Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 20.02.2019 година

 

     В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:                             

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                        мл.с.: АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр. дело №4070 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №123341 от 16.05.2017г., постановено по гр.дело №34746/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е отхвърлен предявения от З. „Б.В.И.Г.” срещу Н.Ж.Ж. иск с правно чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ за сумата от 243.90 лв., представляваща стойността на причинени щети от ПТП, за което е съставен протокол за ПТП №859932 от 15.11.2008г. от младши автоконтрольор при РПУ - Провадия, настъпило по вина на водача на лек автомобил, марка „Ауди 80” с рег.№****** - Н.Ж.Ж., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 19.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

         Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.”, чрез адв.Д.Д., с която се обжалва изцяло решение №123341 от 16.05.2017г., постановено по гр.дело №34746/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, като са инвокирани доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че  неправилен е изводът на СРС, че по делото не е установено и доказано наличие на валидно застрахователно правоотношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика на лекия автомобил, управляван от ответника, който е виновен за настъпилото на 15.11.2008г. процесно ПТП, с З. „Б.В.И.Г.”. Поддържа се, че по делото е представена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от З. „Б.В.И.Г.” по отношение на лек автомобил, марка „Ауди 80” с рег.№******, управляван от ответника, който е причинил процесното ПТП, която е валидна към датата на настъпилото застрахователно събитие, която застрахователна полица не е оспорена по надлежния ред от ответника, но не е обсъдена от съда при постановяване на съдебния акт. Излага се още, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установяват всички елементи от фактически състав на нормата на чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ и е налице основание за ангажиране на отговорността на причинителя на вредата. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

      Въззиваемата страна - Н.Ж.Ж., не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез назначен особен представител адв.А., взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

         Предявен е от ЗК „Б.И.” АД с правоприемник З. „Б.В.И.Г.” срещу Н.Ж.Ж. иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК  от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.              

        Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. 

         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми.

        С обжалваното решение СРС е приел, че в производството не е установено осъществяването на всички предпоставки, визирани в чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ (отм.), а именно не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със застраховател - ищеца, относно лекия автомобил, марка „Ауди 80” с рег.№******, управляван от ответника, който е причинил процесното ПТП.  По тези съображения СРС е обосновал краен извод, че за ищеца не е възникнало регресно право да получи от ответника платеното на увреденото лице застрахователно обезщетение, поради което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./.  Така обоснованият краен извод на СРС е в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материален закон. Доводите в жалбата са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ, "застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог”. Следователно за да възникне в полза на ищеца регресното право по чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ, следва да бъдат установени следните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: 1. Наличие на валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; 2. Настъпване на застрахователното събитие, причинено от застрахования въз основа на правилата на деликтната отговорност в срока на покритие на застраховката; 3. Застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 4. Изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" на увреденото лице.

В  конкретната хипотеза и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се устаноява по безспорен начин, че на 15.11.2008г. около 01.30 часа, в град Провадия, на път III - 208, в кв. *******, е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил, марка „Ауди 80” с рег.№******, управляван от ответника, като механизмът и причината за настъпването му са изяснени по несъмнен начин от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, което е неоспорено от страните и което съдът изцяло възприема като компетентно, обосновано и безпристрастно, както и от останалите събрани по делото доказателства - протокол за ПТП №859932 от 15.11.2008г. от младши автоконтрольор при РПУ - Провадия. Безспорно е установен фактът, че при процесното ПТП лек автомобил, марка „Ауди 80” с рег.№******, е бил управляван от Н.Ж.Ж., който е управлявал лекият автомобил с несъобразена скорост и без свидетелство за управление на МПС и с алкохол в кръвта над 1.2 промила. Следователно се налага извода, че процесното ПТП, при което са причинени имуществени вреди на общинска собственост - увреден метален стълб с един брой осветително тяло и един брой разклонителна кутия от уличното осветление на град Провадия, е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на Н.Ж.Ж., водач на лек автомобил марка „Ауди 80” с рег.№******, т.е. налице е фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.

В процесната хипотеза за ангажирането на гражданската отговорност на деликвента в случая е от значение единствено факта, че по делото е установено по несъмнен начин от неоспорените доказателства - официални документи, имащи обвързваща съда доказателствена сила, че същият е управлявал лек автомобил марка „Ауди 80” с рег.№******, към момента на настъпилото ПТП под въздействие на алкохол. Наличието в кръвта на ответника на алкохол над допустимата от закона норма е установено по несъмнен начин от приложен по делото протокол за медицинско изследване, изготвен въз основа на дадена от Н.Ж.Ж. кръвна проба. Следва да бъде съобразено, че протоколът представлява официален документ и при липса на оспорване на истинността му по реда на чл.193 от ГПК следва да се приеме, че отразеното в него е вярно, тъй като не е отречена неговата материална доказателствена сила. Освен това не се установява да е била нарушена процедурата за вземане на проба и изследването й, уредена в Наредба № 30 от 2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Поради което същият следва да бъде ценен с оглед обвързващата сила на изложените в него обстоятелства. В процесната хипотеза регресното право на платилия застраховател възниква винаги, когато водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, което законът забранява, независимо от количеството на концентрация на алкохол в кръвта, и дори когато това негово поведение не може да се квалифицира като административно нарушение или престъпление.

На следващо място от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че застрахователят е изплатил на увреденото лице - О.П.застрахователното обезщетение за причинените в резултат на процесното ПТП имуществени щети на общинското имущество в размер 243.50 лв..

По делото е приета и неоспорена застрахователна полица, издадена от въззивника-ищец за увреждащия автомобил, със срок на валидност на покритието, включващ датата на настъпване на произшествието. Следователно налице е валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и обоснования в обратния смисъл извод на СРС е неправилен и некореспондиращ на събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки, за да възникне в полза на ищеца регресното право по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ. Предявеният иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ е доказан изцяло по размер и като такъв следва да бъде уважен за сумата за която е предявен - 243.90 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ /отм./ като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено и постановено друго, с което същият да бъде изцяло уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на въззивника-ищец за присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В полза на въззивника-ищец следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски, направени от него в първоинстанционното производство в размер на 400.00 лв. /внесена държавна такса, платени депозити за вещи лица и хонорар на назначен особен представител/, както и сумата от 25.00 лв., направени разноски пред СГС за платена държавна такса.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №123341 от 16.05.2017г., постановено по гр.дело №34746/2012г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, пл.”********на правно основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ (отм.) сумата от 243.90 лв., представляваща регресно вземане по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2   КЗ /отм./ за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за ПТП настъпило на 15.11.2008г. в гр. Провадия, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012г. до окончателното й изплащане, както и на правно основание  чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 425.00 лв., направени разноски пред двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1./                     2./