Определение по дело №2200/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на Община Бургас срещу Заповед № ДК-19-Б-1/16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред строеж, представляващ „Външен водопровод ПЕВП Ф25 и Канализация PVC Ф160, находящ се в ПИ № 07079.659.450 по КККР на град Бургас.

В жалбата се излагат подробни съображения по съществото на повдигнатото оспорване, касаещи нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Основните от тях релевират към това, че за постановяването на оспорения административен акт не е била изяснена изцяло фактическата обстановка по делото, поради което са били направени и неправилни правни изводи.

Направено е искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-1/16.11.2023г. на началника на РДНСК – Бургас. Изложените във връзка с това искане аргументи за надделяващ личен интерес касаят засягането с оспорената забрана на възможността за обслужване на изградения трафопост и кабел, както и на възможността за водоподаване по изградения и въведен в експлоатация през 2008г. водопровод, което би резултирало в невъзможност за функциониране на предприятията, които се намират в имотите по продължение на улицата, „което ще доведе до труднопоправими вреди и безспорно е в противоречие с обществения интерес“. Твърди се и това, че чрез забраната на ползване на описания в заповедта строеж се препятства и ефективното ползване на трансформаторен пост, построен в ПИ № 07079.659.454, който бил законно построен и въведен в експлоатация. Освен това се обяснява, че въз основа на разрешение за строеж от 2006г. бил изграден водопровод, въведен в експлоатация, свързан с водопровода, предмет на оспорената заповед, който законен строеж би бил също повлиян. С така изложените обстоятелства се обосновава обстоятелството, че със забраната за ползване на водопровода се поставя в опасност здравето и живота на гражданите в района, тъй като чрез него се осигурявала вода за работещи хидранти, необходими при пожар. Т.е. твърди се двусмисленост на постановения и оспорен административен акт, според който от една страна се забранявал достъпът и ползването на водопровода, а от друга, било разпоредено да се осигури безпрепятствен достъп до пътища и пожарни хидранти. Така изложените обстоятелства според жалбоподателя не били установени от административния орган, в нарушение на задължението му, произтичащо от чл.35 от АПК.

След като разгледа релевираните оплаквания съдът намери, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, адресат на акта, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. Нередовностите на жалбата са били отстранени, което дава основание за разглеждането й по същество.

Тъй като жалбата е редовна и допустима, съдът следва да се произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение.

Със Заповед № ДК-19-Б-1/16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред строеж „Външен водопровод ПЕВП Ф25 и Канализация PVC Ф160, находящ се в ПИ № 07079.659.450 по КККР на град Бургас; определен е срок до 01.12.2023г. за доброволно изпълнение чрез опразване на строежа от всички малотрайни, пожароопасни и взривоопасни вещества и материали, обезопасяването и охраната му; при доброволно изпълнение на заповедта е разпоредено да се осигури безпрепятствен достъп до пътища и пожарните хидранти, с цел осигуряване извършване на противопожарни и аварийно – спасителни действия, като необходимостта от проходимост на пътищата е обоснована с осигуряване на достъпност на противопожарните автомобили до всички обекти и водоснабдяване от противопожарните хидранти, с оглед съблюдаване на чл.27, ал.1 от Наредба І3 1971 от 2009г. Изрично е указано, че обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Заповедта е издадена на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ за нарушение на ал.1 от същата норма, установяваща забрана за ползване на строежи от първа до трета категория или части от тях, преди да са въведени в експлоатация. Компетентният орган е Началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, който въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и др. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е такова по чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК – да се спре при условията на ал.2 допуснатото от закон предварително изпълнение на административния акт, за който не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол.

Разгледано по същество, искането за спиране е неоснователно. За да се спре допуснатото от закона предварително изпълнение на акта, е необходимо да са налице при условията на кумулативност следните предпоставки :

Предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която надделява над обществения интерес, обосновал нормативнопредвиденото предварително изпълнение на постановения административен акт, като е необходимо да са настъпили и нови обстоятелства, които са такива, които са се проявили след издаване на оспорения административен акт, които обстоятелства да бъдат надлежно доказани.

Такива обстоятелства не се твърдят в жалбата, нито се сочат в искането по чл.166 от АПК. Напротив, сочи се предмет на предварителното изпълнение, различен от процесния, а именно съгласно оспорената заповед бива забранен достъпа единствено до ползването на неприетия по установения ред строеж, представляващ „външен водопровод ПЕВПО Ф25 и канализация PVCФ160, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.659.450, докато жалбпоподателят излага аргументи за това, че с оспорената заповед и предварителното й изпълнение се блокира възможността за ползване на Трансформаторен пост тип БКТП 2х800 kVa-20/0.4 в ПИ с идентификатор 07079.659.454 по КККР на гр. Бургас, каквато разпоредителна част изобщо липсва. Не е обосновано по надлежния ред и обстоятелството как забраната за достъп до водопровод влияе върху употребата на Трафопост и улична мрежа, като съдебният състав не намира пряка връзка между отделните обекти на строителството. Ирелевантно е и обстоятелството, че според жалбата оспорената заповед засяга водопровод, чиято употреба бива ограничена от забраната за употреба на процесната мрежа, който строеж се сочи да е законосъобразен, доколкото същият представлява самостоятелен предмет на строителството, а именно самостоятелна хоризонтална мрежа, която стои извън предмета на оспорената заповед. Как експлоатацията на същата е била позволена, след като се сочи да е обусловена и съответно обвързана единствено и само от връзката й със сочения като невъведен в експлоатация обект на процесната заповед е въпрос, който стои извън предмета на разглеждания в настоящото производство спор. В този смисъл неправилно е заключението на жалбоподателя, че с допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед се засяга пряко ползването и на въведени в експлоатация законни строежи. Подобни доказателства липсват приложени към жалбата, като твърденията от една страна остават хипотетични, а от друга следва да се отбележи, че същите дори и да се приемат условно за верни касаят права на трети лица, различни от жалбоподателя, който не е упълномощен от страна на закона да защитава интересите на частни субекти, косвено засегнати от действието на индивидуален административен акт.

Доколкото вероятността за причиняване на значителна или трудно поправима вреда следва да не бъде хипотетична, а конкретна и да е установена надлежно с подкрепата на конкретни доказателства, каквито в случая нито се твърдят, нито са представени, оплакванията за надделяващ личен интерес над предвидения от законодателя обществен такъв остават недоказани и твърде общи. Това обстоятелство се явява основание за отхвърляне на искането за спиране предварителното изпълнение на постановената заповед.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, III-ти състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община Бургас за спиране предварителното изпълнение на Заповед № ДК-19-Б-1/16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: