№ 205
гр. Варна, 25.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600190 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Жалбоподатели-частни обвинители и гр. ищци:
К. П. О., редовно призован, явява се лично.
И. К. О., редовно призован, не се явява.
Двамата се представляват от повереник адв. П. Й. Й. от АК –
Силистра, редовно упълномощен.
Жалбоподатели-частни обвинители и гр. ищци:
Д. П. О., действаща със съгласието на родител и законен представител
Д. Л. О., редовно призована, не се явява.
Д. Л. О., редовно призована, не се явява.
Двете се представляват от повереник адв. П. Б. Н. от АК – Варна ,
редовно упълномощен.
Жалбоподател-подсъдим Д. Й. З., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. В. Г. Д. от АК – Силистра, редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
1
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДОКЛАДВА СЕ допълнение към въззивната жалба от адвокат Н..
Страните заявиха, че са запознати и не желаят връчване на преписи.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, по реда на претенциите,
доколкото се излагат и съображения от жалбата за наличие на допуснати
процесуални нарушения, считам че такива няма. Те касаят отказа от
приложение на диференцираната процедура за съкратено съдебно следствие.
Изложени са изключително подробни аргументи в мотивите към
първоинстанционния акт. Отделно от това доколкото вече има едно връщане
на делото в окръжния съд, считам, че няма как втори път това да се случи и
ако Вие прецените, че е имало възможност за прилагане на тази процедура би
могла да измени наказанието с приложение на чл.58, което да се отрази върху
индивидуализация на наказанието, но считам, че правилно
първоинстанционният съд е отказал предвид цитираните някакви
противоречия, които са били отстранени впоследствие в мотивите.
Считам, че материалния закон също е приложен правилно. Безспорно
доказателствата по делото сочат, че е налице умишлено нанесена лека телесна
повреда, вследствие на която е причинена тежка, чрез констатираната тежка
черепно мозъчна травма, в резултат на което е настъпила и смъртта на
пострадалия. Това деяние съответства на квалификацията по чл.124, ал.1, пр.3
от НК.
Що се касае до удара в областта на брадичката на пострадалия, както
твърди подсъдимия и както е заложено в обвинителния акт, единствено
заключението по изготвената СМЕ № 12а дава отговор с вероятност, за което
първоинстанционния съд е изложил убедителни аргументи. Съгласно
тройната СМЕ за аутопсия на труп причината за смъртта е черепно мозъчна
травма, получена в резултат от поне два удара със или върху твърд тъп
предмет, осъществени в областта на главата и в централната тилна част.
Ударът в областта на главата в резултат на удара с юмрук, нанесен от
подсъдимия с дясната ръка в областта на главата, което не се отрича от него и
се потвърждава от доказателствата по делото, и удара в централната тилна
област, който е настъпил в резултат от падането на земята.
Очевидно спорна е областта в която е нанесен удара в лицето на
пострадалия - дали това е в брадата или лявата слепоочна област, аз считам, че
този въпрос е изяснен от вещите лица в СМЕ и доколкото доказателствата по
делото не биха могли да кредитират обясненията на подсъдимия, които са
доказателствено средство, но и едновременно с това и средство за защита,
считам, че правилно първоинстанционния съд е приел, че не са налице
доказателства за това удара да е попаднал в брадата, но този факт аз считам,
2
че не влияе върху правната квалификация, тъй като дали удара е в брадичката
или в тилно слепоочната област, то такъв безспорно е имало. Причинило е
болка и е довело да тилно падане, вследствие на което пострадалият е получил
тежката мозъчна травма, която е довела до неговата смърт. Ето защо не
поддържам протеста на ОП-Силистра, считам, че присъдата е правилна,
законосъобразна. Считам за справедливо и наложеното наказание, и моля да
се потвърди присъдата в цялост.
АДВ. Н.: Уважаеми Апелативни съдии, делото за втори път се гледа
като въззивна инстанция. Съдът трябва да го реши и само в изключителни
случаи може да го върне отново когато са допуснати нарушения от
първоинстанционния съд от категория на абсолютните, които не могат да
бъдат изправени от тази инстанция. Аз считам, че такива нарушения не са
допуснати от първата инстанция и в тази връзка моля с оглед на изключително
богатия опит, който имате в сферата на наказателното правораздаване и
житейски опит по справедливост да решите този казус.
На първо място аз поддържам частната жалба, доколкото като се има
предвид развитието на делото, връщането от ВКС на първата инстанция, от
тази първа инстанция връщане на делото на прокурора на ДП, повдигане на
ново обвинение, нов обвинителен акт, идването на делото по частен протест
на прокурора след отново прекратяване на производството пред първата
инстанция, Вие сте наясно с това развитие. Въпросите, които според мене
стоят на първо място е налице ли е забраната, която окръжния съд във втората
си присъда и в мотивите приема относно забраната да се влошава
положението на подсъдимия. Ясно е, че решението на ВКС по кас. дело №
122/24 год. на първо място основанието за връщане на делото е допуснато
процесуално нарушение пир постановяване на определението по чл.372, ал.4
от НПК на Окръжен съд, където в това определение при първото по ред
разглеждане на делото е приел, че доказателствата по делото подкрепят
самопризнанията на З., направени по реда на чл.371, т.2 от НПК и развива
съображения за това. Освен това са развити и доводи за допуснати
процесуални нарушения които ние сме представили пред ВКС, вкл. и
процесуални нарушения, касаещи недопускането на искания от частните
обвинители свидетели пред тази инстанция и в тази връзка установява, че и
нашите процесуални правила по отношение да си докажем размера на
гражданския иск са нарушени и такива наши искания не са били допуснати. В
тази връзка, аз считам, че на първо място след като делото е върнато на
първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения, от там нататък
въпросите свързани с наказанието, с вида на наказанието, с начина на
неговото изтърпяване стоят на заден план. Още повече, че делото след това
връщане от ВКС е върнато на ДП и е повдигнато ново обвинение, нов
обвинителен акт, който установява различно място, където е нанесен удара на
пострадалия, в резултат на който той е паднал и е починал. Тези въпроси са от
изключителна важност за аргументите, които ще изложа защо на този
подсъдим е допуснато нарушение, свързано с явната несправедливост на
наложеното наказание и че на този подсъдим в максимална степен трябва да
бъде увеличено наказанието в рамките на това, което е предвидено по
предявеното му обвинение пред първоинстанционния съд с обвинителния акт
от прокурора и следва да бъде в максималния размер от 5 години, изтърпяно
3
ефективно.
Това е така, защото са събрани доказателства, вкл. и по експертен път
множество такива за характерните особености на този подсъдим. Ясно е, че за
някакво недоразумение свързано с платена или неплатена рента за някакви
градина в никои случаи не могат да бъдат предпоставка за извършване на
такова тежко престъпление. За всички останали, но не и за този подсъдим. По
делото са приети протоколи за разпити на свидетели с тайна самоличност.
Свидетел с тайна самоличност № 3 след това деяние се наложи и към
настоящия момент да напусне страната, и все още там живее защото е видял
какво пред очите му подсъдимият е извършил и се страхува да се върне в
страната. Това е резултата и този резултат той е демонстрирал пред
обществото в село Добротица в годините назад. Защото това, което той каже
трябва това да се случи. Един вид не е от особено значение конкретно дали
този спор съществува или не от негова страна по отношение на пострадалия за
рента в размер на 300 лв., въпроса е останалите да знаят, че той каквото заяви,
каквото каже то трябва останалите да се съобразяват и да го изпълняват. Има
доказателства, че много други хора са пострадали от неговите действия във
физическия смисъл на думата, и той е човека от който трябва да се страхуват.
Считам, че събраните по делото доказателства установяват тези обстоятелства
и факти, които в максимална степен доказват и указват, че по отношение на
този човек изискванията и целите на чл.36 от НК могат да бъдат изпълнени с
оглед на индивидуалната и специална превенция без да има превес на която и
да било от тях с едно максимално наказание от пет години наложено с
ефективно изтърпяване. В този смисъл моля за изменение на присъдата.
Що се касае до претенцията на защитата на подсъдимия за намаляване
на наказанието, приемане, че са налице условията на чл.66 от НК след като
бъде намалено така постановеното наказание по присъдата, да се приложи
разпоредбата на чл.66 от НК, тези основания не са налице вече изложих
съображения. Не са налице основания за намаляване размера на присъдата и
на гражданските искове. Те са обосновани. В тази връзка в гражданско
осъдителната част първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви.
Ясно е, че съпругата на починалия и неговата дъщеря са останали без тази
подкрепа, която са имали до неговата смърт, причинена от бруталните
действия на този подсъдим.
В този смисъл моля да постановите Вашия съдебен акт, като увеличите
наказанието на подсъдимия до максимално възможното по правната
квалификация и отхвърлите претенциите на подсъдимия за изменение на
наказанието. Също считам, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от тази категория която се претендира от страна на
подсъдимия и неговия защитник, то е коментирано и от прокурора и в
мотивите на първоинстанционния съд с оглед и указанията на ВККС
съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд при второто
разглеждане на делото не би могло да бъде допуснато. В тази връзка моля за
Вашия съдебен акт.
АДВ.Й.: Уважаеми Апелативни съдии, придържам се към казаното от
колегата Н., и с оглед процесуална икономия няма да преповтарям, поради
което моля да се произнесете в този смисъл.
Ч.О./ГР.ИЩ.К.О.: Искам правосъдие, той уби сина ми.
4
АДВ. Г.: Уважаеми Апелативни съдии, във въззивната жалба подробно
съм описала нашите възражения и искания, поради което няма да ги
преповтарям, а ще акцентирам само на основните от тях.
На първо място, твърдим, че са допуснати процесуални нарушения така
както са описани и в нашата жалба. За мен лично произнасянето на съд
предварително, преди да е направено искане по която и да е точка в
разпоредителното заседание представлява абсолютно процесуално
нарушение, и води до извода, че съдът е взел решение преди евентуално да
бъде отправено каквото и да е искане. В случая е точно така, преди ние да
направим искане за продължаване на производството по реда на чл.371, т.2,
съдът ни каза, че няма основание за това, но пък в крайна сметка аз изричен
отказ от уважаване на това искане не видях в протокола. Кога съдът може да
откаже тази процедура, ВКС многократно се е произнасял, както има и
тълкувателно решение в тази връзка. Не е необходимо всички доказателства
да подкрепят самопризнанията на подсъдимия, а е достатъчно по-голямата
част от тях да се припокриват със самопризнанията. В настоящия случай беше
точно така. Самопризнанията на подзащитния ми се доказваше от събраните
по делото доказателства.
Следващото нарушение, което се допусна от СОС е изрично
посоченото от него, че обвинителния акт не бил обоснован, фактическата
обстановка в него била неясна и противоречива, въпроси по които Апелативен
съд Варна се произнесе след като отмени предходното определение на съда. В
крайна сметка фактическата обстановка се изясни въз основа на дадените
обяснения на моя подзащитен. Факт е, че няма свидетели очевидци. Какво
точно е станало знае само той и въз основа на неговите обяснения е изградена
фактическата обстановка такава и е описана в обвинителния акт.
След като се запознах с мотивите, стана ясно, че първоинстанционния
съд кредитира частично дадените обяснения от подсъдимия, като изрично е
посочил и кои от тях не кредитира. Не без значение е защо се е стигнало до
това, и противно на твърдяното от процесуалните представители на частните
обвинител и граждански ищци, това не е във връзка със спор за 300 лв. И
пострадалият и подсъдимият са се познавали, тъй като са били роднини. Те са
се виждали всеки ден в това село. Ако причината е това, и ако желанието ми е
било точно заради тази сума да предприеме действия, то нямало е да го
направи точно на тази дата и по този начин. Причината е съвсем различна и тя
е описана в обвинителния акт. Самият пострадал след като е напсувал
подзащитния ми е предприел някакви действия спрямо него, тогава той е
реагирал и е нанесъл един удар. Неясно защо Окръжният съд дори не
коментира обясненията на подсъдимия в тази част, въпреки, че в обвинителния
акт изрично е посочена тази фактическа обстановка, а именно, че
пострадалия провокирал подсъдимия в мотивите Окръжен съд Силистра не е
посочил нито, че ги кредитира, нито, че не ги кредитира. Не без значение е и
по какъв начин е извършено престъплението. Безспорно по делото е
установено, че е налице един единствен удар от страна подсъдимия. Дали е в
лява слепоочна област или е в брадата, телесната повреда е една и съща –
лека, в случая болка. Аз не виждам основание и причина подзащитният ми да
признава за един нанесен удар, като твърди че е в брадата, а да отрича, че този
удар е попаднал в друга област, при условие, че говорим за една и съща
5
телесна повреда. В тази връзка, в мотивите си първоинстанционния съд е
описал, че не приема удара да е нанесен в брадата, тъй като това не се
потвърждава от показанията на свидетели, от експертни заключения и др. То и
за удара в лява слепоочна област няма свидетели. Не е имало свидетели на
инцидента, но СОС в мотивите си подробно е описал как заключенията по
експертизите говорят за нанесен удар като допускат това да е в ляво чело
слепоочно, или в брадичката. Изводите са единият или другият. Дали остават
следи от лек удар в областта на брадичката или не, произнасяне има от в.л.,
като те допускат, че е възможно да не останат следи. Именно в тази връзка ще
цитирам един съдебен акт на Апелативен съд Варна по същия казус по
абсолютно същия начин на нанесен удар, но липсват следи, като извода на
този съд е мотивиран и това е съдебния акт по ВНОХД № 348/23 год. на Трети
състав НО. По това дело, което Ви цитирах точно този съдебен състав е
определил наказание 1 год. и 6 месеца лишаване от свобода с 4 години
изпитателен срок. Факт е, че настоящото престъпление, за което е повдигнато
обвинение на подзащитния ми е леко по смисъла на закона. Предвижда се
наказание до 5 години лишаване от свобода. Факт е, че са налице смекчаващи
вината обстоятелства. Същият е неосъждан. Няма налагани наказания дори по
чл. 78а. Не съм съгласна с посоченото в мотивите на съда, че имало
многобройни отегчаващи вината обстоятелства и едното от които е лоши
характеристични данни от неговите съселяни. По делото обаче има и данни от
други съселяни, които не казват лоши неща за подзащитния ми, но те не са
взети предвид. Отегчаващо вината обстоятелство било липсата на постоянни
трудови доходи. И това не е вярно. Той работи по трудово правоотношение и
това го е заявявал от много време по делото. Занимавал се е с търсене на
труфели. Не е доказано и не знам защо е отчетено като отегчаващо вината
обстоятелство. Най-фрапантното е, че съдът като мотив е посочил кражба на
дърва от горския фонд. Ами всички знаем, че за да се твърди едно нещо, то
най-малкото трябва да има данни за това, да е признато от съда дали има друга
санкция, но такива доказателства липсват.
Ето защо считам, че ОС-Силистра не правилно е определил наказанието
лишаване от свобода в посочения размер, който обжалваме без приложението
на чл.66. Ако подзащитният ми беше толкова страшен, колкото всички частни
обвинители и граждански ищци и техните процесуални представител се
опитват да Ви убедят, то аз ще посоча следното. Настоящият инцидент е от
началото на 2022 г. До момента е изтекъл период от 3 години и половина. Как
ако е толкова страшен за тези три години и половина нямаше да извърши
нещо, някой нямаше да се оплаче от него и да подаде жалба. Същият беше
задържан за период от 6 месеца. Това задържане указа огромен ефект върху
неговото самосъзнание, неговото мислене и ако все пак решите, че присъдата
трябва да е ефективна, то аз няма да възразя ако същата е в размер на 6
месеца, които той е бил задържан. Но за този вид престъпление, при условие,
че се предвижда наказание без минимум до 5 години, лицето е неосъждано,
престъплението не е извършено по някакъв по-жесток начин или със средства
от нормално извършените престъпления по този вид, не считам, че намира
приложението разпоредбата на чл.66. В случая сме изправени пред това, че
ако подзащитният ми беше многократно осъждан, с обременено съдебно
минало и с куп други отежняващи вината обстоятелства, то на практика щеше
да получи пак присъда в размер на 5 години като максимална такава. Така, че
6
следва да разграничим обществената опасност на деянието и дееца и най-вече
причината за извършване на това престъпление, механизма на извършване, и
да се определи едно наказание, което отговаря на всичко това.
ВКС се е произнасял и по въпроса какво става в случаите, когато се
установи, че неправилно съдебния състав е отказал приложението ли не е
уважил искането за разглеждане на делото по т.2 от чл.371 НПК. Във всички
случаи при това положение горната инстанция ако прецени, че са налице
основанията за това е длъжен да приложи разпоредбите на чл.55 и да намали
наказанието, което е било определено от предходната инстанция. Въз основа
на всичко това, моля да се произнесете с Вашия съдебен акт.
ПОДС.З.: Придържам се към казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.З.: Моля да се уважи жалбата.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7