№ 41
гр. Плевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20214400500942 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№1108 от 23.10.
2021г.,постановено по гр.д.№2121/2021г.по описа на същия съд е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД
вр. чл.79 от ЗЗД,че И. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Плевен,
ул.***,съдебен адрес : гр.Плевен, ул.***, адв.В.М. дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София ,ул. ***, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., в
качеството си на управител чрез ХР. АТ. АТ. - юрисконсулт, съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, ул. *** следните суми: 832,46 лв. главница;
96,34 лв. договорна лихва за периода от 11 март 2019 г. до 04 ноември 2019
г.; 24,56 лв. лихва за забава върху непогасената главница за периода от 05
ноември 2019 г.- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението - 27 октомври 2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2020год. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №5848/2020год. по описа на Плевенски районен съд.В останалата
1
част исковете относно главницата за разликата от присъдените 832,46лв. до
претендираните 1000лв.и относно договорната лихва за процесния период за
разликата от присъдените 96,34лв. до претендираните 149,27лв. са
отхвърлени като неоснователни и недоказани.С решението на ПРС на
основание чл.78 ал.1 от ГПК И. Х. Д.,ЕГН ********** от гр.
Плевен,ул.***,съдебен адрес:гр.Плевен,ул.***, адв.В.М. е осъдена да заплати
на„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, представлявано от И. Ц.
К. и Я. Б. Я., в качеството си на управител, чрез ХР. АТ. АТ. - юрисконсулт,
съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, ул. *** деловодни
разноски за исковото производство в общ размер на 439,44лв. и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №5848/2020год. по описа на ПРС в
размер на 73,48лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.
Х. Д.,ответник пред ПРС чрез пълномощника й адвокат В.М. от ПАК,с която
същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно в частта,в която
исковете са уважени.Изложени са доводи,че решението на ПРС е
недопустимо,тъй като исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127
ал.1,т.4 ГПК доколкото не съдържа изложение на всички обстоятелства ,на
които се основава искът.Твърди се,че ищецът е посочил само датата на
подписване на договор за паричен заем №5510466 от 25.02.2019г.между И.Д.
и „Вива“Кредит „ООД,сумата на заема, размера и броя на погасителните
вноски ,че ответникът е получил стандартен европейски формуляр
,уточняващ индивидуалните условия на паричния заем. Въззивницата счита
,че на са конкретизирани условията ,при които е сключен договора за заем
относно вида,размера на договорната лихва,начина на прилагането й ,размера
на лихвата за забава ,ГПР,размера и вида на дължимите такси.Посочено е,че в
ИМ се твърди,че заемателят И.Х. е извършила погашения в размер на 225
лв.,без да е уточнено какви по вид и размер вземания и за какъв период са
погасени с тази сума.Изложени са доводи,че обжалваното решение на ПРС е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се качеството
на кредитор на ищеца,като се твърди,че същият не е доказал,че е придобил
вземане по договора за паричен заем чрез валидно извършена цесия.Твърди
се,че ПРС не е обсъдил направените от ответницата правоизключващи
2
възражения за нищожност на целия договор за паричен заем като
противоречащ на закона,накърняващ добрите нрави и съдържащ
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Във въззивната жалба са
изложени подробни доводи и съображения както за нищожност на отделни
клаузи от договора,така и за нищожност на целия договор за паричен
заем.Становището на въззивницата е,че след като договорът е нищожен,съдът
не би могъл да уважи иска за главницата на основание чл.23 ЗПК на
непредявено основание ,като цитираната разпоредба е аналогична на чл.34
ЗЗД и на чл.55 ЗЗД относно неоснователното обогатяване ,претенцията на
ищеца е на договорно основание ,а иск по чл.23 ЗПК не е предявен при
условията на евентуалност ,нито в таи насока е направено надлежно
изменение на основанието на иска по реда на чл.214 ГПК. В заключение
въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС в
частта,в която исковете са уважени и постанови друго,с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни.В съдебното заседание на 19.01.
2022г. въззивницата чрез своя пълномощник адвокат В.М. от ПАК поддържа
подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.В случай,че съдът приеме
жалбата за основателна, се претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗА.Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от въззивемото дружество юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна„Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД гр.София,представлявано от Я. Я. чрез юрисконсулт Х.А. е депозирала
писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че
жалбата е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.Оспорва се направеното в
жалбата възражение,че ИМ не отговаря на изискванията на чл.127ал.1 ,т.4
ГПК,като се твърди,че в ИМ са посочени всички факти във вр.със
задълженията,а именно сключването на договора,усвояването на сумата,
условията по договора,прехвърлянето на задължението на въззиваемото
дружество и уведомяването на длъжника. Относно твърдението,че не е
уточнено със сумата от 225 лв.каква част от вземането е погасена,е
посочено,че в обжалваното решение съдът е съобразил извършените
плащания,като сумите са приспаднати само от главницата,съобразно
заключението на ВЛ.Твърди се,че съгласно Приложение №1,същото се отнася
към договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/,сключен между
3
„Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД
от 01.12.2016г. и е подписано с КЕП.Във връзка с възражението,че
кредиторът не е предоставил на кредитополучателя Стандартен европейски
формуляр са изложени доводи,че същият е предоставен ,съгласно чл.1,т.1 от
договора ,като са спазени изискванията на чл.5 ал.1 и ал.2 т ЗПК,а
кредитодателят няма задължение да съхранява при себе си екземпляр от
Стандартния европейски формуляр. Посочено е,че съгласно процесния
договор заемната сума се усвоява в брой ,а в чл.2 ал.2 е предвидено,че с
подписването му заемателят удостоверява ,че е получил от заемодателя
заемната сума,като договорът има силата на разписка.В отговора са изложени
подробни съображения за неоснователност на посочените в жалбата
възражения за нищожност на уговорената възнаградителна лихва. Твърди
се,че е спазена разпоредбата на чл.11 ал.1,т.11 ЗПК ,като е налице
погасителен план,инкорпориран в договора за потребителски кредит ,в който
са отразени размерът ,броят и периодичността на плащане на погасителните
вноски ,както и размера на месечното плащане. Посочено е,че в договора е
уговорено,че ГПР е в размер на 49,39% и този размер не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В заключение
въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното решение на
ПРС.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната
инстанция в размер на 350лв.юрисконсултско възнаграждение. В съдебното
заседание на 15.01.2022г. не се е явил представител на дружеството.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№5848/2020г.по описа на ПРС
безспорно
се
установява,че същото е образувано на основание подадено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу И. Х. Д. от гр.Плевен.
4
Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение №260662 от 05.11.2020г.по чл.410 ГПК ,с която е разпоредено
длъжникът И. Х. Д. от гр.Плевен да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София , представлявано от
управителя Я. Я. следните суми:1000лв. главница,149,27лв.договорна лихва
за периода от 11.03.2019г. до 04.11.2020г.; 772,99лв.неустойка за
неизпълнение на задължение;24,56лв.законна лихва за забава за периода от
05.11.2019г.до 27.10.2020г.,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от 04.11.2020г. до изплащане на вземането, както и
сумата 138,94лв.разноски по делото ,от които 38,94лв. държавна такса и
100лв.за юрисконсулстко възнаграждение.В самата заповед по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора
произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за паричен заем
№5510466/25.02.2019г.,рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 01.12.2016г.,сключен между „Вива Кредит“ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД и Приложение №1от
01.04. 2020г. към същия. От длъжника И.Д. е подадено възражение в срока по
чл.414 ал.2 ГПК,въз основа на което ПРС е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът-„Агенция
за контрол на просрочени задължения“ЕООД гр.София е предявил иск за
установяване съществуване на вземането си –главница и лихви в
горепосочените размери,а неустойката се претендира в по-малък размер от
този по заповедта - 327,42лв.Така предявеният установителен иск с правно
осн. чл.422 ГПК е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Няма спор,че ищецът по реда на чл.232 ГПК е оттеглил иска в частта
относно претендираната неустойка в размер на 327,42лв.и в тази част
производството по гр.д.№2121/2021г.по описа на ПРС е прекратено с
разпореждане на ПРС №3084 от 10.05.2021г.,което като необжалвано от
страните е влязло в сила.
Решението на ПРС в частта ,в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен
като неоснователен относно претенцията за главницата за разликата над
832,46лв.до 1000лв.и претенцията за договорна лихва за разликата над
96,34лв.до 149,27лв.,не е обжалвано от ищеца,влязло е в сила и в тази му
отхвърлителна част не е предмет на въззивна проверка в настоящото
производство.
5
От представените към ИМ писмени доказателства се установява,че на
25.02.2019г. е сключен договор за паричен заем между „Вива Кредит“ООД
гр.София като заемодател и И. Х. Д. като заемател,по силата на който на
последната е предоставена в заем сумата 1 000лв.Страните са уговорили,че
срокът на предоставения заем е 36 седмици,заетата сума ще се погасява на 18
вноски,всяка от които в размер на 91,38лв.включваща част от дължимите
главница,лихва и такса за експресно обслужване.Погасителният план е
инкорпориран в чл.2,т.4 от договора,където конкретно са посочени датите на
плащане на всяка от 18-те погасителни вноски,съответно датата на първата
вноска е 11.03.2019г.,а датата на последната вноска е 04.11.2019г. Съгласно
договора е фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,34%, отразено е,че
ГПР по заема е в размер на 49,39 %.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че въз основа на
гореописания договор за заем е възникнало валидно облигационно отношение
между ответницата като заемополучател и „Вива Кредит“ООД като
заемодател. Неоснователно е направеното в жалбата възражение,че няма
доказателства заемната сума в размер на 1000лв.реално да е предоставена на
И.Д..Последната е подписала всяка страница от договора,подписала е същия
като заемател и собственоръчно е изписала трите си имена.Същата не е
оспорила своя подпис ,поради което съдът приема,че с подписването му от
двете страни договорът е валидно сключен.В чл.2 ал.1,т.10 е уговорено,че
цялата сума по заема се усвоява в брой,а съгласно чл.2 ал.2 с подписването
на договора,заемателят удостоверява ,че е получил от заемодателя заемната
сума, като договорът има силата на разписка за предадена,съответно
получена сума. Подписвайки договора,въззивницата е удостоверила,че е
получила заемната сума в размер на 1000лв.Аргумент в тази насока е и
факта,че от страна на последната има погасяване на част от задължението в
размер на 225лв.,който факт не се оспорва от ищеца и е безспорно установен
от приетата счетоводна експертиза.Плащането на част от дължимите суми от
заемателя на заемодателя по договора, представлява и извънсъдебно
признание,че предоставената в заем сума реално е получена .
Няма спор,че на 01.12.2016г.между „Вива Кредит“ООД гр.София като
продавач/цедент и въззиваемото дружество“Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД като купувач/цесионер е сключен рамков
6
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/. Съгласно §1,т.1 от
договора за цесия датата на прехвърляне ,на която купувачът придобива
всички права по отношение на вземанията е датата на сключване на всяко
едно Приложение 1 .В конкретната хипотеза от представеното извлечение от
Приложение №1/01. 04. 2020г. се установява,че вземането на „Вива Кредит“
ООД гр.София към И.Д. по процесния договор от 25.02.2019г.е прехвърлено
на въззиваемото дружество,считано от 01.04.2020г.,когато е подписано
Приложение№1 към договора за цесия.В същото ясно и точно са посочени
дължимите от последната суми общо в размер на 1922,26лв.,съответно
остатък главница 1000 лв.,остатък договорна лихва 149,27лв.и неустойка
772,99лв. Приложение №1 е подписано с електронен подпис от управителя на
дружеството цесионер.От страна на продавача/цедент „Вива Кредит“ООД е
налице потвърждение за сключена цесия на осн.чл.99 ал.3 ЗЗД на основание
рамковия договор и Приложение№1 от 01.04.2020г.,подписано също с
електронен подпис от управителя Д. Д.. Представено е пълномощно с
нотариална заверка на подписа,с което представляващият дружеството цедент
„Вива Кредит“ООД гр.София е упълномощил цесионера“Агенция за контрол
на просрочени задължения“ООД от името на „Вива Кредит“ООД да
уведомява всички длъжници по всички вземания на дружеството за
извършената цесия , съгласно рамков договор от 01.12.2016г.и всяко
Приложение №1 към него .Въз основа на така даденото пълномощно
цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД от името
на цесионера е уведомил длъжника И.Д. за извършената цесия/л.20/.Няма
данни и не се твърди това уведомление да е връчено на последната преди
завеждане на делото и преди депозиране на заявлението по чл.410
ГПК.Уведомлението за извършената цесия е представено като приложение
към исковата молба. Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и
тогава,когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към ИМ,с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане.Касае се за факт, настъпил в хода на
процеса,който следва да бъде съобразен от съда съгласно чл.235 ал.3 ГПК.В
този смисъл е и цитираната от ПРС съдебна практика на ВКС,която
настоящата инстанция изцяло възприема.Уведомлението за извършената
цесия е надлежно връчено на длъжника И.Д. с получаване на ИМ и
7
приложенията към нея. На основание чл. 99, ал.4 ЗЗД цесията е породила
своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД гр.София има качеството на кредитор спрямо
ответника.Неоснователни са изложените в тази насока доводи във въззивната
жалба , че ищецът не е доказал активната си легитимация .
Основните възражения на ответницата ,поддържани,както в
депозирания писмен отговор,така и във въззивната жалба са ,че процесният
договор за заем е изцяло нищожен като противоречащ на добрите нрави и
съдържащ неравноправни клаузи.
Окръжният съд изцяло възприема изложените от ПРС доводи,че клаузата
на чл.1.,ал.3 от договора,с която е уговорена такса в размер на 491,04лв.за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е
нищожна. Същата противоречи на чл.10а ЗПК.Таксата за експресно
разглеждане на доументи представлява услуга именно във връзка с
процедурата по отпускане или погасяване на кредита,респ. действия на
кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а
ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни.В
конкретната хипотеза не може да се прецени какви възможности е имала
въззивницата като потребител и дали е могла да избере друг вариант на
получаване на заема,без да дължи тази такса. Дори да се приеме,че тази такса
за експресно разглеждане на документи в размер на 491,04лв.е такава за
допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл.10ал.1 от ЗПК,същата би следвало да се дължи
еднократно.Видно от погасителния план към договора,а и от заключението на
приетата експертиза по първи вариант ,тази такса е начислена към всяка една
от погасителни вноски в размер на 27,28лв.,за периода на погасяване на заема
от 11.03.2019г .до 04.11.2019г.Начислената такса за експресно разглеждане на
документи общо в размер на 491,04 лв.е почти половината от предоставената
в заем сума от 1000лв.Тази клауза е нищожна,като противоречаща на добрите
нрави,поради което и неравноправна по смисъла на чл.143 ал. 1 от ЗЗП и на
чл.144 т.19 от ЗЗП,тъй като води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя,услугата е многократно оскъпена,без да е налице конкретно
обоснована необходимост.Не се касае за допълнителни услуги,а за забранена
такса за действия, свързани с управлението на кредита или дори за скрита
8
наказателна лихва.
Нищожна и неравноправна е клаузата на чл.4 ал.1 от договора,която
вменява на заемателя задължение в 3-дневен срок от сключване на договора
да предостави на заемодателя едно от следните две обезпечения:1./
физическо лице –поръчител,което следва да отговаря на няколко кумулативно
посочени изисквания в т.ч.да има минимален осигурителен доход в размер
над 1000 лв.;2/банкова гаранция за цялата сума предмет на договора ,валидна
30 дни след падежа на последното плащане.Клаузата на чл.4 от договора е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ал. 1 от
ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца,предоставящ кредити по занятие и тези на
потребителя,от др.страна вменява на потребителя фактически неизпълними
задължения за осигуряване на едно от двата вида обезпечения в
изключително кратък срок.Обезпечението на кредита е свързано с
процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по
усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на
същия не се дължи заплащане на такси и комисионни.Уговорката в
чл.4,ал.3,че ако заемателят не изпълни задължението си по ал.1 за
предоставяне на обезпечение дължи неустойка в размер на 327,42лв.също е
нищожна,като противоречаща на закона.Тази клауза излиза извън рамките на
присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция,доколкото
не обезпечава главното задължение на заемателя да върне предоставената му
в заем сума ,нито има характера на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора.Отделен е въпроса,с оглед заключението на ВЛ
Т.И.,че тази неустойка от 327,42лв.също е начислена и прибавена към всяка
от погасителните вноски,респ.към всяка вноска е прибавена и сума за
неустойка в размер на 18,19лв.
Нищожността на горепосочените клаузи от договора не обуславя
извода за нищожност на целия договор.Съгласно чл.22 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен ,когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.В случая
не са налице предпоставките на 22 ЗПК.Спазено е изискването на чл.10 ал.1.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител,по ясен и
разбираем начин,всички елементи на договора са с еднакъв шрифт.Не се
9
установи договорът да е сключен в нарушение на горепосочените разпоредби
на чл.11 и чл.12 от ЗПК. Както правилно е приел и ПРС в договора е посочена
чистата стойност на кредита,ГПР,фиксираният годишен лихвен процент по
кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, ден на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска,предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.5, т.3/,всяка страница от договора е подписана от
заемополучателя.Липсват общи условия като отделно обективиран документ,
но същите се съдържат в договора.Посоченият ГПР от 49,39 % е уговорен в
размер ,близък до максималния, съгласно чл. 19 ал.4 ЗПК,но не надвишава
законно определения размер.Цитираната норма предвижда,че ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.Законната лихва е 10 %,което
обуславя извода,че ГПР не следва да надвишава 50 %.В случая разпоредбата
на чл.19 ал.4 ЗПК е спазена.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК лихвите са част от компонентите,формиращи
ГПР.След като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР,който не
следва да надвишава пет пъти законната лихва,посоченият в договора
фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,34 % е в рамките
на допустимия от закона размер,като част от ГПР по заема в размер на
49,39%.
По изложените съображения,съдът приема,че с изключение на
гореописаните клаузи за неустойка и такса за експресно разглеждане на
документи,в останалата си част договорът за заем е действителен.На
въззивницата е предоставен заем в размер на 1000лв.,същата частично е
погасила задълженията си в размер на 225 лв.Падежът на последната
погасителна вноска е 04.11.2019г.,като непогасената част от задължението е
било изискуема към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
04.11.2020г.Правилно е становището на ПРС,че за определяне размера на
дължимите суми следва да се възприеме вариант втори от заключението на
ВЛ Т. И.,в който са съобразени извършените от ответницата плащания и са
изключени начислените от кредитора суми за неустойка и такса експресно
разглеждане на документи.По този вариант с извършените от ответницата
10
плащания в размер общо на 225лв. се погасяват изцяло първите три вноски и
част от вноска №4,като остават дължими следните суми:главница 832,46лв.,
договорна лихва в размер на 96,34лв.за периода 11.03.2019г.-04.11.2019г. и
лихва за забава в размер на 82,78лв.за периода 05.11.2019г.деня,следващ
падежа на последната погасителна вноска до 28.10.2020г. Върху главницата
се дължи и законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението
04.11.2020г. до окончателното й изплащане.
За горепосочените суми главница, договорна лихва и законна лихва за
забава до размера на заявената претенция 24,56лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№5848/2020г.искът с
правно основание чл.422 ГПК е основателен,доказан и следва да бъде уважен.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
правилно и законосъобразно решение ,което на основание чл.271 ал.1 ГПК
следва да бъде изцяло потвърдено в обжалваната му осъдителна част.
При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 въззивницата
следва да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 100лв.юрисконсултско възнаграждение в мин.размер.С
писмения отговор се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350лв.Основателно е направеното от
пълномощника на въззивницата възражение за прекомерност по реда на чл.78
ал.5 ГПК.Делото не е с правна и фактическа сложност,пред въззивната
инстанция производството е приключило в едно съдебно заседание,в което
проц.представител на въззиваемото дружество не се е явил,като същият е
депозирал единствено отговор на въззивната жалба.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,ІІІ-ти гр.с.№1188 от 23.10.2021г.,постановено по гр.д.
№2121/2021г. по описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК И. Х. Д., ЕГН ********** от
с.***,ул.***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.М. от ПАК,
11
гр.Плевен, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.*** ,представлявано от Я. Я. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 100лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12