ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр.Русе, 15.03.2021 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 111 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.197 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Дунарит“ АД, със седалище в
гр.Русе, чрез процесуалните му представители, против решение с рег. № 3286р-2638/19.01.2021
г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, с което, на
основание чл.31, ал.4 от АПК, е прекратено производството по промяна на
разрешение № 171/23.07.2012г. за производство, издадено на „Дунарит“ АД, със
седалище гр.Русе, по реда на чл.31, ал.4 от АПК, за заявените аналози на:
Бетонобойна авиобомба „БЕТАБ – 500“, Осколочно-фугасна авиобомба „ОФАБ 100-120
ТБ“ /суспензна взривна смес/, Осколочно-фугасни авиобомби - „ОФАБ 100-120“,
„ОФАБ 100 НВ“, „ОФАБ 250-270“, Фугасна авиобомба „ФАБ 500 М 62“,
Осколочно-фугасни авиобомби с готови осколки – „ОФАБ 100-130“, „ОФАБ 100-120 PF“, Практически авиобомби –
„П-50-75-Д“ с дневен заряд, „П-50-75-Н“ с нощен заряд, П-50-ШД,
Осколочно-фугасни авиобомби – „ОФАБ 500 М-62 PF“, „ОФАБ 250-270 ТБ“ /суспензна взривна
смес/ и Авиобомби „П-50-75“ и „П-50Т“ и е върнато заявление с №
328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с придружаващите
го документи – 45 листа общо.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт. Поддържа се, че оспореният акт
противоречи на дадените с влязло в сила определение от 19.11.2020 г.,
постановено по адм.д. № 596/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, задължителни
указания за произнасяне с акт по същество по депозираното заявление (уведомление)
с вх. № 328600-14384/20.03.2020 г.
Излагат се подробни съображения за противоречието на оспореното
решение с материалноправните разпоредби на ЗОБВВПИ, тъй като производството на
авиационни бомби попада в предметния обхват на този закон.
Моли съда да постанови определение, с което оспорения
акт да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за
произнасяне по същество по заявлението.
Административният орган – директорът на ГД „Национална
полиция“ не е представил становище по жалбата в съответствие с предвидената в
чл.198, ал.2 от АПК възможност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице –
адресата на акта, с който се прекратява производството по промяна на разрешение
№ 171/23.07.2012г. за производство, издадено на „Дунарит“ АД, със седалище
гр.Русе, като е върнато заявлението на заявителя, по реда на чл.31, ал.4 от АПК, с № 328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе,
ведно с придружаващите го документи – 45 листа общо.
По делото липсват доказателства кога оспореният акт е
бил съобщен на жалбоподателя, но поради липсата на изразено от органа становище
в противен смисъл, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.197 от АПК,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
„Дунарит” АД, гр.
Русе е подало заявление вх. № 328600-14384 от 20.03.2020г. до Директора на ГД
„Национална полиция“ за съгласуване на
документите за допълнение към Разрешение № 171 от 23.07.2012г. и допълване на
списъка за производство на ОБВВПИ със следните видове боеприпаси : Авиационни
боеприпаси, подвид „Авиационни бомби“, различни модели, описани в заявлението.
С определение № 40/19.11.2020г. по адм.д. № 596/20г. на
АС Русе, на основание чл.200 от АПК, съдът е отменил по жалбата на „Дунарит“ АД
Русе Заповед № 3286з- 43598 от
30.09.2020г. на Директора на ГД
„Национална полиция“, с която е прекратено административно производство,
образувано по повод заявление на дружеството, с вх. № 328600- 14384 от
20.03.2020г., за допълване на списъка с
изделия, които дружеството произвежда по разрешение за производство №171 от
23.07.2012г. и изпратил преписката на Директора на ГД „Национална полиция“ за
произнасяне по същество по заявление на „Дунарит“ АД, вх. № 328600- 14384 от
20.03.2020г. за допълване на списъка с изделия, които дружеството произвежда по
разрешение за производство №171 от 23.07.2012г.
В мотивите на посоченото определение
АС Русе е посочил, че дружеството е изпълнило задълженията си по глава шеста от
ЗООС, подадената от него документация към заявление, вх. № 328600- 14384 от
20.03.2020г., до Директора на ГД
„Национална полиция“ за съгласуване на
документите за допълнение към Разрешение №171 от 23.07.2012г. и допълване на
списъка за производство на ОБВВПИ е пълна и липсват пречки за произнасяне по
същество на административния орган. Поради това оспорената Заповед № 3286з-
43598 от 30.09.2020г. на Директора на ГД „Национална полиция“ следва да бъде
отменена, а преписката да се изпрати на
директора на ГД „Национална полиция“ за решаване на искането по
същество.
Оспореното в настоящото производство решение с рег. №
3286р-2638/19.01.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР, е постановено след като преписката е изпратена на Директора на ГД
„Национална полиция“ за произнасяне по същество по заявление на „Дунарит“ АД,
вх. № 328600- 14384 от 20.03.2020г. за допълване на списъка с изделия, които дружеството
произвежда по разрешение за производство №171 от 23.07.2012г., с посоченото
определение на АС Русе.
За да прекрати производството по депозираното от
жалбоподателя заявление с вх. №
328600-14384/20.03.2020 г. за отразяване на промяна в разрешение № 171/23.07.2012
г., в частта за заявените аналози на: Бетонобойна авиобомба „БЕТАБ – 500“,
Осколочно-фугасна авиобомба „ОФАБ 100-120 ТБ“ /суспензна взривна смес/,
Осколочно-фугасни авиобомби - „ОФАБ 100-120“, „ОФАБ 100 НВ“, „ОФАБ 250-270“,
Фугасна авиобомба „ФАБ 500 М 62“, Осколочно-фугасни авиобомби с готови осколки
– „ОФАБ 100-130“, „ОФАБ 100-120 PF“,
Практически авиобомби – „П-50-75-Д“ с дневен заряд, „П-50-75-Н“ с нощен заряд,
П-50-ШД, Осколочно-фугасни авиобомби – „ОФАБ 500 М-62 PF“, „ОФАБ 250-270 ТБ“ /суспензна
взривна смес/ и Авиобомби „П-50-75“ и „П-50Т“ и да върне заявление с №
328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с
придружаващите го документи – 45 листа общо, административният орган е приел,
че не притежава материална компетентност да се произнесе по подаденото
заявление.
Административният орган е приел, че посочените
модификации авиационни бомби не попадат в приложното поле на ЗОБВВПИ, поради
несъответствието им с легалните дефиниции, дадени в същия закон, поради което
не притежава материална компетентност да се произнесе по подаденото заявление.
При тези доказателства административният орган е стигнал
до извода, че е налице хипотезата на чл.31, ал.4 от АПК, поради което е
прекратил производството по депозираното от жалбоподателя заявление с вх.
№ 328600-14384/20.03.2020 г. за
отразяване на промяна в разрешение № 171/23.07.2012 г., в частта за заявените
аналози на: Бетонобойна авиобомба „БЕТАБ – 500“, Осколочно-фугасна авиобомба
„ОФАБ 100-120 ТБ“ /суспензна взривна смес/, Осколочно-фугасни авиобомби - „ОФАБ
100-120“, „ОФАБ 100 НВ“, „ОФАБ 250-270“, Фугасна авиобомба „ФАБ 500 М 62“,
Осколочно-фугасни авиобомби с готови осколки – „ОФАБ 100-130“, „ОФАБ 100-120 PF“, Практически авиобомби –
„П-50-75-Д“ с дневен заряд, „П-50-75-Н“ с нощен заряд, П-50-ШД,
Осколочно-фугасни авиобомби – „ОФАБ 500 М-62 PF“, „ОФАБ 250-270 ТБ“ /суспензна
взривна смес/ и Авиобомби „П-50-75“ и „П-50Т“ и е върнал заявление с №
328600-14384/20.03.2020г. на „Дунарит“ АД, със седалище в гр.Русе, ведно с
придружаващите го документи – 45 листа общо.
Направените изводи са неправилни и не могат да бъдат
споделени.
Направените в оспореното решение изводи,
че посочените в заявлението на „Дунарит“ АД изделия, които дружеството
произвежда и утилизира, не попадат в обхвата на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОБВВПИ, са нелогични и законово необосновани.
Административният орган се е позовал
на становище рег.№ 328600р-1181/08.01.2021 г. на директора на институт по
отбраната към МО, в което се сочело, че текстовете на чл.5, ал.1, т.4 и т.5 от ЗОБВВПИ,
както и дефинирането на понятието „боеприпаси“ в & 1, т.т.2-4 от ДР не
включват „свободно падащите авиационни бомби“ в категорията „боеприпаси“, а
дефинират боеприпаси като функция на различни видове куршуми.
Тези вътрешноведомствени тълкувания
на закона обаче, са лишени от всякаква правна логика и противоречат както на
основния предмет на ЗОБВВПИ, така и на вече издаденото от КОС – ГДНП – МВР
Разрешение №171/23.07.2012 г.
В разпоредбата на чл. 1 ал. 1 т. 1 ЗОБВВПИ е посочено, че този закон урежда условията и
реда за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически
изделия. Дадените в чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 определения за оръжие и
боеприпаси включват само определени видове, но не са изчерпателни.
В заявлението изрично е
посочено, че ще се произвеждат боеприпаси, като са уточнени и съответните
видове и модификации. Т.е. посочените в заявлението на „Дунарит“ АД изделия са
боеприпаси и производството им попада в обхвата на ЗОБВВПИ.
От друга страна в приложения към разрешението списък на
произвежданите от „Дунарит“ АД видове ОБВВПИ са включени авиационни бомби (л.96-97
от делото). Самото разрешение е издадено при действието на настоящия ЗОБВВПИ в
редакцията му от ДВ бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г., като
разпоредбите на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОБВВПИ в същността си не са
променяни, а само допълвани. Т.е. през 2012 г. и през следващите години, когато
е допълван списък с произвежданите от „Дунарит“ АД изделия, административният
орган е преценил, че същите попадат в обхвата на закона и е издал съответното
разрешение за производство.
През 2021г. изведнъж, без да е налице законодателна
промяна, решава, че в закона има неясноти и посочените в заявлението изделия не
попадали в обхвата на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 ЗОБВВПИ. Такъв извод на
административния орган е не само нелогичен и противоречащ на закона, но и
създаващ сериозна заплаха относно режима за контрол върху производството на
ОБВВПИ, въведен със закона.
Ако се приемат за правилни констатациите в решението, че
в обхвата на ЗОБВВПИ не се включва производството на авиационни боеприпаси и
компоненти за тях, това би означавало, че всеки, който притежава необходимите
производствени мощности може свободно и неконтролируемо да произвежда, утилизира,
придобива, търгува, съхранява и ползва такива боеприпаси.
Определено не е
такава и волята на законодателя и подобни необосновани тълкувания на закона
могат да внесат хаос при уреждането на определени обществени отношения.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния
случай безспорно се установява, че развилото се пред директора на ГДНП
производство е по повод подадено от „Дунарит“ АД заявление (уведомление) вх. №
328600-14384 от 20.03.2020 г. за промяна на вида на боеприпасите, които
дружеството произвежда и то е по реда на чл. 23, ал.1-4 ЗОБВВПИ. Разпоредбата
на чл. 23 ал.3 ЗОБВВПИ изрично препраща към приложението на чл. 19 ал.1-4 от
същия закон, но не и към ал. 5. Т.е. при подадено заявление по чл. 23 ал. 1 т.
4 ЗОБВВПИ компетентният орган може или да прекрати производството (чл.19 ал.
4), или да отрази промяната в издаденото разрешение за производство (чл.23 ал.
4).
Законът прави ясно разграничение между производството по
издаване на разрешение за производство на ОБВВПИ и производството по отразяване
на промени във вече издадено разрешение. Не случайно в ЗОБВВПИ са предвидени
две отделни разпоредби по отношение на съдържанието на актовете, с които се
произнася административния орган в двете производства – чл.19 ал. 5 предвижда
издаване или отказ да бъде издадено разрешение, т.е. тук органът действа в
условията на оперативна самостоятелност, а чл. 23 ал. 4 – отразяване на
промяната във вече издадено разрешение, т.е. действие в условията на обвързана
компетентност. Ако законодателят е имал предвид произнасянето с идентични
административни актове и в двете производства, разпоредбата на чл. 23 ал. 3
щеше да препраща към реда по чл. 19 ал. 1-5, без правомощието по чл. 23 ал.
4.
В случая обаче е налице отделна норма, уреждаща изрично
правомощията на административния орган в производство по промяна във вече
издадено разрешение за производство на ОБВВПИ органът е длъжен да се произнесе
в рамките на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 4 ЗОБВВПИ
административният орган може само да отрази промяната в издаденото разрешение
за производство, ако приложената документация отговаря на изискванията на
закона, но не и да откаже такова отразяване. Единствената законова възможност
да не се отрази такава промяна е предвидена в разпоредбата на чл. 23 ал. 3, във
вр. с чл. 19 ал. 4 ЗОБВВПИ – да бъде прекратено производството по подаденото
заявление в случай на неотстраняване на констатираните непълноти и/или
несъответствия с изискванията на този закон.
С оглед изложеното оспореното решение
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Преписката по подаденото от „Дунарит“
АД заявление (уведомление) по чл.23 ал. 1 т. 4 ЗОБВВПИ, с вх. № 328600-14384 от
20.03.2020 г. по описа на ГДНП, следва да бъде върната на директора на ГДНП,
който следва да съобрази настъпилата законодателна промяна в чл.19 и чл.23 ЗОБВВПИ, изм. и доп., бр. 100 от 2020 г.
,
в сила от 25.02.2021 г.), относно компетентния орган, който следва да се
произнесе в рамките на производството по чл. 23 ал. 4, във вр. с чл. 19 ал.1-4 ЗОБВВПИ, който след изменението на закона е Министърът на икономиката или
оправомощено от него длъжностно лице.
Директорът на ГДНП, на основание
чл.31, ал.2 от АПК, следва да изпрати незабавно преписката на Министъра на
икономиката по компетентност, като следва да уведоми и „Дунарит“ АД за
изпращането на преписката по компетентност, за произнасяне по заявление
(уведомление) по чл.23 ал. 1 т.4 ЗОБВВПИ с вх. № 328600-14384 от 20.03.2020 г.
по описа на ГДНП.
При произнасянето си
административният орган следва да съобрази стриктно разпоредбите на закона,
като в случай, че е налице неотстраняване в законовия срок на констатираните
непълноти и/или несъответствия в представената от заявителя документация,
следва да прекрати производството на основание чл. 23 ал. 3, във вр. с чл. 19
ал. 4 ЗОБВВПИ.
В случай обаче, че констатираните
непълноти и/или несъответствия са своевременно отстранени, произнасянето следва
да е по реда на чл. 23 ал. 4 ЗОБВВПИ.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, ответникът ще следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 150.00лв.
- за платена държавна такса в размер на 50.00лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лв., определено от съда по реда на чл. 144 АПК вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Претенцията на жалбоподателя за заплащане и на
адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважавана, тъй като на първо място
съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 АПК в съдебното производство се дължи
възнаграждение само за един адвокат. Съдът прецени, че следва да се присъди
именно юрисконсултско възнаграждение, а не адвокатско, въпреки, че в настоящото
производство жалбоподателят се представлява и от адвокат, тъй като по делото
липсват доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, на осн.чл.200 АПК вр.с 56,
ал.4 АПК и чл.143 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Дунарит“ АД, със седалище гр.Русе, решение
с рег. № 3286р-2638/19.01.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална
полиция“ при МВР, с което, на основание чл.31, ал.4 от АПК, е прекратено
производството по промяна на разрешение № 171/23.07.2012г. за производство,
издадено на „Дунарит“ АД, със седалище гр.Русе, като е върнато заявлението на
заявителя, по реда на чл.31, ал.4 от АПК, като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ГД
„Национална полиция“ за изпълнение на задължителните указания, дадени в
мотивите на определението, по приложението на процесуалния и материалния закон,
по заявление на „Дунарит“ АД, вх. № 328600- 14384 от 20.03.2020г.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните
работи да заплати на „ДУНАРИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище в гр.Русе, представлявано от директора Петър Великов
Петров, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен
срок от съобщаването му, от страните, участващи в административното
производство.
СЪДИЯ: