Решение по дело №2581/2018 на Районен съд - Разград

 

Р Е Ш Е Н И Е  

 

Номер 194                                          02.05.2019 г.                                     гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                            състав

На шестнадесети април                               две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар  Живка Ранкова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.2581 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е реда на чл.422 ГПК.

                Депозирана е искова молба от С.З.М., с която са предявени обективно съединени искове срещу Фактори 2 Текстил ООД, уточнени с молба вх.№12416/20.12.2018г. за установяване дължимостта на трудови възнаграждения в размер на 395,75лв. за месец май 2018г., сумата 315,59лв. за месец юни 2018г. и сумата 398,02лв. за месец юли 2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяването им. Сочи, че с трудов договор №039/22.05.2017г. била назначена на работа в Шивашки цех на ответника в гр.Разград, с месечно възнаграждение в размер на 460лв. С допълнително споразумение от 01.01.2018г. заплатата и била увеличена на 510лв. месечно. За месеците април, май и юни 2018г. не е получавала трудово възнаграждение, поради което със Заповед №119/01.08.2018г. било прекратено трудовото правоотношение. Подадено заявление по чл.410 от ГПК била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил.  Ответникът депозира отговор. Счита исковете за неоснователни.

Въз основа на представените по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника съгласно трудов договор №39/2205.2017г. с месечно възнаграждение в размер на 460лв., което с допълнително споразумение било увичено на 510лв. Със заповед №119/01.08.2018г. трудовото правоотношение било прекратенио считано от 01.08.2018г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която не е изготвено заключение, тъй като не са намерени на адреса служители на фирмата на ответника. Същият не е представил и ведомостите за начислено трудово възнаграждение на процесния период.

По делото е приложено писмо от ДИТ Разград. В същото се сочи, че при проверка е устаонвено, че работодателят е начислил трудовото възнаграждение на ищцата за месеците април, май, юни и юли 2018г., но не са били изплатени. На ответника са били дадени предписания в срок до 11.03.2019г. да изплати дължимите трудови възнаграждения.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: 

Предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение е основателен. Според чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника и служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От събраните доказателства се установява, че в процесния период трудовото правоотношение между страните е съществувало, полаган е труд и за този труд на ищеца не е заплатено трудово възнаграждение. Ответникът в чиято тежест е следва да докаже, че е извършил плащане. От приложено писмо на ДИТ Разград, е видно, че е констатирано неизплатено трудово възнаграждение в претендираните размери на ищцата. На ответника бе указано да представи ведомости за заплати за процесния период, с оглед изготвяне на заключение по назначената експертиза, същият не ги е представил, поради което съдът на основание чл.161 от ГПК, приема за доказани тези факти, тъй като страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства, а именно че не са заплатени дължимите трудовите възнаграждения на ищцата за месеците май, юни и юли 2018г. в претендираните размери.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер на 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Тъй като не е заплащана държавна такса по заповедното и исково производство, ответникът следва да заплати такава по сметка на РРС на основание чл.78 ал.6 от ГПК, в размер на 25лв. по ч.гр.д.№2108/2018г. и 50лв. по настоящото производство или общо в размер на 75лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Фактори 2 текстил“  гр.Разград, дължи на С.З.М., ЕГН**********, адрес *** за неизплатено трудово възнаграждение: сумата 395,75лв./триста деветдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ за месец май 2018г., сумата 315,59лв./триста и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ за месец юни 2018г. и сумата 398,02лв./триста деветдесет и осем лева и две стотинки/ за месец юли 2018г, ведно със законната лихва считано от 23.10.2018г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „Фактори 2 текстил“ ООД гр.Разград, ДА ЗАПЛАТИ на С.З.М., ЕГН**********, адрес *** сумата 400лв./четиристотин лева/ за разноски

ОСЪЖДА „Фактори 2 текстил“ ООД гр.Разград  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/ държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: