РЕШЕНИЕ
№ 872
гр. Бургас, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120103728 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД срещу З. С. Н.,
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 306,96 лева, представляваща
главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление, находящ се в гр.
..., .... за отчетен период от 20.09.2019 г. до 13.09.2022 г. и период на фактуриране от
26.10.2020 г. до 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 57,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.01.2020 г. до 13.09.2022 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че ответникът притежава качество на потребител на ВиК услуги за процесния
имот, съобразно ОУ на ищеца. Сочи се, че в процесния период ответникът е потребил
доставена, отведена и пречистена вода в процесния обект на потребление, за което са
издадени съответни фактури, като ответникът не е заплатил задълженията си по фактурите в
30 дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съобразно чл. 33 ал. 2 от ОУ. Излага се,
че предвид неизпълнението от страна на ответника се е породило задължение за
обезщетение за забава от падежа на всяка фактура.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък с разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника е
собственик на имота, респ. потребител на ВиК услуги. Оспорва се твърдяното от ищеца
1
потребление в имота, респ. размера на претенциите. Направено е възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност за вземанията. Оспорва се, че са били налице
предпоставките за служебно начисляване на ВиК услуги
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира становище от 18.03.2024
г., с която поддържа предявените искове.
В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че обектът на потребление в гр. .... е водоснабден.
От представения по делото Нотариален акт № .../29.10.2008 г. по нот. д. № .../2008 г.
на нотариус с рег. № ...на НК с РД РС - Бургас се установява, че обектът на потребление е
собственост на З. С. Н. /л. 100/.
Представени са и решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за
битови и за стопански нужди, справка – извлечение за задълженията за процесния
присъединен обект, както и фактури за процесния период /л. 10 – л. 11, съответно л. 15 – л.
36/.
Представен по делото е протокол за липса на осигурен достъп от потребителя от
11.05.2022 г., в който е посочено, че СТИ не е отчитан от повече от осем месеца /л. 102/.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесния обект на потрбеление е водоснабден, като в него има монтиран индивидуален
водомер № ..../....с потребителски номер ..... Установява се, че водомерът на ответника е
реално отчетен от инкасатор при общо осем посещения за исковия период, при дължими две
посещения за сезонните обекти, какъвто е и този на ответника. Преминалото през СТИ
33
количество вода е 95,84 м, като 76 м са по показания от индивидуалния СТИ на ответника,
а 19,84 м3 са от разпределение при спазване на правилата на Наредба № 4/14.09.2004 г. В
случая, начислените от ищеца стойности за вода отговарят на одобрените цени за
съответния период с решенията на КЕВР.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За да бъдат
уважени предявените искове ищеца следва да установи в условията на пълно и главно
доказване наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника, в изпълнение, на
която ищцовото дружество е доставило услуги до обекта, титуляр по партидата на който е
ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през процесния период,
срещу което има парично вземане от ответника в претендирания размер, както и изпадането
в забава на ответника, и размерът на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, вкл. възражението
за погасителна давност.
В конкретния случай се установи, че процесният имот е водоснабден и присъединен
към канализационната мрежа на града. Наличието на открита партида на името на ответника
манифестира наличието на договорни отношения между страните за предоставяне на ВиК
услуги по смисъла на чл. 2 и чл. 3 т. 1 от ОУ на ищцовото дружество. От представената по
делото справка - излечение на частен абонат е видно, че за процесният обект в
информационния масив на ищеца фигурира клиентски и абонатен номер на името
ответника. От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на името му партида за този имот или за отдаване
на обекта под наем на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли
2
твърденията на ищеца.
От представения по делото нотариален акт се установи, че процесния обект на
потребление е собственост на ответника и че собствеността върху имота не е променяна в
рамките на исковия период, което придава качеството потребител на ВиК услуги на
ответника, съобразно чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ищеца.
По отношение на реалното потребление следва да се посочи, че съобразно чл. 22 и сл.
и чл. 30, ал. 1 от ОУ ВиК и чл. 30 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, количеството доставена и потребена вода се отчита и измерва
чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения. Тоест
подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват с количеството вода, отчетено от
съответния индивидуален водомер. А отчетът се прави периодично и на място, като
резултатът се отразява в електронен карнет.
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че процесния обект на потрбеление е водоснабден,
като в него има монтиран един водомер, които е технически здрав и реално е отчел
преминалото количество вода в процесния период. В случая, начислените от ищеца
стойности за вода отговарят на одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР
и са реално отчетени чрез електронно техническо средство.
По изложените съображения и наличието на всички материално-правни
предпоставки, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на суми
за периода от 20.09.2019 г. до 13.09.2022 г., поради което искът за главница е основателен.
По отношение размера на дължимата главница, доколкото не се оспорва от
ответникът вярното изчисляване на дължимата стойност, а и същото се устнаови от
заключението на вещото лице, че начислените от ищеца стойности за вода отговарят на
одобрените цени за съответния период с решенията на КЕВР, съдът приема, че същият е в
претендираните размери.
Изводът за основателност на исковете, налага разглеждането на своевременно
направеното от особения представител на ответника възражение за погасителна давност.
Според чл. 114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Когато между страните има уговорен срок за плащане изискуемостта настъпва
след изтичането му. Според чл. 31 ал. 2 от ОУ на ВиК задълженията за ползваните услуги
следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Според чл. 111 б.
„в“ от ЗЗД периодичните плащания – каквито се претендират и в конкретния случай, се
погасяват с три годишна давност. Изчислен по тези правила, давностния срок за вземанията
по най-старата фактура от 26.10.2020 г. /включваща вземания за периода от 20.09.2019 г. до
08.10.2020 г./ е започнал да тече на 25.11.2020 г. и изтича на 25.11.2023 г., а ищецът е
предявил иска си в съда на 20.06.2023 г., тоест преди вземанията да са погасени по давност.
По тези съображения, съдът приема, че направеното възражение за погасителна давност е
неоснователно.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 20.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за лихва за забава върху горните задължения. Съгласно нормата
на чл. 84 ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава
за заплащане на цената на доставените ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период. Претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена в претендирания от ищеца
3
и неоспорен от ответника размер.
С оглед изхода на спора и представените доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски,
както следва – сумата от 100 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за СТЕ, сумата от
400 лева за особен представител, сумата от 30 лева за депозит за ДВ и юрисконсултско
възнаграждние, което съдът определя в размер от 200 лева на основание чл. 25 ал. 1, вр. чл.
26а от Наредба за заплащането на правната помощ, или общо 1030 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. С. Н., гражданин на ..., роден на ... г. с адрес гр. ... да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. ......... сумата от 306,96 лева /триста и шест лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща главница за доставена, отведена и пречистена вода в обект на потребление,
находящ се в гр. ....аб. № .....за отчетен период от 20.09.2019 г. до 13.09.2022 г. и период на
фактуриране от 26.10.2020 г. до 26.09.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 57,38 лева /петдесет и седем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.01.2020
г. до 13.09.2022 г., на основание чл. 79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. С. Н., гражданин на ...., роден на .... г. с адрес гр. .... , да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ....със седалище и адрес на управление гр. ....,
сумата от 1030 лева /хиляда и тридесет лева/, представляваща направени в производството
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1,
вр. чл. 26а от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4