№ 6181
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110102941 по описа за 2023 година
При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК)
комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточена с допълнителна писмена молба от 23.03.2023г., ищецът
Т”ЕАД е предявил осъдителни искове да бъде осъден всеки от двамата ответници като
съсобственици да му плати поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните
суми:
- ответницата М. П. М. да заплати: 1 460,79 лв, представляващи 3/4 части от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 239,67 лв, представляващи 3/4 части
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г.; 12,30 лв, представляващи 3/4 части от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 2,61 лв,
представляващи 3/4 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху
двете главници за периода от датата на предявяване на исковата молба – 19.01.2023г. до
окончателното плащане и разноските по делото , и
- ответникът Я. М. М. да заплати: 402,06 лв, представляващи 1/4 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
1
находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 79,89 лв, представляващи 1/4 част
от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г.; 4,10 лв, представляващи 1/4 част от цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 0,87 лв,
представляващи 1/4 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху
двете главници за периода от датата на предявяване на исковата молба – 19.01.2023г. до
окончателното плащане и разноските по делото
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество
поддържат предявените искове. В заседанието на 19.03.2025г. , в което е даден ход по
същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от
17.03.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответницата М. П. М. (според уточнението, допуснато с разпореждане №
42762/03.04.2023г. съгласно писмената молба на ищеца от 23.03.2023г.– б.с. ) оспорва
исковете видно от изявленията на назначения й особен представител по чл.47,ал.6, предл.2
ГПК в депозирания на 26.09.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност за предявяването на част от претендираните от
ищеца вземания - тези , които са възникнали през периода от месец 05.2019г. до месец
12.2019г. включително. Посочва се , че по делото не е доказано ответницата да е приела
наследството на М. Я. М. , който е бил собственик на процесния имот , нито да е живяла в
имота през процесния период. Отбелязва се , че право на ползване върху имота имат други
лица видно от нотариалния акт от 1997г. за продажбата на имота. Посочва се , че не е
доказан дела на ответницата в правото на собственост върху имота , тъй като няма
доказателства да е била в граждански брак с купувача на имота към датата на сключването
на договора за ппродажба на имота. Оспорва се изпадането в забава на ответницата относно
плащането на главните задължения поради липсата на редовно връчване на фактурите ,
издавани от ищцовото дружество.
В хода на съдебното производство представителят на ответницата М. П. М. поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 19.03.2025г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответницата М. П. М..
Ответникът Я. М. М.о (според уточнението, допуснато с разпореждане №
42762/03.04.2023г. съгласно писмената молба на ищеца от 23.03.2023г.– б.с. ) оспорва
исковете видно от изявленията на назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2
ГПК в депозирания на 18.10.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност за предявяването на част от претендираните от
ищеца вземания - тези , които са възникнали през периода от месец 05.2019г. до месец
12.2019г. включително. Твърди се , че не са представени доказателства двамата ответници да
са наследници на М. Я. М. , който е закупил процесния имот , както и не е доказано
количеството потребена топлинна енергия в процесния имот.
2
В хода на съдебното производство предсатвителят на ответника Я. М. М. поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г.
представителят на ответника Я. М. М. е пледирал за отхвърляне на исковете.
Подпомагащата страна – „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК
– б.с.) не изпраща представител по делото , но с придружително писмо от 03.11.2022г. е
представил писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния характер на вземанията, които възникват за
топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената
топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни
вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/
22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290
ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно
решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
3
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2020г. и №
**********/31.07.2021г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по
фактура № **********/31.07.2020г., удостоверяваща окончателния размер на реално
потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според
посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура №
**********/31.07.2021г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според посоченото в
същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с
ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т”
ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по
първата фактура № **********/ 31.07.2020г. е започнала да тече от 15.09.2020г., и е
изтекла на 15.09.2023г. , а за втората фактура № **********/31.07.2021г. е започнала да
тече от 15.09.2021г. и е изтекла на 15.09.2024г.
Исковата молба , по която е образувано настоящото съдебно производство, е
предявена на 19.01.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете:
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
През процесния период от месец 05.2019г. до месец 04.2021г. е съществувало
договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
двамата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата ответници
имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт №
3/27.08.1997г. , том LLXVIII, дело № 23026/1997г. на нотариус при СРС ; писмо , вх. №
264727/16.08.2024г. на кмета на район „Искър” при СО до ищцовото дружество относно
гражданския брак между ответницата М. П. М. и М. Я. М. и Удостоверение № РИС23-
УГ51-1274/14.02.2023г. за наследниците на М. Я. М. –б.с.),намиращ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била
доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./
с предишния собственик на имота, но е продължило да съществува при действието на
ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна
енергия от Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят
доказателства за предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на
Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други
нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците
4
за заплащане на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за
сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца
като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното
му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
В т.2 от нотариалния акт № 3/27.08.1997г. , том LLXVIII, дело № 23026/1997г. на
нотариус при СРС е вписано , че продавачите на процесния имот Я. М. Я. и Йорданка
Колева Я.а си запазват правото на ползване върху имота заедно и поотделно пожизнено и
безвъзмездно. Но видно от представените по настоящото дело препис –извлечение от акт за
смърт № 34/ 18.01.2004г. и препис –извлечение от акт за смърт № 348/ 24.06.2016г.
ползвателят Я. М. Я. е починал на 18.01.2004г. , а ползвателката Йорданка Колева Я.а е
починала на 24.06.2016г. , т.е. преди началото на процесния период – 01.01.2019г. , т.е.
правата на ползване на посочените две физически лица са били погасени преди началото на
процесния период. Поради тази причина през процесния период от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. отговорни за задълженията, възникнали във връзка с доставката на топлинна
енергия за процесния имот , са съсобствениците на имота – двамата ответници.
Видно от писмото от 16.07.2024г. от съдебен деловодител при СРС до 68 състав при
СРС при извършена съответна проверка в особената книга на съда за пиремане и отказ от
наследство за периода 26.10.2008г. до 15.07.2024г. не са намерени данни за вписани отказ
или приемане на наследството на М. Я. М., починал на 26.10.2008г. , от страна на М. П. М..
Приемането на наследство може да се осъществи и чрез конклуденти действия (чл.49,ал.2,
изр.1 ЗН) , поради което липсата на доказателства по делото за изрично приемане на
наследството от ответницата М. П. М. не е основание за извод , че същата не е приела
наследството, оставено от М. Я. М.. Възражението на предсатвителя на ответницата в
обратния смисъл е неоснователно.
Като потребители на топлинна енергия през посочения период за ответниците са
възникнали задължения да заплащат цената на доставената им топлоенергия за горещо
водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за сградна
инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и
ал.3 ЗЕ).
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период
т.нар. услуга”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира
обитавания от ответниците имот,
е извършвана от „Т.С.”ЕООД според установеното от вещото лице в заключението по
съдебно-техническата екпертиза , прието в заседанието на 21.02.2025г. , неоспорена от
5
страните.
Ответниците дължат на ищеца и начислените „суми за дяово разпределение”.
Възражението им в обратния смисъл е неоснователно. Според изричната разпоредба на
чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т”ЕАД
на клиенти на град София клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение , извършвана от избрания от тях търговец. Поради това сумите за
дялово разпределение се начисляват във фактурите, издавани от ищеца, и се събират
заедно с цената на доставената топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на
ищеца.
По делото няма нито твърдения, нито доказателства през процесиня период
ответниците да са предявявали рекламации пред Т”ЕАД и пред „Т.С.”ЕООД относно
размерите на начисляваните им суми в издаваните фактури и изравнителни сметки нито в
определените срокове за това , нито след изтичането им.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
21.02.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, в
издадените фактури и изравнителни сметки за процесния период количествата
топлоенергия , подадена за процесния период в процесния имот са изчислявани в
съотвествие с действалата нормативна уредба. Според приетото в заседанието на
19.03.2025г. заключение по съдебно-счетоводната експертиза счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно , извършени са и съответните корекции по изравнителните
сметки по партидата на ответниците за процесния период.
Според приетото в зесадението на 19.03.2025г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза , неоспорено от страните , за периода от 01.05. 2019г. до 30.04.2021г. сборът от
дължимите за процесния имот месечни суми за доставена топлоенергия в процесния имот
е в размер на 1 608,27 лв , а за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 16,40 лв.
Съгласно чл.30,ал.3 ЗС всеки съсобственик отговаря за задълженията по ползването на
съсобствения имот съобразно частта си. Съсобствениците не са солидарни длъжници.
Съгласно чл.9,ал.1 ЗН , чл. 5,ал.1 ЗН , чл.19 СК/1985г. – отм./ и чл.27 СК /1985г. – отм./
ответницата М. П. М. като съсобственик при условията на съпружеска имуществена
общност на имота и като преживяла съпруга на наследодателя М. Я. М. е собственик на 3/4
идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент и следователно
отговаря за 3/4 части от задълженията във връзка с доставката на топлинна енергия , т.е.
1 460,79 лв и за 3/4 части от задължението за плащане на услугата дялово разпределение за
този имот, т.е. 12,30 лв. Ответникът Я. М. М. като дете на наследодателя М. Я. М. е
съсобственик на 1/4 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент и
следователно отговаря за 1/4 част от задълженията във връзка с доставката на топлинна
енергия , т.е. 402,06 лв и за 1/4 част от задължението за плащане на услугата дялово
разпределение за този имот, т.е. 4,10 лв. Субективно съединените искове по чл.79,ал.1,
предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъдат уважени изцяло.
6
Като не са изпълнили главните си задължения на съответните падежи, ответниците
са изпаднали в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за
всеки от тях са възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на
мораторните лихви върху неизплатените главници, които върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. са в размер на 239,67 лв за
ответницата М. П. М. и в размер на 79,89 лв за ответника Я. М. М., а върху цената на
дяловото разпределение за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. са в размер на 3,48 лв
за ответницата М. П. М. и в размер на 0,87 лв за ответника Я. М. М., изчислени по реда на
чл.162 ГПК въз основа на изичсленията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Тъй като не са представени доказателства тези суми да са платени от
ответниците , следва да се приеме , че за ищцовото дружество съществуват лихвени
вземания против всеки от двамата ответници за посочения период и в посочения
размер. Субективно съединените искове по чл.86,ал.1, ЗЗД също следва да бъдат
уважени изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платените държавни такси за предявяването на исковата молба
(264,99 лв) и за издаване на съдебни удостоверения (35 лв), депазити за съдебно-счетоводна
експертиза (350 лв) и за съдебно-техническа експертиза (350 лв) и за особени представители
по чл.47,ал.6 ГПК на двамата ответници ( общо 800 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно действащата редакция на чл.78,ал.8
ГПК (50 лв).
Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да плати част от разноските и от
юрисконсултското възнаграждение на ищеца, пропорционално на притежавана от него
идеална част от правото на собственост върху имота.
Съдът не присъжда разноски на ответниците , тъй като исковете са уважени, а и не са
представени доказателства за осъществени от тях разходи във връзка с насотящото дело.
Съдът не присъжда разноски и на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от нея разноски по
настоящото дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН: **********, с регистриран адрес :гр. София, район „***,
представлявана по настоящото дело от назначения особен представител по смисъла на
7
чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат С. П. Ц., гр. София, ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, следните суми: 1 460,79 лв
(хиляда четиристотин и шестдесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи 3/4
части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между
страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 239,67 лв (двеста тридесет и девет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляващи 3/4 части от мораторната лихва
върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г.; 12,30 лв
(дванадесет лева и тридесет стотинки), представляващи 3/4 части от цената на услугата
„дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 2,61
лв (два лева и шестдесет и една стотинки), представляващи 3/4 части от мораторната
лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.09.2020г. до
29.12.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на
предявяване на исковата молба – 19.01.2023г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1 350 лв (хиляда триста и петдесет лева),
представляваща част от направените от ищеца разноски по настоящото исково производство
– платените държавни такси, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода
експертиза и за особени представители по чл.47,ал.6 ГПК на ответниците, пропорционална
на размера на исковете против тази ответница , а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от
37,50 лв (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи част от полагащото
се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение, пропорционална на размера на
исковете против тази ответница.
ОСЪЖДА Я. М. М., ЕГН: **********, с регистриран адрес :гр. София, район „***,
представляван по настоящото дело от назначения особен представител по смисъла на
чл.47,ал.6, предл.2 ГПК – адвокат Стилияна Г. П., гр. София, ул. ***, със съдебен адрес по
настоящото дело : град София, ул. *** чрез адв. В. Р – Й., ДА ЗАПЛАТИ на Т” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, следните суми: 402,06 лв
(четиристотин и два лева и шест стотинки), представляващи 1/4 част от стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 79,89 лв (седемдесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки), представляващи 1/4 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията
за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г.; 4,10 лв (четири лева и десет стотинки),
представляващи 1/4 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот
през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 0,87 лв (осемдесет и седем стотинки),
представляващи 1/4 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху
двете главници за периода от датата на предявяване на исковата молба – 19.01.2023г. до
окончателното плащане, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 450 лв
(четиристотин и петдесет лева), представляваща част от направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство – платените държавни такси, депозити за съдебно-
8
техническа и за съдебно-счетовода експертиза и за особени представители по чл.47,ал.6
ГПК на ответниците , пропорционална на размера на исковете против този ответник , а на
основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 12,50 лв (дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляващи част от полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение, пропорционална на размера на исковете против този ответник.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Т.С.”ЕООД, гр.
София,ул. „***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9