РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-012812 от
19.11.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на И. М. П., ЕГН **********, на
основание чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложена
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева за административно нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. М. П. в жалба навежда конкретни доводи за отмяна
на НП като неправилно и незаконосъобразно. В депозирана от процесуалния
му представител молба излага становище за несъставомерност на вмененото
на жалбоподателя деяние. Претендира присъждане на сторените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Пловдив редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В
молба-становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и пледира
за оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното НП. При
1
условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна до размера на минимално
предвидения такъв.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.10.2020 г. от актосъставителя Л. М. А. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против И. М. П., с ЕГН
********** за това, че на 21.10.2020 г. около 18:55 часа в гр.Пловдив,
ул.“Васил Левски“ до № 115, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ с рег.№ ..., без да е заплатил в срок наложената му глоба с фиш
№ серия К/3670465 от 19.07.2020 г. Актосъставителят квалифицирал
извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на И. М. П. за нарушение на чл.190, ал.3
от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП.
При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
На жалбоподателя е вменено административно нарушение на
разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП, в която е предвидено, че наложеното
наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Видно от съдържанието на цитираната
разпоредба, същата не съдържа правило за поведение, което ако бъде
нарушена да е скрепено със санкция. Тази норма единствено сочи срок за
доброволно изпълнение, с което е освободила администрацията от нуждата
2
да отправя покана до всеки един нарушител да плати наложената му глоба.
Санкцията при неплащане в срок на задължението – публично държавно
вземане, каквото представлява глобата, е възможността същата да се събира
по принудителен ред в изпълнително производство. Последното би могло да
доведе до редица други неблагоприятни последици за длъжника,
включително допълнителни разноски по това производство. Неплащането на
глобата обаче не представлява състав на нарушение, което на свой ред да се
санкционира с нова глоба и в този смисъл вмененото на жалбоподателя
деяние се явява несъставомерно.
Дори да се приеме, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП включва в себе
си състав на административно нарушение, то за конкретното нарушение
следва да бъдат описани в АУАН и НП и установени всички съставомерни
елементи на състава. В конкретния случай това са индивидуализация на
санкционния акт, моментът на влизане в сила на наложената и неплатена
глоба, както и датата, на която е изтекъл едномесечния срок за доброволно
изпълнение. В случая единствено е индивидуализиран номерът на акта.
Непосочени остават другите елементи от фактическия състав по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП, което води до изначален и съществен порок при описанието на
нарушението, като по този начин е било допуснато съществено процесуално
нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Това от своя страна се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Поради горните съображения Съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена с
подадената жалба. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Случаят попада в хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, като при интерес
до 1000 лв. – минималното възнаграждение е 300 лв. Така с оглед
3
фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор
за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-012812 от 19.11.2020
г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на И. М. П., ЕГН **********, на основание чл.185 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20
/двадесет/ лева за административно нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив да заплати на И. М. П., ЕГН
********** сумата от 300 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4