№ 14057
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110167645 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Кооперация „ТПК
„Атанас Романов“ да заплати на „Ди Ен Би- Травел комерс“ ЕООД сумата от 684.00 лева,
представляваща задължение за връщане на заплатена от ищеца в полза на ответника цена на
два стълба, предмет на сключен между страните договор за търговска продажба, за която
сума е издадена фактура № **********/29.03.2022г., който договор бил развален от ищеца
поради неизпълнение на задължението на ответника да предаде вещите, предмет на
съглашението.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за покупко- продажба на два стълба,
както и че изпълнил задължението си по него да заплати уговорената цена от общо 684.00
лева, за която сума била издадена фактура № **********/29.03.2022г., но въпреки това
ответникът Кооперация „ТПК „Атанас Романов“ не изпълнил задължението си да предаде
вещите, предмет на двустранната сделка. С оглед на това дружеството изпратило до
кооперацията писмено уведомление, с което поканило ответника да изпълни непаричното си
задължение по договора за продажба, като го уведомил и, че ще счита договора за развален
при непредаване на вещите в предоставения срок, като поканил в тази връзка продавача да
върне заплатената цена. Въпреки това ответникът нито предал в полза на ищеца стоките,
предмет на съглашението, нито възстановил заплатената цена, поради което ищецът
претендира процесната сума, поддържайки, че доколкото договорът бил развален, същата се
явява платена на отпаднало основание. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че предал процесните два стълба в
полза на ищеца още при заплащане на цената им въз основа на издадените за това и
представени от ищеца фактура и фискален бон. Счита поради това, че не е допуснал
неизпълнение на свое договорно задължение, респ. че в полза на ищеца- купувач не е
възникнало правото да развали договора, а с това и да получи връщане на заплатената по
същия цена на стоките. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
1
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така заявената кондикционна претенция с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи съществувало между страните правоотношение по
договор за търговска продажба със соченото в исковата молба конкретно съдържание,
изпълнение на паричното му задължение по договора в качеството му на купувач да заплати
цената на вещите, предмет на продажбата, както и отправено до ответника изявление за
разваляне на процесния двустранен договор с предоставен срок за изпълнение на
непаричното задължение на продавача да предаде вещта.
Между страните по делото не е спорно, че същите са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор за продажба на движими вещи, имащо характеристиките на
договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ, доколкото и продавачът, и
купувачът по сделката са търговци. Не е спорно и съдържанието на сделката, в частност
естеството и параметрите на насрещните задължения на страните: на ответника- продавач-
да прехвърли собствеността и да предаде фактическата власт върху процесните родово
определени вещи- два броя стълбове, и на ищеца- купувач- да заплати уговорената цена на
същите в общ размер на 684.00 лева. Страните не спорят и относно обстоятелството, че
купувачът „Ди Ен Би- Травел комерс“ ЕООД надлежно е изпълнил задължението си да
заплати уговорената цена на стоката, за което от продавача са издадени и предадени на
ищеца фактура № **********/29.03.2022г. и фискален бон към нея от същата дата.
Доколкото от името на страните в настоящия процес не са изложени конкретни
твърдения относно срока за изпълнение на задължението на продавача да предаде
уговорените родово определени вещи, като в хода на производството не са и приобщени
данни в тази насока, следва да се приеме, че по правило в случая приложимо е правилото на
чл. 319 ТЗ, съгласно което когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът
може да поиска предаването й в разумен срок. В случая, обаче, доколкото сам ответникът не
оспорва настъпването на изискуемостта на задължението си да предаде стоките, предмет на
продажбата, а напротив- твърди, че е изпълнил същото, което изявление по същество
съдържа имплицитно признание на правнорелевантното обстоятелство, че вземането на
купувача да получи вещите е станало изискуемо, на обсъждане подлежи единствено
доказаността по делото на изложеното в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК, че
процесните два стълба са били предадени на купувача в деня, в който същият е платил
цената им, което е и единственият спорен между страните въпрос в хода на настоящото
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на надлежно приобщената
доказателствена съвкупност не се установява пълно и главно съобразно изискването на
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределената от съда с доклада по делото доказателствена
тежест, че ответникът като продавач по процесния договор за търговска продажба е предал
на ищеца като купувач по същата уговорените вещи, чиято цена е била заплатена от
ищцовото дружество. Това е така, тъй като за установяване на това свое твърдение
ответникът е ангажирал гласни доказателства- показанията на свидетелката Костадинка
Петрова Петрова, по отношение на чиято достоверност, преценявайки ги по реда на чл. 172
ГПК, за съда не възниква съмнение, но в които не се съдържат каквито и да е данни за
конкретната сделка, респ. за изпълнението на задължението на продавача по нея.
Свидетелката Петрова изяснява, че работила в кооперацията, която изработва детайли от
метал, в периода от 2018г. до 2023г. като магазинер в склада на кооперацията, находящ се в
гр. София, на ул. „Янаки Моллов“ № 1. Изяснява, че клиентът, който иска да закупи
стълбове, отива в счетоводството, което се намира в същата сграда, където е цехът- там му се
издава фактура, има каса, на която клиентът плаща, за което му се издава фискален бон, а
след това отива при свидетелката в цеха и след представяне на получените в счетоводството
2
документи му се предоставят закупените стълбове. Свидетелката изрично подчертава, че
приемането и предаването на стоката се извършвали след заплащане на сумата по фактурата
и издаден за това фискален бон. Поддържа, че не е имало случай, в който стоката да е
заплатена, но да не е предадена. Твърди, че й е известно, че имало случай с оплакване от
клиент, че не бил получил стълбовете си, като уточнява, че когато узнала за този случай,
вече била пенсионер, поради което не знаела за кой клиент става въпрос. Освен това,
изяснява в тази връзка, че много клиенти били „минали“ през склада. Независимо от това,
твърди, че както при пенсионирането й, така и ежемесечно- при извършване на съответните
счетоводни „засичания“, не били установени стълбове в повече или в по- малко от
продадените съобразно счетоводните отразявания.
Следва да се изясни, че така депозираните показания са надежден доказателствен
източник относно установената в предприятието на ответника практика при продажба на
стоки, изискваща клиентът първо да се снабди с фактура от счетоводството на кооперацията,
да извърши плащане на сумата по нея на касата на същата, за което да му бъде издаден
фискален бон, и едва след снабдяването с тези документи и след представянето им на
свидетелката в склада на ответника да получи вещите, предмет на договора. Същевременно,
както бе изяснено, в показанията на свидетелката не се съдържат никакви конкретни
твърдения, които да касаят процесната сделка, респ. конкретния клиент, като сама
свидетелската подчертава, че не знае за кой клиент става въпрос в случая. Действително,
същата изяснява, че след извършвани в кооперацията проверки не се установили липси или
излишъци на стълбове съобразно счетоводните записи за тях, което обстоятелство, обаче, не
е годно да установи пълно и главно предаването на вещите, предмет на процесния договор
за продажба- така, както това се твърди в отговора на исковата молба. Последното е така,
тъй като, дори и да се приеме за истинно, соченото от свидетелката обстоятелство би могло
да се разглежда само като косвено доказателство, което като единствено такова по делото не
е годно да обоснове безпротиворечив и единствен възможен извод, че в конкретно
разглеждания случай продавачът по сделката е изпълнил непаричното си задължение да
предаде вещите, предмет на същата. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по
правило е допустимо (в материалния смисъл на това понятие) дадено обстоятелство с правно
значение да се приеме за пълно доказано, без за установяването му да са ангажирани преки
доказателства, а единствено косвени такива, но само в случай че се касае за верига от
косвени доказателства, които в своята съвкупност и взаимна връзка да обосновават
единствен възможен извод, че съответното обстоятелство се е осъществило в обективната
действителност, какъвто настоящият случай не е. Последното е така, тъй като, както бе
изяснено, в случая е налице единствено косвено доказателство, изводимо от показанията на
свидетелката Петрова, чието доказателствено значение, освен това, е силно разколебано от
доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- счетоводната
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи. Така, вещото лице е установило, че процесната фактура не е осчетоводена от ищеца-
купувач, не е включена в дневниците му за покупки, респ. по нея не е ползван данъчен
кредит, поради което и в случая не се установява поведение на ищеца, което да бъде
преценявано като конклудентно признание на неизгоден за него факт с правно значение- че е
получил процесната стока, съобразно трайно установената практика на касационната
инстанция, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. 380/2008 г. на І т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ІІ т. о.,
решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 212 от 7.01.2013 г. по
т. д. № 696/2012 г. на I т. о., решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на II т. о,
решение № 71/8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г. на II т. о., решение № 67/31.07.2015 г. по т.
д. № 631/2014 г. на II т. о., решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на I т. о.,
решение № 185 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 3224/2018 г., II т. о., ТК и мн. други, в
3
които е прието, че осчетоводяването на фактурата представлява и признание за получаване
на стоката, докато неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните
регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките-
декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по
себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за
търговска продажба, както и че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит
от купувача при доставката на родово определени вещи, каквото право в случая не е
упражнено, има правното значение на признание за получаването на вещите.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че, противно на поддържаното от името
на ответника, в случая само по себе си плащането на цената от купувача не съставлява
признание, че вещите са получени, доколкото съгласно показанията на свидетелката
Петрова, работила в продължение на пет години в ответната кооперация, по правило
клиентите първо са заплащали стойността на стоката и въз основа на документите за това са
получавали същата.
С оглед на така изложеното и доколкото, както бе изяснено, ищецът изрично оспорва
изпълнението на задължението на продавача по процесната сделка да предаде фактическата
власт върху вещите, неин предмет, в полза на купувача, ненадлежно доказаното
обстоятелство следва да се приеме за неосъществило се. Последното, от своя страна,
обосновава извод, че като не е получил изпълнение на непаричното си вземане по договора,
ищецът е станал титуляр на потестативното правно едностранно да прекрати договорната
обвързаност, като развали договора поради допуснатото от ответника виновно
неизпълнение, което в случая е сторено преди процеса- с връчване на 19.10.2023г. на
законния представител на кооперацията на покана да предаде процесните стълбове в
едноседмичен срок от получаване на писменото уведомление, в която покана е обективирана
и волята на продавача да развали договора, в случай че задължението не бъде изпълнено
доброволно в предоставения срок за това.
По делото не се установява, а не се и твърди след получаване на поканата ответникът
да е предал спорните вещи на ищеца, респ. да е върнал на последния заплатената цена на
същите, поради което така създаденото между правните сфери на страните имуществено
неравновесие, възникнало с отпадането на основанието, на което процесната сума е била
предадена на ответника- с развалянето на процесното съглашение, следва да бъде
възстановено, като предявената в настоящия процес кондикционна претенция бъде уважена
в нейната цялост.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 450.00 лева,
включваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска, както и адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД Кооперация „ТПК „Атанас
Романов“, ЕИК ***, да заплати на „Ди Ен Би- Травел комерс“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от
684.00 лева, представляваща задължение за връщане на заплатена от ищеца в полза на
ответника цена на два стълба, предмет на сключен между страните договор за търговска
продажба, за която сума е издадена фактура № **********/29.03.2022г., който договор бил
развален от ищеца поради неизпълнение на задължението на ответника да предаде вещите,
4
предмет на съглашението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 450.00 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5