№ 489
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100900573 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Компютърнет
сървисиз” ООД, „Тикси“ АД и „Асис Електроник Ве Билишим Системлери Аноним
Ширкети“, дружество, учредено съгласно законите на Република **********срещу „Център
за градска мобилност” АД.
Ищците „Компютърнет сървисиз” ООД, „Тикси“ АД и „Асис Електроник Ве Билишим
Системлери Аноним Ширкети“, дружество, учредено съгласно законите на Република
**********твърдят, че като съдружници в гражданско дружество по ЗЗД Консорциум „Си
Ен Ес – София Тикетинг Систем“ сключили на 11.12.2018 г. след проведена обществена
поръчка с ответника договор за изработка, по силата на който им било възложено
извършването на действия по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудвания
за интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в
градския транспорт в Столична община, както и извършване на действия по организиране
на управлението и отчитането на онлайн продажби и валидация на превозни документи.
Ответникът поел насрещно задължение да заплати на ищците възнаграждение за
извършената работа, което е както следва: в размер на 75 172 408.07 лв. без ДДС за
извършване на дейностите по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
оборудването и в размер на 5,850 % от брутните приходи, реализирани чрез използване на
услугите по онлайн продажби и валидация на превозни документи, но не повече от
10 000 000 лв. без ДДС за извършване на дейностите по организиране на управлението и
отчитането на онлайн продажби и валидация на превозни документи. В договора страните
уговорили срок, до който трябва да бъдат извършени първата група действия по доставка,
монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудването, който е от 28 месеца, считано от
подписване на договора, съгласно изменението на съдържанието на сделката в тази с
1
подписано на 30.11.2020 г. допълнително споразумение. Ищците заявяват, че извършили
всички възложени им действия, които се включват в тази първа група, поради което за тях е
възникнало вземане за получаване на уговореното възнаграждение за изпълнената работа,
което страните са се съгласили, че се заплаща разсрочено на месечни вноски. Посочват, че
ответникът изпълнил част от това свое задължение, но към момента не е заплатил на
ищците сумата от 360 837.52 лв., представляваща част от пет от дължимите месечни вноски
за възнаграждение с падежи 30.11.2021 г., 31.12.2021 г., 31.01.2022 г., 28.02.2022 г. и
31.03.2022 г. Тази сума се следва на ищците разделно, като на „Компютърнет сървисиз” ООД
се дължи част от нея в размер на 360 765.35 лв., на „Тикси“ АД се дължи част от нея в
размер на 36.08 лв. и на „Асис Електроник Ве Билишим Системлери Аноним Ширкети,
Република **********се дължи част от нея в размер на 36.08 лв. Поради допуснатата забава
от ответника в изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението в
уговорения в договора срок, той дължи на ищците и неустойка за забава, която е уговорена в
чл. 27 от договора и е в размер на законната лихва за забава върху просрочената сума. За
периода на забавата, който е от 01.01.2022 г. до датата на подаване на исковата молба
/21.03.2024 г./ размерът на дължимата неустойка за забава е 113 118.79 лв., която трябва да се
изплати на ищците разделно, както следва: - на „Компютърнет сървисиз” ООД се дължи част
от нея в размер на 113 096.17 лв., на „Тикси“ АД – част в размер на 11.31 лв. и на „Асис
Електроник Ве Билишим Системлери Аноним Ширкети, Република Турция – част в размер
на 11.31 лв. Поради изложеното ищците молят ответникът да бъде осъден да им заплати
посочените суми.
В открито съдебно заседание от 12.03.2025 г. с протоколно определение от същата дата
съдът е допуснал изменение на предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД в следния
смисъл – „Компютърнет сървисиз” ООД претендира сумата от 95 106.86 лв.; „Тикси“ АД –
сумата от 9.51 лв. и „Асис Електроник Ве Билишим Системлери Аноним Ширкети,
Република Турция – сумата от 9.51 лв.
Ответникът „Център за градска мобилност” АД оспорва предявените срещу него
искове. Твърди, че е погасил изцяло задължението си да заплати на ищците възнаграждение,
дължимо за изпълнение на работата по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
оборудвания за интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и
видеонаблюдение в градския транспорт. Част от това задължение е изпълнено чрез плащане,
а друга част в размер на 360 827.52 лв. е погасено чрез извънсъдебно прихващане с
насрещно задължение, което е възникнало за ищците към него да му заплатят неустойка за
забавено изпълнение на задължението за извършване на възложената работа, която се дължи
съгласно уговорката, постигната с чл. 25, ал. 1 от договора. Ответникът заявява, че
уговореният в договора срок, до който ищците е следвало да изпълнят задължението си за
извършване на възложената работа по по доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
оборудване, изтича на 12.04.2021 г., а те са изпълнили това задължение на 29.04.2021 г.,
когато между страните по сделката са подписани констативни приемо-предавателни
протоколи за приемане на работата. Ето защо и за периода от 13.04.2021 г. до 28.04.2021 г.
2
ищците дължат неустойка за забава по чл. 25, ал. 1 от договора, която е уговорено да се
изчислява в размер от 0.03 % на ден от цената, посочена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от договора, за
целия период на забавата, който в случая е от 16 дни. Ответникът твърди, че упражнил
правото си на прихващане с изявление, обективирано в писмо с изх. № 1537/150 от
16.08.2021 г. Заявява и процесуалноправо възражение за прихващане между предявените от
ищците към него вземания за получаване на възнаграждение и неговото вземане към тях за
получаване на сумата от 360 827.52 лв., представляваща неустойка за забава по чл. 25, ал. 1
от договора, начислена за периода от 13.04.2021 г. до 28.04.2021 г.
Във връзка със заявеното възражение за прихващане ищците твърдят, че са завършили
в уговорения в договора срок възложената им работа по доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на оборудвания за интегрирана автоматизирана система за електронно
таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт. Изградената система обаче не е
предадена в срока по договора на ответника поради това, че последният не е изпълнил свои
задължения, от които зависи осъществяването на това предаване. Към 11.04.2021 г.
ответникът не е изпълнил задължението си да сертифицира системата в НАП по ИАСУТД,
което се изисква по силата на подзаконова норма. Ищците посочват, че ответникът не е
осигурил своевременно монтаж на изходните валидатори в „Метрополитен“ ЕАД, както и че
не им е предоставил своевременно достъп до информацията за съществуващите системи за
функционалност на градския транспорт. Всичко това довело да забавяне изпълнението на
възложената с процесния договор работа. Ищците заявяват, че преди 11.04.2021 г. са
поканили ответника да приеме изпълнената работа по изграждане на системата, но той не е
направил това, защото е назначил късно вътрешни комисии, които е следвало да изготвят
заключение за точното изпълнение на договора и такова заключение е липсвало към
посочената дата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 266
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В процеса при условията на евентуалност е заявено и възражение за
прихващане с вземане, което е възникнало на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в
производството по предявения иск е претенция на ищците за заплащане на възнаграждение,
дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. Това е така, тъй като
ищците изрично заявяват факти, от които следва, че задължението им за изпълнение на
уговорените работи и дейности, за които се следва възнаграждение в размер на
претендираната сума от 360 837.52 лв., е възникнало от сключен между страните по спора
договор. С оглед на това съдът счита, че правопораждащият факт на заявената претенция за
заплащане на възнаграждение за извършване на описаните в исковата молба дейности е
сключен между ищците и ответника договор за изработка и правната квалификация на
3
предявения иск е чл. 266 ЗЗД. За да бъде уважен този иск, на първо място, следва да бъде
установено, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на
която ищците да са поели задължение да извършат твърдяната в исковата молба работа по
доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудвания за интегрирана
автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт,
а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за нея в претендирания
размер. На следващо място ищците следва да установят, че са извършили всички възложени
им с договора работи в уговорения в него срок за това и че са имали готовност да предадат
работата до изтичане на този срок и че ответникът е приел извършената работа, съответно за
ответника е възникнало задължение по силата на сключения договор за изработка да заплати
на ищците възнаграждение за извършената работа в посочения в исковата молба размер.
В тежест на ответника по иска е да установи при условията на пълно и главно
доказване релевираното в процеса възражение, че е погасил вземането на ищците чрез
прихващане със свое насрещно изискуемо и ликвидно вземане.
С цел участие в обществена поръчка с предмет: „Доставка, внедряване и поддръжка на
интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в
градския транснорт в Столична община („ЕСЕТ“ или „Система“) и услуги по организиране
на управление и отчитане на онлайн продажби на превозни документи” ищците са
обединили усилията си чрез подписване на 16.11.2017 на споразумение за създаване на
Консорциум, организиран под формата на неперсонифицирано гражданско дружество по
смисъла на чл.357-364 ЗЗД, от което се установява, че дяловото участие на съдружниците в
консорциума е, както следва: за „Компютърнет Сървисиз“ ООД – 99.98%, за „ТИКСИ“ АД –
0.01% и за „Асис Електроник Ве Билишим Системлери Аноним Ширкети“ – 0.01%.
По делото не е спорно, а това се установява и от представения на л. 40 – 102 от делото
писмен договор, че на 11.12.2018 г. ответникът „Център за градска мобилност“ ЕАД в
качеството на възложител и ищците, обединени в Консорциум „Си Ен Ес-София Тикетинг
Систем“, в качеството на изпълнител, са сключили Договор № ДЗОП-42/11.12.2018 г. с
предмет осъществяване дейностите по изпълнение на обществена поръчка с предмет:
„Доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана автоматизирана система за електронно
таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт в Столична община („ЕСЕТ“ или
„Система“) и услуги по организиране на управление и отчитане на онлайн продажби на
превозни документи”.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договор № ДЗОП-42/11.12.2018 г. същият влиза в сила от деня
на подписването му между страните и е с продължителност от 120 месеца. Съгласно ал. 2
съответните срокове за изпълнение, посочени в Раздел II, се удължават с броя дни, с които
Изпълнителят е забавен в изпълнението на работите от Възложителя, контролирани от него
лица или поради причини, за които Изпълнителят отговаря.
По силата на пар. 2 от Допълнително споразумение № 3 от 30.11.2020 г. първоначално
уговореният срок за изпълнение на работата по договора е бил удължен от 120 месеца на 124
4
месеца.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Договора са описани дейностите, предмет на договора, които е
следвало да бъдат изпълнени в срок от 28 месеца от датата на подписване на Договора, а
именно:
a) Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване за превозните средства
от наземния градски транспорт, в това число устройства за видеонаблюдение, устройства за
издаване и продажба на превозни документи, бордови устройства, валидатори, софтуер,
хардуер и други;
b) Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване за съществуващите
обекти за издаване и продажба на превозни документи и персонализация на носители за
зареждане и съхраняване на превозни документа (медия) на „Центьр за градска мобилност”
ЕАД, в това число видеонаблюдение, устройства за персонализация на медия, издаване и
продажба на превозни документи, софтуер, хардуер и други;
c) Доставка за персонализация на и въвеждане в експлоатация на оборудване за
Системата в Софийското метро, в това число валидатори, устройства за издаване и продажба
на електронни превозни документа от касиер, софтуер, хардуер и други за интеграция на
съществуващото оборудване в „Метрополитен” ЕАД;
d) Доставка и въвеждане в експлоатация на автомати за издаване и продажба на
превозни документи;
е) Доставка на оборудване за разпространителска мрежа от физически търговски
обекти на територията на гр. София, различни от съществуващите към момента обекти на
„Центьр за градска мобилност“ ЕАД и „Метрополитен” ЕАД, които да осигурят възможност
за издаване и продажба на превозни документи;
f) Въвеждане на Системата в експлоатация;
g) Провеждане на обучение на персонала на Възложителя;
h) Интеграция със следните системи на „Центьр за градска мобилност” ЕАД и
Столична община: Автоматизирана система за позициониране и система за управление на
автопарка (Automatic Vehicle Location and Fleet Management System); Пътническа
информационна система, включваща информационни табла с информация за движението на
превозните средства в реално време (Passenger Information System); Автоматизирана система
за приоритизиране на превозните средства от публичния транспорт (Traffic Priority System),
Система за контрол на достъпа до буферните паркинги (Информационна система Park and
Ride);
i) Въвеждане в експлоатация на уеб портал за граждани за продажба на превозни
документи ;
j) Инсталиране, конфигуриране, персонализиране, внедряване и тестване на всички
модули – включително всички свързани с тях оборудване и софтуер, доставяни от
Изпълнителя, и необходими за нормалното функциониране на Системата, в съответствие с
5
разпоредбите на тази документация, добри нормативни актове, за срока на действие на
договора.
В чл. 4, ал. 2, т. 2 от Договора пък е посочен срокът /96 месеца/ за изпълнение на
следващите дейности, след приключване на тези по чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора, включващи
такива по а/ поддръжка и управление на услугите, точно описани в договора; b/ аналитични
услуги и услуги за подпомагане на управлението на описаните дейности; c/ услуги по
организиране на управление и отчитане на онлайн продажби и валидация на превозни
документи.
Съгласно предмета на Договора и Приложение № 8, което е неразделна част от
Договора, проектът за изграждане на Системата включва шест фази – 1/ анализ, 2/
проектиране, 3/ пилотно внедряване, 4/ внедряване, 5/ обучение и 6/ поддръжка. При
изпълнение на всяка фаза страните подписват приемо-предавателни протоколи /чл. 4, ал. 4/,
като няма спор, че първите пет фази са изпълнени и приети от възложителя, за което
свидетелстват и приложените по делото констативни приемо-предавателни протоколи,
подписани в периода от 23.07.2019 г. до 29.04.2021 г., като страните вече са в процес на
изпълнение на шестата фаза /със срок на изпълнение 96 месеца/, която започва от момента
на приемане на Системата. За окончателното приемане на Системата от Възложителя след
експлоатацията в продължение на един месец без да се констатират съществени дефекти,
неизправности и други, се съставя Протокол за Окончателно приемане на Системата, в който
подробно се описват всички извършени и приети дейности и доставки – чл. 12, ал. 2 от
Договора.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора общата цена на същия възлиза на 83 248 150 лв.
(осемдесет и три милиона двеста четиридесет и осем хиляди и сто и петдесет лева) без ДДС.
С пар. 6 от Допълнително споразумение № 3 от 30.11.2020 г. общата цена е увеличена на 85
172 408.07 лв. (осемдесет и пет милиона сто седемдесет и две хиляди четиристотин и осем
лева и седем стотинки).
Начинът на плащанията и сроковете на плащанията по Договора са уредени в чл. 6, ал.
1, т. 1, а именно – 120 /сто и двадесет/ равни месечни вноски за доставка, внедряване и
поддръжка на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и
видеонаблюдение в градския транспорт в Столична община. Месечната сума се заплаща в
срок до 30-то число на всеки календарен месец. Първата месечна вноска се дължи през
месеца, следващ месеца, през който е сключен договорът. При забава на Изпълнителя да
изгради и въведе в експлоатация Системата в сроковете по този Договор поради причина, за
която Изпълнителят е отговорен, се преустановява и заплащането на месечните вноски до
подписването на Протокола за Окончателно приемане на Системата; в чл. 6, ал. 1, т. 2 пък са
предвидени ежемесечни плащания, изчислени като процент в размер на 5,850 % от брутните
приходи от реализирани чрез използване на услугите по организиране на управление и
отчитане на онлайн продажби и валидация на превозни документи, с изключение на
приходите, реализирани чрез уеб портала на Възложителя и съществуващите към момента
канали за дистрибуция, но не повече от 10 000 000 лв. без ДДС, както е посочено в договора.
6
По делото са приети като писмени доказателства и Уведомления за плащане, издадени
от Консорциума, в съответствие с цитирания чл. 6, а именно:
1/ Уведомление за плащане № **********/29.11.2021 г. (месечна вноска № 36) за сумата
120 285.84 лв. (сто и двадесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки);
2/ Уведомление за плащане № **********/30.12.2021 г. (месечна вноска 37) за сумата
60 137.92 лв. (шестдесет хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки);
3/ Уведомление за плащане № **********/28.01.2022 г. (месечна вноска 38) за сумата
60 137.92 лв. (шестдесет хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки);
4/ Уведомление за плащане № **********/28.02.2022 г. (месечна вноска 39) за сумата
60 137.92 лв. (шестдесет хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки);
5/ Уведомление за плащане № **********/28.03.2022 г. (месечна вноска 40) за сумата
60 137.92 лв. (шестдесет хиляди сто тридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки).
Няма спор по делото, че посочените уведомления са достигнали до ответника и той е
осчетоводил процесните суми, но не ги е заплатил. Също така няма спор между страните, че
възложителят е приел работата на изпълнителя без забележки в качественото изпълнение на
същата – чрез подписване на десет броя констативни приемо-предавателни протоколи от
дата 29.04.2021 г. /л. 144 - 173 от делото/, а именно: 1/ Констативен приемо-предавателен
протокол за въвеждане в експлоатация на система за електронно таксуване и
видеонаблюдение в градския транспорт в Столична община; 2/ Констативен приемо-
предавателен протокол за въвеждане в експлоатация на уеб портал за граждани за продажба
на превозни документи; 3/ Констативен протокол за дейност инсталиране, конфигуриране,
персонализиране, внедряване и тестване на всички модули на системата; 4/ Констативен
приемо-предавателен протокол за доставка на стандартизирани интерфейси на алтернативни
канали за достъп до системата; 5/ Констативен приемо-предавателен протокол за интеграция
със системи на „Център за градска мобилност“ ЕАД и Столична община; 6/ Констативен
приемо-предавателен протокол за оборудване (Резервен Дейта център – DC1); 7/
Констативен приемо-предавателен протокол за оборудване (Основен Дейта център – DC2); 8/
Констативен приемо-предавателен протокол за предоставени лицензии; 9/ Констативен
приемо-предавателен протокол за предоставени потребителски имена и пароли за
административен достъп до софтуер и устройства, секретни ключове, детайлно описание на
структурата на картата, SDK (software development kit) на устройства, част от системата; 10/
Констативен приемо-предавателен протокол за разработена и доставена документация на
системата.
На практика по делото не се спори относно наличието на всички елементи, включени
във фактическия състав на вземането на ищците, а именно – сключен между страните
договор за изработка с предмет доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на
оборудвания за интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и
видеонаблюдение в градския транспорт, извършване на възложената от ответника на
7
ищците работа, която е приета от възложителя, изискуемост на задължението на ответника
за заплащане на претендираното от изпълнителя възнаграждение в размер на 360 837.52 лв.
Спорният по делото въпрос е свързан с това дали в полза на ответника е възникнало
вземане в размер на 360 827.52 лв. – неустойка за забавено изпълнение на задължението на
ищците за извършване и предаване на възложената работа на основание чл. 25, ал. 1 вр. в чл.
5, ал. 1, т. 1 от договора и дали вземането на ищците за възнаграждение по договора за
изработка е погасено чрез прихващане с това насрещно задължение, което е възникнало за
ищците към ответника.
За да се отговори на въпроса дали в полза на ответника е възникнало вземане в размер
на 360 827.52 лв. спрямо ищците, следва да се установи дали е налице неточно във времево
отношение изпълнение от страна на ищците по договора, за което те отговарят. Ето защо,
при преценка основателността на релевираното от ответника възражение следва да се
отговори на въпроса налице ли е забава в изпълнение задължението на ищците да предадат
работата на възложителя на уговорения падеж и дали тази забава се дължи на виновно
неизпълнение на задължения на изпълнителя, за което той отговаря и за което е уговорена
неустойка в договора.
В случая, както се посочи, следва да се направи преценка дали е налице точно от
страна на ищците, обединени в Консорциум „Си Ен Ес-София Тикетинг Систем“ ДЗЗД, във
времево отношение изпълнение на дейностите по чл. 4, ал. 1 от договора, описани по-горе.
Установи се по делото, че срокът за изпълнение на тези работи е бил удължен по съгласие на
страните от 24 месеца на 28 месеца от подписване на договора /11.12.2018 г./, т.е. същите е
следвало да бъдат изпълнени в срок най-късно до 12.04.2021 г. /тъй като 11.04.2021 г. е
неприсъствен ден, неделя/.
Причините за неизпълнение на един договор могат да бъдат: 1. виновно поведение на
длъжника и случаите на безвиновна отговорност на длъжника; 2. поведението на кредитора;
3. последваща обективна невъзможност за изпълнение – случайно събитие/непреодолима
сила, вкл. когато произтича от безвиновно действие на трето лице; 4. виновно поведение на
трето лице. Ако неизпълнението се дължи изключително на виновно поведение на трето
лице, това изключва отговорността на длъжника – в този смисъл Решение № 35 от
22.08.2014 г. по т. д. № 1916/2013 г. на ВКС, I т. о. В съдебната практика се приема, че
когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение, която забава
се дължи на неизпълнение на законовоустановени задължения за съответните
дружества/трети лица, то налице е освобождаваща длъжника невъзможност /невиновна
невъзможност/ за изпълнение, която дава основание първоначално уговорените срокове да
се удължат с времето на забавата, например такава обективна невъзможност за
изпълнение е налице при забавата, причинена поради неизпълнение на законно
регламентираните задължения на съответните дружества за присъединяване към
водоснабдителната и канализационна и електроразпределителната мрежи – Решение № 10
от 09.02.2015 г. по т. д. № 4429/2013 г. на ВКС, II т. о.
От приетите като писмени доказателства писма-кореспонденция между страните, се
8
установява, че до късното подписване на констативните приемо-предавателни протоколи на
29.04.2021 г. се е стигнало по причини, които не могат да се вменят във вина на изпълнителя.
Така, на първо място се установява от представените писмо с вх. № 1537/45/23.03.2021 г. и
писмо с вх. № 1537/61/30.03.2021 г., че от страна на Възложителя е имало забавяне при
изпълнение на задължението му да монтира оборудване в системата на „Метрополитън“
ЕАД, което от своя страна да позволи на изпълнителя да въведе в екплоатация оборудването,
в това число изходните валидатори. Следва да се посочи, че ответникът не е оспорил
посочения документ и твърденията на ищците във връзка с тази забава от страна на самия
възложител.
На следващо място, от представените по делото писма с вх. № 1537/69/08.04.2021 г., №
1537/74/08.04.2021 г., №1537/80/12.04.2021 г., № 1537/81/14.04.2021 г., № 1537/99/28.04.2021
г. се установява, че още преди да настъпи уговореният срок за изпълнение на работите по
договора изпълнителят е бил готов с всички дейности по договора, но поради независещи от
него обстоятелства възложителят не е приел работата на уговорения падеж. Причината
работата да не бъде приета на 12.04.2021 г. се дължи от една страна на обстоятелството, че
финалната сертификация в НАП на интегрираната автоматизирана система за управление на
търговската дейност /ИАСУТД/ е приключила едва на 16.04.2021 г., т.е. наличие на
поведение на трето лице, а от друга – поведението на кредитора, който не е успял да
организира по-ранна дата, на която фактически да се подпишат съответните констативни
протоколи за приемане на работата. Т.е. не се установява да е налице виновно неизпълнение
от страна на ищците да извършат дейностите до уговорената дата, а поведение на кредитора,
обективно довело до невъзможност продуктът да бъде предаден на възложителя на
уговорената дата. Неблагоприятните последици от забавата от поведението на ответника не
биха могли да бъдат прехвърлени върху изправната по договора страна – изпълнителя. В
случаите, при които кредиторът не окаже съдействие, необходимо за изпълнение
задължението на длъжника, след като последният е предложил изпълнение съгласно
договорните клаузи, тогава забавата е по вина на кредитора и съгласно разпоредбата на чл.
96, ал. 1 ЗЗД длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава. Такъв
именно е и настоящият случай. Възражението за забавено изпълнение не е доказано от
ответника, който не установява неговата собствена забава да е престанала към момент, по-
ранен от 29.04.2021 г. – с подписване на констативните протоколи. Впрочем следва да се
посочи, че и самият ответник нито в депозираните от него отговор и допълнителен отговор
на исковата молба, нито в някой от представените документи не твърди, че към датата на
падежа изпълнителят не е бил готов да предаде работата, а твърдението е, че констативните
протоколи за приемане на работата са подписани на 29.04.2021 г., поради което била налице
забава. Вярно е, че страните са предвидили изрично в подписания между тях договор /чл. 4,
ал. 4/, че изпълнението на работите по договора се удостоверява с двустранно подписан
констативен приемо-предавателен протокол. В случая обаче се установява, че изпълнителят е
уведомил възложителя за готовността да предаде работата с цитираните по-горе писма, т.е. в
рамките на договорения срок. Поради това възложителят е следвало да окаже необходимото
съдействие на изпълнителя за приемането . Това не е сторено, поради което е налице
9
хипотезата на чл. 95 ЗЗД, като възложителят изпада в забава, ако не приеме предложеното от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си.
Следователно не е налице неизпълнение от страна на ищците-изпълнители на
задължението им по договора касателно дейностите по чл. 4, ал. 1 от договора.
Подписването от страните на констативните приемо-предавателни протоколи на по-късна
дата (29.04.2021 г.) е забава на възложителя, поради което не може да се вмени в тежест на
изпълнителя и да му се начислява неустойка за забава по чл. 25 от процесния договор.
Доколкото съдът достигна до извод, че не е налице забава в изпълнението на
задължението на ищците да изпълнят и предадат работата на ответника на падежа, която да
се дължи на тяхното виновно неизпълнение, то ответникът няма право да претендира
неустойка за забава по чл. 25, ал. 1 от договора за периода от 13.04.2021 г. до 28.04.2021 г.
Наред с това, съдът намира, че възражението е неоснователно и по следните
допълнителни съображения:
Съгласно постоянната практика на ВКС задължението за неустойка се поражда от
факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и
обезщетява. Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при
условията, за които е договорена – Решение от 30.04.2008 г. по т. д. № 59/2008 г. на ВКС,
ТК, I о., Решение № 597 от 06.06.2005 г. по т. д. № 914/2004 г. на ВКС, ТК, II о., Решение №
464/01.04.2003 г. по т. д. № 2717/2002 г. на ВКС, V г. о. Следователно неустойката се
дължи само за неизпълнение на задълженията, за които е договорена.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Чл. 25 (1) от процесния договор гласи, че при забава на Изпълнителя да изгради и
предаде Системата съгласно предвидените в този Договор срок и условия, поради причини,
за които той е отговорен, Изпълнителят дължи на Възложителя неустойка за забава в размер
на 0,03 % от цената по чл. 5 (1), т. 1 за всеки ден до подписването на Окончателен протокол
за приемане.
Видно от текста на клаузата на чл. 25 от Договора, същата не предвижда
претендираното от ответника право на неустойка за забава при неизпълнение на кой да е от
етапите /фазите/ по договора, а само за финалния етап, свързан с подписването на
Окончателен протокол за приемане. Т.е. страните са предвидили право на възложителя да
претендира неустойка за забава само в случай, че Изпълнителят НЕ приключи работите по
договора и не се подпише Окончателният протокол за приемане, съответно забавата ще е
налице до момента, в който такъв окончателен протокол бъде подписан. В чл. 3, ал. 4 от
Договора е предвидено, че за окончателно приемане на Системата от възложителя, след
експлоатацията в продължение на 1 месец без да се констатират съществени дефекти,
10
неизправности и други, се съставя Протокол за окончателно приемане на системата, в който
подробно се описват всички извършени и приети дейности и доставки. Следователно
предвидената неустойка не касае неизпълнението на задължението по всяка една от
отделните фази по договора, а само забавата, свързана с неподписването в срок на
Окончателен протокол за приемане на системата. Този извод следва и от това, че
неустойката е предвидена като дължаща се не като % от сумата за отделен етап от
изпълнението на работите, а като % от стойността на целия договор.
От т. 2 на допълнително споразумение № 4 от 24.06.2021 г., сключено между страните,
следва, че на 29.04.2021 г. на основание чл. 4, ал. 4, чл. от Договора и т. 6 от Приложение №
8 към договора и Допълнително споразумение № ДЗОП-42/3/30.11.2020 г., страните са
подписали констативни приемо-предавателни протоколи по чл. 12, ал. 2, като от
подписването им е започнал да тече срокът за експлоатация на системата. Посоченото
съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, а именно, че за
периода, за който се претендира неустойка, съобразно диспозитивното начало, е невъзможно
изпълнителят да изпадне в забава за подписване на Окончателен протокол, доколкото срокът
за експлоатация на системата е започнал от 29.04.2021 г., т.е. най-ранният възможен момент
за подписване на Окончателен протокол за приемане на системата е 30.05.2021 г.
Неустойката се дължи само за неизпълнение на задълженията, за които е договорена, в
случая такава би се дължала за периода от датата, на която би следвало да се подпише
Окончателният протокол за приемане до датата, на която фактически се подпише същият. В
тежест на направилия възражението за прихващане е при условията на пълно и главно
доказване да установи периода на забавата на изпълнителя. Доколкото забава относно
изпълнението на задължението, за което е уговорена неустойката за забава по чл. 25, ал. 1 от
договора, не се установява, то възражението за прихващане е неоснователно.
Предвид изложеното съдът достига до извод за основателност на предявените главни
искове. Съобразно дяловото участие на всеки от ищците в Консорциума, исковете следва да
се уважат, както следва: за „Компютърнет сървисиз” ООД – за сумата от 360 765.36 лв.; за
„Тикси“ АД – за сумата от 36.08 лв.; за „Асис Електроник Ве Билишим Системлери Аноним
Ширкети“– за сумата от 36.08 лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба /22.03.2024 г./ до окончателното плащане.
По иска с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, ищците следва да установят, че в съдържанието на
сключения с ответника договор за изработка е включена клауза за неустойка, дължима от
възложителя при забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за
извършената работа на изпълнителите.
Както се посочи по-горе, начинът на плащанията и сроковете на плащанията по
Договора са уредени в чл. 6, ал. 1, т. 1 – падежът за плащане на сумите по договора е 30-то
число на всеки календарен месец, а съгласно чл. 27 от договора възложителят изпада в
11
забава, ако не плати с повече от 30 дни след изтичането на предвидения срок, при което
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, следва да се приеме, че
по първото Уведомление ответникът е следвало да плати най-късно на 31.12.2021 г. и като
не е сторил това, той е изпаднал в забава на 01.01.2022 г. и дължи обезщетение за забава от
тази дата, по второто Уведомление е изпаднал в забава на 01.02.2022 г., по третото
Уведомление – на 01.03.2022 г., по четвъртото Уведомление – на 01.04.2022 г. и по петото
Уведомление – на 01.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба.
Видно от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, за периода от 01.01.2022 г. до
21.03.2024 г. дължимата неустойка е в размер на 95 125.89 лв., като съобразно дяловото
участие на всеки от ищците в Консорциума, исковете следва да се уважат, както следва: за
„Компютърнет сървисиз” ООД – за сумата от 95 106.86 лв.; за „Тикси“ АД – за сумата от
9.51 лв.; за „Асис Електроник Ве Билишим Системлери Аноним Ширкети“– за сумата от
9.51 лв.
По възражението за прихващане:
Уважаването на главния иск представлява сбъдване на условието, под което е
предявено възражението за прихващане на ответника (извънсъдебно и съдебно), по което
съдът дължи произнасяне.
Съдът изложи по-горе мотиви защо достига до извод за неоснователност на
релевираното от ответника възражение за прихващане, като е ненужно същите да бъдат
преповтаряни. Неоснователността на възражението за прихващане изключва задължението
на съда да се произнесе по тях в диспозитива на решението – т. 2 от Тълкувателно решение
№ 2/2020 от 18.03.2022 год. по тълк. д. № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски и са представили
списъци по чл. 80 ГПК, като предвид изхода на спора такива се дължат единствено в полза
на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 18 958.25 лв., депозит за
вещо лице в размер на 550 лв., както и адвокатски хонорар в размер на 30 000 лв. с ДДС,
които суми следва да му се присъдят. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, от една страна предвид броя и
характера на предявените искове, техния размер, събраните доказателства, а от друга,
предвид това, че видно от представените от ответника доказателства, уговореният и
заплатен от него хонорар (34 693 лв. без ДДС, 41 631.60 лв. с ДДС) е дори в по-висок размер
от този на ищеца – в този смисъл Определение № 50114 от 18.04.2023 г. по гр. д. №
1644/2022 г. на ВКС IV г. о., в което е посочено, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от страната, направила възражението (искането) по чл. 78, ал. 5 ГПК, по
същество е от решаващо значение за преценката на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като с него
тази страна „признава наличието на причинно-следствена връзка“ между размера на това
12
заплатено от нея възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, предвид
което е прието и че когато то надхвърля или е равно по размер на адвокатското
възнаграждение заплатено от насрещната страна, това изключвало извод за прекомерност по
смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 84, да заплати
на „Компютърнет Сървисиз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Сан Стефано” №22, м. к. Сан Стефано Плаза, ет. 7 оф. 7, на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД сумата 360 765.36 лв., представляваща неплатено възнаграждение по месечни
вноски съгласно Уведомление за плащане № **********/29.11.2021 г., Уведомление за
плащане № **********/30.12.2021 г., Уведомление за плащане № **********/28.01.2022 г.,
Уведомление за плащане № **********/28.02.2022 г. и Уведомление за плащане №
**********/28.03.2022 г. по Договор № ДЗОП-42/11.12.2018 г. с предмет осъществяване
дейностите по изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Доставка, внедряване и
поддръжка на интегрирана автоматизирана система за електронно таксуване и
видеонаблюдение в градския транспорт в Столична община и услуги по организиране на
управление и отчитане на онлайн продажби на превозни документи”, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба /22.03.2024 г./ до окончателното плащане, на
основание чл. 92 ЗЗД – сумата 95 106.86 лв., представляваща неустойка за забава в размер
на законната лихва по 27 от договора за периода от 01.01.2022 г. до 21.03.2024 г., които суми
съответстват на дела на участие на „Компютърнет Сървисиз“ ООД в Консорциум „Си Ен Ес-
София Тикетинг Систем“ ДЗЗД, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 49 508.25
лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 84, да заплати
на „ТИКСИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Асен Разцветников“ № 1А, ет. партер, ап. офис 4, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата
36.08 лв., представляваща неплатено възнаграждение по месечни вноски съгласно
Уведомление за плащане № **********/29.11.2021 г., Уведомление за плащане №
**********/30.12.2021 г., Уведомление за плащане № **********/28.01.2022 г., Уведомление
за плащане № **********/28.02.2022 г. и Уведомление за плащане № **********/28.03.2022
г. по Договор № ДЗОП-42/11.12.2018 г. с предмет осъществяване дейностите по изпълнение
на обществена поръчка с предмет: „Доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана
автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт в
Столична община и услуги по организиране на управление и отчитане на онлайн продажби
13
на превозни документи”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /22.03.2024 г./ до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД – сумата 9.51 лв.,
представляваща неустойка за забава в размер на законната лихва по 27 от договора за
периода от 01.01.2022 г. до 21.03.2024 г., които суми съответстват на дела на участие на
„ТИКСИ“ АД в Консорциум „Си Ен Ес-София Тикетинг Систем“ ДЗЗД.
ОСЪЖДА „ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 84, да заплати
на АСИС ЕЛЕКТРОНИК ВЕ БИЛИШИМ СИСТЕМЛЕРИ АНОНИМ ШИРКЕТИ,
дружество, регистрирано в Република **********търговски регистрационен номер *******,
с адрес: гр. Истанбул, Република **********„Истанбул Юниверситеси Авджълар
Йерлешкеси Аргем Бинасъ Z01-Z02-Z03-Z04 No Z08/Z09 Авджълар, на основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД сумата 36.08 лв., представляваща неплатено възнаграждение по месечни вноски
съгласно Уведомление за плащане № **********/29.11.2021 г., Уведомление за плащане №
**********/30.12.2021 г., Уведомление за плащане № **********/28.01.2022 г., Уведомление
за плащане № **********/28.02.2022 г. и Уведомление за плащане № **********/28.03.2022
г. по Договор № ДЗОП-42/11.12.2018 г. с предмет осъществяване дейностите по изпълнение
на обществена поръчка с предмет: „Доставка, внедряване и поддръжка на интегрирана
автоматизирана система за електронно таксуване и видеонаблюдение в градския транспорт в
Столична община и услуги по организиране на управление и отчитане на онлайн продажби
на превозни документи”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /22.03.2024 г./ до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД – сумата 9.51 лв.,
представляваща неустойка за забава в размер на законната лихва по 27 от договора за
периода от 01.01.2022 г. до 21.03.2024 г., които суми съответстват на дела на участие на
АСИС ЕЛЕКТРОНИК ВЕ БИЛИШИМ СИСТЕМЛЕРИ АНОНИМ ШИРКЕТИ в Консорциум
„Си Ен Ес-София Тикетинг Систем“ ДЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14