Решение по дело №136/2020 на Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 260071/27.07.2021 г.

гр. Велики Преслав

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА

при участие на секретаря Марияна Василева,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 136 по описа на съда за 2020 г.,

За да се произнесе взе предвид следното

 

 

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Х. А. - управител срещу Наказателно постановление №**********/27.04.2020 г., на Директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 270 от Закона за горите.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Аргумент за изтъкнатото сочи в липсата на извършено по начина по който е формулирано нарушението,  незаконосъобразното посочване на ЮЛ като извършител на същото, както и извършената от административнонаказващия орган формална преценка за маловажност на случая. С оглед изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и в условията на евентуалност - да се намали размера на имуществената санкция на минималния предвиден такъв от 100,00 лева.

В открито съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита че НП е правилно и законосъоразно и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 27.01.2020 г. била извършена проверка от служители на ИАГ – София в обект по чл.206, ал.1 от ЗГ /обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина/, стопанисван от „***“ООД в гр.***. При проверката същите установили, че в обекта на жалбоподателя „***“ООД, гр.***, не се води редовно дневник по образец съгл. чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.14, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и МВР, в частност на процесната дата не е вписан в дневника превозен билет №2 114 272 023/22.01.2020 г. за постъпила дървесина в момента на постъпване, а е вписан на 29.01.2020 г. В обекта е установен електронен дневник, но в същият не се извършвали редовно вписвания, за които е установено с нормативни актове, регулиращи дейностите във връзка с добива и преработка на дървесина.

За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол Серия ИАГ №152385 от 27.01.2020 г. Въз основа на констатираното при проверката и издадените в хода й документи на жалбоподателя бил съставен АУАН №104254/12.02.2020 г. за административно нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.14, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и МВР. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници,

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление  са съставени и от компетентни органи по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 3, ч 

 

 

 

л. 274, ал. 1, т.1 от ЗГ и .чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ вр. с чл.201, ал.1 от ЗГ.

Настоящият състав на съда намира,че е безспорно установено и извършеното нарушение на чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ във вр.с чл. 14, ал.2 от Наредба № 1/2012 г.за контрола и опазването на горските територии от страна на дружеството жалбоподател, поради което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 270 от ЗГ.

В състава на процесното нарушение по чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се изразява в неводене на дневник за постъпилата,преработената и експедирана дървесина по образец. Воденето на дневник не е понятие което изрично да е пояснено в Преходните и заключителни разпоредби както на ЗГ, така и на ППЗГ. Логическото тълкуване предполага неводенето на дневник да се изразява в несъществуването изобщо на такъв или в ненадлежното му попълване,каквото очевидно е имал предвид наказващият орган, като е приел, че се касае в нерегистрирането на дървесина с постъпила на 22.01.2020 г. с посочения превозен билет,  в електронния  дневник, вписана на 29.01.2020 г., след установяване на нарушението при проверката на 27.01.2020 г.

Така визираното в АУАН и НП нарушение на чл. 206, ал.1, т.1 от ЗГ във вр.с чл. 14, ал.2 от Наредба № 1/2012 г. е доказано от събраните по делото доказателства . Обстоятелството,че този превозен билет не е вписан ел.дневник на дружеството жалбоподател се установи по безспорен , като с неизпълнение на това задължение, дружеството е осъществило състава на посоченото административно нарушение.

Съдът намира за неоснователно  възражението, че жалбоподателя не може да бъде субект на нарушението, за което му е повдигнато обвинение. Именно „***“ЕООД е собственик на  обект, в който постъпва, преработва се и/или от които се експедира дървесина и упражнява дейност в този обект като регистриран търговки такъв – дърводелски цех, поради което е адресат на административното нарушение. За пълнота следва  да се отбележи, че ако законодателя е имал предвид само физически лица да са адресати на нарушението, то съставът на нарушението щеше да бъде формулиран по различен начин в административнонаказващата норма не следва да бъде предвидено наказание като вид „имуществена санкция“, което се налага единствено на юридически лица.

Времето на осъществяване на деянието е датата на издаване на превозния билет, т.к.съгласно чл. 14, ал.2 от Наредбата, превозните билети се вписват в дневника в момента на постъпване,съответно на експедиране на дървесината. Факта, че дневник в обекта е бил наличен, но неговото съдържание не се поддържа актуално и в същия липсва записване за определени превозни билети, обосновава извод за правомерно ангажиране на административно наказателна отговорност на дружеството-жалбоподател.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че наказващият орган, не е направил преценка дали конкретнотото нарушение не представлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН.

 

Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. Нарушението е формално – не са предвидени вредни последици, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъде направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. Според настоящия състав нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от този вид, освен това обществената опасност на жалбоподателя е висока, предвид че същия е вече наказван за извършени административни нарушения по ЗГ, а и жалбоподателят извършва дейност с дървесина, за което е регистриран от 2005 г.  и бездействието му при изпълнение на законовите изисквания при извършване на дейността не може да бъде извинително и да обосновава маловажност на нарушението. Смекчаващите отговорността му обстоятелства са съобразени при определяне на размера на наказанието, близък до минималния, от административнонаказващия орган. Поради което съдът намира преценката му за вида и размера на наказанието за справедлива.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, при определянето на които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност   нормата на чл.78 от ГПК .  В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание,  съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалния представител не е участвал в съдебното заседание намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*********4/27.04.2020 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен, с което на „***“ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Х. А. – управител, за нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.14, ал.2 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, издадена от МЗХ и МВР и на основание чл.270 от същия закон е наложено административно наказание  „Имуществена санкция“ в размер на 200.00 лв.

ОСЪЖДА „***“ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Х. А. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ