№ 6222
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100111144 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. А. А., с
ЕГН:**********, действащ чрез законния си представител Б. Т. К., с ЕГН **********, чрез
адв. Я. Д., срещу ЗК“Л.И.“АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „*******, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.432 КЗ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 70 000 лв. (допуснато увеличение с определение от 13.06.2024 г., л. 143),
представляваща частично предявен иск от общ размер на претенцията от 100 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие
на ПТП от 08.04.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. марка
„ Ситроен модел „ Ц5“ с рег. № *******, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от 04.07.2023г. до окончателно изплащане на сумата;
-сумата от 2076 лева (две хиляди седемдесет и шест лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение,
направени вследствие на ПТП от 08.04.2023г., причинено при управление на застрахован
при ответника л.а. марка „ Ситроен “, модел „ Ц5 " с рег. № *******, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 04.07.2023г. до окончателно изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че на 08.04.2023г. около 15.34ч. в гр. София е настъпил пътен
инцидент с участието на л. а. марка „Ситроен“, модел „Ц5“ с рег. № *******, управляван от
С. П. с ЕГН **********. Същият се е движил по ул. „Суходолска“ с посока от ул. „734- та“
към ул. „Дръстър“, като в района на № 125 поради недостатъчно внимание и предпазливост
реализира ПТП с насрещно движещият се срещу него в неговата лента за движение и
1
управляващ ел. велосипед Т. А. А. с ЕГН **********.
Виновният е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Вследствие на процесното ПТП на ищеца са нанесени следните увреждания:
счупване на тялото /диафиза/ на тибията, закрито;
мозъчно сътресение;
разкъсно-контузна рана в областта на тила;
хем атом в меките тъкани на скалпа фронтотемпорално;
оток и малко количество емфизем в скалпа ляво париетално;
фрактура на опашната кост;
Ищецът е бил хоспитализиран в „Отделение по детска ортопедия и травматология“
за 12 дни от 08.04.2023г. до 19.04.2023г., като на 11.04.2023г. е извършена оперативна
интервенция - RSOM cum clavi TEN № 2 /открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула/, при която фрактурата е репонирана и фиксирана с 2 бр,
интрамедуларно поставени еластични титаниеви пирона. След отпадане необходимостта от
денонощно лекарско наблюдение ищецът е изписан за продължаващо домашно лечение, като
му е предписан прием на обезболяващи, щадящ режим и 90 дни без спорт. Тези травматични
увреждания са причинили на ищеца трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на движението
на десния крак по смисъла на чл. 129 НК и се доказват от приложените медицински
документи. За лечението си е направил разходи в размер на 2076 лева.
В законоустановения срок ответникът ЗК“Л.И.“АД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът оспорва наличието на всеки един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане. Ответникът оспорва изцяло отговорността на
застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество водач на лек автомобил марка л.а. марка „
Ситроен модел „ Ц5“ с рег. № *******, за настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие.
Ответникът е оспорил механизма на настъпване на ПТП. Твърди, че процесното
ПТП е настъпило по причина от комплексно нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършени от ищеца Т. А. А. в качеството му на участник в движението - водач
на индивидуално електрическо превозно средство, а именно, но не само — нарушение на
правилото, установено от чл. 80А, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно което, при липса на изградена
велосипедна инфраструктура водача на индивидуално електрическо превозно средство
следва да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
правилото, установено от чл. 80А, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, съгласно което водача на
индивидуално електрическо превозно средство следва да използва каска, ако е под 18 г.
възраст; правилото, установено от чл. 80а, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съгласно което на водач на
индивидуално електрическо превозно средство е забранено да развива скорост, по-висока от
2
25 км/ч, както и правилото, установено от чл. 80А, ал. 3 от ЗДвП, въвеждаща минимална
възраст за водачите на индивидуално електрическо превозно средство от 16 г., в случаите, в
които превозното средство се управлява по велосипедна инфраструктура и по пътища и
улици с максимално разрешена скорост до 50 км/ч.
Твърди, че процесното ПТП е осъществено при условията на неупражнен от страна
на законен представител - родител, постоянен надзор по отношение на малолетния, особено
относно участието в движението на Т. А., който към датата на произшествието е на 13
години.
Направил е възражения за съпричиняване на ищеца на процесните вреди в
изражение на не по-малко от 90%, от вредоносни последици. Твърди, че ищецът е
управлявал индивидуално електрическо превозно средство без да има навършени години за
това, като при управлението не е използвал предпазна каска, движел се е насрещно на
посоката на движение срещу лекия автомобил, и в този смисъл - не се е движел възможно
най-близо до дясната граница на платното за движение, навлязъл е внезапно в коридора на
движение на лекия автомобил и в неговата опасна зона, като скоростта, с която ищеца е
управлявал ИЕПС е била гранична или по-висока от 25 км/ч, по улица, по която
максималната разрешена скорост е до 50 км/ч, което поведение е единствена причина за
осъществяване на транспортния инцидент от 08.04.2023г.
Ответникът твърди, че исковете са необосновано завишени по размер, като
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика при идентичен предмет на
делото. Оспорва като завишени и претенциите за имуществени вреди.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.
380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 04.07.2023г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и е видно от приетите доказателства, че водачът на
л.а. марка „Ситроен“ модел „Ц5“ с peг № *******, е застрахован в ЗК „Л.И.” АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, която е с
покритие от 06.03.2023 г. до 05.03.2024 г. (справката от Гаранционния фонд, л. 16).
3
От показанията на свидетеля С. П. (л. 94) и от приетите по делото САТЕ се
установява следния механизъм на процесното ПТП: На 08.04,2023 г. около 15:34 ч. в гр
.
София лек автомобил „Ситроен, с рег. № ******* се е движил по ул. „Суходолска“ с посока
от ул. „734“ към ул. „Дръстър“ със скорост от порядъка на 50 км/ч. В района около № 125 на
ул. „Суходолска“ е имало автомивка. От нея е чакал да излезе и да се включи в
противоположна посока на движението на л.а. Ситроен друг автомобил с купе, по-високо от
това на лек автомобил, според показанията на свидетеля П. - тип баничарка. Водачът на л.а.
Ситроен е започнал плавно да намалява скоростта си с цел да пропусне намиращия се
отдясно в района автомивката автомобил, който предприел маневра за включване в платното
за движение.
В същото време до десния край на лентата, в която автомобила, излизащ от
автомивката е следвало да се включи, се е движел ищеца, който е управлявал велосипед със
скорост от порядъка на 12 км/ч. Видно от неговите показания в досъдебното производство
(л. 38 от ДП), той се е движел в банкета отстрани на лентата за движение, в посока обратна
на движението на л.а. Ситроен. В същата лента и посока са се движели още два автомобила.
Тях е изчаквал да преминат излизащият от автомивката автомобил, след което е започнал да
навлиза в платното за движение. Към този момент водачът на л.а. Ситроен е имал видимост
към движения се в срещуположната посока велосипедист.
При последващото движение напред л.а. Ситроен е намалил скоростта си до 42,84
км/ч и се е намирал на разстояние 28.93 метра до мястото на удара. Водачът на автомобила е
имал възможност да възприеме главата на велосипедиста, който в този момент се е намирал
на 9,68 метра до мястото на удара и се е движил праволинейно.
При движението си в тази посока велосипедистът, намирайки се на около 5,70 - 6.0
метра до мястото на удара, е започнал да се отклонява вляво. В този момент л.а Ситроен се е
намирал на 16.07 метра до мястото на удара и се е движел със скорост от 37,27 км/ч.
При последващото движение напред, достигайки на разстояние 10 метра до мястото
на удара и скорост от 34.34 км/ч, водачът на автомобила поради наличие на завиващ наляво
автомобил, не е имал видимост към велосипедиста, който в този момент се е намирал на
разстояние 3,80 метра до мястото на удара, намиращ се в лентата си за движение.
Следващият момент, в който водачът на автомобила е имал възможност да
възприеме велосипедиста е когато се е намирал на 5,05 метра от мястото на удара при
скорост 31,74 км/ч. Велосипедистът в този момент е започнал да навлиза в летата за
движение на автомобила. При посочената скорост от 31,74 км/ч опасната зона на спиране на
лек автомобил „Ситроен“, е 17,63 метра.
В момента, в който велосипедистът е започнал да навлиза в лентата за движение на
автомобила, водачът му не е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Още със започването на отклонението си велосипедистът вече е бил в опасната зона за
спиране на л.а. Ситроен, която при скорост от 31,74 км/ч е 17,63 метра, а при скорост от
37,27 км/ч., с колкото се е движел при започването на отклонението от страна на
4
пострадалия, е 21,77 метра, което се получава при заместване във формулата, дадена от в.л.
на л. 169[1]. Към този момент автомобилът се е намирал на 16.07 метра от мястото на удара.
Така е реализиран удар между предната, предимно дясна част на автомобила и
дясната страна на велосипедиста. В следствие на удара тялото на пострадалия е политнало
към автомобила, главата е достигнала до челното стъкло и вследствие на компонентата на
скоростта на тялото същото е достигнало до дясно странично огледало, след което е паднало
на пътната настилка контактувайки в областта на опашната кост. Велосипедът е бил
отхвърлен напред и е преустановил движението си в средата на платното за движение.
Предвид получените от ищеца травми категорично се установява, че той не е ползвал каска
при настъпването на произшествието (заключението на в.л. д-р К., л. 82-гръб).
Както се посочи, за да приеме този механизъм на осъществяване на ПТП съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля П.. За да стори това съдът съобрази, че същите
са много подробни и последователни. Те не се различават и с дадените в досъдебното
производство, което е допълнителна индиция за тяхната достоверност. Единственото
обстоятелство, което би могло да разколебае тези показания е това, че когато едно лице е
разпитвано за ПТП, в което е участвало, е нормално да се опитва да оневини себе си. Това
обаче е една човешка презумпция, която се опровергава от останалите събрани доказателства
(протокола за оглед на ПТП и заключението на вещото лице), които са обективни и
подкрепят изнесените от свидетеля П. данни.
Същевременно по отношение на механизма на ПТП съдът не кредитира показанията
на свидетеля К.К.. Тях съдът намира за нелогични, предвид това, че категорично се
отхвърлят от приетото по делото допълнително заключение на в.л.инж. Д.. При скорост на
движение като описаната от свидетеля К. автомобилът и велосипедистът биха се озовали на
съвсем различни места след удара. Свидетелят е заявил, че се е намирал на задната седалка
на автомобил на около 11,50 метра от мястото на удара, а при описаната от него скорост л.а.
Ситроен би изминал повече от 20 метра само докато водачът реагира на опасността и се
задейства спирачната система. Също така по отношение на преценката за това каква е
скоростта на движещ се автомобил, настоящият състав намира, че трудно може да бъдат
събрани достоверни данни от лице, намиращо се на задната седалка в друга кола, която
излиза от тясна странична улица. В такава ситуация видимостта на свидетеля е ограничена и
той би могъл да възприеме автомобила за много кратък интервал от време, за който трудно
би могъл да се ориентира каква е скоростта му (за 1 секунда той изминава между 11 и 20
метра в зависимост от това дали се движи с 40 км/ч или с 70 км/ч). На последно място съдът
съобрази също, че такъв свидетел не е бил разпитан в хода на образуваното досъдебно
производство, въпреки че такива свидетели очевидци са издирвани.
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, може да се твърди със
сигурност, че при пътно-транспортен инцидент от дата 08.04.2023г. ищецът е получил
следните травматични увреждания в областта на дясната подбедрица, таза и главата:
фрактура на десния голям пищял (Fractura tibiae dextri diaphysaria); фрактура на опашната
кост (Fractura ossis coccygis); мозъчно сътресение (Commotio cerebri); разкъсно-контузна
5
рана в областта на тила (Vulnus lacero-contusum regio occipitalis capitis); фронтотемпорален
хематом (Haematoma regio frontotemporalis capitis); оток и малко количество емфизем в
скалпа ляво париетално (Oedema et emphysema subcutaneum regio parietalis sinistri capitis).
Фрактурата на дясната тибия на ищеца Т. А. А. се класифицира като: комплетна
(пълна), прясна, закрита, трифрагментна (с трети фрагмент от дорзално), напречна,
диафизарна фрактура на дясната тибия на границата проксимална-средна трета с абревация
(скъсяване) и дислокация на фрагментите в трите пространствени равнини. Тази фрактура е
довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайникза период по-голям от
30 дни от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК).
Тазовата увреда в случая се изразява в предна сакрококцигеална дислокация (т.е.
изместване на опашната кост напред) в резултат на разкъсване на връзковия апарат между
сакрума и опашната кост и фрактура на последната с наличие на отчупен от вентралната
повърхност малък фрагмент. Касае се за дислоцирана, вътреставна, двуфрагментна фрактура
на опашната кост от закрит тип. Това увреждане не води до нарушаване целостта на тазовия
пръстен и засягане на стабилността му. В резултат на действието на лигаментите, залавящи
се за опашната кост (сакроспинален, сакротуберален и анококцигеален), основният фрагмент
е дислоциран в посока напред. Дислокацията на опашната кост, съпроводена с фрактура на
същата, е довело до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ (по смисъла на чл. 130, ал. 1 от
НК).
Клиничната картина на мозъчното сътресение включва: краткотрайно нарушение на
яснотата на съзнанието (от няколко секунди до 15-20 мин.); астеновегетативен синдром,
който се характеризира с промени в пулсовата честота, пребледняване, зачервяване, промени
в потната секреция, ортостатизъм, гадене и повръщане; леко до умерено главоболие и
ретроградна или антероградна амнезия (от няколко минути до 1 -2 часа). Мозъчно
сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние (т.нар. комоционна кома) е довело до
реализирането на медико- биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ ( по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК). Същото се отнася и за
останалите травматични увреждания на меките тъкани в областта на главата на пострадалия.
Горепосочените травматични увреждания при ищеца са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от дата 08.04.2023г.
Най-сериозната травма, получена в резултат на процесното ПТП, а именно
фрактурата на дясната тибия, е лекувана оперативно, като самата интервенция е била
извършена на 11.04.2023г. (т.е. три дни след настъпване на инцидента). На 14.12.2023г. (т.е.
осем месеца след първоначалната операция) е била извършена втора интервенция за
отстраняване на остеосинтезните средства като така е завършен пълният цикъл на лечение
на фрактурата на дясната тибия. Това лечение е било както необходимо, така и адекватно,
поради което тибията е категорично сраснала и може да се каже, че към момента на
изготвяне на експертизата пострадалият е напълно възстановен по отношение на това
6
счупване. До достигане на пълно излекуване в повечето случаи е необходим период на
възстановяване от шест до осем седмици за настъпване на ранна консолидация на
фрактурата, след което детето може да започне да ходи на увредения долен крайник, след
което се преминава и към отстраняване на имплантите, както и е сторено в случая.
По отношение на останалите травматични увреждания липсват данни за тяхното
лечение. В повечето случаи дислокациите и фрактурите на опашната кост се възстановяват
от само себе си, без да се налага някакво специфично лечение. Обикновено това се случва в
рамките на 30-40 дни, като през първите 20-30 дни след настъпване на травмата сядането на
твърди повърхност е свързано с болка, която постепенно отшумява.
Периодът за възстановяване на черепно-мозъчната травма, изразяваща се в контузия
на главата с хематом и оток във фронтотемпоралната и лявата париетална области, както и
мозъчно сътресение, е от порядъка на две до три седмици при нормално протичане на
оздравителните процеси и липса на усложнения.
От своя страна, срокът за възстановяване на разкъсно-контузната рана в областта на
тила е в рамките на 10 до 12 дни, в зависимост от силата и интензитета на кинетичната
енергия на травматичния агент и степента на травмата.
Със сигурност може да се твърди, че болките на ищеца увреди в областта на главата,
седалището и дясната подбедрица са причинили болки и страдания, които са били най-силни
и интензивни в периода след настъпване на самите травми, както и в ранния постоперативен
период (около един месец след извършване на операцията), като с всеки изминал ден те са
намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в
организма, които в случая протичат по-бързо от нормалното, тъй като пострадалият е дете,
което към момента на реализиране на процесното ПТП е било на тринадесет годишна
възраст.
Към момента на клиничния преглед ищцата Т. А. А., проведен на 26.02.2024г.,
детето е на възраст четиринадесет години и два месеца. Прегледаното момче е в добро общо
състояние, контактно, адекватно, ориентирано за време, място и собствена личност. Към
посочения момент няма епизоди на главоболие или нарушение в когнитивните способности
и паметта, но съобщава за непостоянна болка в средната трета на дясната подбедрица,
появяваща се при промяна в климатичните условия (по-ниски температури). Тези
оплаквания не налагат прием на обезболяващи медикаменти. Споделя, че в края на деня и
след физически натоварвания се появява оток в дисталната трета на дясната подбедрица и по
гърба на ходилото. Настъпилата фрактура на дясната подбедрица е довела до промяна в
някои от заниманията и хобитата му - преди травмата е обичал да играе любителски футбол,
като сега това не му е възможно.
При прегледът е констатиран белег в областта на главата с размер от 3,5 см. зараснал
на нивото на околната кожа, без данни за хипер- или хипопигментация и без възпалителни
промени. Белегът е ясно забележим, поради което загрозява външния вид на пострадалия. В
проксималната трета на дясната подбедрица се наблюдават следните цикатрикси от стари
7
оперативни достъпи: от медиално - проксимален (по- високо разположен) и дистален (по-
ниско разположен) с дължина 3,0 см; от латерално - проксимален (по-високо разположен) и
дистален (по-ниско разположен) с дължина 2,5 см. И четирите белега са зараснали първично
на нивото на околната кожа, с лека хиперпигментация и без данни за възпалителни промени,
като не загрозяват външния вид на ищеца в тази област.
Към момента на извършване на прегледа липсват клинични данни за отоци, сетивни
и циркулаторни смущения в дисталните отдели на долните крайници. Мускулната сила е
еднакво запазена и симетрична за долните крайници. Не се отчита значима разлика в обема
на мускулатурата на двете бедра, но при измерване на диаметрите на двете подбедрици в
зоната на фрактурата се отбелязва статистически значима разлика от четири сантиметра в
полза на засегнатия десен долен крайник, което се дължи основно на натрупването на
екзуберантен калус (продуциране на прекомерно количество нова кост от организма) в
областта на счупването (дясно бедро - 78 см; ляво бедро - 77 см; дясна подбедрица — 53 см;
лява подбедрица — 49 см).
Активните и пасивни движения в десните коленна и глезенна стави, както и ходило
са безболезнени и в ограничен обема спрямо нормата, което обаче се дължи не на засягане
на ставите в резултат на процесната фрактура, а е обусловено от наднорменото тегло на
ищеца.
По делото са приети Фактура № **********/ 13.04.2023г ведно с фискален бон №
0022793 (л.11) на стойност 2076,00 лв. (две хиляди и седемдесет и шест лева и нула
стотинки), касаещи закупуването на остеосинтезни импланти - два броя флексибилен
еластичен енедер 5.0 х 450мм с кат. № 7.281.50 и един брой разширен остеосинтезен пакет с
кат. № КГ-4. Според вещото лице д-р К., от двата изброени вида импланти само
интрамедуларните титаниеви еластични пирони (TEN) на стойност 1230,00 лв. (хиляда
двеста и тридесет лева и нула стотинки) са в причинно-следствена връзка с процесната
травма на дясната тибия и са били абсолютно необходими за задържането на репонираните
фрагменти до настъпване на окончателното срастване на фрактурата. Останалите 846,00 лв.
(осемстотин четиридесет и шест лева и нула стотинки) за закупуването на разширен
остеосинтезен пакет вещото лице не приема за разход, направен във връзка с
произшествието, защото никъде в приложената по делото медицинска документация и
образна диагностика няма данни за поставяне на друг тип остеосинтезни средства, освен
посочените по-горе два броя интрамедуларни титаниеви еластични пирона (TEN).
От заключението на вещото лице Г. Г. по изслушаната съдебнопсихологична
експертиза (л. 85-92) се установява, че претърпяното от ищеца ПТП се е отразило негативно
върху цялостното му психичното му функциониране и той го е възприел като силен стресор,
чиито последици продължително време /отчасти и до настоящия момент/ не може да
преработи. За него това събитие обуславя интензивни и трайни отрицателна психични
състояния. В началната фаза - от десетина дни - след инцидента (след период на липсващ
спомен по типа на конградна амнезия) се констатират интензивни негативни емоционални
състояния (с преживяване на шок уплаха, тревожност, притеснение) и психосоматичен
8
дискомфорт (болки). В последващите два три месеца са били изразени тревожност, чувство
за нарушен телесен интегритет, загуба на свободата за необезпокоявано осъществяване на
предишни занимания, прекъсване и ограничаване на обичайни социални активности
(притеснения за академичното представяне), телесен дискомфорт (болки). И след
възстановяването персистира тревожност да кара колело, както и негативни преживявания
при асоциации, свързани с инцидента.
Вещото лице не е констатирало психично разстройство при ищеца и според
експерта, такова не следва да се очаква да се развие. При Т. А. обаче е налице психично
страдание, обусловено от описаните негативни отражения за психичното и психосоциално
функциониране, телесни болки, както и ограничаване на физически и социални активности.
По делото е разпитан свидетеля А.В. А. - баща на ищеца. Видно от неговите
показания, неговият син се срамува от останалите му белези на главата. Освен това той
изпитва страх да се качва в автомобили и не иска да кара повече колело. След изписването
му от болницата Т. А. не можел да се грижи сам за себе си. Три месеца не му давали да
стъпва на десния си крак. През това време не посещавал училище. Към настоящия момент
той ходи на училище, но в момента не посещава физическо. Всичко това му се отразило
емоционално. И до момента Т. А. не иска да се качва на автомобили, освен ако баща му
лично шофира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие
или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички
елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/.
В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл.
432, ал. 1 КЗ - в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в
резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно деяние, включително че деецът
не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
9
последици - случайно деяние по чл. 15 НК.
Съгласно Тълкувателно решение № 106/30.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г. на ОСНК
на ВС, ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено
лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК.
За приложението на чл. 15 НК е необходимо водачът да не е допуснал нарушения на
правилата за движение в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и да са налице
условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да
предотврати настъпването на общественоопасните последици (Решение № 50090 от
31.01.2024 г. по т. д. № 317/2022 г., I т. о., на ВКС; Определение № 1938 от 9.07.2024 г. на
ВКС по к. т. д. № 631/2024г. и Определение № 2325 от 26.08.2024 г. на ВКС по т. д. №
127/2024 г., II т. о., ТК,).
В случая по делото се установи, че водачът е управлявал автомобила си със скорост
около 50 км/ч. преди да наближи участъка на автомивката около № 125 на ул. „Суходолска“.
Приближавайки се на 28.93 метра до мястото на удара, той е намалил скоростта си до 42,84
км/ч. Към този момент до съседната лента и в обратна посока се е движел ищецът на своето
колело. Той все още се е движел направо, поради което очевидно не е било възможно да се
предвиди, че може да започне да се отклонява и да пресече лентата с насрещно движещи се
автомобили така, че да навлезе в лентата за движение на л. а. Ситроен. За първи път
велосипедистът се е отклонил от праволинейното движение когато лекият автомобил е бил
на 16.07 метра до мястото на удара и се е движел със скорост от 37,27 км/ч. Към този момент
водачът е имал видимост към него и е могъл да го възприеме. Въпреки това настоящият
състав приема, че към този момент също не може да се приеме, че водачът е следвало да
съобрази поведението си с велосипедиста, тъй като не може да се изисква от него да
предвиди, че велосипедистът ще направи опит да пресече и двете ленти за движение и така
да се изпречи пред л.а. Ситроен (а не просто да продължи движението си по пътното платно
в посоката, в която вече се е движел). Дори и такава преценка да се вмени на водача на
лекия автомобил, то при скоростта му на движение, която е била по-ниска от разрешената и
съобразена с пътните условия, опасната зона на спиране е била 21,77 метра, т.е. повече от
разстоянието до мястото на удара от 16,07 метра.
При последващото движение напред, достигайки на разстояние 10 метра до мястото
на удара и скорост от 34.34 км/ч, водачът на автомобила не е имал видимост към
велосипедиста. Следващият момент, в който водачът на автомобила е имал възможност да
възприеме велосипедиста е когато се е намирал на 5,05 метра от мястото на удара при
скорост 31,74 км/ч. Велосипедистът в този момент е започнал да навлиза в летата за
движение на автомобила. Тогава е било ясно, че той е предприел пресичане и на двете
ленти, но при посочената скорост от 31,74 км/ч опасната зона на спиране на лек автомобил
„Ситроен“, е 17,63 метра, т.е. повече от разстоянието от 5,05 метра от мястото на удара.
С оглед на това водачът не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране,
10
независимо дали то е било предприето когато велосипедистът се е показал зад завиващия
автомобил или още когато той е започнал да се отклонява от праволинейното си движение и
да навлиза на пътното платно.
Съгласно Тълкувателно решение № 28 по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВКС при
определени обстоятелства опасността за движението възниква не в момента на възприемане
на препятствието, а в по-ранен момент – когато пешеходецът още от тротоара или банкета се
насочва към платното за движение и с поведението си, обективно виновно за водача, ясно и
очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението му;
моментът на възникване на опасността за движение се определя от фактически, а не от
формални критерии.
В конкретния случай липсват каквито и да било данни, че пострадалият е имал
намерение и е обективирал в поведението си, че ще предприеме пресичане с велосипеда си
на цялото пътно платно, т.е. не просто да навлезе в лентата, до ръба на която се е движел, а
да навлезе и в лентата, в която се С. П. е управлявал лекия автомобил „Ситроен“. Поради
това не може да се приеме, че водачът е следвало да вземе мерки при управлението на
автомобила чрез намаляване на скоростта и спиране нито преди Т. А. да е започнал
отклонението си в посока към мястото на удара, нито към момента на предприемане на това
отклонение.
Водачът на лекия автомобил Ситроен не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че
пострадалия ищец внезапно ще предприеме пресичане с велосипеда си на цялото пътно
платно, в двете ленти на което е имало движещи се автомобили, като така навлезе и в
лентата на движение на управлявания от С. П. автомобил. Поради това следва да се приеме,
че е опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не са налице всички
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
която е функционална и обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован.
С оглед на изложеното, предявените от Т. А. искове за присъждане на обезщетения
за имуществени и неимуществени вреди от настъпилото на 08.04.2023г. ПТП са
неоснователни и съдът ги отхвърля. Предвид неоснователността на главните претенции,
неоснователни са и акцесорните за лихва за забава върху претендираните суми.
По разноските:
С оглед на изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
единствено ответника. Той е бил представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя
възнаграждение в размер на 300 лева. Освен това ответникът не е направил разходи за
производството в размер на 1 005 лева за депозити за вещи лица и за съдебно
удостоверение(л. 63-65). Предвид изложеното съдът намира, че на ЗК“Л.И.“АД следва да
бъде присъдена сумата от 1 305,00 лева, представляваща направени по делото разноски в
съответствие с отхвърлената част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. А. А., ЕГН:**********, действащ чрез своя родител
и законен представител Б. Т. К., със съдебен адрес:гр.София, ул. „*******. ет.2, вляво, срещу
ЗК“Л.И.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******, искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на следните суми:
-сумата от 70 000 лв., представляваща частично предявен иск от общ размер на
претенцията от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
болки и страдания, вследствие на ПТП от 08.04.2023г., причинено при управление на
застрахован при ответника л.а. марка „ Ситроен модел „ Ц5“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 04.07.2023г. до окончателно изплащане на
сумата;
-сумата от 2076 лева (две хиляди седемдесет и шест лева), представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение,
направени вследствие на ПТП от 08.04.2023г., причинено при управление на застрахован
при ответника л.а. марка „ Ситроен “, модел „ Ц5 " с рег. № *******, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 04.07.2023г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. А. А., ЕГН:**********, действаща чрез своя родител и законен
представител Б. Т. К., със съдебен адрес:гр.София, ул. „*******. ет.2. вляво, да заплати на
ЗК“Л.И.“АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******, сумата от 1 305,00лв., представляваща направени по делото разноски в
съответствие с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12