Решение по дело №199/2025 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на М.П.И. ***, чрез * Т., против Заповед № ЗК-349/24.03.2025г., издадена от кмета на Община Роман, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект незаконен строеж „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман. Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и отправя искане жалбата да бъде уважена. Моли да се отмени заповедта, като издадена в процедура започнала според процесуалния представител с констативен акт, който е неясен и е довел до издаване на незаконосъобразна заповед. Намира експертизата за допустима и необходима за установяване на фактическите обстоятелства. Във взета реплика *.Т. настоява, че издадените заповеди са незаконосъобразни, защото втората е издадена след възраженията и според нея заобикаля процедурни пропуски. Иска от съда да присъди направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община Роман чрез процесуалния си представител *.А., оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде оставена без уважение като недоказана, като счита, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, а същата съответства и на приложимия материален закон. Коментира заключението на експертизата като акцентира върху липсата на необходимото удостоверение за търпимост. В дупликата си * А. отговаря на репликата, че удостоверението за търпимост има ясен нормативен ред, който жалбоподателят не е изпълнил и че втората заповед е валидна. Иска се от съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № ЗК-349/24.03.2025г., издадена от кмета на Община Роман е разпоредено на М.П.И. да премахне незаконен строеж "Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№1099 в кв.65 по Кадастрален и регулационен план на гр.Роман, изпълнен по стопански начин.

Жалбоподателят М.П.И. е собственик на строежа съгласно нотариален акт № **, том ** , рег. № **, дело № ** /**** г..

Административният орган приема, че незаконният строеж представлява пристройка на северозападната фасада на сградата на основното застрояване/двуетажна жилищна сграда/, реализирана в УПИ II – 1099, кв.65, като е реализирано едноетажно пристрояване с размери1,35м/4,0м с кота, съвпадаща с котата на първия етаж на съществуващата сграда. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт № 1/14.03.2025г. /лист 44 от делото/ от ** : М.С. – ** и В.Х. – ** . Същият е съставен в присъствието на жалбоподателя видно от положения подпис в графа присъствали на проверката. Екземпляр от протокола му е връчен. Той е направил възражение вх. № 9400-102(5) от 26.03.2025 година, с пощенско клеймо от 21.03.2025г. но то е прието за неоснователно.

По делото са събрани и свидетелски показания от П.И.И. - ** за периода на изграждане на процесната пристройка.

Свидетелят П.И.И. е заявил, че в периода 1998 г. – 1999 г. е изградена пристройката към къщата в *** на ул. ***  № * . Пристройката е изградена от брат му, баща му и майка му, към този период те са живеели в този имот. Свидетелят е заявил, че  пристройката представлява баня с тоалетна, според св.И. тя е с размери 3 м. на 1,20 м.. Мястото където се намира е било вход на къщата като са използвали вратата и плочата отгоре, а те само са изградили стените.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието без оспорване от страните заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Я.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание се установява, че процесният строеж представляващ тоалетна е изпълнен върху площадката към вход за втори жилищен етаж онагледен със снимков материал към експертизата. Според заключението на вещото лице габарита на изградената тоалетна не излиза извън габарита на съществуващата площадка. Отстоянията от масивната ограда между двата имота е – от северната страна разстоянието от пристройката до оградата е 3м., а от южната страна е на 2,81м. Евентуалното премахване на пристройката не би довело до нарушаване на конструкцията на жилищната сграда. Вещото лице не е намерил информация за извършена процедура за издаване  удостоверение за търпимост, но след разговор с архитекти заявява в проведеното на 11.09.2025г. съдебно заседание, че обекта представлява търпим строеж, защото имало декларация за годината на нейното построяване, визирайки възражението на стр.52 от делото, в което се моли същото да се приеме и като декларация по § 127, ал.9 от ЗУТ. Доколкото въпросът за това дали обекта представлява търпим строеж е правен и е от компетентността на решаващия орган, съдът не кредитира в тази част експертизата. Търпимостта на разпоредения за премахване строеж в настоящия случай е основен въпрос, чийто отговор обуславя материалната законосъобразност или незаконосъобразност на атакуваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на заповедта, което го легитимира като заинтересовано лице. Жалбата е подадена в 14-дневен срок -депозирана е на 17.04.2025 г. в деловодството на съда. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Заповед № ЗК-349/24.03.2025г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Роман, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. От установеното в констативният акт незаконно строителство, процесният  строеж съобразно чл.137, ал.1 т.4 от ЗУТ е пета категория.

Заповедта, предмет на настоящото дело, е издадена в писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. В нея са посочени фактическите основания - /извършено строителство/ на незаконен строеж „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман и правни основания - разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за постановяването й, които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.

От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява категорично наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта параметри и местонахождение.

От констативният акт се установява, че изпълненият строеж е пета категория. Констативният акт поставя началото на процедурата по премахването на установен незаконен строеж и служи като основа за издаването на заповедта. Констативният акт, на който се основава оспорената заповед, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че посочените в констативния акт служители разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. След оглед на място е съставен Констативен акт № 1/14.03.2025г., който е връчен на жалбоподателя и той се е възползвал от правото си да направи възражение срещу констатациите му. Установява се по делото от свидетелските показания на св.П.И. и възражението към констативния акт на жалбоподателя, че процесната пристройка е изградена през 1998-1999 година.

За пълнота на изложението следва да се каже и че нарушение на административно-производствените правила /чл. 35 и чл. 36 АПК/ съставляват липсата на установявания относно време извършването на строежа и съответствието му спрямо устройствените и техническите правила и норми.  Обстоятелството дали строежът е търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно производство въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта последици, доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване. Но това нарушение не е съществено, тъй като съдът е длъжен с допустими доказателствени средства да установи времето на извършване на строежа и неговата търпимост. В съдебно заседание вещото лице * Я.М. заяви, че не е намерил информация за извършена процедура за издаване на удостоверение за търпимост, респ. издадено удостоверение за търпимост, т.е. в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Не удовлетворява изискването на закона посочването в приетата СТЕ, че строежът е търпим, тъй като липсват относими и изискуеми обстоятелства, посочени в закона.

Оспореният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата предпоставки: Извършен строеж, същият да е незаконен такъв по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, както и спрямо строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за премахването му /§ 16 ПР ЗУТ и § 127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на т. 2 на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и доказа, че с оспорената заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ – „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман. Пристройката е строеж от V категория /чл. 137, ал. 1, т. 5 б. "в" ЗУТ/, следователно първата материална предпоставка е налице. Налице е и втората материална предпоставка, а именно - въпросният строеж е подлежал на разрешителен режим - чл. 56 от ЗТСУ /отм/, подлежи и сега - чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, но не е бил разрешаван, не са налице за изграждането му строителни книжа.

Предпоставките за установяване на "търпим" строеж са дадени в § 16 от ПР на ЗУТ, впоследствие преповторени в § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ, като е определен нов срок, в рамките на който следва да са били изградени строежите, а именно 31.03.2001 г. Същите се свеждат до липса на строителни книжа, но допустимост като начин на съществуване - допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон (§ 16 от ДР на ЗУТ), респ. допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон (§ 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ).

Съгласно § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. За да се приеме, че незаконен строеж е търпим по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1. Строежът да е започнат след 30.06.1998 г.; 2. За изграждането му да липсват строителни книжа; 3. Строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон; 4. Да е деклариран от собствениците пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Времето на започване и изграждане на незаконния строеж може да се установява с всички доказателства и доказателствени средства, включително и с декларации, като за вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност. Строителството на пристройката е извършено през периода 1998-1999 година. Това означава, че строежът попада във времевия обхват на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, който се отнася за строежи, започнати след 30.06.1998 г. и неузаконени до обнародването на ЗУТ с ДВ бр. 1 от 02.01.2001 г. (арг. § 31 от Заключителните разпоредби на ЗУТ).

Предпоставките за търпимост на строежа следва да бъдат преценени съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ е материалноправна и не е придадено обратно действие, т. е. не може да преурежда развили се вече правоотношения. В случая нормата на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ не отменя § 16 от ПР на ЗУТ и регламентираните с него три отделни хипотези за търпимост на строежите според периода на изграждането им, а въвежда нов четвърти период, който следва във времето периода, установен с § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, като започва от датата на обнародване на ЗУТ (02.01.2001 г.) и приключва с датата на влизане на ЗУТ в сила (31.03.2021 г.). В случая строителството е извършено през 1998-1999 г., поради което § 127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ е неприложим, тъй като се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ до 31.03.2001 г., какъвто не е настоящият случай. В този смисъл е Решение № 1739 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 9490/2022 г. по описа на ВАС; Р № 3352/18г. по адм.д №9143/17г. по описа на ВАС.

От събраните по делото доказателства, вкл. становището на главния архитект на община Роман /стр.50 от делото/ се установява, че строежът не отговаря нито на сега действащите планове и норми на строителство, нито на тези действали към момента на неговото изграждане. Строежът е изграден през 1998-1999 г. и действащите норми към момента на строителството са тези на ЗТСУ (отм.), като правилата, нормите и нормативите за устройството и застрояването в населените места и извънселищните територии са развити в Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, издадена от министъра на регионалното развитие и строителството /отменена/. С оглед тази година на изграждане, обектът - предмет на заповедта, по смисъла на ЗТСУ и ПП на ЗТСУ е пристройка към сграда на основно застрояване. По силата на чл. 62 от наредбата разстоянието на сградите на основното застрояване до страничната регулационна линия трябва да е най-малко 3 метра. В случая не е налице това отстояние. Следователно осъщественото пристрояване не е допустим строеж. Въз основа на това към 1998-1999г., изграждането на пристройката не е съобразено с действалите правила и нормативи, а с оглед необорените констатации на вещото лице относно разположението се приема, че строежът не отговаря и на действащите норми и не съответства както на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, така и на предпоставките на пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Не са налице основанията и по ал. 2 и 3 от същата разпоредба, тъй като няма данни за деклариране на строежа в указаните срокове.

Процесният незаконен строеж не попада и в приложното поле на новия режим на търпимост по пар. 127 от ПЗР на ЗУТ. Последната разпоредба не изключва приложението на пар. 16, ал. 1, т 2 и т. 3 от ПЗР на ЗУТ. Въведеният с ал. 3 на § 127 нов срок за подаване на заявления за узаконяване не отменя срока по § 16, ал. 3, с оглед на което нормата е неприложима.

При тези установявания приложимата материалноправна норма за търпимост на строежа е § 16, ал. 3 ПРЗУТ, а не разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, която също касае търпимостта на строежи, но извършени в периода 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г., който в случая е неотносим. "Търпимостта" на строежите, извършени без строителни книжа, е уредена в § 16 ПРЗУТ и в § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, като първата разпоредба визира три отделни фактически състава, съответно в ал. 1, ал. 2 и ал. 3 на § 16 ПРЗУТ, приложими съобразно времето на извършване на строителството. § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ включва четвърти период на изграждане, който за случая е неприложим, предвид приетото от съда, че строежа е извършен 1998-99г.

В приложимата за случая хипотеза на § 16, ал. 3 ПРЗУТ се изисква освен да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършване на строежа или съгласно ЗУТ, и да е деклариран от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Условието на закона за деклариране е кумулативно дадено, ведно с условието за допустимост. Отсъствието на което и да е от тези условия дава основание да се направи извод, че е налице нетърпим строеж. В случая жалбоподателят, като адресат на заповедта, не е представил доказателства за изпълнение на това условие на § 16, ал. 3 ПРЗУТ, а именно, че е извършено деклариране от бившия или настоящ собственик на строежа пред главния архитект на съответната община, до 31.12.2003г. Наред с това разстоянието на сградите на основното застрояване до страничната регулационна линия трябва да е най-малко 3 метра, а от измерванията направени в приетата СТЕ в случая това отстояние не е налично.

Предвид отсъствие на посоченото условие от приложимата норма, процесният строеж е не „търпим“, съответно оспорената заповед е правилна и законосъобразна.

Въз основа на изложеното се налага изводът, че административния орган правилно е приложил материалния закон, тъй като строежът „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман като незаконен, не "търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.

Обжалваната заповед съответства и на целите на закона, сред които е и преустановяването и премахването на незаконното строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни интереси в степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК. Изложеното води до извод за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя във всичките им части, тъй като извършената съдебна проверка не установи отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на строените разноски.

Ответната страна претендира разноски. Заявената претенция е направена своевременно. Разгледана по същество и с оглед изхода на спора е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева.

Водим от тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.И. ***, против Заповед № ЗК-349/24.03.2025г., издадена от кмета на Община Роман, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат обект незаконен строеж „Пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ II, пл.№ 1099 в кв.65 по КРП на гр.Роман, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.П.И. с ЕГН********** *** направените по делото разноски - сумата от 1250. 00 /хиляда двеста и петдесет/ лева за осъществено процесуално представителство от адвокат.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.