П Р И С Ъ Д А

Номер             37/19.4.2018г.                   гр. Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                          Наказателно отделение

На деветнадесети април                                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                      

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ                              

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  В.Ж.

К.Х.

 

Секретар: ЕЛКА КОЛЕВА

Прокурор: ДИМИТЪР КАЙРЯКОВ

като разгледа докладваното от Председателя  

НОХД № 1415 по описа за 2017 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.В.С., с ЕГН: **********, роден на *** ***, обл. Варненска, ул. „**** ******“ № 30, с основно образование, неженен, не работи, осъждан,

ЗА ВИНОВЕН  в това, че

1. На 01.05.2010 г. в гр. Варна, избегнал плащане на данъчно задължение в особено големи размери, като не подал в ТД на НАП - гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ал. 1, т. 1: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа..." в срока по чл. 53, ал.1: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода." за придобити доходи през 2009 г. в размер на 187 150 лв., като с това избегнал плащане на дължимия данък в размер на 18 715 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. З, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с една трета и му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с определяне на изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

2. На 01.05.2014 г. в гр. Варна, избегнал плащане на данъчно задължение в големи размери, като не подал в ТД на НАП - гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ ал. 1, т. 1: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа..." в срока по чл. 53, ал. 1: "Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода." За придобити доходи през 2013 г. в размер на 48 227.13 лв., като с това избегнал плащане на дължимия данък в размер на 4 822.71 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 1, вр. чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с една трета и му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с определяне на изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК  НАЛАГА на подсъдимия И.В.С. най-тежкото от така определените наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА с определяне на изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ОСЪЖДА подсъдимия И.В.С.,  ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Министерството на финансите сума в размер на 18 715 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин и петнадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането - 01.05.2010 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия И.В.С.,  ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Министерството на финансите сума в размер на 4 822.71 лв. /четири хиляди осемстотин двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И.В.С., с ЕГН: ********** да заплати сумата от 941.50 лв. (деветстотин четиридесет и един лева и петдесет стотинки) представляваща държавна такса върху размера на уважените граждански искове, в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд – Варна.

 

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна, в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                                              2.

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

…/…

 

19.04.2018 г.                                                                                     град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                          Наказателно отделение

На деветнадесети април                                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                      

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ                               

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  В.Ж.

К.Х.

 

Секретар: ЕЛКА КОЛЕВА

Прокурор: ДИМИТЪР КАЙРЯКОВ

разгледа докладваното от съдия Трайчо Атанасов

НОХД № 1415 по описа за 2017 година

 

 

Съдът, като взе предвид степента на обществена опасност на деянието и подсъдимия, намира, че мярката му за неотклонение следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 309, ал. 1 от НПК,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ПОДПИСКА" по отношение на подсъдимия И.В.С.,  ЕГН **********.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

 

                                                                                                                                            

                                                                                                     2.

 

 

М О Т И В И

 

към присъдата по НДОХ № 1415/17 г. по описа на ВОС

        

Окръжна прокуратура – Варна е внесла във Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :

 

            И.В.С. –   за престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 и чл.255 ал.1 т.1 от НК.

        

         Срещу подсъдимия С. са  възведени обвинения в това,  че  :

 

         1. На 01.05.2010 г. в гр. Варна, избегнал плащане на данъчно задължение в особено големи размери, като не подал в ТД на НАП - гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ал. 1, т. 1: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа..." в срока по чл. 53, ал.1: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода." за придобити доходи през 2009 г. в размер на 187 150 лв., като с това избегнал плащане на дължимия данък в размер на 18 715 лв.

            2. На 01.05.2014 г. в гр. Варна, избегнал плащане на данъчно задължение в големи размери, като не подал в ТД на НАП - гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ ал. 1, т. 1: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа..." в срока по чл. 53, ал. 1: "Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода." За придобити доходи през 2013 г. в размер на 48 227.13 лв., като с това избегнал плащане на дължимия данък в размер на 4 822.71 лв.

 

         В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявените обвинения и счита същите за доказани по безспорен и категоричен начин, като предлага  налагане на наказание “Лишаване от свобода” за подсъдимия  С. за срок от 3 години за първото престъпление и   от 1 година за второто, като и двете след групирането им по реда на чл.23 от НК бъдат отложени на осн. чл.66 ал.1 от НК. Предлага уважаване на предявения граждански иск и неналагане на кумулативно предвиденото наказание “ Конфискация”.

         Министърът на финансите, като представител на Държавата, чрез процесуалния си представител  ст.ю.к. Н. от ТД на НАП – Варна предяви граждански искове срещу подсъдимия за причинените с престъплението имуществени вреди, като го поддържа в хода на процеса.

         Защитата  на подсъдимия в лицето на адвокат Н.И. *** заявява признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния му  и в съответствие с направеното изявление в разпоредителното заседание моли разглеждането на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл.371 т.2. В пледоарията си по същество акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства и моли размера на наказанието да се определи при условията на чл.55 от НК.

         Подсъдимият С.   след запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови доказателства и  в последната си дума моли за налагане на  наказание съобразено с исканото от държавното обвинение.

         С оглед на събраните по делото доказателства и разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК от фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :

         Подсъдимият И.В.С.  е  роден на *** ***, обл. Варненска, ул. „**** ******“ № 30, с основно образование, неженен, не работи, осъждан.

         Подсъдимият И.В.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ с постоянно местоживеене ***. За периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г и от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. С. не е бил в трудови правоотношения с други търговски дружества. Набавял си средства за препитаване, като намирал работници за извършване на строително монтажни работи и извършване на строителни дейности по поръчка на различни фирми.

         През 2009 г.  С. бил титуляр на банкови сметки при банка „ДСК" АД, както следва:

- Разплащателна сметка № 16110743, открита на 05.09.2008г. в клон Елхово, РЦ Бургас и закрита на 24.06.2009г.;

- Спестовен влог № 17241949, открит на 15.06.2009г. във ФЦ Калоян, РЦ София Запад и закрит на 29.08.2013г.

         За периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. по разплащателна сметка с IB AN № BG42STSA93000016110743, открита на 05.09.2008г. при банка „ДСК"АД с титуляр подсъдимият И.В.С. постъпили парични суми както следва:

 

Дата	Наредител - име	С-ка № IBAN ***	Основание	Получател -име	С-ка № IB AN на получателя	Сума в лева
12.06.2009	Горкрет роод Бургас	[BG42CBUN9 19510000258 02	АВАНС СМР	И.В.С.	BG42STS9300001 6110743	103000 лв.Кт
12.06.2009	И.И.И.	BG62CBUN9 19540001412 55	АВАНС СМР	И.В.С.	BG42STSA93 0001 6110743	4000 лв. Кт
15.06.2009				И.В.С.	Теглене	100000 лв. Дт
15.06.2009				И.В.С.	Теглене	6600 лв. Дт
19.06.2009	Глория Груп ЕООД	BG80BPBI79 40104927500 1	Паричен заем	И.В.С.	BG42STS9300001 6110743	50000 лв. Кт
22.06.2009	Глория Груп ЕООД	BG80BPBI79 40104927500 1	Паричен заем	И.В.С.	BG42STSA9300001 6110743	30000 лв Кт
					Общо Кт	187000.00 лв.

 

         От показанията на св. В. Бориславов С. присъединени по реда на чл.283 от НПК /т.1 л.10/ се установява, че същия като управител на „Торкрет" ООД - Бургас превел на 12.06.2009 г. по личната банкова сметка *** И.С. сумата от 103 00 лв. Сумата била приведена на подс. С. с уговорката да намери работници, които да извършат строителни дейности за фирмата на В. С.. В последствие обществената поръчка, която св. В. С. бил спечелил била прекратена от общ. Белово и същия не извършил строителната дейност. Въпреки многократните разговори които водили по телефона св. В. С. и  подс. И.С., последния не върнал парите.

         На 12.06.2009 г. св. И.И.И.  в качеството си на ръководител направление механизация във фирма „Торкрет ООД” Бургас превел по личната банкова сметка *** И.С. сумата от 4 000 лв. Сумата била преведена на С. за намиране на работници за извършване на изкопни работи за фирмата на св. В. С.. В последствие обществената поръчка която св. В. С. бил спечелил била прекратена от общ. Белово и същия не извършил строителната дейност. Въпреки многократните разговори които водили по телефона св. В. С. и  подс. И.С., последния не върнал парите.

         На 19.06.2009 г. управителя на „Глория груп" ЕООД св. Славчо Георгиев Славов превел по личната банкова сметка *** И.С. сумата от 50 000 лв. На 22.06.2009 г. управителя на „Глория груп" ЕООД св. Славчо Георгиев Славов превел по личната банкова сметка *** И.С. сумата от 30 000 лв. В показанията си св. В. Бориславов С. /т.1 л.9/ твърди, че парите предоставил като заем на подсъдимия със срок на връщане до 31.10.2010 г. В последствие подсъдимият не върнал парите. От направената справка в ПП Регистър заеми е установено, че фирма „Глория груп" ЕООД не е въвела данни за предоставени заеми на подс. И.В.С.. Предвид обстоятелството, че липсват документи за предоставен заем и същия не е вписан в регистъра, следва да се приеме, че източника на доходи в размер на 80 000 лв. не е от заеми и следва да се третира като доход от други източници по смисъла на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ.

За получените доходи през 2009 г.  С. не подал декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на следващата година.

         През 2013 г. източниците на доходи за  С. са :

Доходи от трудови правоотношение в размер на 4 514.46 лв.

От представеното извлечение на движението на разплащателна сметка BG49BPBI79454066098601 в лева при „Юробанк България" АД с титуляр И.В.С. е установено следното:

На 09.01.2013г. по кредита на сметката е отразен вътрешно - банков превод в размер на 6550,93 лв. Наредител на превода е „Соф. Ам. Лизинг" ООД с основание „Съгл. Споразумение за прекратяване на лиз.дог. 68095".

На 09.01.2013г. от дебита на разплащателна сметката IB AN № BG49BPBI79454066098601 в лева, открита на 09.01.2013г., активна към 06.01.2016г. е извършено плащане на каса на 6550.93 лв. на И.В.С..

Освен това през 2013 г.  подсъдимият С. е получил като физическо лице до различни системи за бързи преводи суми както следва :

Общо доходи, чрез парични преводи в размер 38 555.99 както следва:

 

- изплатени чрез системата за парични плащания Western Union - 6487,37 лв. /получен превод на 26.04.2013 г. в размер на 4987,37 лв. /равностойност на 2550,00 евро/, получен превод на 16.09.2013 г. в размер на 1000,00 лв.. получен превод на 12.12.2013 г. в размер на 500,00 лв./;

- изплатени в офисите на Български пощи - 25300,00 лв.;

  - изплатени чрез подагент „Евекс - Елисавета Иванова" - 1977,92 лв. /получен превод на 25.11.2013 г. в размер на 1000 лв., получен превод на 23.04.2013 г. в размер на 977,92 лв./равностойност на 500,00 евро/;

- изплатени от „Полана Г - 391,17 лв.;

- изплатени от ЕТ „Азманов - Димитър Н." - 1271,61 лв.; изплатени от „Ситинет" ООД — 1827,92 лв.; изплатени от „Форекс - 2002" ЕООД - 300,00 лв., изплатени от „Изипей" - 1000,00 лв.

В периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. получени и изтеглени суми от подсъдимия като физическо лице са в общ размер на 48 227.13 лв.

За получените доходи през 2013 г. подс. С. не подал декларация по чл 50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на следващата година.

От назначената по време на разследването ССЕ приета от съда по реда на чл.283 от НПК и кредитирана като обективна и компетентно дадена се установява, че подс. И.В.С. дължи данък по ЗДДФЛ за 2010 г. за данъчен период 2009 г. в размер на 18 715 лв. и за 2014 г., за данъчен период 2013 г. в размер на 4 822.71 лв.

         Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.1 от ЗДДФЛ данъка  е брутната сума от облагаемите доходи придобити през съответната година.

         В конкретния случай дължимия данък от подс. С. се определя съобразно разпоредбата на чл.35 ал.1 т.6 от ЗДДФЛ, тъй като получените от него суми са доходи от други източници, които не са посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по този закон или с окончателни данъци по ЗКПО.

 

         Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  гласни доказателствени средства – самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание дадено при условията на чл. 371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите  В. Б., Б. Н., В. С., С. С.,  И.И. и А. Й., писмените доказателствени средства,   Съдебно - счетоводна експертиза,  справки  от банкови институции, от ГРАО и за съдимост, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

         Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението, които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за достоверност. Няма нито едно доказателство, което да разколебава настоящия състав по отношение на виновността на подсъдимия.

         Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:

         След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият И.В.С.   е осъществил от обективна и субективна страна състава на следните престъпления :

         Наказуемо по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.1 от НК – тъй като на 01.05.2010 г. в гр. Варна, избегнал плащане на данъчно задължение в особено големи размери, като не подал в ТД на НАП - гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ал. 1, т. 1: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа..." в срока по чл. 53, ал.1: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода." за придобити доходи през 2009 г. в размер на 187 150 лв., като с това избегнал плащане на дължимия данък в размер на 18 715 лв.

            Наказуемо по чл.255 ал.1 т.1 от НК – тъй като на 01.05.2014 г. в гр. Варна, избегнал плащане на данъчно задължение в големи размери, като не подал в ТД на НАП - гр. Варна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ ал. 1, т. 1: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа..." в срока по чл. 53, ал. 1: "Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода." За придобити доходи през 2013 г. в размер на 48 227.13 лв., като с това избегнал плащане на дължимия данък в размер на 4 822.71 лв.

            Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

            От субективна страна деянията са извършени с форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е знаел, че дължи данък за получените от него доходи, но не е подал декларации за съответните данъчни периоди.

            Получените от него доходи са в качеството му на физическо лице и релевантен за него е ЗДДФЛ.

            Изпълнителното деяние е довършено с изтичане на срока за подаване на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, който е 30.04.на годината следваща тази на получените доходи.

            Деянието извършено на 01.05.2010г. е квалифицирано по ал.3 на чл.255 от НК доколкото е наличен квалифициращият елемент “особено големи размери” изведен от законодателя в чл.93 т.14 от НК – дължимия данък е  в размер над 12 000 лева.

 

            Съдът като прецени степента на обществена опасност на деянията и подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства установи :

            Инкриминираното деяние разкрива сравнително висока степен на обществена опасност с оглед на характера на засегнатите обществени отношения.

            Степента на обществена опасност на дееца  е сравнително  ниска. Същия е осъждан еднократно преди деянието и е реабилитиран по право. Двукратно е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящия състав отчете :

-изминалия продължителен период от време – повече от 8 години респективно 4 години от извършване на инкриминираните му деяния до реализиране на наказателната отговорност за което той не носи вина

-доброто му процесуално поведение в хода на цялото наказателно производство

           

            Отегчаващо отговорността обстоятелство е предходната му съдимост невлияеща на правната квалификация на извършените деяния.

             С оглед на изложеното съдебния състав счете, че следва да определи наказанията в минималния размер предвиден за всяко едно от престъпленията – съответно три и една година “Лишаване от свобода”.

            Съдебния състав счете, че не следва да налага кумулативно предвиденото в закона наказание “Глоба” за престъплението по чл.255 ал.1 т.1 от НК и наказание “Конфискация” за престъплението по чл.255 ал.3 от НК.  Това решение на съда бе обусловено от факта, че от една страна подсъдимия е задължен към Държавата по приетия и уважен граждански иск, а от друга той няма имоти и доходи в България от които фиска би могъл да се удовлетвори и към които да бъде насочена конфискация.

            Изтърпяването на наказанието на подсъдимия следва да бъде отложено. Той няма обременено съдебно минало, което да пречи на извод, че ако бъде оставен в непосредствен контакт с обществото неговото поправяне и превъзпитание не би било постигнато. В този смисъл и доколкото са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието бе отложено с определяне на изпитателен срок от пет години за първото и три години за второто престъпление.

            На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът групира така наложените наказания, като определи подсъдимия за изтърпи най-тежкото от тях, а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, след редукцията на чл.58А ал.1 от НК  - две години отложено с изпитателен срок от пет години.

С такова по вид и размер наказание настоящият състав намира, че ще се удовлетворят целите на индивидуалната и генералната превенция на чл.36 от НК.

            Като намери предявените от Министъра на финансите на РБ граждански искове за доказани по основание и размер съдът ги уважи изцяло ведно с акцесорните искове за лихви върху тях

 

         На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски  и държавната такса върху уважените граждански искове в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд  - Варна.

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :