ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 763
гр. Пловдив , 24.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501817 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
4983/02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 8853/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против Т. М. Н. по отношение на сумата от 96,78 лева-
договорна лихва по договор за потребителски кредит № 30042253007/30.01.2020г., сумата от
145,12 лева- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 410,38
лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, както и по отношение на сумите от 141,80 лева и
21,69 лева- лихви.
В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2
и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като отхвърленото искане на
дружеството- жалбоподател нито противоречи на закона или добрите нрави, нито се
основава на неравноправни клаузи, нито е налице обоснована вероятност да са налице
такива неравноправни клаузи. Сочи се също така, че първоинстанционният съд не е отчел
разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на
неровноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. В сключения между страните договор за
потребителски кредит ясно била посочена методиката, по която е формиран годишният
процент на разходите. Ясно били посочени и годишния лихвен процент и общия размер на
дължимите от кредитополучателя плащания.
1
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 8853/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 564,72 лева
главница по горепосочения договор за потребителски кредит, сумата от 96,78 лева-
договорно възнаграждение за периода от 20.05.2020г. до 20.03.2021г., сумата от 145,12 лева-
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 410,38 лева-
възнаграждение за услуга „Флекси“, както и по отношение на сумите от 141,80 лева и 21,69
лева- лихви за забавено плащане за периоди съответно от 21.02.2020г. до 20.03.2021г. и от
20.03.2021г. до 27.05.2021г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
изплащането на вземанията и разноски.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд е приел, че клаузите относно договорната лихва и
ГПР са неравноправни, тъй като претендираните възнаграждения за допълнителни услуги и
за лихви са несъразмерно големи спрямо сумата на предоставения кредит.
Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за
потребителски кредит от 30.01.2020г.. Видно от същото, допълнителните услуги са описани
в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за отлагане
или намаляване на погасителни вноски и възможност за смяна на дата на падежа. Не е поет
изричен и ясен ангажимент за предоставянето на така наречените услуги. Предвидено е за
отлагането и намалянето на погасителни вноски да бъде подписан анекс. Анекс, с който да
бъдат изменени условията на договора, може винаги да бъде подписан при наличие на
съгласие от двете страни. Следователно допълнителните услуги се явяват безпредметни и по
съществото си представляват скрита печалба за кредитодателя. Видно от погасителния план
към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ
размер от 660 лева, т.е. надхвърля размера на предоставения кредит от 600 лева. Това
възнаграждение оскъпява кредита с повече от 100 % и не е включено нито в ГПР, нито в
общия размер на дължимите по договора плащания. Горните обстоятелства дават
достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна
лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от
ЗПК. Това обстоятелство от своя страна обосновава наличието на предпоставките по чл.411,
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за отхвърляне на заявлението. Ето защо, обжалваното разпореждане
ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 4983/02.06.2021г. по ч.гр.д.№ 8853/2021г. на ПдРС, ХІХ
гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Т. М. Н. по
отношение на сумата от 96,78 лева- договорна лихва по договор за потребителски кредит №
30042253007/30.01.2020г., сумата от 145,12 лева- възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“, сумата от 410,38 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, както и по
отношение на сумите от 141,80 лева и 21,69 лева- лихви.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3