О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /23.02.2024
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ЛОВЕЧ, в закрито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
касационен състав, командирован на основание чл.94, ал. 1 във връзка с
чл. 227, ал. 3 от Закона за съдебната власт съгласно Заповед № РД-08-46/30.01.2024
г. на Председателя на ВАС, като разгледа докладваното от съдия Агуш частно касационно адм. д. № 445
по описа за 2023 година
на Административен съд – Ловеч,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава XIII от
Административнопроцесуалния кодекс.
Срещу
определение № 998/06.10.2023г., постановено по адм. дело № 187/2023г. по описа
на Административен съд гр. Ловеч е подадена частна жалба от Г.В.В.,***. С
определението АС-Ловеч е отхвърлил искането на Г.В. за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Частният жалбоподател твърди, че постановеният съдебен
акт е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на материалния и процесуалния
закон, както и в нарушение на наложената практика на чл. 6
и чл. 13
от Конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКПЧОС). В жалбата В. заявява, че съдът не е извършил
цялостна проверка досежно финансовото и материално му състояние, като не е запознат
с представените по делото доказателства за тях, с което са нарушени правата му по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Подадената
частна жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт и в срока по чл. 230 от АПК, а по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното
определение е постановено по искане на В. за освобождаване от държавна такса по
делото. Мотивите на съда са, че от събраните
служебно от съда данни намиращи се по адм. дело № 87/2023 г. по описа на
Административен съд Ловеч - Справки от Сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново,
от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, частният
жалбоподател и съпругата му притежават множество недвижими имоти и автомобили,
поради което е счел, че не са налице предпоставките за освобождаването му от
внасяне на държавна такса. Приел, е че наличието на горепосоченото имотно
състояние не обосновава извода, че частният жалбоподател не разполага със
средства за заплащане на държавна такса.
Определението е правилно.
Неоснователни са доводите развити от
частния жалбоподател касещи изискването за справедлив съдебен процес /чл. 6 ЕКПЧОС/
и правото на ефективни правни средства за защита /чл. 13 ЕКПОЧС/ в настоящето производство. Действително съставът на АС-Ловеч е оставил
без уважение искането за освобождаване
от държавна такса и разноски, във връзка с редовността
на подадената жалба.
Съгласно чл. 158, ал. 1 от АПК,
първоинстанционният съд е длъжен служебно да извърши проверка относно
редовността на жалбата или протестът и ако те не отговарят на изискванията на
чл. 150, ал. 1 и чл. 151 от АПК, да ги оставя без движение, като на оспорващия
се изпраща съобщение за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок.
АС-Ловеч
е заседавал в законен съдебен състав, като произнасянията му досежно искането
за освобождаване от държавна такса и разноски са съобразени с процесуалния
закон, като в този смисъл това негово процесуално действие не накърнява разпоредбите
на чл. 6, параграф 1 и чл. 13 от Конвенция
за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПОЧС).
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2013 г. на
ОСГТК на ВКС /което в съответствие с разпоредбата на чл. 130 от ЗСВ е
задължително за страните и съдът/, преценката дали молителят, направил искане
по чл. 83, ал. 2 от ГПК разполага с
материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за
производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ на
данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение,
възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства,
които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с
упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на
същите и цялостното развитие на производството. Преценката е винаги конкретна и
се извършва в хода на всяко отделно производство. Тя се основава на декларация,
подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като
съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го
съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали
страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. При проверката за
притежаваното от лицето имущество съдът може да извършва справка в публичните
регистри по собствена инициатива и без направено от страната искане за това.
Изводът не следва да почива на предположения. В конкретната
хипотеза е видно от събраните по адм. дело № 87/2023 г. по описа на
Административен съд Ловеч, служебно изискани и приложени по адм.д. № 187/2023
г. по описа на Административен съд Ловеч, данни - справки от Сектор ПП при ОД
на МВР – Велико Търново, от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр.
Велико Търново, че частният жалбоподател и съпругата му притежават множество
недвижими имоти и автомобили. Първостепенния съд не се е отклонил от тези правни
разрешения. В случая съдът подробно е изследвал имущественото състояние на ищеца/молител
към момента на отправеното искане, като с оглед конкретните обстоятелства, е
направен извод, че частния жалбоподател разполага с материални възможности да
плати дължимата държавна такса. Извън това, следва да се посочи, че размерът на
таксата е нисък и не би могъл да препятства упражняването на правата на
страната и тяхната защита.
По горните съображения съдът е извършил правилна
преценка, че в настоящия случай не са налице процесуалните предпоставки за
освобождаването на Г.В.В. от заплащане на държавна такса.
С оглед на изложеното съдът е постановил правилно
определение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл.
229 от АПК, Административен съд – гр. Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Определение № 998/06.10.2023 г., постановено по адм. дело № 187/2023 г., по описа на Административен съд – гр. Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: