Решение по дело №1661/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 32 от Постановление на Министерски съвет № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС № 114 от 8.06.2022 г.).

Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК ***+, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***+, представлявано от управителя З.Н.Д., против решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. на главен директор в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Структурата за наблюдение и докладване (СНД) по Програма за икономическа трансформация (ПИТ), с което на дружеството е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, на основание чл. 21, т. 3, хипотеза втора ПМС № 114 от 8.06.2022 година.

В жалбата се твърди, че решението е постановено от некомпетентен орган, извън целите и задачите на европейските правила за финансиране на малкия и среден бизнес, както и в противоречие с Решение за изпълнение на Съвета на ЕС № 8091/2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България. Релевират се доводи за немотивираност и нецелесъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както и постановяването му в противоречие с принципа на равенство, предвиден в АПК. Сочи се, че административният орган е следвало да съобрази, че забавянето за представяне на документи за сключване на договор се дължи на отсъствие на управителя на дружеството и невъзможността през този период да се ползва електронен подпис, като се твърди, че това обстоятелство следва да се квалифицира като обективна невъзможност за подаване в срок на исканите документи. Счита се, че забавянето от няколко дни е несъществено и не следва да води до отказ от финансиране. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за продължаване на процедурните действия по нея.

В депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания като се моли за нейното уважаване и за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – главен директор в главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и ръководител на СНД на ПИТ, в депозирана чрез процесуален представител писмена молба с.д. № 14206/09.10.2023 г., изразява становище за недопустимост на жалбата поради подаването й след изтичане на 14-дневния срок за обжалване, доколкото датата на уведомяване за издаденото решение е 04.07.2023 г., а жалбата е постъпила по електронен път на 18.07.2023 година. В условия на евентуалност счита жалбата за неоснователна, недоказана и необоснована, поради което моли за нейното отхвърляне. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, намирайки го за прекомерно.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

„М.“ ЕООД е кандидатствало за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с подадено предложение за изпълнение на инвестиция с регистрационен номер BG-RPR-03.005-5761 и с наименование „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността на малките и средни предприятия“ по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели № BG-RRP-3.005, „Решения в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия“, по Програма за икономическа трансформация, Компонент 3 „Интелигентна индустрия“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

Кандидатът „М.“ ЕООД е класиран под № 1006 в „Списък на предложените за финансиране предложения за изпълнение на инвестиции по процедура № BG-RRP-3.005, „Решения в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия“, включително регистрационен номер, наименование на кандидата, ЕИК, резултат, общ размер и процент на безвъзмездното финансиране“, публикуван на официалния сайт на Министерството на иновациите и растежа (секция НПВУ).

С електронна покана, изпратена чрез Информационната система на Механизма (ИСМ-ИСУН), кандидатът е поканен в срок от 14 дни, считано от 23.05.2023 г., да предостави посочените в поканата доказателства, че отговаря на изискванията за краен получател на средствата от Механизма.

Административният орган е установил, че кандидатът се е запознал със съдържанието на поканата на 23.05.2023 г., поради което е приел, че нормативно определеният срок за предоставяне на доказателствата е изтекъл на 05.06.2023 година. Съобразявайки отчетените действия в профила на „М.“ ЕООД в ИСМ-ИСУН, ръководителят на СНД на ПИТ е счел, че дружеството не е извършило указаното с оглед реализиране на правата си, предоставени с включването му в „Списък на предложените за финансиране предложения за изпълнение на инвестиции по процедура № BG-RRP-3.005, „Решения в областта на информационните и комуникационните технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия“, включително регистрационен номер, наименование на кандидата, ЕИК, резултат, общ размер и процент на безвъзмездното финансиране“.

Въз основа на гореизложеното, на основание чл. 21, т. 3, хипотеза втора ПМС № 114 от 8.06.2022 г., главният директор в главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и ръководител на СНД на ПИТ е издал обжалваното Решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. (л. 102 от адм. преписка), с което на кандидата „М.“ ЕООД е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд – Варна намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред надлежния да я разгледа съд. Неоснователно е възражението на ответния административен орган за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие. Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Според чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В разглеждания случай решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. на главен директор в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на СНД по ПИТ е връчено на оспорващото търговско дружество на 04.07.2023 г., видно от приложената по делото разпечатка от ИСУН 2020 (л. 85-87 от делото), а жалбата срещу него е депозирана на 18.07.2023 г. чрез административния орган, видно от електронния подпис, поставен върху нея (което обстоятелство не се оспорва от ответния административен орган), т.е. в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Съвкупната преценка на гореизложените съображения обосновава извод за процесуална допустимост на жалбата на „М.“ ЕООД, поради което съдът дължи разглеждането й по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл. 168 АПК съдът констатира, че оспореното решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 9, ал. 5, изречение второ от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСФУ) ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Със Заповед № РД-14-155/21.07.2022 г. на министъра на иновациите и растежа (л. 43-44 от адм. преписка) главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на иновациите и растежа е определена да изпълнява функциите на Структура за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация по Компонент 3: Интелигентна индустрия и Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации по Компонент 2: Научни изследвания и иновации на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Според чл. 27, ал. 5 от Устройствения правилник на министерството на иновациите и растежа, главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ се ръководи от главен директор. Със Заповед № РД-02-14-240/28.06.2023 г. на министъра на иновациите и растежа (л. 47 от адм. преписка) Илияна Илиева – главен директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерството на иновациите и растежа е овластена за лице, което да упражнява правомощията на ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация по Компонент 3: Интелигентна индустрия и Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез научни изследвания и иновации по Компонент 2: Научни изследвания и иновации на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Доколкото обжалваното решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. е издадено именно от Илияна Илиева – главен директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на СНД на ПИТ, същото не страда от порока липса на компетентност, а релевираното в обратен смисъл възражение в жалбата е неоснователно.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в изискуемата съгласно чл. 21 ПМС № 114 от 8.06.2022 г. писмена форма – мотивирано решение, като съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, в т.ч. фактически и правни основания за неговото издаване. Посочени са конкретните обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че следва да откаже предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост за проектното предложение на оспорващото дружество.

Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Спазени са правилата за предоставяне на средства на крайните получатели по Механизма за възстановяване и устойчивост, предвидени в ПМС № 114 от 8.06.2022 година. Противно на твърдяното в жалбата, оспореното решение е постановено при спазване на принципа на равенство, прокламиран в чл. 8 АПК. Съгласно ал. 1 от цитираната норма всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. В случая на кандидата „М.“ ЕООД е предоставена възможност за участие в процедурата по предоставяне на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост – същият е класиран в списъка на предложените за финансиране предложения за изпълнение на инвестиции по процедура № BG-RRP-3.005, изготвен на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 ПМС № 114 от 8.06.2022 г., като на основание чл. 19, ал. 2 ПМС № 114 от 8.06.2022 г. му е изпратена електронна покана за предоставяне на доказателства, че отговаря на изискванията за краен получател на средствата от Механизма. С оглед горното оспорващият не е бил лишен, а напротив – осигурена му е възможност, да защити своите права и законни интереси в хода на административното производство.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.

Постановеният отказ за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост е мотивиран с разпоредбата на чл. 21, т. 3 ПМС № 114 от 8.06.2022 г., и конкретно с втората нейна хипотезата – непредставяне в определения срок от страна на кандидата „М.“ ЕООД на доказателства за това, че отговаря на изискванията за краен получател на средства от Механизма. От представената на л. 85-87 от делото разпечатка от ИСУН 2020 се установява, че поканата до оспорващото дружество за представяне на документи за сключване на договор за безвъзмездно подпомагане е изпратена на 22.05.2023 г. като датата на първото отваряне на писмото е 23.05.2023 година. Именно от последната дата е започнал да тече 14-дневният срок по чл. 19, ал. 2 ПМС № 114 от 8.06.2022 г. за представяне на доказателства от страна на кандидата, като съобразно правилото за изчисляване на срок, който се брои на дни, регламентирано в чл. 60, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, същият е изтекъл на 06.06.2023 година. Видно от разпечатката от ИСУН документите са изпратени от „М.“ ЕООД на 12.06.2023 г. като същите са отворени от управляващия орган на 13.06.2023 г., т.е. след изтичане на регламентирания в чл. 19, ал. 2 ПМС № 114 от 8.06.2022 г. 14-дневен срок, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. С оглед горното правилно и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби главният директор в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на СНД по ПИТ е постановил обжалваното решение за отказ от предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Лишено от основание е релевираното с жалбата възражение във връзка с причините за неподаване на документите в нормативно регламентирания 14-дневен срок. По делото като доказателство е приложен Протокол за самолетен билет № **********/26.05.2023 г. (л. 93 от делото), от които е видно, че за периода 25.05.2023 г. – 10.06.2023 г. представляващият „М.“ ЕООД е бил извън територията на Република България, но това обстоятелство е неотносимо към пропускането на срока за депозиране на поисканите от дружеството документи. Както бе посочено, поканата за представяне на доказателства за това, че отговаря на изискванията за краен получател на средства от Механизма, е получена от кандидата „М.“ ЕООД на 23.05.2023 г., т.е. два дни преди управителят на оспорващия търговец да напусне страната, поради което последният е имал възможност да депозира същите своевременно. Освен това нито в ПМС № 114 от 8.06.2022 г., нито в друг относим нормативен акт, е предвидена възможност за продължаване или възстановяване на срока по чл. 19, ал. 2 ПМС № 114 от 8.06.2022 година. Това законодателно разрешение е продиктувано от факта, че подборът на проектни предложения, за които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, се провежда в съответствие с принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност. Посочените принципи изискват органът, чрез всяко свое действие, да гарантира на всички кандидати равни условия, в т.ч. и равни условия за представяне на безвъзмездната финансова помощ. С оглед на това органът не може да продължава срока на отделни лица – кандидати за безвъзмездно финансиране, независимо от причините за неговото пропускане, тъй като ако стори това, би допуснал нарушение на принципите на процедурата за подбор и последната ще бъде опорочена.

Неоснователно е оплакването, че забавянето от няколко дни е несъществено и не води до отказ от финансиране. Определеният в нормата на чл. 19, ал. 2 ПМС № 114 от 8.06.2022 г. 14-дневен срок несъмнено е преклузивен, а не инструктивен, както се твърди от оспорващия. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 21, т. 3, хипотеза втора ПМС № 114 от 8.06.2022 г., според която пропускането на този срок е предвидено като основание за отказ от предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост. Неспазването на преклузивен срок, независимо с колко дни и по какви причини, всякога преклудира възможността за упражняване на правото, което е следвало да бъде реализирано в този срок. Поради това без значение за настоящия казус са обстоятелствата, че за периода от 25.05.2023 г. до 10.06.2023 г. представляващият „М.“ ЕООД се е намирал в Китай и е бил в невъзможност през това време да ползва електронен подпис. Изтъкнатите в жалбата обстоятелства относно количеството на подписаните договори във връзка с одобрените проекти и периода на разглеждане на предложенията, също са ирелевантни за постановяването на процесния отказ.

Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с целта на закона – предоставяне на безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост единствено на кандидати, които са доказали по съответния ред и в предвидените срокове, че отговарят на изискванията за крайни получатели. Оспорващият търговец е включен в списъка на предложените за финансиране предложения, но не е представил в срок доказателства за това, че отговаря на изискванията за краен получател на средства от Механизма, поради което оспореният акт е постановен съобразно целта на закона.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. на главен директор в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на СНД по ПИТ, като издадено от компетентен административен орган, при спазена форма, правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на правния спор и предвид направеното своевременно искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Министерството на иновациите и растежа следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от „М.“ ЕООД, ЕИК ***+, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***+, представлявано от управителя З.Н.Д., против решение № РД-02-16-1365/03.07.2023 г. на главен директор в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, с което на дружеството е отказано предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, на основание чл. 21, т. 3, хипотеза втора от Постановление на Министерски съвет № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***+, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „***+, да заплати на Министерството на иновациите и растежа сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на Република България.

	Съдия: