№ 5091
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110145464 по описа за 2023 година
Фирма е предявило срещу И. Л. Л. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД с искане спрямо И. Л. Л. да бъде признато за установено, че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2715.84 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ********** за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 449.52 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г., сумата от 28.64 лева,
представляваща главница извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.01 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 65559/2022 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Л. Л. е депозирала отговор на
исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта на претендираните
суми, но не и техният размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорва правото на ищеца да претендира сумите за дялово
разпределение. Оспорва основанието за начисляване на лихва върху
главницата за дялово разпределение, както и ответникът да е бил поставен в
забава. Прави се възражение за погасяването на задължението по давност.
Претендира разноски. Пред съда страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ********** на стойност 2715.84 лв., върху
която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 449.52 лв. за
периода от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г., че стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 28.64
лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 6.01 лв.
за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 86 от 26.07.2005 г., том 3, рег. № 5929, дело № 425/2005 г.,
се установява, че Екатерина Николова Серафимова и Людмил И.ов Л.
продават на И. Л. Л. следния свой собствен недвижим имот, придобит по
време на брака, а именно апартамент № 44, на 8 етаж, на жилищна сграда
2
находяща се в /административен адрес/. В разглеждания случай по делото се
установява, че ответникът притежава правото на собственост върху
процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период
ответникът е имал качеството на потребители на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не
ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните
нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на
топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на
законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния
недвижим имот. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното възражението на ответника за липсата на облигационна
връзка се явява неоснователно.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия 01.05.2019 г.
до 30.04.2021. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 2715.84
лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентът е длъжен да заплати
цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е необходима
последваща покана. Доколкото по делото е отделено за безспорно, че
размерът на мораторната лихва начислен върху главницата за топлинна
енергия възлиза на сумата от 449.52 лв. за енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 03.11.2022 г., то предявения иск се явява основателен в този размер.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
3
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.
възлиза на 28.64 лв., то претенцията се явява основателна за така посочената
сума. Действително след като ответникът не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация би изпаднал в забава и ще се
дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За цената за
заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 6.01 лв. се явява
неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
4
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на
30.11.2022 г. и при прилагане на изложения по-горе принцип част от
задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2019 г. до м.09.2019
г. на стойност 584.72 лв. от общото задължение са погасени по давност
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че
непогасени по давност са задължения за главница в размер на 2131.11 лв. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 94.32 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а общия размер
на непогасените по давност задължения за лихва възлиза на 355.12 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. на стойност 1.49
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като размерът на дължимите от
ответника суми за дялово разпределение е 27.15 лв. за периода от 01.11.2019
г. до 30.04.2021 г.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
5
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 64 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 64 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 218.34 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА с оглед на частичната неоснователност на исковата претенция
процесуалния представител на ответника за исковото производство следва да
се присъди сумата в размер на сумата от 85.82 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. По отношение на претендираните от ответника разноски в
заповедното производство съдът намира, че заповедното производство е
уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004
г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към
казуса редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение в размер на 50 лв.
за длъжника, като с оглед изхода на спора следва да бъде присъдена сумата от
10.72 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Фирма,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу И. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/,
чрез адв. С. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Л. Л. дължи на „Фирма следните
суми: сумата от 2131.11 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/административен адрес/, аб. № ********** за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 355.12 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 03.11.2022 г., както и сумата от 27.15 лева,
представляваща главница извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 65559/2022 г. по описа на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
6
уважения размер от 2131.11 лв., до пълния претендиран размер от 2715.84 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.11.2022
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2019 г. до
30.09.2019 г. г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от
355.12 лв., до пълния претендиран размер от 449.52 лв., иска за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 27.15 лв., до пълния
претендиран размер от 28.64 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.11.2022 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г., както и иска за сумата от
6.01 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 03.11.2022 г.
ОСЪЖДА И. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. С. К., да заплати на „Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 218.34 лв. разноски в
исковото производство.ю
ОСЪЖДА „Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. С. К. К., САК със съдебен адрес
/административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 96.57 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника И. Л. Л. пред СРС в исковото и
заповедното производство
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7