Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11 февруари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 07 февруари 2022
год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Бисерка Василева ………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №11…… по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Образувано е след депозирана в съда искова молба от Д.В.Н. ***, чрез
процесуалния си представител - адв. Р.М. ***. Тя е насочена против Националната
агенция по приходите, а искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Претендира се заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпените от
ищеца Н. имуществени вреди, представляващи направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора
на ТД на НАП – Варна на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г.,
постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., от публичен изпълнител в същата
дирекция. Процесното разпореждане, както и решението на по-горестоящия
административен орган под №372/23.12.2019г. били отменени с влязло в сила
съдебно решение №23 от 13.08.2020 г., постановено по адм. дело № 148/2020г. по
описа на Административен съд – Русе. В исковата молба се излагат подробни доводи за
наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника.
Претендират се лихви върху главницата, считано от 09.12.2019 г. – датата на
подаване на жалбата срещу разпореждането до директора на ТД на НАП-Варна до
окончателното изплащане. Претендират се и разноски по настоящото дело.
Ответникът-Национална агенция по приходите, действащ чрез процесуален
представител, моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът е основателен, като предлага да се присъди в полза на Д.
Н. претендираната сума, ведно с доказаните разноски по административното дело, а
относно търсената лихва върху главницата
поддържа в становището си, че тя се дължи, но не от посочената в ИМ дата, а от
дата на влизане в сила на решението на АС-Русе по адм. дело №148/2020г., с
което се отменят разпореждане с изх.№
С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г., от публичен изпълнител и решение №372/23.12.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
От приобщеното към
доказателствата по настоящото дело адм. дело №148/2020г. по описа на Административен
съд-Русе е видно, че с Решение №23/13.08.2020г., постановено по това дело, влязло
в сила на същата дата като необжалваемо, разпореждане с изх.№
С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г., оставено в сила с решение №372/23.12.2019г. на директора на
ТД на НАП – Варна, имащ качеството на решаващ орган по чл.267 от ДОПК, е
отменено като незаконосъобразно.
По тези факти няма спор между
страните.
В проведеното съдебно
производство по адм. дело №148/2020г. по описа на съда е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие както в
съдебното производство, така и в производството по административното обжалване
на разпореждането на публичния изпълнител.
Със съдебния си акт по същото
дело Административен съд-Русе е приел, че на решаващия орган не е вменено
задължение да се произнася по искането за разноски, направени във фазата на
административното обжалване така, както съдът дължи произнасяне при направено
искане в хода на съдебно обжалване. В случая решението на решаващия орган не
съдържа разпореждане относно разноските, а и решаващият орган не разполага с
подобно правомощие. При липсата на друг специален ред за обезщетяване за
страната, направила разноски в производство по оспорване по административен
ред, съдебният състав е посочил възможността да ги претендира с иск по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С такива мотиви не е уважил искането за присъждане на разноски
- за адвокатско възнаграждение, направени във фазата на административното
обжалване, а само тези в съдебното такова.
В рамките на настоящото производство, като доказателство
по делото е приобщено адм. дело
№148/2020г. по описа на Административен съд-Русе за установяване на основанието и размера на направените разноски за
адвокатска защита при оспорването на разпореждане
с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г. пред директора на ТД на НАП – Варна. Сред кориците на това
дело, на л.34 и 35 от делото се намират договор за правна защита и съдействие
със страни Д.В.Н. *** и адвокат А. Станчев. В договора е записано, че негов
предмет е оказване на правна защита и съдействие по повод обжалване на разпореждане
с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г. В т. III от
договора е посочено договорено възнаграждение в размер на 300 лева, платено в
брой. Договорът е сключен на 04.12.2019г. На л.35 от делото е подписаното
пълномощно от Д. Н./от същата дата като договора за правна защита и съдействие/,
с което упълномощава адв. А. Станев да обжалва разпореждане с изх.№
С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г. пред директора на ТД на НАП-Варна.
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.
2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното увреждане е настъпило също в гр.
Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което
исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за
родова и местна подсъдност.
Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта
на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи
правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която
е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца
обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отмененото
по съдебен ред като незаконосъобразно разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050
от 08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., потвърдено от
решаващия орган при обжалването по административен ред.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение.
Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената
отговорност. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки
дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава
облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени
на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно
регламентирана административна дейност.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от
08.11.2019г., постановено по изп. дело № 18150005624/2015г., се издава по реда
на ДОПК и безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Неговият издател - публичният изпълнител е
административен орган и по това също няма спор. Съгласно чл.226, ал. 1 от ДОПК
при упражняване на правомощията си той издава постановления и разпореждания.
Съгласно чл.210, ал.2 от ДОПК принудителното изпълнение на публичните вземания
се извършва от публичния изпълнител, съответно и разпределението на събраните
суми, когато не са достатъчни да погасят всички задължения - чл.219 от ДОПК. Следователно
е налице и следващия елемент от фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията- изпълнение на административна дейност.
Не е спорно, че с влязло в сила на решение
№23/13.08.2020г. на АС-Русе по адм. дело №148/2020г., се отменят разпореждане с
изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г., от публичен изпълнител и решение №372/23.12.2019г. на
директора на ТД на НАП - Варна, с което е потвърдено това разпореждане
В случая е налице първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен
акт на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са и втората и третата предпоставки - вреда
от този акт и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат.
Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на разпореждане с изх.№
С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство по реда на ДОПК за оспорване на актове по административен ред
пред горестоящия/решаващия орган, адвокатската защита при атакуване
законосъобразността на акт на публичния изпълнител се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.
Несъмнено е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените
на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше
издадено разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., отменено
впоследствие като незаконосъобразно от съда. Обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за оспорване на актове по административен ред пред
горестоящия/решаващия орган, не влече по необходимост и извода, че страната
няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на
такъв не се намира в причинна връзка с издаденото и отменено като незаконосъобразно разпореждане
на публичния изпълнител. Неразделната взаимовръзка между разпореждане с изх.№
С190018-125-0331050 от 08.11.2019г. и потърсената от адресата на този акт
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси.
След като ищецът има право на адвокатска
защита при оспорването на издадено срещу него разпореждане на публичния
изпълнител и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона за
адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил дължимото,
той е изразходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против
незаконосъобразното разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г..
Ако не е съществувало това разпореждане, което той счита за незаконосъобразно, и
което в последствие съдът е обявил за такова, то нямаше да има и оспорване по административен
и след това по съдебен ред. В административното производство, където оспорването
съгласно ДОПК е и задължително, лицето може да упражни както намери за
необходимо и ефективно правото си на защита, включително като наеме адвокат, на
когото дължи възнаграждение. Разходът за адвокатско възнаграждение е направен
именно в резултат на издаденото разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от
08.11.2019г., потвърдено от решаващия орган и е обусловен от него. В същия
смисъл е и съдебната практика при отговорността на държавата по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено
възнаграждение за адвокат - защитник, на лице, което е обвинено в извършване на
престъпление, а впоследствие е оправдано или образуваното наказателно
производство е прекратено. Правото на защита, включващо и правото на адвокатска
такава, е основно конституционно право, което не може да бъде ограничавано по
никакъв начин, в т.ч. и поради липсата на възможност за възстановяване на
платения адвокатски хонорар. Такава беше и съдебната практика /преди изменението
на чл.63 от ЗАНН през 2019г./ по отношение на отменените с влезли в сила съдебни
актове наказателни постановления, когато в тези съдебни производства лицето е
било защитавано/представлявано от адвокат При липсата на друг процесуален способ за
обезщетяването, общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за
възстановяване на вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно разпореждане
с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г. при оспорването му по
административен ред и участие на адвокат в това производство.
Адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от
08.11.2019г. се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на отмененото, макар и по съдебен
ред разпореждане на публичния изпълнител.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
доказан по основание.
По отношение размера на
обезщетението:
Ищецът претендира имуществени вреди в размер
на 300 лева - заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие по повод обжалване пред решаващия орган - директорът на ТД
на НАП – Варна на разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г.,
постановено по изп. дело № 18150005624/2015г.
От приобщените с адм. дело №148/2020г.
по описа на АС-Русе доказателства е видно, че Д.В.Н. е заплатил по договор за
правна защита и съдействие за процесуално представителство пред директора на ТД
на НАП – Варна адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, в брой.
Налице са отменено разпореждане
с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., ведно с решение №372/23.12.2019г.
на директора на ТД на НАП - Варна с влязло в сила решение на АС-Русе. При
наличието на тези факти, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция
за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 300 лева, представляващи
заплатения адвокатски хонорар е доказан до искания размер, така както е
предявен.
Действително е налице плащане в
брой на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство,
отразено изрично в приложения договор за правна защита и съдействие на ищеца по
образуваното пред Административен съд-Русе адм. дело №148/2020г. по описа на съда,
което е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от
ТР № 6/ 06.11.2013 г., по т.д. № 6/2012 г. на ОС на ГК и ТП на ВКС.
С оглед гореизложените мотиви Русенски
административен съд приема, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, в пълен размер на претенцията /300
лева/, представляващ платените от него разноски за адвокат в производството при
оспорването по административен ред на отмененото като незаконосъобразно
разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г.
В горепосочения смисъл е и безпротиворечивата константна практика на
Върховния касационен съд (решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г.
на III г. о.; решение № 355/3.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.;
решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение №
586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение №
781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.), както и
практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, например
решение № 5514/10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 8843/2015 г., Решение №
8234 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2019 г., III отд.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
но не от сочената в петитума на ИМ дата. Ищецът иска тази лихва от датата на
подаване на жалбата срещу разпореждане с изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г. – 09.12.2019г.
Съгласно т.4 от ТР №3/2004г. на
ОСГК на ВКС по тълк. гр.д. №3/2004г., вземането за обезщетяване на вреди
възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или
бездействието на държавния орган. Следователно от влизане в сила на решението,
с което се отменя като незаконосъобразен съответния административен акт, в
случая това е решението по адм. дело №148/2020г. по описа на АС-Русе, влязло в
сила на 13.08.2020г., държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
На това основание законната лихва следва да бъде присъденa върху сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, не
от посочения момент, от който са поискани от правоимащата страна, а от 13.08.2020г.
С исковата молба е направено
искане за присъждане на направените по настоящото дело разноски за заплатено по
настоящото дело адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, 10 лева
държавна такса за завеждане на спора, банкова комисионна за превод – 1.20 лева
и пощенски разходи-1.55 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.
10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Изхождайки от изложеното в предходните
абзаци и предвид уважения иск, съдът приема, че следва да присъди в полза на ищеца
доказаните по делото разноски, а именно - адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева и 10 лева държавна такса за завеждане на спора.
Разноските за банков превод и
пощенски разходи не са разноски по см. на чл. 71, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК,
поради което не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Национална агенция по приходите гр. София да заплати на Д.В.Н. ***, ЕГН ********** сумата от 300
(Триста) лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – изплатено възнаграждение за осъществена
адвокатска защита в производство пред директора на ТД на НАП-Варна по обжалване
на разпореждане с
изх.№ С190018-125-0331050 от 08.11.2019г., постановено по изп. дело №
18150005624/2015г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила
на решение №23 от 13.08.2020 г.,
постановено по адм. дело № 148/2020г. по описа на Административен съд – Русе – 13.08.2020
г., до окончателното й изплащане.
Отхвърля исковата претенция на Д.В.Н. за присъждане на лихви
върху главницата, считано от 09.12.2019 г. до 12.08.2020г. включително.
Осъжда Национална агенция по приходите гр. София да заплати на Д.В.Н. ***, ЕГН **********
сумата от общо от 310(Триста и
десет) лева, представляваща сбор от сумите за държавна такса за завеждане на
делото-10 лева и съдебни разноски - 300 лева-заплатен хонорар за адвокатска
защита и съдействие по настоящото дело.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: