№ 95
гр. Пловдив, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000080 по описа за 2025 година
С решение № 302/03.09.24 г., постановено по т.д. № 28/23 г. на
ОС Стара Загора, ЗД ”Б. И.”АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. К.
С. ЕГН **********ЕГН 80 000 лв.– частично от общо претендирани 200 000
лв, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на
причинените му телесни увреждания при настъпило ПТП на 18.08.2022 г.,
ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 80 000 лв. до претендирания размер на
частичния иск от 100 000 лв., както и за законна лихва за периода от
15.08.2022 г. до 28.08.2022 г. исковете са отхвърлени като неоснователни.
ЗД ”Б. И.”АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в размер
на 3 388, 80 лв. съразмерно с уважената част от иска, а по бюджета на
съдебната власт – 3200 лв ДТ и 640 лв. разноски за експертизи, платени от
бюджета на съда.
И. К. С. е осъден да заплати на ЗД ”Б. И.”АД 1 912 лв. разноски
за първа инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска.
1
С определение № 923 от 29.10.2024 г, постановено по същото
дело, е оставена без уважение молба на адв. К. за изменение на решението в
частта за разноските като неоснователна.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗД ”Б.
И.”АД, като дружеството го обжалва в осъдителната му част за разликата
над 50 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв., ведно със законната
лихва от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане. Иска се в тази част
решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което в тази
част искът за присъждане на обезщетение за нешмуществени вреди се
отхвърли като неоснователен ведно с произтичащите от това последици
относно законната лихва и разноските. Претендира разноски за двете
инстанции по представен списък на разноските.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от И. К. С. ,
която моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на процесуалния представител на страната
адв. К..
Частна въззивна жалба е подадена от И. К. С. против
определение № 923 от 29.10.2024 г., постановено по т.д. 28/23 г. на ОС Стара
Загора. Иска се определението да бъде отменено и вместо него се постанови
друго, с което се уважи молбата за изменение на първоинстанционното
решение в частта му за разноските, като се увеличи определеното
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред първа инстанция със
сумата 4915.20лв.
Частната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната
страна ЗД ”Б. И.”АД.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от И. К. С.
против ЗД ”Б. И.”АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на на 18.08.2022 г. около
08:30 ч. в гр. С. З., на ул. „Г. С.“, на кръстовището с ул. „С. С.“, виновно
причинено от Н. Н. Г. като водач на л.а марка „М.“, модел „****“ с рег. № **
**** **, като същият е блъснал пресичащия пешеходец И. К. С., в резултат на
2
което последният е получил телесни увреждания.
Прието е, че в случая са налице условията за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество предвид наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил по
з.п. № **/**/************ със срок на валидност една година, считано от
23.01.2022 г. до 22.01.2023 г., /безспорно обстоятелство между страните/,
както и на виновно и противоправно поведение на водача лекия автомобил
марка „М.“, модел „****“ с рег. № ** **** **, като извод е основан на
изводите в заключението на САТЕ за това, че причините за възникване на
ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на л.а.
М., който не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека пешеходец да
премине през коридора на движение (широчината) на автомобила на
безопасно странично разС.ие и едва тогава да продължи движението си
напред. Прието е, че водачът на л.а. М., модел „****“ с рег. № ** **** ** е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, където е
посочено, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, като поведението му е в пряка причинна връзка с настъпилите телесни
увреждания на И. К. С..
Във въззивната жалба се излагат се излагат оплаквания, че
първоинстанционният съд необосновано е приел за установен фактът, че
процесното ПТП е настъпило по вина на Н. Г., че е налице негово виновно и
противоправно поведение, което като пряк и непосредствен резултат е довело
до телесни увреждания на ищеца. Излагат се съображения, че за водача на
лекия автомобил инцидентът имал характер на случайно деяние, което
изключва вината му.
Доводите за това, че липсва виновно и противоправно поведение
на водача на лекия автомобил, която липсва изключва изцяло отговорността на
застрахователното дружество, не могат да бъдат разглеждани по същество в
настоящето въззивно производство.
Първо, осъдителното решение се обжалва частично, като
същото е влязло в сила по отношение присъденото застрахователно
обезщетение до размер на 50 000 лв. В тази част решението се ползва със сила
на пресъдено нещо между страните, включително и по въпроса за наличие на
основание за ангажиране застрахователната отговорност на ответника и този
въпрос не може да бъде пререшаван на основание чл. 299, ал.1 от ГПК.
Второ, пред въззивната инстанция е прието като доказателство
одобрено споразумение по нохд № ************** на РС Стара Загора от
3
22.07.24 г., с което Н. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 18.08.22 г. в гр.
С. З. при управление на л.а. М., модел „****“ с рег. № ** **** **, е нарушил
правила за движение по пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни
да контролират непрекъснато ППС, които управляват, чл. 20, ал.2 от ЗДвП –
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, чл. 116 от ЗДвП – водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено … и към престарелите хора, чл. 119, ал.1 от ЗДвП – при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно
средство е длъжен да пропусне .. преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре, и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на И. К. С., изразяваща се в счупване на костите на лявата
подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник за срок по дълъг от 30 дни с възстановителен период 7-8 месеца,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.
343, ал.3, предл.последно, б. „а“, предл.второ вр. чл. 343, ал.1, вр. чл. 342, ал.1,
предл. трето от НК.
Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила
присъда относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът,
наказуемо ли е деянието, съгласно чл. 413, ал.3 вр. ал. 2 от НПК, и
респективно съгласно чл. 300 от ГПК има задължителна сила за гражданския
съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъплението по
отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Т.е. в случая наличието на противоправно и виновно поведение
на водача на увреждащия автомобил, както и на получената средна телесна
повреда на ищеца като пряк и непосредствен резултат от деянието, е
безспорно установено с цитираното споразумение. Наведените оплаквания
във връзка с установяване на конкретния механизъм на настъпване на ПТП
следва да се преценяват във връзка с поддържаното възражение за
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
По делото е прието заключение на САТЕ, което е възприето от
първоинстанционния съд като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, въз основа на което е приет за установен следният механизъм на
настъпване на ПТП:
На 18.08.2022 г. около 08:30 ч в гр. С. З. по ул. „Г. С.“ в посока от
запад на изток се е движил лек автомобил М. **** с рег. № ** **** **,
управляван от Н. Н. Г., в светлата час от денонощието, при нормална
видимост. Участъкът от пътя в района на ПТП е прав и хоризонтален, като на
10 м преди приетия в протокола за оглед ориентир - "**", има изградена
изкуствена неравност на пътя. Имало е колона от автомобили пред л.а. М.,
поради което водачът е спрял пред изкуствената неравност. След изтегляне на
4
колоната от автомобили, водачът е потеглил, движил се е на първа предавка.
Скоростта на движение на л.а. М. е била 18 км/ч, а опасната му зона за
спиране - 8 м. В същото време, по обозначена пешеходна пътека, намираща се
западно от кръстовището с ул. „С. С.“, пешеходецът И. К. С. е предприел
пресичане на платното за движение на ул. „Г. С.“ в посока от юг на север.
Водачът е възприел пресичащия пешеходец, който е носил куче в скута си, но
не го е изчакал да премине напълно през коридора на движение на автомобила
и на около 3,45 м западно от ориентира "**" и на около 3,15 м северно от
южната граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и
пешеходеца. Мястото на удара се намира в южната пътна лента на платното за
движение върху пешеходната пътека. За л.а. М. ударът е настъпил в челните
му леви състави, в областта на овалния ляв край на предната броня, а за
пешеходеца - в долния ляв крайник. В резултат на удара, тялото на пешеходеца
е отхвърлено напред и наляво и е изпаднало на пътната настилка. Установило
в покой там, където е посочено от водача и нанесено в мащабната скица. След
удара водачът е установил автомобила в покой така, както е описан в
протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП на
пешеходеца са насени травматични увреждания.
Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са
субективните действия на водача на л.а. М., който не е пропуснал пресичащия
по пешеходната пътека пешеходец да премине през коридора на движение
(широчината) на автомобила на безопасно странично разС.ие и едва тогава да
продължи движението си напред. Мястото на удара се намира в южната пътна
лента на платното за движение, на обозначена с пътна маркировка пешеходна
пътека. Водачът на лек автомобил М. **** е имал техническата възможност да
предотврати ПТП при скоростта си на движение от 18 км/ч, при бавен, при
спокоен и при бърз ход на пешеходеца, като намали скоростта си движение
или спре, тъй като отС.ието на автомобила към момента на навлизане на
пешеходеца върху платното за движение е по- голямо от дължината на
опасната му зона за спиране. Водачът на лек автомобил М. **** е възприел
движещия се отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец и е
имал техническата възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта
си движение или спре и го пропусне да премине през коридора на движение
(широчината) на автомобила на безопасно странично разС.ие и едва тогава да
продължи движението си напред.
Прието е, че в процесната пътна ситуация не е налице внезапно
навлизане на пешеходеца на платното за движение. Пешеходецът е изминал
3,15 м от платното за движение към момента на удара от л.а. М.. В този
смисъл от техническа гледна точка той правилно е преценил, че скоростта и
разС.ието на приближаващия се от лявата му страна автомобил са достатъчни
за да предприеме пресичане на платното за движение по обозначена с пътна
маркировка и с пътен знак пешеходна пътека. ПТП не би възникнало ако
водачът на автомобила пропусне пешеходеца безопасно да премине, като
напусне изцяло коридора му на движение (широчината на автомобила), като
5
намали скоростта си на движение или спре.
Възражението за съпричиняване е преценено като
неоснователно от първоинстанционния съд, тъй като предприетото пресичане
от страна на пешехода е осъществено на маркирана пешеходна пътека тип
„зебра“, не е било внезапно, нито е било непредвидимо; водачът на лекия
автомобил е бил длъжен да намали скоростта или да спре пред пешеходната
пътека и да пропусне преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП);
пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на автомобила, а
напротив - основавайки се на предоставеното от закона предимство при
преминаване по пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква
и очаква да му бъде предоставено предимство при пресичането. Прието е, че
правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, което е сторено от страна на И.
К. С., а в случая причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка
са субективните действия на водача на л.а. М., модел „****“ с рег. № ** ****
**, който не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека пешеходец да
премине през коридора на движение (широчината) на автомобила на
безопасно странично разС.ие и едва тогава да продължи движението си
напред.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се
оспорват изводите за липса на съпричиняване от страна на пешеходеца, като
се поддържат доводи, че такова е налице и същото се изразява в нарушение на
правилата на чл. 113, ал.1,т.1 от ЗДвП: при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки,
като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства, както и на чл. 114, т.1 от
ЗДвП: на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение. Жалбоподателят счита, че след като пешеходецът е имал видимост
към автомобила от 50 м, същият е следвало да се съобрази с приближаващото
се МПС и предприемайки пресичане, е нарушил посочените правила на ЗДвП,
с което е допринесъл за настъпване на произшествието.
Тези оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав на
ПАС. Същите не са съобразени с нормата на чл. 119, ал.5 от ЗДвП, според
която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена
пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил
разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило
от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие.
В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми се
6
елементи от хипотезата на цитираната правна норма: първо, произшествието е
осъществено на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, второ,
налице са нарушения на правила на ЗДвП от страна на водача на увреждащия
автомомил, - чл. 20, ал.1 и ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал.1 от ЗДвП, които имат
отношение към произшествието, като и двете обстоятелства са обхванати от
задължителната сила на споразумението по нохд ************** на РС
Стара Загора. При това положение съпричиняването от страна на пешеходеца
е изключено съобразно изричната разпоредба на чл. 119, ал.5 от ЗДвП, респ. е
безпредметно обсъждането в конкретика на наведените доводи за допуснати
нарушения и от страна на пешеходеца.
За установяване на получените от ищцата увреждания по делото
е прието заключение на СМЕ, според което в резултат на ПТП ищецът С. е
получил следните травматични увреждания: счупване на костите лявата
подколеница в долната й половина, т.е. в зоната над глезенната става.
Счупването е многофрагментно и ангажиращо глезенната става, което
винаги налага лечението да бъде оперативно, за да се получи максимално
точна /анатомична/ репозиция на фрагментите и под директна визия
прихващането им с остеосинтезни средства/фиксиращи импланти/, както е
постъпено и в конкретния случай, Касае е за счупване на две отделни кости,
и то многофрагментно: 1/ счупване на тибията/голямопищялната кост/в
долната й трета, 2/ счупване на фибулата/малкопищялната кост/в долната й
трета.
Счупването на подколеницата - общо на двете кости, а и
поотделно за всяка една от тях, затормозява функцията на левия долен
крайник, затруднява движенията на ставите от двете страни на счупените
кости - колянната и глезенната, извежда пострадалия от възможност за
свободно придвижване за един относително дълъг период, причинява му
дълъг болеви период, прави невъзможно извършването на всякакви трудови
функции, затормозява дори самообслужването му за доста дълъг период. При
правилно лечение, възстановителния период на такъв тип фрактури до пълно
възстановяване при средна възраст е около 4-6 месеца. Когато фрактурите са
многофрагментни възстановителния период е около 5-6 до 8 месеца, а когато и
възрастта на пациента е над 60-65 години възстановяването трае 10-12 месеца,
какъвто е и настоящият случай.
От Епикриза към ИЗ №***** е установено, че И. К. С.ов е
хоспитализиран в КОТ при ***** на 18.08.2022 г., т.е. веднага след
произшествието. След преглед и направа на рентгенография, е установена
диагноза: фрактура крурис синистра., обективно съС.ие: болка, оток в долна
трета на лява подбедрица. Извършени са изследвания и лекарски консултации,
назначена е терапевтична схема: аналгетик, антикоагулант, НСПВС,
антибиотик. На 23.08.23г /Оперативен протокол №***/**г/ под спинална
анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
7
тибиа и фибула. След откритата репозиция фрактурата е фиксирана с метална
остеосинтеза чрез 2 плаки и винтове. Извършен е лаваж, дренаж, послоен шев,
стерилна превръзка. Следоперативният период е протекъл нормално, с
афебрилитет. С подобрение и без усложнения, е дехоспитализиран на
26.08.22г. Препоръчано е последващото лечение в домашни условия: да се
снемат конците от оперативната рана на 14-я следоперативен ден; да ходи с
две помощни средства, без да натоварва оперирания крак; да се продължи
антибиотичното лечение; да се продължи използването на нискомолекулярен
хепарин още 20 дни; да спазва указанията, дадени от лекуващия лекар.
От разговор, проведен с ищеца, вещото лице е установил, че
същият много стриктно той е изпълнявал препоръките на лекуващия го
ортопед. Пак по негови указания не е провеждал рехабилитация в
специализирано заведение. Извършвал е раздвижващи упражнения ежедневно
и упорито още от самото изписване от болницата. Не е бил подходящ за
болнична рехабилитация и физиолечение и по още една причина. Почти през
целия възстановителен период е имало леко, оскъдно сълзене от долния край
на медиалната оперативна рана. Това е налагало на няколко пъти от
дехоспитализацията досега да провежда антибиотични курсове. На 16.11.2022
г. е направена контролна рентгенография, която е показала недостатъчен
костен калус за периода. През м.април 2023 г. отокът на глезена се увеличил, а
също и болката и хиперемията. Тогава била направена отново контролна
рентгенография /21.04.2023г./ и след консулт с ортопед, предписан и приеман
антибиотик за 14 дни.
За осъществения личен преглед от вещото лице ищецът И. С.
се явил с едно помощно средство, куцайки, с провлачване на левия крак, с
куцаща и нестабилна походка. Глезенната област на левия крак е умерено
оточна, като от медиалната страна отокът е по-плътен. Там има
хиперемия/зачервяване/ в долната част на оперативния белег и малък участък
1/1 см с кръвениста круста/коричка/, което показва, че периодично сълзи в
тази област. Глезенната става - най близката до фрактурата и страдаща от тази
близост, е с леко ограничени движения: дорзалната флексия е 10 гр/норма 10-
15гр/, а плантарната флексия е 20гр /норма 25-30/. Това умерено ограничаване
на амплитудата на движения експертизата отдава на все още наличния оток,
независимо от голямата упоритост на ищеца приложена в етапа на
раздвижване.
Според заключението обичайният период на възстановяване на
този тип фрактури, в тази област и близост до глезена и на тази възраст е
обикновено около 10-12 месеца. Към деня на експертния преглед, 10 месеца
след произшествието, ищецът не е възстановен напълно.
Налице са придружаващи заболявания - хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност, във връзка с което ищецът приема 2
медикамента, редовно, без пропуск и за дълго време назад не е имал
обостряния, както и неинсулинозависим захарен диабет - без усложнения, за
8
което приема съответен медикамент и е с добър контрол на кръвната захар /в
норма/. Тези хронични заболявания, според лабораторните и апаратни
изследвания са със съвсем леки отклонения от нормата и не могат да се считат
като забавящи възстановителния процес от травмите, получени при ПТП-то от
18.08.2022г.
По делото са събрани свидетелски показания на В. И. П.,
бивша колежка на пострадалия и Р. Я. С. – негова съпруга.
Свид. П. заявява, че е прибрала с личния й автомобил
пострадалия от болницата, когато го е видяла за първи път след ПТП. Не
можел да се движи, с количка го свалили до входа на болницата. След
операцията го е посещавала няколко пъти в дома му. Обичайно винаги си
държал крака вдигнат, тъй като се подувал като стои надолу. До Нова година
не можел да се движи без чужда помощ. Съпругата му помагала да отиде до
баня, тоалетна, да се изкъпе. Като го изписали от болницата поне четири
месеца не можел да се движи без чужда помощ. Едва пролетта, въпреки, че
имали асансьор в кооперацията си, се осмелил да излезе с патерица сам извън
дома си. Преди инцидента бил напълно здрав, нормално се движил. Всяка
сутрин разхождал кучето си на А., правил дълги обиколки. Все още не
разхождал кучето, съпругата му го разхождала. След като започнал да се
придвижва след инцидента, винаги бил с бастун. Оплаквал се още от болки.
Бил изпил много болкоуспокояващи под всякаква форма - хапчета, прахчета,
инжекции, капки, както и много антибиотици. Дълго продължило лечението
му. Лекуващият му лекар смятал, че трябвало да се направи нова интервенция
за премахване на пластините, тъй като явно имал някаква непоносимост към
тях.
Свидетелката С.а видяла съпруга си след инцидента в
болницата. Тогава бил пообъркан, въпреки, че бил леко поуспокоен, вече знаел
какво му се е случило точно, знаел, че ще има операция, но бил стресиран,
имал болки. Изтърпял един мъчителен период преди операцията, който
продължил около седмица, тъй като е приемал съдоразширяващи лекарства и
трябвало да се изчисти организма от тях. Болките били много силни през това
време. В болница останал около пет дни след операцията. Много трудно се
прибрали у тях. Всяко едно излизане, като ходили само по контролни
прегледи, било изпитание за него - всяко стъпало, всяко слизане и качване в
кола. Обезболяващи приемал непрекъснато, под всякаква форма, каквито му
изписвали лекарите. До около Нова година имал нужда от помощта на
съпругата си за всичко - за тоалет, за баня и т.н. След това започнал да сяда на
компютъра, да ходи до банята. Пролетта започнал да излиза на близки
разС.ия. Едно от любимите им неща е било катеренето по планините, от което
трябвало да се откажат, тъй като И. нямало да може да се възстанови толкова,
че да започнат пак да ходят на походи и разходки из планините. Животът им се
променил тотално, включително и живота на децата им, тъй като сега
9
свидетелката трябвало да се грижи за ищеца вместо както обичайно да помага
в грижите за внука си през м. септември И. не можел да се обслужи, да
направи нормални неща, да си сервира, да се занимава с внука си, когато той
ги посещавал в Б.; последният път при негово посещения не могъл да го
изведе в градинка, не смеел да излезе с него. Вече бил възстановен дотолкова,
че да може за малко да излезе. Изморявал се, трябвало да си вдигне крака
нависоко. Не бил напълно възстановен. Периодично му се появявали болки.
Лекарят, който го оперирал, констатирал, че вероятно организма му се бори и
не може да приеме тези планки, които са му сложили и неколкократно имал
възпаление на крака около раната - зачервяване подуване на крака.
Предписали му антибиотик и болкоуспокояващи за две седмици, като това се
повторило няколко пъти. Решили да махат планките, но все още било рано,
защото имало едно недобре калцирано място.
Заключението на СМЕ е кредитирано от първоинстанционния
съд като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Като убедителни,
непротиворечиви и последователни са кредитирани и свидетелските
показания. С оглед установените увреждания и претърпени болки и страдания
във връзка с тях, при съобразяване и възрастта на ищеца към момента на ПТП
- 72 години, обуславяща значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на
претърпените травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве, както и
липсата на пълно възстановяване първоинстанционният съд е приел, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди следва да се определи на 80 000 лв.
Не се споделят оплакванията във въззивната жалба по
отношение кредитирането на свидетелските показания. Вярно е, че едната
свидетелка е съпруга на ищеца, при което показанията й следва да се
преценяват при отчитане на евентуалната й заинтересованост от изхода на
делото, но това следва да стане с оглед всички други обстоятелства по делото.
В конкретния случай показанията на съпругата на ищеца не влизат в
противоречие с което и да е друго доказателство по делото, липсват и
вътрешни противоречия, същите кореспондират и с данните от медицинската
документация, както и със заключението на вещото лице по СМЕ. Липсват и
други конкретни основания, които да дават повод за съмнение в тяхната
достоверност. Следва да се посочи, че и във въззивната жалба не се излагат
каквито и да е конкретни обстоятелства в тази насока, а оплакванията са
изцяло бланкетни. Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд, че
цитираните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани като
убедителни, непротиворечиви и последователни.
Независимо от горното, въззивният съд намира жалбата за
основателна по отношение определения размер на дължимото обезщетение за
10
претърпените неимуществени вреди, който е завишен и не отговаря на
изискванията за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, на установената съдебна
практика при определяне на обезщетения за подобни увреждания спрямо
конкретния момент на настъпване на ПТП.
При определяне справедливия размер на обезщетението следва
да се вземат предвид всички конкретно установени обстоятелства относно
вида и характера на уврежданията, механизма на настъпването им, характера
и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане на
нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план,
включително с оглед възрастта и социалното функциониране на лицето,
продължителността на възстановителния период, наличието на трайни
последици и пр. В случая въззивният съд намира, че относимите
обстоятелства са правилно и обосновано приети от първоинстанционния съд
на база събраните по делото доказателства. Ищецът е получил
многофрагментарно счупване на костите лявата подколеница в долната й
половина, т.е. в зоната над глезенната става, което е наложило оперативно
лечение с фиксиране с метална остеосинтеза чрез 2 плаки и винтове, като
операцията е протекла без усложнения; увреждането е затруднило е
движението и на колянната, и на глезеннта става, като е лишило пострадалия
от възможност за свободно придвижване за един относително дълъг период,
като през първите четири месеца е имал нужда и е бил зависим от помощта на
близките си; претърпял е сериозни болки и страдания, които са били по-силни
в началния етап и постепенно са намалявали; съобразно възрастта на ищеца –
72 г. към момента на ПТП, възстановителният период е определен на около
една година, но същият не е възстановен изцяло, като походката му към
момента на прегледа от вещото лице /10 месеца след ПТП/ все още е била
куцаща и нестабилна, с провлачване на левия крак и ползване на едно
помощно средство, а движенията на глезенната става са с леки ограничения.
Случилото се е дало сериозно негативно отражение в личен и битов план
предвид необходимостта от ползване на чужда помощ през първите месеци,
както и наложилата се промяна в начина на живот предвид обстоятелството,
че и на тази възраст ищецът е водел активен живот, бил е страстен планинар,
разхождал е редовно кучето си, а при липсата на пълно възстановяване е
лишен от възможността да продължи да изпълнява тези си любими
занимания. Същевременно не е налице негавина прогноза за невъзможност за
възстановяване и за в бъдеще. Напротив, в устните си обяснения в открито
съдебно заседание вещото лице е заявило, че счита, че до края на 11-12 месец
ищецът ще се възстанови; в дома си същият не ползвал помощно средство за
придвижване, а само навън и при изкачване на стълби за помощ; навлязъл е в
период, в който вече мога да се премахнат поставените метални пластини, ако
пациентът желае или има обективни препоставки за това /непоносимост/, като
при изваждането им има минимален срок за калциране на фрактурата. Т.е.
липсват данни увреждането да има трайни, непреодолими последици за в
бъдеще. В тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че свидетелските
11
показания са дадени в о.з. на 6.7.23 г., т.е. около 10 и половина месеца след
ПТП, преди изтичането на периода за възстановяване, посочен от вещото
лице.
В тази връзка се съобразяват и икономическите условия в
страната към момента на настъпване на ПТП - м. август 2022 г., показател за
която са например: нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО"
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на средна работна заплата за този месец по
данни на НСИ - 1743 лв.; общ доход средно на лице от домакинство – 2 346
лв., общ разход средно на лице от домакинство – 2239 лв.
Съвкупната преценка на всички относими обстоятелства в
случая води до извод, според настоящия въззивен състав, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определено в размер на 50 000 лв., в какъвто смисъл е и искането по
въззивната жалба на застрахователното дружество, която се явява
основателна. Този размер кореспондира и с установената съдебна практика по
аналогични случаи към конкретния момент на настъпване на ПТП.
В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната съдебна
практика в отговора на въззивната жалба, не може да случи за критерий по
настоящето дело, тъй като касае случаи, съществено различаващи се от
процесния:
С решение № 248/2.8.18 г. на ВКС по т.д. № 1565/2017 г., І т.о., с
което е присъдено обезщетение от 70 000 лв. за увреждания на 30-годишен
пострадал, с разкъсно-контузна рана с прекъсване на двуглавия мускул на
лява мишница; счупване на V и VІ ребра в ляво; счупване на V лумбален
прешлен; с възпалителен процес, наложил две оперативни интервенции; трета
операция поради множество сраствания в областта на лявата мишница;
четвърта операция на горен ляв крайник поради настъпили усложнения,
установена спондилолистеза на засегнатия при ПТП лумбален прешлен, с
констатация, че увреждането е трайно и подлежи на оперативно лечение. Т.е.
некоректно е посочването в отговора, че този казус касае обезщетение за
„увредена ръка“.
Решение № 1818 от 28.03.2011 г. на СГС по гр. д. № 3563/2010 г.
/без данни за влизане в сила/ касае обезщетение за счупване на таза, счупване
на дясната илиачна кост и тазобедрената ямка; счупване на дясната срамна и
дясната седалищна кости; счупване на дясната лакътна кост и разкъсно -
контузна рана от 20 см. на дясната предмищшница; счупване на 5-то, 9-то и
10-то ребра в ляво – т.е. множество сериозни увреждания, които не могат да се
сведат до „счупен крайник“, както се описван в отговора на въззивната
жалба.
12
Предвид посоченото първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в обжалваната си част и вместо това се постанови друго, с
което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се
отхвърли като неоснователен за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно
със законна лихва от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
За разноските пред въззивна инстанция:
Предвид основателността на въззивната жалба
застрахователното дружество има право на разноски, каквито същото
претендира в общ размер на 4320 лв., от които 600 лв. – ДТ и 3720 лв. с ДДС –
адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение се преценява като неоснователно предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретно
осъществените правни и фактически действия от пълномощника на страната
при осъществяване на поетите задължения по договора за правна помощ, като
кореспондира с размера по чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ Ето
защо разноските следва да се присъдят в пълния им претендиран размер за
втора инстанция.
За разноските за първа инстанция:
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати ДТ по бюджета на
съдебната власт за разликата над 2000 лв. до присъдения размер от 3200 лв.
В първоинстанционното решение е прието, че застрахователното
дружество е направило разноски за първа инстанция в общ размер на 9 560 лв.,
като е уважено възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение и с оглед отхвърлената част от исковата претенция /20 %/ в
полза на страната са присъдени разноски в размер на 1912 лв. Производство
по чл. 248 от ГПК не е проведено. С оглед изхода на делото пред настоящата
инстанция в полза на жалбопадателя следва да се присъдят допълнително
разноски за първа инстанция в размер на 2868 лв.
С обжалваното решение ЗД „Б. И.“ АД е осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. К. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в размер на 3 388.80 лв. съразмерно на
уважената част на исковата претенция, като размерът на дължимото
възнаграждение е определен на база правилото на чл. 7, ал.2,т.4 от Наредба №
1за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
13
22.08.22 г. – датата на първия представен по делото договор за правна помощ.
С определение № 923/29.10.24 г. е оставена без уважение молба
по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в тази му част, с коятопредявена
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, изчислено по
правилата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към датата на приключване на устните
състезания по делото и датата на постановяване на съдебния акт, в общ размер
на 8 304 лв. с ДДС /съразмерно на уважената част от иска от общо
възнаграждение от 10 380 лв. с ДДС/.
В мотивите на определението, предмет на подадената частна
въззивна жалба, съдът се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС и е приел, че Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на
хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено
от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между
частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което
се явява нищожна, респ. съдът е свободен да определи размера на дължимото
адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите
до настоящия момент критерии - фактическа и правна сложност на делото,
обем на осъществената правна защита - написване на искова молба или
подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на
писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Съобразно посочените критерии е приел, че е безпредметно да се излагат
съображения коя редакция на наредбата е приложима в настоящия случай. С
оглед предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност
/направени възражения, доказателствени искания, събрани доказателства/ е
прието, че от адв. К. са предприети очакваните процесуални действия по такъв
вид дела, като не са осъществени специфични действия за защитата на ищеца,
при което с оглед обема на оказаната правна помощ е прието, че адвокатското
възнаграждение от 4 236 лв. с ДДС е адекватно по отношение на общо
защитавания интерес и не следва да се изменя решението, с което е присъдено
такова съразмерно на уважената част от исковата претенция - 3
Настоящият въззивен състав споделя оплакванията в частната
жалба за незаконосъобразност на обжалваното определение, но по различни
от изложените в нея съображения.
Правилно и законосъобразно, в съответствие и с установената
вече съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че не е обвързан с
минимумите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение при преценка на действителната фактическа и правна
сложност на делото и конкретно осъществените правни и фактически
действия от процесуалния представител на ищеца по договора за правна
помощ. Не се споделя обаче изводът, че възнаграждение в размер на 4 236 лв. с
ДДС е адекватно на посочените критерии, тъй като същото не отговаря на
14
конкретната фактическа и правна сложност на делото и конкретно положените
усилия при упражняване на процесуалните права, изразяващи се в конкретно
извършената работа от адвоката, включително и съотнесено към заплатения
адвокатски хонорар от противната страна, който е повече от два пъти по-
голям. В случая са подготвени и внесени в съда искова молба и допълнителна
искова молба, проведени са открити съдебни заседания с явяване на
пълномощник на ищеца, събрани са множество доказателства – писмени,
гласни, експертизи с активното участие на процесуалния представител на
ищеца. Не е ясно в какво биха се изразявали „специфичните“ процесуални
действия, каквито не били предприети от пълномощника. За аналогични
процесуални действия първоинстанционния съд е уважил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна до
размер на 8650 лв.
С оглед посоченото въззивният съд намира, че необосновано в
обжалваното определение е приет размер от 4 236 лв. с ДДС като адекватно
адвокатско възнаграждение. Следва за такъв размер да се приеме сумата от
8650 лв., до който е уважено и възражението за прекомерност на
възнаграждението, заплатено от противната страна. С оглед изхода на делото
пред въззивна инстанция следва в полза на адв. К. да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за първа инстанция в общ
размер от 4325 лв. – или още 436.20 лв. допълнително над присъдените с
решението 3 388.80 лв., като обжалваното определение бъде отменено.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 302/03.09.24 г., постановено по т.д. №
28/23 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която ЗД ”Б. И.”АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на И. К. С. ЕГН ********** обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес,
търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при настъпило ПТП на 18.08.2022 г. за разликата над 50 000 лв.
до присъдения размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от
29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и определение № 923 от 29.10.2024 г., постановено по
същото дело,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕСНОВАТЕЛЕН искът, предявен от И. К.
С. ЕГН **********ЕГН против ЗД ”Б. И.”АД ЕИК ********* за присъждане
на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му
15
телесни увреждания при настъпило ПТП на 18.08.2022 г. за разликата над
50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД ”Б. И.”АД ЕИК ********* да заплати на адв. П. К.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца пред първа
инстанция в размер на 436.20 лв. / допълнително над присъдените с
първоинстанционното решение 3 388.80 лв./
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. К. С. ЕГН ********** да заплати на ЗД ”Б. И.”АД
ЕИК *********:
4320 лв. - разноски за втора инстанция,
2868 лв. – разноски за първа инстанция /допълнително към
присъдените 1912 лв. с първоинстанционното решение/
ОТМЕНЯ решение № 302/03.09.24 г., постановено по т.д. №
28/23 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която ЗД ”Б. И.”АД ЕИК
********* е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт държавна
такса за разликата над 2 000 лв. до 3200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16