Р Е Ш Е Н И Е - 24
Гр. Трън, 07.01.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С участието на секретаря Ренета Милтенова, като разгледа гражданско дело № 26/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Ф., гр. П., ***, представлявано от Л.Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законен представител Д.Д., чрез пълномощника си юрисконсулт Н.М. срещу Н.А.Д., с ЕГН ********** ***.
На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и чл. 25 от ЗПП на ответника Н.Д. е назначен особен представител в лицето на адв. Д.Х. ***.
Ищецът твърди, че иска да бъде признато за установено, че съществува вземане в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България по силата на сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-12808460 с Н. А. Д. на 19.02.2016г.. В исковата молба се посочва, че между Н.А.Д. с ЕГН: ********** и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-12808460 посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.02.2021г., съгласно погасителен план.
В исковата молба се твърди, че Н.А.Д. с ЕГН: ********** е преустановила плащането на вноските по кредит № PLUS-12808460 на 20.11.2016, когато е последното й плащане по нея, като към тази дата са погасени 8 месечни вноски. Съгласно чл.5 от Договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месена вноска, която в настоящия случай е 20.12.2016 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което, се твърди от ищеца, че е изпратено изрично уведомление до длъжника Н.Д..
За събирането на посочените суми, кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр. С.. По частно гражданско дело № 12037/2018 г., 69 с-в е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.03.2018 г. за следните суми: сумата 14075.07 лв. /четиринадесет хиляди седемдесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер - PLUS-12808460, сключен на 19.02.2016 г., ведно със законна лихва от 21.02.2018 г. до изплащане на вземането; с договорна лихва в размер на 3095.89 лв. /три хиляди деветдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ - за периода от 20.11.2016 г. до 20.02.2021, мораторна лихва в размер на 1640.81 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева и осемдесет и една стотинки/ - за периода от 20.12.2016 г. до 11.02.2018 г., и 426.24 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ разноски по делото, а именно: 376. 24 лв. /триста седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ държавна такса и 50, 00 лв. /петдесет лева/ възнаграждение на юрисконсулт. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК като съдът е указал на ищеца да предяви иск относно вземането си.
Ищецът иска в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и разноските по заповедното и по настоящото съдебно производство.
При така изложените фактически твърдения се отправя искане от ищеца към съда при условия на евентуалност, в случай че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото и се иска прилагането на ч.гр.д. 176/2020г. по описа на ТРС.
Ищецът моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като заявява, че поддържа исковата молба и желае да се ползва от всички предоставени с нея доказателства, като моли, в случай, че е налице хипотезата на чл.238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
В случай на частично уважаване на исковете, моли съда да присъди разноски в полза на ищеца по съразмерност и след компенсация.
Исковата молба с приложенията е връчена на процесуалният представител на ответника на 22.06.2021г.. В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначеният му особен представител адв. Д.Х. от ПАК е подала отговор на исковата молба, като счита иска за неоснователен, оспорва го изцяло, както по основание, така и по размер.
В отговора си ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Д.Х. от ПАК, твърди, че предявеният иск се явява неоснователен. Процесуалният представител в отговора си по чл. 131 от ГПК сочи, че е приложена „писмена покана“ от дата 17.11.2017г., към исковата молба, в която се сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, адресирана до ответницата на посочения в договора адрес. Процесуалният представител на Н.А.Д. сочи още, че не са налице доказателства тази покана действително да е била изпратена на адреса на ответницата – не е налице обратна разписка, разписка от куриер и др. Поради което твърди, че не е доказан факта на връчване на ответницата на съобщението, с което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Също така, процесуалният представител твърди, че длъжникът узнава за допуснатото изпълнение с връчването на исковата молба по чл. 422 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението, като цитира Тълкувателно решение № 4 по Т.Д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Това от своя страна влече след себе си неоснователност на предявения установителен иск и отхвърляне на претенцията за присъждане на разноските по заповедното производство. Също така води и до несбъдване на условието, при което е предявен осъдителен иск против ответника за сумите по същия договор за кредит по настоящото производство. Сключеният договор за паричен кредит между страните, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.2 от ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Съгласно чл.10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая е видно, че текстът на договора и условията по него са изписани на шрифт, който е по-малък от 12. С оглед на това и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор е недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от закона, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 . В погасителния план / приложение №1/ липсва отбелязване какви са лихвите за забава и каква е главницата. Липсва посочване в погасителния план на последователноста на разпределение на вноските по договора. Видно от договора размера на отпуснатия кредит е 15 000 лв., а общия размер на всички плащания е 22 408.80 лв. , като сумата е разпределена на 60 равни вноски , всяка в размер на 373.48 лв. Видно от съдържанието на договора, в случая не са спазени и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК, тъй като погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи. На практика в процесния договор липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Договорът не съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлява самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент 11.94%. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 11.94% %. Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Единствено посочването с цифрово изражение на ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.Ю ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11,т.10 ЗПК, което води до недействителност на процесния договор. Съгласно договора, за кредитополучателя възниква задължението да заплати на кредитора предоставената главница и определен годишен фиксиран лихвен процент. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска между дължимите суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е сторено, тъй като подобна информация в договора за кредит изобщо липсва, нито потребителят би могъл да я извлече от съдържанието му. Поради това съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК и същият се явява недействителен. В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на договора. Уговорената т.нар. „такса ангажимент", в размер на 525 лв., която е удържана от кредитора при отпускане на заема също се явява неравноправна клауза в договора за потребителски кредит и е недействителна. На първо място дължимостта на такса свързана с усвояването и управлението на кредита е в нарушение на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На следващо място дори да се приеме, че таксата е за услуга, която не е свързана с усвояването и управлението на кредита, то тази услуга не е предоставена на потребителя и той не дължи нейното заплащане. В договора се посочва, че такса ангажимент се дължи срещу задължение на кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. След като кредиторът е избрал да се възползва от възможността да обяви предсрочна изискуемост на договора и да лиши потребителя от уговорения в негова полза срок, то няма как да бъде предоставена услугата, за която е удържана такса ангажимент - фиксиране на лихвения процент по договора за кредит за целия срок на договора. Заплатената от ответника такса ангажимент /удържана при усвояване на кредита/ в размер на 525 лева се явява недължима от ответницата. Към дата 19.02.2016г., посочена като дата на процесния договор, същият не е имал задължителното си съдържание по чл.11 от ЗПК, тъй като не е съдържал основните клаузи, въведени като императивни изисквания от закона. Поради това и ответницата не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на общите параметри на договора за потребителски кредит, възнаградитената лихва, ГЛП , ГПР и общо дължимата в края на периода сума за връщане. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл.24 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче чистата стойност на кредита би се дължала само при наличие на действителен договор за потребителски кредит, какъвто не се доказва по делото. Ето защо, предявеният иск за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от договорна връзка между страните, породена от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта се явява неоснователен и следва да се отхвърли, като това се отнася и за предявения осъдителен иск , който също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне като такъв. Предвид всичко гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит от 19.02.2016 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Като недействителен договор, процесния договор не е породил правно действие, поради което и ответницата не дължи никакви суми на това каузално основание. Предвид гореизложеното, моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди на ответницата направените разноски по делото.
В съдебно заседание, проведено на 14.10.2021г. е докладвано становище на ищеца, в което е заявено, че поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва иска. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Съгласно разпореждане № 340/21.12.2020г. по ч.гр.д. № 176/2020г. по описа на ТРС съдът е указал на зеявителя по издадена заповед за изпълнение, че следва да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 от ГПК. Последното обуславя наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявеният установителен иск. Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск, ищецът трябва да установи при условията на пълно главно доказване наличието на твърдения договор за потребителски кредит между него и ответника, изпълнението на своето задължение по него и вида и размера на задължението на ответника.
След извършена служебно справка в официалната интернет страница на Българска Народна банка, Регистър на финансовите институции по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, се установи, че ищецът е регистрирана по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ финансова институция.
От представения по делото договор за банков кредит е видно, че на
19.02.2016г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България и Н.А.Д. с
ЕГН: ********** е сключен договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-12808460, съгласно който
страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем
в общ размер на 15000.00 лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от
подписване на договора до 20.02.2021г., съгласно погасителен план. Определен е
лихвен процент от 9,78 %, годишен процент на разходите от 11,94 %, при
застрахователна премия от 3 375,00 лева и такса ангажимент от 525,00 лева.
Съгласно т.2 от Условията по процесния договор за кредит страните се договорили
с кредита да бъдат погасени задължения на ответника към ищеца по други два
неиздължени кредита в размер на 11 717,39 лева. Както и от размер ана одобрения кредит да бъде
удържана горепосочената такса ангажимент, а сумата по застрахователната премия
да бъде издължена с месечни вноски. Съгласно договора за потребителски кредит
ответницата Н.Д. следва да усвои сумата от 2 757,61 лева, което е и
разликата от отпуснатия кредит PLUS-12808460/19.02.2016г.
в размер на 15 000 лева, намалена с договорените удръжки по предходни договори за кредити в размер на
12 242,39 лева. От представено платежно нареждане УРН 00003875032 е видно,
че на 22.02.2016г. кредита е напълно
усвоен.
Съгласно договора, кредитьт
е отпуснат за рефинансиране и потребителски нужди и е с краен срок за
погасяване- 20.02.2021г. Съгласно
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит е лихвоносен. Страните са
договорили, че за ползвания кредит, кредитополучателя заплаща на банката годишен
фиксиран лихвен процент от 9,78 % Съгласно
погасителния план към кредита ответникът се е задължила да заплаща 60 бр. месечни
анюитетни вноски в размер на 373,48 всяка, в които се включва главница, лихва и
застрахователна премия. В чл.5 от Договора страните са записали, че при забава
на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Ответника
е погасила напълно осем месечни вноски като последната е на 12.10.2016г. като
след това е преустановила плащането. На 21.02.2018г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В договора за кредит
страните са се съгласили, че при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целият му
размер, включително с всички определени в този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски по събирането на вземането,
без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост.
Страните отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя
на задължението за погасяване на главницата по кредита. Законната лихва за
забава е равна на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 01.01., съответно от 01.07. на
текущата година плюс 10 процента на основание ПМС№100/29.05.2012г. Лихвените
проценти в сила от 01.01 , съответно от 01.07. на теекущата година, са
приложими за първото полугодие съответно- второто полугодие. Законната лихва за
забава се изчислява на дневна база като дневният и размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя е отпусната парична сума за възмездно ползване. Твърди се, че от страна на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява неизпълнение. Кредитополучателят не е заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.11.2016 г. до 20.02.2018г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя с лично връчено писмо с изх.№ PLUS-12808-12808460 от 17.11.2017г. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредит е осчетоводена на 21.02.2018 г. Предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настьпване на срока (уговорения падеж)-главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, въз основа на което е образувано гр. д. № 176/2020 г. по описа на Районен съд - Трън.
Предвид изложеното съдът приема за доказано обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен описания по-горе договор за кредит, с посочените клаузи.
От приетите доказателства по делото се установява, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за потребителски кредит, като на 22.02.2016г. е превел с банков превод заетата сума на ответника.
Ответникът е извършила частично плащания ( общо 5 975,71 лв.) и съответно не е погасил изцяло дължимите от нея суми.
Съдът счита, че е налице твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на
кредита. Настъпване на такава е предвидено в договора като предпоставка за това е неплащане изцяло
или частично на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целият му размер,
включително с всички определени в този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски по събирането на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
По делото са ангажирани доказателства установяващи обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Видно от извършената по делото съдебно счетоводна експертиза кредита е бил усвоен напълно на 22.02.2016г. Поради което съдът счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялата дължима по него сума. Затова и определената по размер неустойка при забава върху просрочените вноски се дължи като началният момент на дължимостта е 20.11.2016г. до 21.02.2018г. включително. Размерът на главницата и възнаградителната лихва са установени от представените писмени доказателства по делото. Въз основа на тях, съдът намира за доказани исковете за просрочена главница в размер на 13 400,07 лв., застрахователна премия в размер на 675,00 лева, просрочена договорна лихва в размер на 1 537,67 лева, мораторна лихва в размер на 1596,85 лева върху всяка от тях от до изплащане на вземането. Съдът не намира за основателни възраженията на особения представител на ответника за недоказаност на исковата претенция за заплащане на суми по договор с правно основание чл.415 от ГПК като оспорва договора за потребителски кредит по форма и съдържание. От представените ксерокопия на договора е видно, че ответника е сключил договор за потребителски кредит на 19.02.2016г. с дружеството ищец, в който подробно са изписани условията на отпускане на паричен кредит, в случая за рефинансиране на кредит. В него е посочен размер на кредита от 15 000.00 лева. В условията по договора се визира именно начина на изплащане на кредита ( 60 равни анюитетни месечни вноски от по 373,48, дължими на двадесето число от месеца, считано от 20.03.2016г. до 20.02.2021г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. От представения по делото погасителен план е видно, че месечните анюитетни ( равни) вноски се състоят от определени суми изплащане на главницата, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавка съставляваща печалбата на кредитора. Всички тези компоненти по договора съответстват и на описаното в петитума на исковата молба. Изискуемостта на всяка от дължимите от ответника месечни вноски е настъпвала на различна дата, уговорена в договора. От този момент е започвал да тече срок за всяка от тях, от който може да се ползва ответника във връзка с института на погасителната давност. Задължението на ответника за връщане на заетата сума е неделимо. Обстоятелството, че кредиторът се е съгласил то да бъде погасявано на равни вноски, дължими на предварително определени падежи, не прави задължението на длъжника такова за периодични платежи. В случая се касае за частично плащане на цялото задължение, а не за периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД.
Поради това исковете за главница, възнаградителна лихва, неустойка при неизпълнение, застрахователна премия и законна лихва следва да бъдат уважени в размер до 17 209,59лв, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер на иска или 1 602,18 лева следва да бъдат отхвърлени.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в заповедното производство – 376,24лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и тези направени в исковото производство – 376,23лв. – държавна такса, 100лв. юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. платен депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и 1094,35 лв. депозит за особен представител общо 2146,83 лева, до размера на уважените искове или общи 1963,98 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК
по отношение на Н.А.Д. ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Ф., гр. П., ***,
представлявано от Л.Д. и Л.В. чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано от законния представител Д.Д. сумата от
17 209,59 лева, а именно: главница в размер на 13 400.07 лева (тринадесет хиляди и
четиристотин лева и седем стотинки); редовна (възнаградителна) лихва в
размер на 1 537,67 лева ( хиляда
петстотин тридесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки), начислена за
периода от 20.11.2016 г. до 20.02.2021 г. включително; мораторна
лихва от 1596,85 ( хиляда петстотин
деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) за периода от 20.12.2016
г. до 11.02.2018г., застрахователна премия в размер на 675, 00 лева ( шестотин
седемдесет и пет ) лева, ведно с със законната лихва за забава, считано от
постъпване на заявленето за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1 602,18 лева, представлавяща разликата от пълния размер на иска от 18 811,77 лева до уважения размер от 17 209,59 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.А.Д. ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Ф., гр. П., ***, представлявано от Л.Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от законния представител Д.Д. направените разноски в заповедното производство и исковото производство, представлаващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, платен депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и депозит за особен представител общо в размер на 1963,98 лева (хиляда деветстотин шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки ) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: