Р Е Ш
Е Н И Е
№..............от 27.02.2018г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На осемнадесети
януари две
хиляди и осемнадесетагодина,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №407 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б против Л.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***.
Твърди се по исковата молба, че ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.По ч.гр.д.№2386/2016гг.на КРС била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2770.19 лв., от които 2473.42 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2015г., 232.27 лв.-законна лихва за забава от 30.11.2014г. до 16.08.2016г., 55.75 лв.-сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., 8.75 лв.-законна лихва за забава за периода от 30.11.2014г. до 16.08.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.В срока по чл.414 ГПК било депозирано възражение от страна на длъжника в това производство, поради което са предявен за разглеждане иск по чл.422 ГПК.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, като собственик на апартамент в гр.София, бул.”Черни връх” №18, вх.Б, ет.7.През периода м.05.2014г.-м.04.2015г. ответникът ползвал доставена от страна на ищеца топлинна енергия.По правилото на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни общи условия, които се изготвяли от „Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Държавната комисия за енергийно регулиране.За процесния период в сила били общите условия, одобрени с решение №ОУ-021/22.04.2002г. и решение №ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕР, както и общи условия, както и общи условия на „Топлофикация София” АД, приети с подробно описани в исковата молба решения.Ответникът от своя страна, ползвал топринна енергия през периода от време м.05.2014г.-м.04.2015г. и погасил част от задълженията си.
На основание чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.Сградата, в която се намира имота на ответника била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Техем сървисис” ЕООД.
Съгласно правилото на чл.155, ал.1 т.2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвани изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.За имота на ответника били издадени изравнителни сметки.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от страна на ответника в производството.
По делото са представени и приети като доказателства: извлечение от сметки, НА от 24.04.2015г., от 14.02.2007г. и от 15.12.1987г., договор №У 94/01.11.200г., ОУ за продажда на топлинна енергия за битови нужди, протокол от ОС на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, удостоверение от ГИС София, копие от обезпечителна заповед, уведомително писмо, договор между СЕС и „Техем сървисес” ЕООД.Като доказателства по делото са приети и съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
В приетата като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т., по делото се установява, че дължимата сума за топлинна енергия, съобразно отразяванията в счетоводството на ищеца и издаваните фактури е в общ размер от 2473.42 лв.Върху тази сума е налчеслена лихва в размер на 232-27 лв.За дялово разпределение, дължимата сума е в размер на 55.75 лв. и начислена лихва върху тази сума в размер на 8.75 лв.
В изготвената от в.л. Б. експертиза е посочено, че отчетът на уредите на абоната е правен от ФДР и съответства на обичайната практика.При неосигурен достъп до имота, на абоната е разпределена ТЕ за БГВ служебно, на база предходни периоди, но приблизително като за 1 лице, вместо по брой лица.Вещото лице е констатирало известни неточности, но като цяло е направен извод, че фактурираните суми са верни, но само доколкото съответстват на данните от общия топломер.
При горните доказателства, приети в производството по делото, за съда се налага извод, че предявените искове са изцяло основателни.По делото, ищецът доказа, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се на горепосочения адрес.Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.Доказа се начина на отчитане на потребената топлинна енергия, доказа се, че за периода са издавани фактури, с настъпил падеж, поради което върху главницата е начислявано обезщетение за забава в размер на законата лихва, доказа се и основанието на начисляваните суми за дялово разпределение.По делото се проведе доказване и относно размера на тези суми, поради което предявените искове са изцяло основателни и срледва да се уважат.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски като 1185.76 лв. в настоящето производство, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.и 355.40 лв. по ч.гр.д.№2386/2017г. на КРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Л.С.Г., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Ястребец” 23 Б в размер на 2473.42 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014г.-м.04.2015г., 232.27 лв.-законна лихва за забава от 30.11.2014г. до 16.08.2016г., 55.75 лв.-сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2014г. до м.04.2015г., 8.75 лв.-законна лихва за забава за периода от 30.11.2014г. до 16.08.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-27.09.2016г. до окончателното изплащане., за което вземане по ч.гр.д.№23862017г. на КРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съществува.
Осъжда Л.С.Г. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД деловодни разноски, като 1185.76 лв. в настоящето производство /заплатена държавна такса, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./ и 355.40 лв. по ч.гр.д.№2386/2017г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен съдия: