РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. П.***, 02.08.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
публично съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е.В.***, като разгледа докладваното от
съдия Силвия Димитрова административно дело № 725/2020 г. по описа на Административен съд – П.***,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.166, ал.3 от ДОПК и във връзка с чл.27, ал.3 и ал.
5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба на С.И.П.
с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. И.И., против Акт № 14/06/3/0/01334/3/04/01 от
29.10.2020 г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от директора
на Областна дирекция – С.*** на Държавен фонд „Земеделие”, с който на основание
чл.37, ал.1, т.8, вр. т.3 от Наредба №
10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите
на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 г., във
връзка с чл.9, ал.1, т.4 във връзка с т.1 от Приложение № 1 от Договор №
14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г., и на основание чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния
кодекс, и чл.20а, ал.1 и ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители:
1. е отказано изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 9779,00 лв. /девет хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева/, представляваща второ плащане по Договор №
14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. и
2. на основание чл.27, ал.7 от
ЗПЗП и чл.17, ал.1 от Договор № 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. е определено
подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на
19 558,00 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева/, представляващо получено първо плащане
съгласно Таблица 1 към АУПДВ.
Жалбоподателят
счита, че издаденият срещу него АУПДВ е незаконосъобразен
като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при неспазване на установената форма и в противоречия с материалния
закон и моли за неговата отмяна. Твърди, че при издаването на акта са смесени производствата по налагане на
финансова корекция на основание чл.27, ал.3, ал.4 и ал.5 от Закона за
подпомагане на земеделски производители с производството по установяване на
публично държавно вземане по реда на чл.166, ал.2 от ДОП. Като резултат от
неправилно проведената процедура, при дължимо решение за финансова корекция
всъщност е издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Сочи, че
актът е издаден в противоречие с материалноправните предпоставки по чл.37,
ал.1, т.8, вр. т.3
от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., и по чл.9, ал.1, т.4, вр. т.1 от същата наредба, че
липсват мотиви, факти и обстоятелства съгласно посочените правни норми, въз
основа на които се отказва плащане, иска се възстановяване на вече получено
такова, че не посочено по какъв начин, критерии и стойности е измерено СПО,
респ. каква е стойността на СПО към момента на извършване на проверката при
заявката за второ плащане, че не е посочено по кои критерии ползвателят не е
поддържал съответствие с всеки един от критериите, по които проектът му е бил
оценен. С оглед на
това, жалбоподателят
счита за неоснователен и необоснован изводът на административния орган за
неизпълнение на поети от страна на ползвателя на помощта договорни задължения
във връзка с коректното изпълнение на бизнес плана или с неподдържане на
нормативно заложения стандартен производствен план на стопанството. Твърди, че
е изпълнил точно всички поети ангажименти, представил е изисканите документи, съобразявал е
поведението си с нормативните изисквания и обявените от административния орган
правила и инструкции.
В
проведените съдебни заседания, жалбоподателят - редовно призован, не се явява.
Представлява се от адвокат И.И. с пълномощно по делото. Последната
поддържа жалбата и доводите в нея, моли за отмяна на оспорения административен
акт, претендира присъждане на направените по делото разноски и представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – директорът на Областна дирекция – С.*** на Държавен фонд „Земеделие” – редовно
призован, не се явява. Вместо него в съдебни заседания
се явяват
упълномощените юрисконсулти Г. и Г.***, които оспорват жалбата, считат я за неоснователна, молят за отхвърлянето й, респ. за
потвърждаване на оспорения АУПДВ.
В пледоарията по същество ю.к. Г.*** прави възражение за прекомерност на
платения от жалбоподателя
адвокатски хонорар, моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – П.***, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице
по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права и законни интереси са
засегнати от него в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
На 01.08.2016 г. жалбоподателят С.И.П. подал Заявление за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитие на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“
с УИН 14063001334 /л.388/.
В приложения бизнес план
/л.401 и сл./ кандидатът декларирал, че към момента на кандидатстване –
01.08.2016 г., отглежда 2 бр. телета до 1 г., 1 бр. млечна крава, и 1 бр. крава
от месодайна порода и 125 бр. пчелни семейства.
Данните по години за
преживните животни и други еднокопитни са посочени в Таблица 14.2 от бизнес
плана /л.427/. За стопанската 2015/2016 г. е вписано, че се отглеждат 2 бр.
телета до 1 г., 1 бр. млечна крава и 1 бр. крава от месодайни породи. За
2016/2017 и следващите: 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020 и 2020/2021 г. вече се
предвижда млечните крави да станат 2 бр., но да няма крави от месодайни породи.
На тази база е определен общия икономически размер – СПО преживни животни за
всяка от стопанските години. Прави впечатление, че е предвиден растеж през
първата и втората година, съответно: от 3408,00 лв./бр.м2 през настоящата
стопанска 2015/2016 г. на 4625,00 лв./бр.м2 и 5098,00 лв./бр.м2, а за третата,
четвъртата и петата година растежът е нулев. Тези данни са потвърдени и в ред
„Б“ на следващата таблица – Таблица 14.3 „Фуражен баланс“, а данните за
преживните животни са заложени в Таблица 15 „Определяне на икономическия размер
на стопанството“ /л.428/, в която за първата стопанска година са вписани 1 бр.
млечна крава и 1 бр. крава от месодайна порода, но от следващата стопанска
година 2016/2017 г. до последната – V стопанска 2020/2021 г., млечните крави стават 2
бр., а кравите от месодайни породи – 0 бр.
В подаденото Заявление за
подпомагане от 01.08.2016 г., в раздел V „Данни за дейността на
земеделското стопанство след избраната крайна дата на периода за проверка
изпълнението на бизнес плана“ – Таблица 5.2 „Животновъдство“ /л.390/, съгласно
изискванията, С.П. посочил данните за годините след избраната крайна дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана. За стопанската 2019/2020 г.
вписал, че предвижда в стопанството му да има: телета и малачета до 1 г. – 2
бр., млечни крави и биволици – 2 бр., пчелни семейства – 125 бр. За стопанската
2020/2021 г. предвидил същото, а именно: телета и малачета до 1 г. – 2 бр.,
млечни крави и биволици – 2 бр., пчелни семейства – 125 бр.
В Таблица 5.3.2 „Преживни
животни, коне и други еднокопитни“ /л.391/, за стопанската 2019 г./2020 г.
посочил: телета и малачета до 1 г. – 2 бр., млечни крави и биволици – 2 бр.
Същите са данните и за стопанската 2020/2021 г.
Заявлението за подпомагане на
жалбоподателя С.И.П. с ИД № на проекта: 14/06/3/0/01334 и УРН на кандидата:
558181 е одобрено със Заповед № 03-140-РД/30 от 23.03.2017 г. на директора на
ОД на ДФ „Земеделие“ /л.432-433/. Размерът на финансовата помощ е определен на
29 337,00 лв. - размер на първо плащане: 19 558,00 лв., размер на
второ плащане: 9779,00 лв. определение са условията: начален икономически
размер на земеделското стопанство, измерен в стандартен производствен обем /СПО/,
общ брой точки по критериите за подбор: 37,41, и избрана крайна дата на периода
за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката
за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ: 25.07.2019 г.
Заповедта е съобщена на
кандидата с Уведомително писмо за одобрение изх. № 01-140-6500/88/23.03.2017 г.
и получена от него лично, срещу подпис, на 27.03.2017 г.
Между П. и ДФ „Земеделие“ –
гр. С.***, е сключен Договор № 14/06/3/0/01334/27.03.2017 г. /л.434 и сл./. В
него са уговорени условията за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ
по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. /наричана за краткост Наредба № 10 от
10.06.2016 г./, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, за развитие на стопанства на млади земеделски стопани с
изключение на дейности, свързани с производството на тютюн.
Към договора, като неразделна
негова част, е приложен Списък на критериите за подбор, за които ползвателят е
получил приоритет – Приложение № 1 /л.449/. В таблицата освен критериите, са
посочени минималните изисквания и условията за съответствие с описание на
конкретното земеделско стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване и
планирано увеличение на СПО, начин на формиране на точките и др.
В изпълнение на Заповед № 03-140-РД/30 от 23.03.2017 г. на
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ и Договор № 14/06/3/0/01334/27.03.2017 г. е
издадено Решение № 14/06/3/0/01334/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ
/изх. № 01-223-6500/400/19.05.2017 г. – л.452/. С него е одобрено изплащането
на финансова помощ по договора в размер на 19 558,00 лв.
На 23.04.2018 г. С.П. подал
заявление до ОДБХ – П.*** /л.322/, с което поискал да му бъде издадена справка
за земеделски производител за отглежданите от него ЕПЖ в животновъдния обект.
Подал и декларация с опис – приложение № 1 към т.1, в който посочил, че предназначението
на животно с № 1530263 е „за мляко“ /л.333/.
На 25.07.2019 г. С.И.П. подал
в отдел РРА на ОД - С.*** на ДФЗ заявка за второ плащане. Към нея приложил
Удостоверение № 31/08.07.2019 г. за регистрация на животновъден обект /ЖО/ №
********** по чл.137, ал.6 от ЗВД, съгласно което в обекта се отглеждат ЕПЖ
/говеда/ с предназначение – мляко. Съгласно удостоверението, животновъдният
обект е „лично стопанство“. Представил и заверено копие на Паспорт №
1530263/24.06.2016 г. за ЕПЖ с идентификационен номер – ушна марка BG31126082, с отразено
предназначение „за месо“. Последното не съответствало на декларираното от него
предназначение на същото животно „за мляко“ в декларация и опис от 23.04.2018
г. и дало основание за извършване на проверки от страна на административния
орган. Анализирани са представените документи и са изискани допълнителни
такива. Направени са и проверки на място в животновъдния обект на бенефициента.
Резултатите са обективирани в контролни листове.
Заради установени несъответствия,
срещу земеделския стопанин е открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, за което той е уведомен с Писмо изх.
№ 01-220-6500/57 от 05.06.2020 г. /л.338/. То е получено от адресата на
15.06.2020 г. /видно от известие за доставяне на л.340/. В указания 14-дневен
срок е депозирано Възражение вх. № 01-220-6500/57#2 от 23.06.2020 г. /л.341/, в
което е изложено несъгласие с констатацията, че като бенефициент не е изпълнил
условията на чл.37, ал.1, т.8 от Наредба № 10/10.06.2016 г. и моли да бъде
преразгледано решението за откриване на производство по издаване на АУПДВ.
Сочи, че анкетният формуляр, който е приложил към заявлението се базира на
данните от паспорта на животно с ушна марка № BG31126082, а именно: с
предназначение: „за месо“, и същият е надлежно заверен както от Общинска служба
по земеделие – П.***, така и от официален ветеринарен лекар при БАБХ на ОДБХ – П.***.
Искането на П. да се прекрати
производството по издаване на АУПДВ е прието за неоснователно. Извършени са
допълнителни проверки и справки.
От справка в Интегрираната
информационна система на БАБХ – ВетИС, за животно с ушна марка BG31126082 е установено, че за
периода от 23.11.2010 г. до 14.04.2014 г. негов собственик е И. З. П., а от
15.04.2014 г. до момента на проверката – С.И.П.. Според базата данни, от
23.04.2018 г. предназначението на животното е за „мляко“. На жалбоподателя е
изпратено Писмо изх. № 01-223-6500/225/21.08.2019 г. за отстраняване на
нередовности. В отговор П. изпратил Писмо вх. № 01-223-6500/225#1/29.08.2019 г. и друго с вх.
№ 01-223-6500/225#3/04.09.2019 г. С последното е изпратено и заверено копие на паспорт №
1530263, издаден на 03.09.2019 г., за ЕПЖ с ушна марка № BG31126082. Относно предназначението
на животното е посочено, че е „за мляко“
В Писмо изх. №
ПК-2017/03.06.2020 г. на Областна дирекция на Българска агенция по безопасност
на храните /л.332/, относно реда за промяна на категорията на животните, е
уточнено, че това става по желание на собственика чрез писмено уведомление и
представяне на декларация 87 до ОВЛ на съответната община. Изрично е вписано,
че „С.И.П. не е изисквал смяна на предназначението/категорията на ЕПЖ с ушна
марка № BG31126082. На 02.09.2019 г., чрез уведомление е поискал издаване на
дубликат на паспорт на ЕПЖ с ушна марка № BG31126082. При проверка на
03.09.2019 г. категорията е „мляко“. В системата е отразено като категория
„мляко“ и от 18.04.2014 г. няма промяна на категорията, отразена в системата“.
Записано е, че актуалният паспорт на животното е № 1530263 от 03.09.2019 г.
След допълнителни справки е
изпратено ново писмо от БАБХ до директора на ОД – С.*** на ДФЗ /вх. №
07-225-1200/23#1/31.07.2020 г. /л.333/. В него са изложени данните относно ЕПЖ № BG31126082 и става ясно, че
данните за животното са вписани в БАБХ през 2011 г. и по предназначение то е
„за месо“ от 23.11.2010 г. /която е и дата на раждането му/. На *** г., при
подаване на заявление за пререгистрация като земеделски производител, с
подадена декларация, обр. ЗХОЖ-87А, С.П. е определил животното с предназначение
„за мляко“. На това основание предназначението е променено от официалния
ветеринарен лекар в ИИС на БАБХ-ВетИС и от 23.04.2018 г. то е „за мляко“. След
като С.П. е уведомен, че следва да предостави информация за предназначението на
животното, същият е подал Декларация, обр.ЗХОЖКФ-87Б, от 28.07.2020 г., в която
посочил че ЕПЖ с № 1530263 е „за мляко“.
В писмото от БАБХ /л.333/ е
вписано, че горепосоченото животно се отглежда в животновъден обект /ЖО/, тип
„лично стопанство“, а съгласно чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, ЖО, в
които се отглеждат животни с цел добив и суровини за лична консумация са лични
стопанства и техните собственици нямат право да предлагат на пазара
произведените в обекта суровини и храни. Изрично е уточнено, че съгласно
вписаните в ИИС данни, животното с ушна марка № 1530263 е безпородно
/кръстоска/, което определя възможността за предназначение както „за мляко“,
така и „за месо“.
Декларацията от 23.04.2018 г.
на С.И.П., с която е определил предназначението на ЕПЖ № BG31126082 като животно „за
мляко“ е приложена на л.323, а описът е на л.325. Като забележка към описа
изрично е вписана възможността на земеделските стопани еднократно и
окончателно, без възможност да променят, да определят предназначението на
животните си преди подаване на заявление за директни плащания за Кампания 2015
г.
Необходимо е още веднъж да се
подчертае, че по делото е приложен и другия паспорт за същото ЕПЖ с ушна марка
№ BG31126082,
който паспорт също е с № 1530263 /л.122/, но от дата: 24.06.2016 г. В него е
отразено, че животното е с предназначение: „за месо“.
Като е взел предвид
гореизложените факти и обстоятелства директорът на ОД – С.*** на ДФЗ издал
процесния Акт № 14/06/3/0/01334/3/04/01 от 29.10.2020 г. за установяване
на публично
държавно вземане. Изложил становище, че след като при подаване на заявлението
за подпомагане от 01.08.2016 г., в
приложения анкетен формуляр С.И.П. е посочил, че животно с ушна
марка BG31126082 е предназначено за месо, каквато информация е декларирал и в
Таблица 10 „Животновъдство“, а съгласно отговора на ОДБХ – П.*** същото
животно, от 18.04.2014 г., е за мляко, то има основания да се счита, че е представил
информация с невярно съдържание.
Обръщайки внимание, че има
значителна разлика в стандартния производствен обем на категорията крави от
месодайни породи и категорията млечни крави, административният орган е
акцентирал на факта, че ако при деклариране на животно BG31126082 като млечна крава при
подаване на заявлението на 01.08.2016 г., каквото то в действителност е било,
стандартният производствен обем на стопанството на П. би бил 8667,93 евро и би
надвишавал този, определен в Заповед № 03-140-РД/30 от 23.03.2017 г. /с която е
одобрен проектът за подпомагане/. Счел, че при подаване на данни за
предназначението на животното „за месо“, вместо „за мляко“, земеделският
стопанин не е спазил изискването на чл.5, ал.2, т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016
г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите
на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /за
краткост: Наредба № 10/10.06.2016 г./,
според което: „Към датата на подаване на заявлението за подпомагане лицата по
ал.1 трябва да имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен
производствен обем /СПО/ в границите между 2000 евро и 7999 евро включително“.
Въз основа на констатациите ответникът
приел, че е налице и нормативно неизпълнение от страна на С.И.П. на чл.37,
ал.1, т.8, т.12 и т.14 от Наредба № 10/10.06.2016 г., според който:
„Ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл.10, т.2 и
дължи връщане на полученото по чл.10, ал.1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато: т.8 – проектът му е оценен по някой от
критериите за подбор, посочени в чл.19, ал.1, т.1-4, и ползвателят не е
поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил
оценен; т.12 – е представил декларация и/или документи с невярно съдържание,
неистински и/или подправени такива, включително когато тази декларация и/или
документ са представени пред или по повод кандидатстването му за подпомагане по
подмярката; т.14 – при извършване на проверките по букви „iii“ и „v“ от Раздел 2 „Контролни
дейности“, т.А „Процедури по одобряване на заявленията“ от Приложение № 1 към
Делегиран регламент /ЕС/ № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи на финансовото
управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото /ОВ, L 255/18 от 28 август 2014 г./
във връзка с чл.48, параграф 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 РА
установи, че ползвателят на помощта, подаденият от него проект или предложените
за финансиране разходи не отговарят на изискванията за допустимост за
подпомагане, посочени в настоящата наредба“.
Вследствие на горното
административният орган приел, че общият размер на задължението следва да бъде
определен на 19 558,00 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем
хиляди лева/.
Административният орган е
кредитирал изцяло информацията, получена от БАБХ, като изрично е посочил в
мотивите си /стр.3 от АУПДВ/, че от 23.11.2010 г. до 24.04.2018 г. животното с
номер на ушната марка BG31126082 е било с предназначение „за месо“, както и че за същото животно
е бил издаден паспорт от официален ветеринарен лекар, в който също е записано,
че то е „за месо“ от датата на раждането си. Промяната на предназначението е
направено след подаване на декларация обр. ЗХОЖКФ-87А от 23.04.2018 г., след
която дата е направена корекция във ВетИС и то вече е с предназначение „за
мляко“.
След извършени действия по
анализ и оценка на наличната документация по заявката за второ плащане на С.П.,
за животновъдния обект, в който се отглеждат ЕПЖ, административният орган е
достигнал до извод, че при подаване на заявката за второ плащане С.П. е
приложил удостоверение за регистрация на животновъден обект, в който се
отглеждат ЕПЖ /говеда/ с предназначение – за мляко. Самият животновъден обект е
„лично стопанство“.
При обработка на заявката с
цел проверка на Стандартния производствен обем /СПО/ в стопанството, са
изключени ЕПЖ /телета до 1 г. – 2 бр. и млечни крави – 2 бр./. Изхождайки от
това е прието, че:
- СПО, който е формиран от 125
бр. пчелни семейства, отглеждани в ЖО, 5 дка люцерна, 43,853 дка естествени
ливади и 21 дка други фуражни култури, е 10 007,95 евро;
- СПО, формиран от приоритетен
сектор /пчелни семейства/ е 7988,94 евро;
- СПО, формиран от
неприоритетен сектор /земеделските култури в стопанството/ е 2019,01 евро.
При съпоставка между СПО при
администриране на заявката: 10 007,95 евро, и първоначалното СПО от
7936,20 евро при издаване заповедта за одобрение, е установено нарастване от
2071,75 евро, а увеличението от култури и/или животни в приоритетен сектор е
52,74 евро и то е вследствие на увеличаване размера на пчелните семейства от 79
на 125 броя. По този начин, адмистративният орган е направил заключение, че
жалбоподателят не е изпълнил свое договорно задължение съгласно чл.9, ал.1,
т.4, вр. т.1 от Приложение № 1 към Договор № 14/06/3/0/01334/27.03.2017 г., а
именно: СПО на земеделското стопанство на кандидата към момента на
кандидастване да включва животни и/или култури от приоритетните сектори и
планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на
животни и/или култури от приоритетните сектори, досежно чл.37, ал.1, т.8, вр.
т.3 от Наредба № 10/10.06.2016 г.
Според административния орган,
анализът на възражението на П., както и допълнително предприетите действия и
проверки и резултатите от тях не опровергават констатациите за неизпълнение на
чл.37, ал.1, т.8, вр. т.3 от Наредбата, поради което и на основание посочените
разпоредби, както и на чл.9, ал.1, т.4, във връзка с Приложение № 1 от Договор
№ 14/06/3/0/01334/27.03.2017 г. и на основание чл.165 и чл.166 от ДОПК, с
оспорения АУПДВ:
1. е отказано изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 9779,00 лв. /девет хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева/, представляваща второ плащане по Договор №
14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. и
2. на основание чл.27, ал.7 от
ЗПЗП и чл.17, ал.1 от Договор № 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. е определено
подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на
19 558,00 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева/, представляващо получено първо плащане
съгласно Таблица 1 към АУПДВ.
В хода
на съдебното производство
по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза, която се
възприема от съда като професионално и компетентно изготвена.
Според вещото лице, първоначалният размер на СПО на
стопанството на С.И.П. към момента на подаване на заявление за подпомагане на
01.08.2016 г. и съгласно приложените документи е 15 521,86 лв. или 7936,20
евро. Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 10/10.06.2016 г. допустими за
подпомагане са заявления от лица, които към датата на подаване на заявленията
имат икономически размер на стопанството, измерен в СПО, в границите между 2000
и 7999 евро.
Първоначалният размер на СПО на стопанството е образуван
от отглеждането на 2 броя телета до 1 година, 1 брой крава с направление
„мляко“ и 1 брой крава с направление „месо“, 79 броя пчелни семейства, както и
обработвана земеделска земя с площ, както следва: картофи – 3 дка, други
фуражни култури – 18 дка, естествени ливади – 43,853 дка, и люцерна – 5 дка.
При изчисление на икономическия размер на стопанството на
С.П. към датата на подаване на заявката за второ плащане, от ОД – С.*** на ДФЗ
са използвани данните от подадените паспорти за ЕПЖ. По отношение на ЕПЖ с ушна
марка BG31126082 е прието, че то е с предназначение „за месо“. Изчислен е
икономически размер на стопанството /към датата на подаване на заявката за
второ плащане/ 15 574 лева или 10 008 евро. СПО на стопанството е
образуван от отглеждането на 2 телета до 1 година, 1 крава с направление
„мляко“ и 1 крава с направление „за месо“, 125 пчелни семейства и обработвана
земеделска земя с площ: люцерна – 5 дка, други фуражни култури: еспарзета – 18
дка, естествени ливади – 43,853 дка, т.е. нарастването на икономическия размер
на стопанството, измерен в СПО ще бъде: 10 008 – 7936 = 2072 евро.
Когато се изчислява икономическият размер на стопанството
на П., измерен в СПО, към момента на кандидатстване и подаване на заявление за подпомагане
на 01.08.2016 г. и се приеме, че животно с ушна марка № BG31126082 и Паспорт № 1530263,
е с предназначение „мляко“, СПО е 16 953 лв. или 8667,93 евро.
Първоначалният размер на СПО на стопанството е образуван от отглеждането на 2
телета до 1 година, 2 крави с направление „мляко“, 79 пчелни семейства и
обработвана земеделска земя с площ: картофи – 3 дка, други фуражни култури – 18
дка, естествени ливади – 43,853 дка и люцерна – 5 дка.
Становището на експерта е, че
въз основа на всички документи, представени по делото, следва да се приеме, че
към момента на кандидатстване и подаване на заявление за подпомагане на
01.08.2016 г. в земеделското стопанство на жалбоподателя се отглеждат 2 бр.
телета до 1 година, крави с направление „мляко“ – 1 бр., крави с направление
„месо“ – 1 брой, тъй като тези животни са описани както в системата за
идентификация и регистрация на животните, така и в анкетния формуляр.
Съответно, през 2020 г. в
стопанството на С.П. са се отглеждали следните животни: телета до 1 година – 2
броя, крави с направление „мляко“ – 2 броя.
Разминаването при
изчисляването на ТПО идва оттам, че едно и също животно, а именно: ЕПЖ с № на
ушна марка BG31126082, към момента на
кандидатстването е подадено с направление „за месо“, а при подаване на заявката
за второ плащане - „за мляко“.
При така установените факти, настоящият
състав на Административен съд – П.***, намира от правна страна следното:
Актът
за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган. Чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че
публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния
закон. Съответният закон в случая е Закона за подпомагането на
земеделските производители.
В чл.20а, ал.5 от
ЗПЗП е предвидено,
че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал.6 на същата разпоредба урежда
възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Оспореният в
настоящото производство административен акт е издаден от директорът на ОД С.***
на ДФ „Земеделие“, който е оправомощен със заповед на изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ № 03-РД/2700≠2/10.10.2019 г. Следователно същият е издаден
от компетентен орган, в кръга на предоставени му правомощия, поради което не е
налице основание за отмяната му по чл.146, т.1 от АПК.
Процесният
акт е издаден в изискуемата от чл.166, ал.2 от ДОПК писмена форма
и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът
му, фактическите и правни основания за издаването му.
Съдържа ясно и
конкретно разпореждане
и разяснение относно възможността за обжалване. Датиран и подписан.
При
издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, обосноваващи отмяната му на основание чл.146, т.3 от АПК. В съответствие с изискването на чл.26 от АПК жалбоподателят е уведомен за образуваното
административно производство. Дадена му е възможност да направи възражения и да представи
доказателства в определен срок, като му е осигурено упражняването на правото и по чл.34 от АПК. Спазени са принципите за служебно
изясняване на относимите обстоятелства и събиране на доказателства за
установяването им. Спазени са и специалните разпоредби на Наредба №
10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Настоящият съдебен състав обаче
намира, че оспореният
акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и съответства
на целите на закона.
Съображенията са следните:
АУПДВ е издаден на основание чл.37, ал.1, т.3 от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г.,
която определя условията и реда за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и
чл.9, ал.1, т.2, във вр. т.1 от Договор
№ 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г.
за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбодателя и ДФЗ.
Съгласно
чл.37, ал.1, т.8 вр. т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., „Ползвателят на помощта няма право да получи второто
плащане по чл.10, т.2 и дължи връщане на полученото по чл.10, ал.1 първо
плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: т.8 – проектът
му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл.19, ал.1, т.1-4, и
ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които
проектът му е бил оценен; т.3 – не е постигнал увеличаване на икономическия
размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2000 евро,
измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнесплана крайна дата на
период за проверка на неговото изпълнение и/или увеличаване на обработваемата
площ, в т.ч. на засетите/засадените култури в стопанството с най-малко 20 на
сто от площта спрямо датата на кандидатстване и/или увеличаване броя на
отглежданите животни /всеки вид/ с най-малко 20 на сто спрямо животните към
момента на кандидатстване.
Съгласно чл.9, ал.1, т.2 от
Договора „Фондът изисква от Ползвателя връщане на полученото първо плащане по
чл.3, ал.2, т.1 от договора и Ползвателят няма право да получи второто плащане
по чл.3, ал.2, т.2 от договора, когато Ползвателят: т.2 – не е изпълнил
коректно бизнес плана“.
Съгласно чл.17, ал.1 от Договора, във
всеки случай по чл.9 от този договор за изискуемост на полученото по чл.3, ал.2,
т.1 от договора първо плащане и/или при наличието на основание по чл.37, ал.1 от Наредба №
10/10.06.2016г., ползвателят дължи обезщетение в размер на полученото по
договора първо плащане,
заедно със законната лихва върху
сумата, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата не може да бъде
установена - от датата на
установяване на неизпъленнието.
От материалите по делото се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е регистрирал животновъден обект, за което му е
издадено Удостоверение № 31/08.07.2019 г.
за регистрация на животновъден обект /ЖО/ № ********** по чл.137, ал.6 от ЗВД.
Последният, съгласно удостоверението, е „лично стопанство“ и в него се
отглеждат ЕПЖ /говеда/ с предназначение – мляко. С оглед на това бенефициентът
няма право да продава произведената в този ЖО продукция, а следва да я ползва
само за лична и на семейството си консумация. Следователно, животните от този
обект, правилно са изключени от административния орган, от икономическия размер
на стопанството. При това положение, стандартният производствен обем /СПО/ се
формира от пчелните семейства – 125 на брой, отглеждани в животновъдния обект,
и обработваната земеделска земя: 5 дка люцерна, 43,853 дка естествени ливади и
21 дка други фуражни култури – еспарзета. Формиран на тази база СПО е
10 007,95 евро.
Икономическият размер на
стопанството, измерен в СПО, формиран от приоритетен сектор – пчелни семейства,
е 7988,94 евро, а икономическият размер на СПО, формиран от неприоритетен
сектор-земеделски култури в стопанството, е 2019,01 евро.
Правилно административният
орган не е кредитирал нарастването на СПО от фуражни култури – люцерна ,
еспарзета и естествени ливади, тъй като те не са приоритетни култури по смисъла
на чл.19, ал.1, т.2 и не попадат в Приложение № 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г.
Т.е. при съпоставяне на СПО на
стопанството, измерен при подаване на заявката за второ плащане –
10 007,95 евро, и първоначалното СПО на стопанството при кандидатстването
за безвъзмездна помощ – 7936,20 евро, се установява нарастване на СПО с 2071,75
евро, но само 52,74 евро са вследствие на увеличаване на размера на пчелните
семейства от 79 на 125 броя.
От горното следва, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.9, ал.1, т.4 от
Договора, вр. т.1 от Приложение 1 към договора, съгласно което „СПО на
земеделското стопанство на бенефициента към момента на кандидатстване да
включва животни и/или култури от приоритетните сектори и планираното увеличение
на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от
приоритетните сектори в размер на 2791,65 евро“.
От всичко гореизложено се
налага извода, че издавайки оспорения административен акт, административният
орган правилно и законосъобразно е отказал на С.И.П. изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9779,00 лв. /девет
хиляди седемстотин седемдесет и девет лева/, представляваща второ плащане по
Договор № 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. и на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП и
чл.17, ал.1 от Договор № 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. е определил подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на
19 558,00 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева/, представляващо получено първо плащане
съгласно Таблица 1 към АУПДВ.
Жалбата
на П. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото, искането на административния орган за присъждане на направени
по делото разноски е основателно. На основание
чл.78 ал.8, вр. ал.4 от ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на
чл.144 от АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. /сто лева/. На ответника се дължат и направените разноски
за съдебната експертиза, които са в размер на 70,00 лв. /седемдесет лева/.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на С.И.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, против
Акт № 14/06/3/0/01334/3/04/01 от 29.10.2020 г. за
установяване на публично държавно
вземане, издаден от директора на Областна дирекция – С.*** на Държавен фонд
„Земеделие”, с който на основание чл.37,
ал.1, т.8, вр. т.3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на
подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитите на малки стопанства” от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитите на селските
райони за периода 2014 – 2020 г., във връзка с чл.9, ал.1, т.4 във връзка с т.1
от Приложение № 1 от Договор № 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г., и на основание
чл.165 и чл.166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл.20а, ал.1 и ал.2 от
Закона за подпомагане на
земеделските производители:
1. е отказано изплащането на
финансовата помощ общо в размер на 9779,00 лв. /девет хиляди седемстотин
седемдесет и девет лева/, представляваща второ плащане по Договор №
14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. и
2. на основание чл.27, ал.7 от
ЗПЗП и чл.17, ал.1 от Договор № 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. е определено
подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на
19 558,00 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лева/, представляващо получено първо плащане
съгласно Таблица 1 към АУПДВ.
ОСЪЖДА С.И.П. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция – С.*** на Държавен фонд
„Земеделие”, направените по делото разноски в размер на 170,00 лв. /сто и
седемдесет лева/, от които: 100,00 лв. /сто лева/ - присъдено юрисконсултско
възнаграждение, и 70,00 лв. /седемдесет лева/ - внесен хонорар за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ:
/П/