№ 632
гр. Благоевград, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20221200500795 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена въззивна жалба от Х. Р. Н., ЕГН
**********, чрез адв. Г. Ч., насочена против Решение№906726/29.07.22 г.,
постановено по гр.д.№3396/2019 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на същото. Относно
материалната законосъобразност жалбоподателят счита, че съдът не е
съобразил субсидиарното приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
НСОРЗ по отношение на ищеца, който е държавен служител. Изложил е
подробни доводи срещу мотивите на районния съд, че положеният нощен
труд от него не следва да се трансформира с коефициент 1,143 и така да
формира часове извънреден труд. Изложени са от жалбоподателя и подробни
доводи относно приложимите норми от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003година относно някои
аспекти на организацията на работното време.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят,
който го намира за незаконосъобразно, настоявайки за неговата отмяна, за
1
което в жалбата се излагат подробно доводи. Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е депозирала отговор по реда на чл.263 ГПК, в
който са наведени аргументите, посочени в отговора на исковата молба, като
е направено искане за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение.
Претендира се и юрисконсултско възнаграждение и други разноски по
делото за настоящата съдебна инстанция.
Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и по арг. на чл.272 ГПК препраща към констатациите
на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата
инстанция правилно и законосъобразно е приела за установено, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което за
процесния период въззиваемия е заемал сочената длъжност и е полагал труд
при описаните условия като държавен служител. По тези въпроси не се спори.
Анализирана е съдебно - счетоводната експертиза, според която през
процесния период въззиваемия е изпълнявал служебните си задължения на
смени, съгласно месечните графици при сумарно отчитане на работното
време. Вещото лице е посочил действително отработените дни,
съответстващият им брой часове, вкл. за нощен труд и получените
възнаграждения за тях. Изхождайки от платените суми заключава, че за
процесния период отработените нощни часове не са приравнявани към
дневните и извънреден труд не е начисляван и изплащан. След извършване на
въпросното приравняване, експерта е определил часовете извънреден труд и
ги е остойностил, като е изчислил и следващите се мораторни лихви.
При тези данни РС правилно е отхвърлил предявените искове по чл.178,
ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5 ЗМВР и по чл.86 ЗЗД, поради следното: На първо
2
място в казуса следва да се отчете, че съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР
ищецът е държавен служител, предвид заеманата длъжност „командир на
екип“ в Районна служба „***“ към РД“***“ Благоевград, което е структурно
звено на ГД“***“ в МВР, а съгласно ал.2, статутът на държавните служители
по ал.1, т.1, предл. второ се урежда от този закон. Т.е. предвидена е специална
уредба на правата и задълженията на този род служители на МВР, съдържаща
се само в този закон. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на ал.4 и
ал.5 от същия член, които регламентират, че правата и задълженията на
другите категории служители на МВР, а именно държавни служители, които
не са полицейски органи и лицата, работещи по трудово правоотношение в
МВР, се регламентират съответно от Закона за държавния служител и от
Кодекса на труда. Поради изложеното, настоящият състав приема, че
спорният въпрос по делото дали следва да се заплати извънреден труд на Х. Р.
Н. в резултат на преизчисляване, като положеният от него нощен труд се
умножи с коефициент, следва да се реши съгласно правната уредба в ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ЗМВР и
приложимата към процесния период Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. не
предвиждат трансформирането на отработени нощни часове в дневни при
сумарно изчисляване на работното време на държавните служители по ЗМВР.
Правна уредба за такова превръщане на отработени нощни часове в дневни се
съдържа в чл. 9, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която не е приложима за заплащането на възнагражденията
на тези държавни служители.
С нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР законодателя изрично е предвидил
към основното месечно възнаграждение на държавните служители да се
изплащат допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според
доктрината и константната съдебна практика извънреден труд е полагания от
работника или служителя по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя извън установеното му работно време.
Основателността на претенцията за извънреден труд предполага
установяването на възлагане от работодателя изпълнение на служебни
задължения извън уговореното време или мълчаливо допускане полагането на
труд от служителя извън договореното работно време, от една страна и от
друга - ефективното престиране на работната сила съгласно работодателските
нареждания извън установеното работно време по правоотношението. От
3
материалите по делото се установи по категоричен начин, че между страните
е съществувало служебно правоотношение, по силата на което през
процесния период въззиваемия е работил със статут на държавен служител по
см. на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. По тези въпроси не се спори, както и че наред с
дневните е полагал поддържаните часове нощен труд при описаното работно
време. Следователно, по арг. на чл.187, ал.3 ЗМВР работното му време се
изчислява сумарно на тримесечие. При тази система установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен от деня и седмицата календарен период, като
продължителността на отработеното в отделни дни може да надвишава
нормалната, а в други да е по-малка. Служителя обаче получава уговореното
си възнаграждение за всеки отделен месец и само при превишаване нормата
работно време за въведения период на сумарно изчисляване работното време,
отчетено в края на периода, ще е налице извънреден труд, за което също му се
следва възнаграждение. Извънредния труд се овъзмездява съгласно
уговорената система на заплащане – според времетраенето или изработеното.
Въпреки принципа за разпределение на доказателствената тежест,
задължаваща всяка страна да установи изгодните за нея факти, въззиваемия
не e провел изискуемото се пълно и главно доказване на завишената месечна
продължителност на работното време. Напротив, събрания доказателствен
материал опровергава твърденията му за полаган извънреден труд за
посочения период. Според данните по делото през последния ищеца е
работил на смени съгласно месечните графици (вж.експертизата, а също и
твърденията в исковата молба), което изключва въобще извода за полаган
труд извън договореното работно време. Не се твърдят, а и не се установи
наличието на разпореждания на работодателя към въззиваемия за ефективно
престиране на труд извън установеното работно време. Отсъствието изобщо
на данни за извънреден труд изключва и хипотезата на мълчаливо им
допускане от работодателя. След като в случая не се доказа в края на
въведения период на сумарно изчисляване да е налице превишаване нормата
за работно време, то през процесния период липсва извънреден труд по см. на
закона. В тази насока е и разбирането на ВКС(вж.Р14/27.03.12г по гр.д.
№405/11г, ІVГО на ВКС и др.).
Експертизата не променя горните изводи, тъй като не държи сметка за
4
разписаната в Наредба №8121з-776/29.07.16г. на министъра на вътрешните
работи методика за изчисляване на редовното работно време при сумарното
му отчитане на тримесечие. Впредвид изрично предвидената в чл.142, ал.2
ЗМВР нарочна регламентация на статута на държавния служител по т.1 от
ал.1 на цитираната норма в ЗМВР, настоящия състав намира именно
последния и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове
за приложими в настоящия спор. По силата на чл.187, ал.9 ЗМВР министъра
на вътрешните работи издава Наредба №8121з-776/29.07.16 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Тя обаче, не предвижда твърдяното преобразуване на отработения нощен
труд в дневен при сумарното отчитане на работното време на държавните
полицейски служители (за разлика от предишната Наредба
№8121з407/11.08.14г на МВР[1]вж.чл.31, ал.2). Отсъствието на такава
регламентация в приложимата за процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.16г не представлява непълнота по см. на чл.46, ал.2 ЗНА в
нормативната уредба за отчитане на нощния труд. Това е така, именно заради
законовата делегация на чл.187, ал.9 ЗМВР, в изпълнение на която министъра
на вътрешните работи е изключил исканото от ищеца преобразуване на
нощния труд, при определяне редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. Заради
отсъствие на празнота е неприложим по аналогия чл.9, ал.1 от НСОРЗ,
предвиждащ превръщането на отработените нощни часове в дневни при
трудовите правоотношения(арг.чл.2 и §2 на ЗР на НСОРЗ), не и при
служебните, за които по вече изложените съображения са предвидени
специални правила.
В случая липсват и предпоставките за субсидиарното приложение
нормите на КТ досежно изчисляването и заплащането на извънредния труд,
което по начало е възможно само ако е предвидено в приложимия
закон.Такива разпоредби в ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове липсват. Нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР не
подкрепя ищцовата теза, тъй като специалната закрила в КТ, към която
5
препраща полагащите нощен труд държавни служители от МВР, не касае
заплащането на нощния труд. Поради това и не е налице колизия между
чл.188, ал.2 ЗМВР и приетите на осн.чл.179, ал.2 ЗМВР подзаконови
нормативни актове. В контекста на изложеното иска за заплащане на
извънреден труд не намира опора в закона. Неуважаването на главния иск
обуславя неоснователността и на иска за мораторни лихви. Съобразявайки
горното РС е постановил атакувания акт съобразно материалния и
процесуален закон, което налага неговото потвърждаване.
Тези изводи не се променят от решението на СЕС от 24.02.22г по дело
С-262/20г, според което чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и
на съвета от 04.11.2003г, някои аспекти от организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат приемането на национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работещи в публичният сектор като полицаи и пожарникари
да е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на дневния
труд, както и че във всички случаи в тяхна полза трябва да има други мерки
за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, позволяващи компенсирането на
особената тежест на нощния труд(вж.т.1 от цитираното решение на СЕС).(
Решението на СЕС по т.2 също не е в състояние да обоснове ищцовата теза,
понеже тълкува чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС в смисъл,
че допускат възможността определената в законодателството на държавата-
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел и е съразмерна на тази цел. Високата обществена
значимост на полаганият труд от полицаите и пожарникарите и
правомощията им за защитата на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и ***, установени в ЗМВР, в случая безспорно обосновават съразмерност
на законодателната уредба, предвиждаща полагането на 8 часов нощен труд.
Предвид гореизложеното, исковата претенция се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение, с което същата е отхвърлена, като правилно и
6
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Присъденото в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред първата инстанция е в минималния размер и не е прекомерно с оглед
обема на извършените процесуални действия пред районния съд.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция, определени в минималния размер от 100 лв. по чл.23, т.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение№906726/29.07.22 г., постановено по гр.д.
№3396/2019 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА Х. Р. Н., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
“***“ МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***“ № 30
сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7