РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, II - ри състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА адм. дело № 261 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А.С.Ш., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1085-000479/07.05.2020 г. на Началник сектор към
ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“ - Русе, с която й е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т. 2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС – лек автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ ***, за срок от 6
месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
Претендира се съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и
неправилна.
Ответникът в производството – Началникът
на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, счита жалбата за неоснователна и моли да не бъде
уважавана. Излага съображения в смисъл, че жалбоподателката е знаела, че
водачът, на който е предоставила управлението на процесния лек автомобил, е
лишен от право да управлява МПС. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител – главен юрисконсулт, поддържа писмения отговор. Претендира и
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък на разноските (л. 21 от делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със ЗППАМ №
20-1085-000479/07.05.2020 г., Началникът на Сектор ПП към ОД на
МВР - Русе е наложил на А.С.Ш., на основание чл.171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца (л. 1 от преписката).
За да наложи
тази мярка, административният орган е взел предвид, че А.С.Ш. *** е собственик на лек а-л „Ауди А 3“ с рег.№ ***. Посоченото МПС на дата 06.05.2020 г., около 15:00 часа, в гр. Русе,
ул.„Бистрица“ до № 2, е било управлявано от лицето А.Л.И.. За този водач в хода
на проверката е установено, че същият е лишен от право да управлява МПС по
административен ред. Последното
обстоятелство е било констатирано след като на 06.05.2020 г. полицейски
служители са спрели А.И. за проверка, при която извършили справка в АИС ПП (л.
4 от преписката).
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН серия АА № 722322 от 06.05.2020
г. Същият е представен по делото. Видно от съдържанието му, актът е съставен
срещу А. Л. И., в качеството му на водач на МПС, за допуснато нарушение на чл.
150а, ал. 1, във вр. с чл. 177, т. 1 от
ЗДвП за това, че на посочените в акта дата, час и място е управлявал процесния
автомобил по път като неправоспособен водач, след като е лишен от това право по
административен ред – със ЗППАМ № 19-1085-000467 от 30.04.2019 г. (л. 2 от преписката).
В хода на
проверката било установено, че на 26.04.2019 г. на А. И. е бил съставен АУАН
серия АА, бл.№ 243513 за нарушение на чл. 174 ал. 3 ЗДвП – за това , че на
посочената дата, в гр.Русе, управлявайки л.а.“Мини купър“ с рег.№ Р 0849 КА,
собственост на А.С.Ш., отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните
аналози (л.20 от преписката). Във връзка с този АУАН е била издадена и ЗППАМ №
19-1085-000467 от 30.04.2019 г., с която временно е отнето СУМПС № 22914,
издадено в Р Турция (л.25 от преписката). Въз основа на АУАН е било издадено и
НП №19-1085- 001160 на Началник сектор към ОДМВР – Русе, с което наред с
наложената глоба, на А.И. е наложено и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца (л.19 от преписката). Това НП е било обжалвано по
съдебен ред, като с влязло в сила на 10.09.2019 г. Решение №502/03.07.2019г. на
Районен съд Русе по АНД № 1011/2019 г. по описа на съда, е потвърдено
цитираното НП. (л.16-18 от преписката).
По преписката са
приложени копия от две СУМПС на лицето А. К.(А.Л.И.), издадени в Р Турция, като
видно е от двата документа, че са издадени с един и същи номер – 22914, но с
различен срок на валидност. Първият е със срок 22.07.2014 г. – 22.07.2026 г., а
втория – 06.08.2019 г. – 06.08.2029 г. (л.6-7 от преписката)
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция ЗППАМ № 20-1085-000479/07.05.2020 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС, като административният орган е определил срока на
действие на ПАМ на 6 месеца.
Жалбоподателката оспорва законосъобразността на издадената ЗППАМ, като
навежда твърдения, че не била предоставяла управлението на автомобила на
неправоспособен водач, тъй като лично А.И. я бил уверил, че притежава СУМПС.
Освен това към момента на проверката на полицейските служители, същият по нейна
молба извършвал само действия по паркиране на процесния автомобил, което не
можело да се приравни на управление на МПС За да установи тези обстоятелства
жалбоподателката е поискала да бъдат допуснати до разпит полицейските
служители, извършили проверката. От показанията на актосъставителя З.Г.В., се
установява, че негови колеги от първо РУ към ОДМВР – Русе са констатирали, че А.И.
е управлявал процесния автомобил на посочените в акта място и време. При
проверка в системата полицейските служители са установили, че водачът е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години. А.И. не е отричал, че е
управлявал лекия автомобил, дори и дал проба за наркотици.
По правото
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г. на Директора
на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена
със Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., с която той е оправомощил длъжностни
лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция. Заповедта е
издадена на основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016
г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по
делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя
Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1
от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със
Заповед № 336з-334/12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на Сектор ПП при ОД на
МВР – Русе (л. л. 18 - 20 от делото).
С оглед изложеното се налага извода, че процесната заповед е издадена в
условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта
се съдържат и в АУАН серия АА № 722322 от 06.05.2020 г., който изрично е
посочен като основание за издаване на обжалваната заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от 6 месеца на основание приложената
разпоредба.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – е за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед АУАН дата и място
лицето А.И. е управлявало процесното МПС, след като СУМПС на водача е било
отнето за срок от 24 месеца по съдебен ред – с влязло в сила на 10.09.2019 г.
Решение №502/03.07.2019г. на Районен съд Русе по АНД № 1011/2019 г. по описа на
съда; управляваният от него автомобил е собственост на А.С.Ш. ***, като по
отношение на нея е приложена ПАМ по чл. 171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС.
За поведението на водача А.И., както беше посочено и по-горе, е бил
съставен от компетентно длъжностно лице АУАН, който съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. А противно
на така установеното и в проведеното съдебно производство не се доказва.
Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ изцяло се
потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са ангажирани
такива, които да ги опровергават. В тази връзка следва да се посочи, че съдът
изцяло кредитира като дадени от незаинтересовано лице и в съответствие с
останалия доказателствен материал по делото показанията на св. З.В., на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, който е възприел
от своите колеги факта, че на процесната дата, час и място А.И. е управлявал
процесния автомобил. В жалбата си самата жалбоподателка също не отрича, че е
предоставила автомобила на Исмаил да го управлява.
Твърденията на жалбоподателката, че исмаил само извършвал маневра
„паркиране“ на автомобила по нейна молба, останаха недоказани в настоящото
производство. Освен това неоснователни
са твърденията на Айлят Ш., че извършването на действия по паркиране на
автомобила не може да се приравни на управление на автомобила по смисъла на
закона. Законодателят не е направил подобно разграничение, напротив, предвид
обстоятелството, че управлението на МПС е дейност с повишена опасност,
законодателят е предвидил редица изисквания за да придобие едно лице право да я
упражнява, като едно от най-важните е притежаването на валидно СУМПС. В тази
връзка дори извършване на маневри, каквато безспорно е и паркирането на
автомобил, представлява дейност по управление на МПС, за която водачът следва
да има законовото право да я осъществява.
Не на последно място следва да се отбележи, че обстоятелството дали водачът
е уверил жалбоподателката, че притежава СУМПС или не, е без значение при
преценка за наличието на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ,
тъй като безспорно по делото се доказа, че А.Ш. е предоставила напълно
съзнателно ключа на автомобила на А.И. и последният е привел колата в движение
и я управлявал след като е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред.
Обстоятелството, че в заповедта е записано, че водачът е лишен от право да
управлява МПС по административен ред, вместо по съдебен, какъвто е настоящия
случай, не се отразява на законосъобразността на административния акт.
Следва да се има предвид, че при наличието на уредените от разпоредбата
материалноправни предпоставки, административният орган е длъжен да приложи ПАМ.
В този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма
право на преценка дали да наложи мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в
движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект
на мярката. В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, чието СУМПС е било временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №
20-1085-000479/07.05.2020 г., издадена от Началника на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе, не са допуснати нарушения, които да
съставляват основания за отмяната й.
Определеният от органа срок на мярката - 6 месеца е съобразен с
установените по делото факти и обстоятелства. Същият е в минималния предвиден
от закона размер и не подлежи на промяна.
Колкото до възражението на жалбоподателката за наличието на маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН, следва да се отбележи, че този правен институт е
неприложим в настоящото производство. На разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
жалбоподателят би могъл да се позове в производство по обжалване на наказателно
постановление, но не и в настоящото производство по обжалване на ЗППАМ.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане на ответника, на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в претендирания, съгласно представен списък на
разноските размер от 200 лева (л. 21 от делото).
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на А.С.Ш., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-1085-000479/07.05.2020 г. на Началник сектор към ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна
полиция“ - Русе, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл.
171 т. 2а, б.“а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил
„Ауди А 3“ с рег.№ *** за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА А.С.Ш.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Русе сумата
от 200 (двеста) лева разноски по
делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: