№ 5886
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М. Гражданско дело №
20231110100626 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „Т. субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника С. М. П. да заплати на ищеца „Т. сумата от 1665,80 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. –
30.04.2021г. за топлоснабден имот находящ се в гр. С., абонатен № ., сумата от 23,30 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба – 06.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 305,27 лв.,
представляваща обезщетениe за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.12.2022г. и сумата от 4,90 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода 31.12.2019г. до 07.12.2022г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими
суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се осъждането на
ответника да заплати претендираните суми, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба от ответника, в която посочва, че е
сключила споразумение с ищеца и е платила всички процесни вземания, поради което моли
за прекратяване на делото. С молба от 04.08.2023г., с приложен фискален бон, заявява, че е
платила всички суми по делото с изключение на юрисконсултско възнаграждение, което
моли да се присъди в минимален размер.
1
С молба от 29.08.2023г. ищецът е признал, че е получил плащане на всички вземания
по делото, с изключение на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което моли да
му бъде присъдено.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. взема становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника,
по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи
стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания
размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира следното от фактическа
и правна страна:
С оглед процесуалното поведение на страните безспорни между тях са фактите (а
отделно от това се установяват от приетите писмени доказателства), че ответникът С. М. П.
е била собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот за исковия период и в това си
качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди за този период. Останалата ½ ид.ч. е
била собственост на П. М. И., който е починал след исковия период, но чийто единствен
наследник по закон е ответникът С. М. П., поради което по силата на наследственото
правоприемство същата отговаря и за задълженията за топлинна енергия за останалата ½
ид.ч. от имота за този период. Не е спорно между страните и че за процесния период от
м.05.2019г. до м.04.2021г. до процесния топлоснабден имот с аб. № . е доставена топлинна
енергия на стойност 1665,80 лв., че в сградата, в която се намира имотът, е извършвана
услугата дялово разпределение на стойност за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. в
размер на 23,30 лв., както и че главниците за цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение не са заплатени на падежа им, поради което ответникът е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за забава в размер на 305,27 лв. върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.12.2022г. и в размер на 4,90 лв. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2019г. до 07.12.2022г.
Установява се от представения с молба на ответника от 04.08.2023г. фискален бон от
същата дата (04.08.2023г.), че на посочената дата, след предявяване на исковата молба,
ответникът е внесъл на каса на ищцовото дружество сумата от общо 2191,79 лв. с основание
„плащане по съдебно дело, главница – 1689,10 лв., мораторна лихва – 310,17 лв., съдебни
разноски – 80 лв. и законова лихва – 112,52 лв.“, които изцяло съвпадат с претендираните от
ищеца суми по делото, както и със заплатената държавна такса за производството.
Ищецът, с молба от 29.08.2023г., е признал, че плащането с посочения фискален бон
касае погасяване на задълженията на ответника по процесното дело.
С оглед така представените доказателства, от които се установява, че ответникът е
платил претендираните от ищеца вземания в пълен размер, включително изтеклата от датата
на подаване на исковата молба до датата на плащането законна лихва върху претендираните
главници, както и че фактът на плащане е настъпил в хода на процеса, но следва да се
съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на производството.
Тъй като ответникът е станал повод за завеждане на производството, като не е платил
2
на падежа свои изискуеми задължения, които са погасени чрез плащане в хода на исковото
производство, същият дължи разноски за производството. Сторените от ищеца разноски за
държавна такса в размер на 80 лв. е платена от ответника, видно от представения фискален
бон. В производството ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на основание чл. 37 Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ на сумата от
100 лв., което следва да му се присъди на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. М. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., да заплати на ищеца „Т., ЕИК ., сумата от 1665,80 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот находящ се в гр. С., абонатен № ., сумата от 23,30 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 305,27 лв., представляваща обезщетениe за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 07.12.2022г. и сумата
от 4,90 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода 31.12.2019г. до 07.12.2022г.
ОСЪЖДА С. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. да заплати на „Т., ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
100 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3