прието че то
е допустимо, да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
Оспорва всички
представени с исковата молба доказателства, тъй като същите не са заверени от
законния представител на ищеца, а от неизвестно лице, което не е посочило
своето име и в какво качество заверява писмени доказателства. Моли в тази
връзка да бъде задължен ищецът да представи оригиналите на всички писмени
доказателства, а ако не ги представи те да бъдат изключени от материалите по
делото.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представено искане вх.№ на КТБ 3021/19.05.2009 г.
от „Е.П.Е.“ ООД (с правоприемник) ответното дружество, с което „Е.П.Е.“
ООД е поискало да му бъде оформен индивидуален срочен депозит за сума 143 000
EUR за срок от 3 месеца при договорена годишиа Лихва
6, 5 %. В искането е заявено, че сумата 100 000 EUR ще бъде преведена от сметка
на АТГ АД при „КТБ“ АД на дата 19.05.2009 г. Сумата 43 000 EUR ще бъде
преведена от сметка на Е.П.Е. ООД в Уникредит Булбанк .
Приет като доказателство е препис от Искане за откриване на
банкова сметка. ***.05.2009 г. и е
отправено от „Е.П.Е.“ ЕООД до „КТБ“ АД.
На 19.05.2009 г. между „КТБ“ АД и Е.П.Е.“
ЕООД е бил сключен договор № 9224
индивидуален срочен депозит, съгласно който депозантът
е депозирал за съхранение, а банката е приела сумата от 143 000 EUR по сметка IBAN *** , BIC ***,
за срок от три месеца, който срок е започвал да тече от датата на внасяне и е
изтичал на 00 часа на 19.08.2009 г. (чл. 1). Банката е начислявала лихва върху
сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 6.5000% (чл. 2, ал. 1).
Към момента на сключване на горепосочения договор за
индивидуален срочен депозит, при „КТБ” АД е действала Скала на стандартните лихвени
проценти.
От 12.12.2012 г. при „КТБ” АД е влязла в сила нова Скала на
стандартните лихвени проценти, които Банката е
прилагала към привлечени средства от клиенти. Съгласно Раздел ІІ – „Лихви по
срочни привлечени средства”, т. 2 - „Стандартен срочен депозит за юридически
лица и еднолични търговци”, лихвените проценти от 4,50 % за депозит в евро при
срок на депозита от 12 месеца са били определени в минимален размер и само за
валутни единици 10 000 до 250 000 евро. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ - „Условия за олихвяване на скалата” от същата
скала, освен посочените в раздели І и ІІ на Скалата стандартни лихвени
проценти, банката е можела да начислява по привлечени средства от клиенти
лихвени проценти до 10% на годишна база, за което сключва индивидуални
договори. В чл. 9, ал. 4 от Скалата е било декларирано, че парични средства по
банкови сметки, по които са предоставени лихвени условия, различни от
посочените в раздели І, ІІ и ІІІ на Скалата, не са защитени от
ФГВБ.
Видно от Искане с дата 14.05.2013 г. „Е.П.Е.“ ООД (с правоприемник ответното
дружество) до „КТБ“ АД, е заявил продължаване
падежа на депозит в евро по договор 9228 от 2012 г., IBAN ***,
за срок от една / година при 7 % договорена лихва.
На 19.05.2013 г. между „КТБ” АД и „Е.П.Е.“
ООД е бил сключен Договор № 9228 за индивидуален срочен депозит, съгласно
който депозантът е депозирал за съхранение, а банката
е приела сумата 71 249.35 EUR по сметка IBAN ***, BIC ***, който срок започва
да тече от датата на внасяне и изтича в 00 часа на 19.05.2014 г.(чл.1). Банката е начислява лихва върху сумата с
текущ годишен лихвен процент в размер на 7.0000% (чл. 2, ал. 1). Съгласно клаузата на чл. 11 сумите по
банковата сметка са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките до
размер от 196 000 лева. Посочени са и изключенията. Съгласно договореното,
установяването на общия размер на задължението на банката към един вложител се
определя съгласно чл.6. от Закона за гарантиране на влоговете в банките(чл.11,
ал.2). Изплащането на суми от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане
на лицензия за банкова дейност на търговска банка, съгласно чл. 23, ал 5. от
Закона за гарантиране на влоговете в банките. При наличие на изключителни обстоятелства,
Фондът може да удължи срока с не повече от 10 работни дни (чл.11, ал.3). В същата клауза (чл. 11, ал. 4) от банката
е декларирано, че при сключване на договора не са били предоставени
привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия,
които тя е длъжна да прилага към своите клиенти.
С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителният съвет на
Българска народна б. „К.т.б.”АД е поставена под специален надзор за срок от три
месеца и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката,
съответно й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на
банкова дейност, а членовете на Управителния и Надзорния съвет на банката са
отстранени от длъжност.
С Решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на
Българска народна банка, с цел оптимизиране на разходите на банката по привличените средства, БНБ е намалила лихвените проценти по
депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути.
С Решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ се удължава до
20.11.2014 г. срока, за който КТБ е поставена под специален надзор, като е постановено
до 20.11.2014 г. да се прилагат мерките, съгласно т. 2-7 от Решение № 73 от
20.06.2014 г. на УС на БНБ, както и по Решение № 82 от 30.06.2014 г. на УС на
БНБ.
С Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, обективирано в Протокол № 27 от същата дата, е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ.
По делото са
представени съвместни указания на БНБ и ФГВБ до квесторите на „КТБ“ АД с вх. №
11806 от 13.11.2014 г.
Ноторно известно е (което се
установява и от ангажираните доказателства), че с Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. 7459/2014, VI-4 с-в на СГС
е обявена несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, ЕИК *******. С посоченото съдебно
решение СГС е обявил неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД прекратил е дейността й, постановил е обща
възбрана и запор върху имуществото й, лишил е банката от правото да се
управлява и разпорежда с имуществото, включено в масата по несъстоятелността,
като е определил начална дата на неплатежоспособността, считано от 06.11.2014
г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗБН решението подлежи на незабавно изпълнение.
С Решение 1443 от 03.07.2015г., постановено по т.д. 2216/2015
г. на САС, 3-то отделение е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по
т.д. 7459/2014 г., VI-4 с-в на СГС, в частта на определената
начална дата на неплатежоспособността. САС е приел, че началната дата на
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД е 20.06.2014 г. Последната дата съвпада с
датата на поставяне на „КТБ“ АД под специален надзор - Протокол № 11 от
20.06.2014 и решение 73 от УС на БНБ.
Видно от писмо изх.№ 06-7155/15.11.2019г. на „ПИБ“ АД до
Председателя на УС на ФГВБ, във връзка с отправено искане за предоставяне на копия на
платежни документи, удостоверяващи изплащане на суми от ФГВБ на вложители на
КТБ/н/, са представени заверени копия на преводни
нареждания относно извършено Плащане към
„Ей Пи Ей“ ООД от дата 08.12.2014 г. на стойност 149 106,22 лева. По делото е представен и препис от самия
платежния документ с дата 08.12.2014 г.
При приета суброгация относно
сумата по чл. 24 от ЗГВБ (отм.), изпатеното вземане
по депозита на ответника е било прието в производството по несъстоятелност
срещу „КТБ” АД като част от множество други платени гаранции – суброгационни вземания на основание чл. 24, вр. чл. 4, чл. 6 и § 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), в полза на
ищеца.
Междувременно, с писмо изх. № 20-7-0014 от 25.05.2015г.
председателят на УС на ФГВБ е поискал от синдиците на „КТБ“ АД (н) да проучат и
обобщят информация за депозитите, по които са предоставени привилегировани
лихвени условия.
През март 2017 г.
по партидата на „КТБ” АД в ТР при АВп е била обявена
първата частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на
„КТБ” АД (н) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН. Сметката е одобрена (с изменения) от Управителния съвет на
ФГВБ съгласно Решение от 24.04.2017 г., последното одобрено (с изменения) с
решение на СГС по чл. 99, ал. 3 от ЗБНБ. Обстоятелствата се установяват от
партидата на „КТБ” АД (н) в ТРРЮЛНЦ.
Въз основа на горното разпределение на ищеца са били
платени 11.304% от общия размер на приетите в производството по
несъстоятелност вземания при ред на удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 от
ЗБН, включително относно влога на ответника.
С покана за доброволно изпълнение свой изх.№
90-0088-06.11.2019г., ищецът е заявил пред ответника, че на 19.05.2009 г.
между „Е.П.Е.ООД. в качеството му на вложител и „КТБ“ АД) е сключен Договор N9228
за индивидуален срочен депозит. Посочено е, че съгласно условията на договора
вложителят депозира на съхранение парична сума за срок от три месеца. Срещу
съхраняването на получената сума банката се е задължила да заплаща годишна
лихва в размер на 6.5000 %. Заявеното е,
че на 19.05.201З г. между сьщите органи по сьщата сметка е сключен договор за индивидуален срочен
депозит №9225, за срок от 12 месеца и удължение за заплащане на годишна лихва
от страна на банката в размер на 7,0000 %. Съгласно чл. 4 от същия договор,
при изтичане на срока, в случай, че страните нямат постигната различна писмена
договореност, действието на договора се прекратява, а лихвата се прибавя по депозитната сметка. В писмото се сочи още, че след
отнемане на лиценза на банката и в резултат на данни, изпратени от квесторите
на „KTБ“ АД до ФГВБ относно размера на гарантираните суми, вложителят е получил изплащане на гаранция по конкретния влог в размер на
149 106,22 лева, като се е разпоредил със сумата на 08 12.2014 г. в клон на „ПИБ“ АД. Съгласно чл, 5,
ал. 1, т. 1 от ЗГВБ от 1996 г.,. приложим към процеса по изплащане на гаранция по влоговете в КТБ АД (н.). не се изплащат гарантираните размери на влоговете
на лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение с обявените от банката условия,
които тя е дльжна
да прилага към своите
вложители. Съгласно чл. 5. ал. 3. изр второ от ЗГВБ (отм.)
предоставянето на прииилегировани
лихвени условия по чл.5 ал. 1, т. 1 от ЗГВБ се преценява
към датата на сключване на договора, а не кьм
отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. В писмото се твърди, че лихвените
условия по посочения договор са били по-благоприятни от уредените стандартите
лихвени проценти, които банката е прилагала към привлечените средства oт клиенти, с оглед на което
същите са привилегировани по смисъла на закона и за тях Фондьт
за гарантиране на влоговете в банките (Фонда, ФГВБ) не е дължал изплащане. Поради
това, според ищеца, получената от „Е.П.Е.." ООД сума е недължимо платена и
като такава подлежи на връщане. С оглед
на изложеното, ищецът е поканил ответника - в качеството му на правоприемник на
„Е.П.Е.ООД, в едноседмичен срок от получаване поканата да заплати доброволно сума
в размер на 132 151.75 лв., представляваща недължимо платена гаранция, намалена
с размера на получената от суброгацията
сума, по сметка на ФГВБ, като в противен случаи ищецът е заявил, че ще търси
правата си по съдебен ред.
Приобщени към материалите по делото още са: Решение №161/26.2019г. на МС на РБългария.;
Извадка от Автоматизираната система за изплащане (АСИ) на Фонда по партиза на ответника, съдържаща подадената информация от
страна на квесторите на КТБ АД(н), съгласно чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на
БНБ, ведно с извлечение от подадените файлове, въз основа на които е съставена
извадката; Протокол за трансфер на данни от 03.12.2014г.; Заповед №
92-0048/06.11.2014г. на Председателя на УС на ФГВБ; Заповед №
92-0065/30.06.2015г. на Председателя на УС на ФГВБ;
С оглед
процесуалната позиция на ответника в ОСЗ от 12.05.2021 г. е извършена служебна
констатация по отношение следните писмени доказателства, а именно:
ü
По отношение договор за индивидуален
срочен депозит № 9928/19.05.2009 г., който по делото се намира на стр. 24 и
25 и след извършена служебна справка е констатирана пълна идентичност между
преписа и оригинала. Като подписите върху оригинал са поставени със син
химикал, а печатите са черни.
ü
По извършената служебна констатация по индивидуален срочен депозит от 19.05.2013 г., който по делото се
намира на стр. 26-28 е констатирана пълна идентичност между преписа и
оригинала. Като подписите върху оригинал са поставени за банката със син
химикал, а за депозанта с черен.
ü
По отношение искане за откриване на банкова сметка, ***. 22
лице и гръб е констатирана пълна идентичност между преписа и оригинала. Като
текстът, който е ръкописен върху оригинала е със син химикал.
ü
По отношение писмо
изх. №90-00-88 от 06.11.2019 г., което се намира на стр. 18 и 19 по делото е констатирана
пълна идентичност между преписа и оригинала. Като подписа за председател на УС
на фонда е поставен със син химикал.
ü
По отношение на
Заповед № 92-0065/30.06.2015 г., който по делото се намира на стр. 49 е констатирана
пълна идентичност между преписа и оригинала. Като се констатира, че към
оригинала има приложение 1 В към процедура за управление на достъпа до АСИ,
който не е приложен по делото.
ü
По отношение писмо
изх. № 20-7-0014/25.05.2015 г. е констатирана пълна идентичност между преписа и
оригинала
ü
По отношение Заповед
№ 92-0048/06.11.2014 г., която по делото се намира на стр. 48 се констатира пълна идентичност между преписа
и оригинала. Констатирано е още, че към тази заповед има приложение 12 до
управление достъпа до автоматизираната система за изплащане на гарантираните
влогове, която не е приложена по настоящото дело.
ü
По отношение протокол
за Трансфер 1 от 03.12.2014 г., който по делото се намира на стр. 50 е констатирана пълна
идентичност между преписа и оригинала.
ü
Констатирано е по
отношение протокол за трансфер на данни № 45/11.10.2019 г., който се намира
на стр. 47 по делото и представено в оригинал пълна идентичност между преписа и
оригинала.
ü
По отношение писмо изх. № 20-0-0097, което по делото се намира на стр. 56-57 е
констатирана пълна идентичност между преписа и оригинала.
ü
В резултат на извършената проверката, Съдът е констатирал, че
за производството не е представено в оригинал Решение № 82 от протокол №
14/30.06.2014 г. от заседание на УС на БНБ, като от ищцовата
страна е пояснянено, че не разполага с оригинал, а
същото - от една страна е издадено от трето лице БНБ, а от друга страна, се
намира на сайта;
В последното
проведено ОСЗ – след извършена служебна констатация е установена пълна идентичност по отношение на
представения по делото патежен документ, издадено от
ПИБ с дата 08.12.2014 г.
На основание чл. 192 ГПК, в изпълнение на съдебни указания от
страна на трето неучастващо по делото лице – „КТБ“ АД, по делото са представени
следните заверени преписи от документи, посочени в Молба вх. № 320094 от
25.05.2021г. на ФГВБ: 1.Решение на
Управителния съвет на банката с протокол от 15.01.2009 г., в сила от 19.01.2009
г. и приложенията към решението: Скала на стандартните лихвени проценти, в сила
от 19.01.2009 г.; и Общи условия на КТБ АД, приложими по договорите за
депозитни сметки на физически и юридически лица; 2.Решение на Управителния съвет на банката с протокол от 31.10.2011
г., в сила от 01.01.2012 г. и приложенията към
решението: Уведомление за приемането на новите документи до всички ползватели
на услугата „Интернет банкиране“ съобразно т. 11 от Решението на УС (на
български и английски език); Проект на Анекс към рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс“ (на български
език, както и двуезичен); Проект на Договор за срочен депозит „4 X 4“ с клауза
за капитализиране на лихвата по депозитната сметка (на български език, както и
двуезичен); Скала на стандартните лихвените проценти, които КТБ АД прилага към
привлечени средства от клиенти; Тарифа за лихвите, таксите и комисионните,
които КТБ АД прилага при операции с клиенти.
За изясняване на спорните въпроси по делото по искане на старните е допусната, изслушана и приета съдебно
–счетоводна експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетентно
дадена се възприема от съда.
Според експертното заключение общият размер на изплатената от Фонд з.г.н.в.в б.в полза на „Е.П.Е.“
ООД сума възлиза на 76 236,80
евро с левова
равностойност в размер на 149 106,22 лв. по влог от сметка с IBAN *** „Е.П.Е.“
ООД със записано основание „депозити от КТБ“
Общият размер на изплатената от Фонд з.г.н.в.в б.н. „Е.П.Е.“ ООД сума е от дата
08.12.2014
г.
Установено е още, че общият размер на
начислената лихва по депозитна сметка с IBAN *** „Е.П.Е.“ ООД за периода от
датата на откриването й до 06.11.2014 г. по договори възлиза на 26 796,95 евро.
Видно от експертното
заключение съгласно чл. 1 и чл. 2 от Договор за индивидуален срочен депозит в
лева № 9228 /19.05.2009г., депозантът
е депозирал сума в размер на 143 000 евро за срок от 3 месеца с текущ годишен лихван процент в размер на 6.50 %. На 19.11.2009 г. от „Е.П.Е.ООД
с ЕИК********е депозирано искане с вх. № 6169/19.11.2009 г. за промяна на срока и лихвения процент по
договор за индивидуален срочен депозит № 9228/19.05.2009 г, съгласно което и в
съответствие с писмената резолюция на изпълнителен директор, срокът е променен
от три на шест месеца, а лихвеният процент от 6.50% на 7.00%. Съгласно чл.4 от
договора при изтичане на договорения срок в случай, че страните нямат писмени
възражения по условията на договора за депозит и депозантът
не даде други писмени инструкции, но не по- късно от един работен ден преди
падежа, договорът за депозит се продължава за същия срок и при същите условия.“
Съгласно чл. 1 от
Договор за индивидуален срочен депозит в лева № 9228 /19.05.2013 г, депозантът
е депозирал сума в размер на 71 249,35 евро за срок 12 месеца, който срок
изтича на 19.05.2014 г., с текущ годишен лихван
процент в размер на 7.00 %. След
тази дата не е наличен договор за депозит, двустранно подписан от депозанта и банката, поради което не съществува основание
сумата по депозита да се олихвява с какъвто й да е лихвен процент. Начисляваната
лихва по него след 19.05.2014 г . е сторнирана, тъй
като съгласно чл.4. от Договор за индивидуален срочен депозит № 9228/19.05.2013
г. е договорено, че при изтичане на
договорения срок в случай, че страните нямат постигната писмена договореност не
по – късно от един ден работен ден преди падежа, действието на договора се
прекратява, като лихвата се капитализира по депозитната сметка.
Процентът на
удовлетворяване на вземанията на кредиторите на КТБ с поредност
на удовлетворяване съгласно член 94, ал. 1. т.4 от ЗБН, съгласно одобрената от
УС на ФГВБ Първа частична сметка за разпределение на суми между кредиторите на
„“КТБ АД (н), обявена с вписване 20170425163731 в Търговския регистър възлиза на 11,301473 %. Съгласно чл. 3 от Скала на стандартните лихвени проценти,
които КТБ АД прилага към привлечени средства от клиенти, в сила от 01.01.2012 г: „ (1) Освен посочените
в раздели I и II на Скалата стандартни лихвени проценти може да начислява по
привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на база, за което
сключва индивидуални договори. (2) Управителите на Финансовите центрове, в
качеството им на търговски пълномощници, могат да
договарят лихвените проценти по предходната алинея след писмено съгласуване с
двама от изпълнителните директори на банката.“ Съгласно
предоставена справка на вещото лице към 20.06.2014 г. делът (процентът) на
влоговете като индивидуални левови депозити със сума над 100 000 лв, по които са представени лихвени проценти по чл. З от
Скалата за стандартните лихвени проценти с лихвен процент над 5 % са
приблизително 5 пъти повече като брой депозити от тези с лихвен % по-нисък от 5
%.
На вещото лице
още е била предоставена информация, че „КТБ“
АД /н/ не разполага с ресурс и разгърнати бази, както и функционалност на
счетоводната система за да изготви и предостави специализирана справка,
осигуряваща информация по колко от договорите не са теглени начисляваните лихви
за целия срок на предепозиране на влоговете при
капитализация на лихвата.
Същевременно, според
установеното от експерта, при процесния депозит
лихвите са капитализирани и са ставали част от главницата по влога за всеки
следващ период, като на 19.05.2010 г. е извършено теглене на сума в размер на 101
731.75 лв, със записано основание „изплащане на
дивидент“, а на 21.12.2012 г. е внесена сума по депозитната сметка в размер на 16 000 лв., представляваща
8 171,60 евро, с която сума е увеличена депозитната сума.
След извършена проверка в счетоводната
система на банката е било отговорено на вещото лице,
че към 20.06.2014 г. не са налице влогове/депозити, които да са олихвявани с
лихвен процент над 10 %, съответно не са налице и сключени индивидуални
договори между „КТБ“ АД и конкретни вложители за олихвяване с лихвен процент
над 10 %.
Видно от експертото заключение не е налице специална методика и/или правила, утвърдени
от УС, изпълнителен директор или друг орган, по която са определени лихвите по
депозити във връзка с чл. 3 от Скалата на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“
АД прилага към привлечените средства от клиентите по отношение на
индивидуалните депозити. На база извършена проверка в информационните масиви на
банката не са открити правила или процедури, регламентиращи определянето на
лихвите по депозити във връзка с чл. 3 от Скалата на стандартните лихвени
проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечените средства от клиентите по
отношение на индивидуалните депозити. Съгласно чл. 3 от Скала на стандартните
лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечени средства от клиенти, в
сила от 01.01.2012 г: „(1) Освен посочените в раздели
І и II на Скалата стандартни лихвени проценти може да начислява по привлечени
средства от клиенти лихвени проценти до 10 % на база, за което сключва индивидуални договори.
(2) Управителите на Финансовите центрове, в качеството им на търговски пълномощници, могат да договарят лихвените проценти по
предходната алинея след писмено съгласуване с двама от изпълнителните директори на банката.
"
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
Разяснения по прилагането на правилата
на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване са дадени в ППВС № 1 от 28.05.1979
г. по гр. д. № 1/79 г. Така Пленумът на ВС изрично е посочил, че
разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане
на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и
с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. Разпределението на доказателствената
тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е
обусловено от претендираното материално право, чиято
защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника,
целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно
възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с
два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице (разместване на материални блага) и начална липса на основание
за получаването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото.
Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД се тълкува от правната теория и
съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички
състави на неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД основанието не е налице още при получаването,
т.е. налице е начална липса на основание. Между даващия и получаващия не
съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране
и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт
дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент – добросъвестност,
вина или знание за липсата на основание.
Във връзка с изложеното до момента и
съобразно с релевантните за спора факти по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се
определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните
права на страните, като при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
връщане на нещо, получено без основание
ищецът следва докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът –
основание за получаването или за задържане на полученото, което му дава право
да го задържи.
За настоящия случай
ищецът претендира като платена без основание сума в размер на 132 251,25 лева.
Претенцията представлява част от изплатена на ответника като гаранция по влог
по банкова сметка *** ***, възлизаща общо в
размер на 149 106,22 лева, намалена с полученото от ФГВБ при приета суброгация плащане по първата частична сметка за
разпределение в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД(н).
Видно от съдържанието на чл. 162 от ДОПК, претендираните вземания на ищеца не попадат в предметния обхват на цитираната норма, в частност тази по т. 8, поради което същите не могат да бъдат претендирани по реда на ДОПК. Разпоредбата е
императивна по своя характер и следва да се
тълкува стриктно, а не разширително, поради което възражението на ответника, че процесното вземане е публично и редът за събирането му е по
ДОПК е
неоснователно.
При изясняване на делото от фактическа страна, последната и актуална за процесния казус облигационна обвързаност е тази, обективирана в носещия дата 19.05.2013 г. Договор № 9228 за срочен депозит, сключен между „КТБ.” АД и „Е.П.Е.ООД, гр. София (Заличен търговец, с
правоприемник – ответникът по делото „А.“ АД), съгласно който депозантът
е депозирал за съхранение, а банката е приела сумата 71 249.35 EUR за срок от
12 месеца, който срок е започнал да тече от датата на внасяне. Банката е начислявала
лихва върху сумата с текущ годишен лихвен
процент в размер на 7 %.
Видно от приетото по
делото експертно заключение срокът на договорът
е изтекъл
на 19.05.2014 г. След тази дата не е
наличен договор за депозит - двустранно подписан от депозанта
и Банката, поради което не съществува основание сумата по депозита да се
олихвява с какъвто й да е лихвен процент. Начисляваната лихва по него след
19.05.2014 г. е била сторнирана, тъй като в чл.4. от
Договор за индивидуален срочен депозит № 9228/19.05.2013 г. е било договорено,
че при изтичане на договорения срок в случай, че страните нямат постигната
писмена договореност не по – късно от един ден работен ден преди падежа,
действието на договора се прекратява, като лихвата се капитализира по
депозитната сметка.
Междувременно, с Решение
от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка е отнет
лиценза за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД.
Към тази дата действа Закона за гарантиране на влоговете в банките от 1998 г.
(отм. - ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.,
в сила от 14.08.2015г.), поради което за уреждане на отношения,
свързани с прекратената дейност на „КТБ“ АД и наличните в банката депозити, приложение
намират нормите на този закон, в частност – разпоредбата на чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.).
Безспорно между
страните, а и установено от обсъдените по-горе писмени доказателства и ССЕ, че
ответникът е получил от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ сумата
от 149 106,22 лева като гаранция по влог по банкова сметка *** *** “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност).
С оглед позициите на страните,
основният спорен въпрос за производството е този дали исковата сума произтича
от привилегирован депозит, което би довело до липсата, съответно – до отпадане
на основанието за получаването й .
Съдът намира следното:
В чл. 4 от ЗГВБ(отм.) е предвидено, че
Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една
банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв. Съгласно чл. 23, ал. 1
ЗГВБ /отм./ Фондът изплаща задължения на съответната търговска банка към нейни
вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела
издадената й лицензия за банкова дейност. При тълкуване на посочените правни
норми се налага извода, че в закона е предвидено възникването в тежест на Фонда
на парично задължение към лицата, които имат качеството на вложители на една
банка, на която е отнета лицензията за извършване на банкова дейност, да
заплати сумите, които им се дължат по сключени между тези лица и банката
договори за влог до посочените в ЗГВБ /отм./ гарантирани размери, които са от
общо 196 000 лв. за всяко лице. За да възникне това задължение следва да се
установи, че са настъпили следните елементи от фактическия състав на
описаните материалноправни норми, а именно:
БНБ да е постановила решение за отнемане на лицензията на конкретна банка за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ; между тази
банка и определен правен субект да е сключен договор за банков влог; по силата
на този договор за банката е възникнало задължение да върне на влогодателя предадените й за съхранение парични
средства, както и евентуално да му заплати уговорената лихва.
Според
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.), не се изплащат
гарантираните размери на влоговете в Банки на лицата, на които са били
предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от
Банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Видно от ал.3, пр.2 на така цитираната
разпоредба предоставянето на привилегировани лихвени условия по ал. 1,
т. 1 се преценява към датата на сключване на договора за влог. В този смисъл,
за процесния случай, според данните по делото 19.05.2013 г. е датата, към
която следва да се извърши преценката. Както е посочено по-горе, лихвените
условия, които следва да се имат предвид са определени в Скалата на
стандартните лихвени проценти, приета от Управителния съвет на Банката, в
редакцията й от 2012 г. Видно от Таблица 2
в скалата, по отношение на юридически лица лихвения процент по депозит с
дванадесетмесечен срок за суми от 10 000 до 250
000 Евро
е 4,50 %, докато
уговорения с ответника в случая е бил 7 %. За да се приеме
обаче, че са налице привилегировани лихвени
условия по конкретен влог и съответно изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗГВБ (отм.), банката следва да е уведомила вложителя в самия договор, че влогът
не е гарантиран по реда и при условията на ЗГВБ, на основание чл. 57, ал. 3 от
ЗКИ (нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.). Не е установено в
процеса вложителят да е бил уведомен, че ползва такива условия. Още повече, че
банката, а не вложителят определя лихвените условия към привлечените средства
на клиенти.
Нещо
повече, в чл. 11 от Договор за депозит
изрично е предвидено, че сумите по банковата сметка са защитени от ФГВБ
съгласно условията на ЗГВБ до размер от 196 000 лева. Обстоятелството се подвърждава и от факта, че ответникът
е бил включен в списъка на лица с гарантирани влогове. Информацията в тази посока очевидно
е била предоставена на
ФГВБ, като
по делото няма данни ищецът да
е открил несъответствие. Тъкмо обратното, същият е пристъпил към изплащане на сумата
по влога.
Дори и
да се приеме, че уговорените лихвени проценти по посочените договори поставят
ответника в привилигировано положение спрямо
останалите вложители в „КТБ“ АД (н), основателно се явява
възражението на ответника относно наличие на противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) с т. 11 от
Приложение I вр. с чл. 7, §2 от Директива 94/19/ЕО
от 30.05.1995 г.,
с който Директива на Европейския съюз на държавите-членки е възложено
задължението да осигурят на територията си въвеждане и официално признаване на
една или повече схеми за гарантиране на депозити (чл. 3, ал. 1), посредством
които да се осигури, при настъпване на съответните обстоятелства, изплащане на
обхванатите от гаранцията депозити (чл. 10, ал. 1). В този смисъл е необходимо
да бъде отбелязано също така, че на
основание чл. 52 от Договора за присъединяването на Република България и
Румъния към Европейския съюз тя е станала задължителна за Република България от
1.01.2007 г., което означава, че разпоредбите на националното право следва да
бъдат съобразени с нормите на директивата.
В конкретния случай разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) е действала и след посочената дата - до отмяната на закона през 2015 г., със
следното съдържание „Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в
банката на : 1. лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени
условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители ;...“.
Съгласно чл. 7, ал. 2
от Директива 94/19/ЕО държавите-членки могат да предвидят определени вложители
или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на
по-ниско ниво. Тези изключения са изброени в Приложение І.“. В т. 11 от
Приложение І „Списък на изключенията, посочени в чл. 7, § 2“ предвидено
изключението - депозити, за които
вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция
проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото
й състояние.
При съпоставката на
двата текста ясно се вижда, че разпоредбата на Директивата въвежда изрично
допълнително условие, необходимо за изключване от обхвата на гаранцията на
съответния депозит - съответната
финансова отстъпка да е спомогнала
за влошаване на финансовото състояние на кредитната институция. Изразът
„спомогнали за влошаване“ въвежда изискване за наличието на причинна
връзка между „процентите и финансовите отстъпки“, уговорени по съответните
депозити и финансовото състояние на кредитната институция, когато тя по
преценката на съответните компетентни органи „изглежда неспособна за момента,
по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го
направи“ по смисъла на чл.1, т.3 от Директивата.
Това допълнително
условие не е било въведено в текста на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.).
Доколкото то изисква установяване на допълнителни обстоятелства (причинна
връзка), неговото наличие ограничава приложното поле на изключението по т. 11,
съответно разширява обхвата на гаранцията. Обратно, липсата на това условие в
текста на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) разширява приложното поле на
изключението, респ. ограничава обхвата на гаранцията в степен, по-голяма от
предвиденото в директивата, и съответно не реализира в пълнота предписанието на
директивата за осигуряване на гаранция на депозитите. Посоченото извежда извод, че конкретната разпоредба на
Директива 94/19/ЕО е неточно транспонирана в текста на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗГВБ (отм.).
При това положение по
въпроса коя от двете правни норми е приложима в настоящия случай, съдът,
споделяйки изцяло формиращата се като трайна и непротиворечива съдебна практика
(в частност - Решение № 1667/01.07.2017
на САС, ТО, 6 св. по т.д. 525/2017, недопуснато до касация с оглед Определение
№ 350/05.06.2018г. на ВКС, ТК по ч.т.д. № 2667/2017г. и Решение № 1337 на САС,
ТО по т.д. 5727/2016, недопуснато до касация с оглед Определение №
260/29.05.2018г. на ВКС, ТК по ч.т.д. № 25/2018г. и др.) приема, че макар разпоредбите
на директивите да не се прилагат пряко, тяхното пряко приложение е допустимо в
случаите, когато: 1) държава-членка не е изпълнила (изцяло, частично или
неточно) в установения срок задължението си за транспонирането им; 2)
разпоредбите на директивата да са безусловни и достатъчно прецизни; 3) тези
разпоредби да установяват права на отделни субекти, противопоставяни срещу
същата държава-членка (без значение дали в публичното или частното качество на
същата) или срещу орган или организация, намиращи се под юрисдикцията или
контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят
правомощията, характерни за отношенията между частни лица.
В настоящия случай изискуемите условия са налице, тъй като
при действието й в периода след изтичането на установения в чл. 52 от Договора
за присъединяване срок до отмяната на ЗГВБ (отм.), разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗГВБ е установявала изключение от обхвата на гаранцията, по-широко от
допустимото според т. 11 от Приложение І към директивата. Същевременно, разпоредбата
на т. 11 от Приложение І е безусловна и достатъчно прецизна, въвеждайки
изискването при изключването на определен депозит от обхвата на гаранцията
предоставените по него финансови отстъпки да се намират в причинна връзка с
влошаването на финансовото състояние на кредитната институция. Същественото е
причинната връзка да съществува, като не е задължително стойността на
приеманите от кредитната институция депозити, съпоставена с общия финансов
ресурс на банката, да бъде значителна. Не на последно място, правата на
отделните субекти са противопоставяни срещу Фонда за гарантиране на влоговете,
който не притежава властническите правомощия, тъй като не е част от държавното
управление, но упражнява правомощия, които далеч надхвърлят равнопоставеността
в отношенията между частни лица. Това е така, тъй като Фондът е юридическо
лице, създадено със специалния Закон за
гарантиране на влоговете в банките - чл.7, ал. 1 и 2 от ЗГВБ (отм.). Председателят на неговия управителен орган се
назначава от висшия орган на държавно управление - Министерския съвет; заместник
председателят - от Управителния съвет на централната банка; те двамата
определят другите двама членове - чл. 9, ал. 2 от ЗГВБ (отм.). Контролът върху
дейността на фонда се упражнява от Сметната палата - държавният орган, който по
силата на специален закон осъществява контрол за изпълнението на бюджета и на
други публични средства и дейности - чл. 7, ал. 4 от ЗГВБ (отм.).
Следователно в
настоящия случай, при безспорно
установения факт, че уговореният по депозита лихвен процент значително
надвишава стандартно прилагания лихвен процент за същия вид депозити за същия
период, основателността на исковата претенция следва да бъде преценявана при
прякото приложение на чл. 7, ал. 2, във връзка с Приложение І, т. 11 от
Директива 94/19/ЕО, тъй като по изложените съображения разпоредбата на чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) се оказва неприложима.
Доказването на
причинна връзка между така уговорения индивидуален лихвен процент и влошаването
на финансовото състояние на банката изисква въвеждането на точно, ясно и конкретно
релевирани твърдения за причините за влошаване на
финансовото състояние на банката, довело до отнемането на лиценза и до
изпадането й в несъстоятелност, както и ангажирането на доказателства, относими към установяването на тези причини и отделно за
значението (финансовото отражение) на условията по конкретния депозит в рамките
на общата съвкупност от причини. Подобно установяване не е осъществено от
страна на ищеца в съответствие с вменената му по закон доказателствена
тежест.
В
допълнение към всичко изложено следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че
с оглед данните по делото и въпреки извършеното плащане на ответника по влога
му, липсва обедняване на ищеца ФГВБ. Както вече бе споменато, съгласно
чл. 57, ал. 3 от ЗКИ, Банката задължително посочва дали конкретен влог е
гарантиран. В случая това е направено и по отношение процесния
такъв. Няма спор по делото, че факът е потвърден от
квесторите след отнемането на лицензията на „КТБ” АД и на ищеца
е била подадена такава информация, в резултат на което е било реализирано плащане
по влога като гарантиран такъв по реда на Наредба № 23 за условията
и реда за изплащане на суми по влогове в Банките с отнет лиценз до гарантирания
размер (отм.). Именно във връзка, съответно - до размера на извършеното плащане, на ищеца е признато и правото същият да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и на това
основание да встъпи в производството по универсално принудително изпълнение
спрямо несъстоятелния длъжник. При
приемането на вземането относно депозита на ответника в производството по
несъстоятелност на Банката в пълния размер за платената гаранция след настъпилата суброгация,
липсват
- от една страна функционална зависимост между обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца, тъй като за последният, вече на различно правно
основание е признато качеството кредитор с прието вземане спрямо длъжник, от
който ще следва да получи удоветворение на пратенцията си в съответствие с императивно установените за
целта правила и след принудително осребряване активите, включени в масата на
несъстоятелността, а от друга - липсват
и материалноправни условия за предяваване
на процесния иск, изведени именно от специфичния характер и
цели на производството по несъстоятелност, неговата обвързаност, както с редица
преклузивни срокове по отношение на предяваване и евентуално установяване на оспорени вземания
на кредитори, така и с несъществуваща нормативна възможност за изключването на
такива от вече изготвени
и одобрени от Съда по несъстоятелността Списъци на предявани и
приети парични претенции.
Предвид изложеното съдът приема, че не е налице плащане
без основание от ФГВБ на ответника на претендираната
гарантирана сума, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е
неоснователен и като такъв същият следва да бъде
отхвърлен.
При
този изход на делото, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата
на чл.78 ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ответната
страна е направила своевременно искане за разноски, като по отношение
основанието и размера на същото се ангажират писмени доказателства. В срок е депозиран
и неоспорен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, съобразно изхода на делото, съдът намира, че на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 5 540 лв., представляващи
1.) депозит за ССчЕ в размер на 500,00 лв. 2.)
Възнаграждение за процесуално представителство – 5 040 лв. с ДДС.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФОНД З.Г.Н.В.В Б. БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***,
представляван от М.В.М.- председател на Управителния съвет против „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ПК 1756; р-н Студентски; Бул. „********, представлявано от А.И.П. иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата 132 251,25 лева ( сто
тридесет и две хиляди двеста петдесет и един лева и 0,25 ст.) представляваща платена без правно
основание сума от Фонда за гарантиране на влоговете в банките на „Е.П.Е.ООД, като гаранция относно влог по банкова сметка *** ***,
който не подлежи на гарантиране, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ФОНД З.Г.Н.В.В Б. БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление:***, представляван от М.В.М.-
председател на Управителния съвет да заплати на „А.“
АД, ЕИК ********, със седалище:***, ПК
1756; р-н Студентски; Бул. „********, представлявано от А.И.П., на основание чл.78 ал.3 от ГПК,
сумата в общ размер на 5 540 лв. (пет
хиляди петстотин и четиридесет лева), представяващи
сторените от страната разноски в производството .
РЕШЕНИЕТО
може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: