Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен,11.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав в открито заседание, на единадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от
съдия Ширкова гражданско дело № 4765 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Й.Н.С.-Д. с ЕГН ********** с
настоящ адрес *** против Д.А.Д. с ЕГН ********** *** ***. Молителката твърди,
че с ответника по молбата имат сключен брак и висящо производство за
прекратяване на брака. Твърди, че от брака си имат родено едно дете Н* Д. *,
родена на ***г. Твърди, че от 02.07.2019г. с ответника живеят разделени, като
съпругът и живее в С*, а тя в гр.П* при родителите си. Твърди, че ответникът
постоянно я притеснява по телефона и я заплашва с физическа саморазправа.
Твърди, че на 03.07.2019г. заедно със
своите родители отишли в гр.К*, при родителите на ответника, където се намирало
и детето им. Молителката твърди, че придружавана от братовчед си, същият ден се
срещнала със съпруга си, който отново я обиждал и със сила се опитвал да я
накара да влезе в автомобила му. По-късно заедно с детето, родителите и
братовчед си заминали за гр.П*. Молителката твърди, че на 18.07.2019 отишла в
гр.С*, за да си вземе багаж от жилището им, а съпругът и се обадил по телефона
и отново я заплашил, че ще дойде заедно с още десет човека да си вземе детето и
няма да ги остави живи, като същевременно я наричал „курва“ и „нещастница“. На
19.07.2019г. отново се обадил по телефона и я заплашил, че трябва да очакват
най-неочакваното, че нищо няма да го спре, за да си вземе детето, че няма да
имат спокойствие и ще я вкара в лудницата. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да наложи на ответника мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН.
След подаване на молбата са представени
декларация, удостоверения за сключен брак и за раждане на дете.
В хода на производството молителката поддържа
молбата като я допълва с искане за постановяване на мярка за закрила по чл.5
ал.1 т.2 , а именно отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище
в гр.**. Води свидетели, които моли да бъдат допуснати до изслушване.
Ответникът по молбата не се явява в съдебно
заседание. По делото не е представено писмено становище по молбата.
От фактическа страна,
съдът приема следното:
От представеното
удостоверение за граждански брак издадено на основание Акт за сключен брак № 243/30.07.2011г.
се установява, че страните са съпрузи, което прави молбата допустима и същата
следва да бъде разгледана по същество. Представено е удостоверение за раждане,
от което се установява, че от брака си страните имат родено дете – Н*Д. А* с
ЕГН **********.
По делото като свидетели
са изслушани и Н* М* С* и С* К*. В
показанията си свидетеля С* заяви, от 02.07.2019г страните живеят разделени
като ответникът живее в семейното им жилище в С*, а съпругата му живее с детето
в гр.П*. Твърди, че на 03.07.2019 заедно с молителката и техен роднина,
тръгнали към К* да вземат детето от неговите баба и дядо по бащина линия. Малко
по-късно там пристигнал и ответникът и започнал да обижда молителката и да ги
заплашва, че живи до П* няма да стигнат. Същия ден молителката се срещнала с
ответника пред апартамента на нейна братовчедка в ж.к. Л*. Свидетелят С* чул
викове пред входа и излязъл навън. Тогава ответникът започнал да обижда
молителката като я наричал „курва“ и други нецензурни обиди. Заплашил го, че
няма да види жива дъщеря си. Свидетелят твърди, че на 18.07.2019г. заедно с
молителката, племенника си и друг негов приятел отишли в дома на молителката и
ответника в гр.С*, за да вземат неин багаж. Същата вечер ответникът се обадил
на молителката по телефона и я заплашил, че няма да разберат откъде им е дошло,
заплашил ги, че на следващия ден до 18 часа ще ги закопае всичките. След този
случай, свидетелят заяви, че дъщеря му е подала молбата за образуване на
настоящето производство, тъй като се страхува за живота си.
В този смисъл са и
показанията на свидетеля С*К*, който заяви, че е присъствал при срещата между
страните в Костинброд, където отишли да вземат детето си. Твърди, че ответникът
я заплашил, че няма да се прибере жива до П*, заканил се, че ще я убие. Малко
по-късно същия ден присъствал на втора среща между страните, около 17 часа след
обяд, когато ответникът започнал отново да обижда молителката, да я дърпа и да
се опитва насила да я вкара в колата. Свидетелят твърди, че на 18.07.2019г. придружил
молителката до дома и в гр.София, откъдето да си вземе багаж, тъй като се страхувала
от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Т.е., за да е основателна молбата, следва да се докаже, че е
налице осъществено от ответника спрямо молителката домашно насилие, че ответникът
е упражнил психическо и физическо насилие, което съгласно твърденията в молбата
се изразява в обиди и и заплахи за живота и здравето и.
При така събраните
доказателства, съдът приема, че по делото се установи от фактическа страна, че
страните са в брак, от който имат родено едно дете. Съдът приема, с оглед
събраните по делото доказателства, че на 03.07.2019г. ответникът е заплашвал
молителката, че няма да се прибере жива до Плевен, че не знае какво я очаква.
Дърпал молителката и се опитвал насила да я вкара в колата си. Казал на баща и,
че няма да види жива дъщеря си. От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 18.07.2019г. ответникът заплашил по телефона молителката,
като казал, че ако подаде документи за развод, ще ги закопае всичките.
Описаната
обстановка кореспондира и със събраните свидетелски показания на допуснатите до
изслушване свидетели. Всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. При така обсъдените доказателства, съдът приема,
че подадената молба е доказана по основание и следва да бъде уважена.
По отношение на посочените мерки: Съдът счита, че адекватни се явяват мерките по
чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
При
констатирано домашно насилие във всички случаи следва да бъде наложена мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като бъде
задължен извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Й.Н.С. - Д.. Тази мярка не е обвързана
с някакъв срок, а следва постоянно да се спазва от ответника.
Налице са условията да бъде наложена и мярката за
закрила по чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН, а именно ответникът да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище в гр.С* *. Следва да бъде наложена и мярка за защита по чл.5
ал.1 т.3 ЗЗДН забрана ответникът да приближава молителката Й.Н.С.-Д., жилището, в което живее, на адрес * и семейното жилище, от което е отстранен в гр.**, както и местата
за социални контакти и отдих на молителката, като за конкретизация на забраната
следва да се определи, че не може да я приближава на разстояние по-малко от
Ограничението за приближаване на молителката от
ответника търпи изключения в случаите, когато страните се явяват в Съдебната
палата по водените между тях дела, както и в случаите на предаване на детето за
осъществяване на лични контакти с родител.
Съобразно
чл.5, ал.4 ЗЗДН, и при съобразяване интензитета на действията, съставляващи
домашно насилие, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
глоба в размер от 300лв.
На основание
чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 30
лева.
На основание
чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за защита.
В тежест на
ответника следва да бъдат поставени и сторените по делото разноски от
молителката за адвокатска защита в размер на 400 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителят Д.А.Д. с ЕГН ********** ***
**, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо Й.Н.С.-Д. с ЕГН **********
с настоящ адрес ***.
ОТСТРАНЯВА на основание чл.5 ал.1 т.2 ЗЗДН Д.А.Д.
с ЕГН ********** от семейното жилище, находящо се в гр.**** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА, на основание. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН
на извършителя Д.А.Д. с ЕГН ********** *** ***, да се доближава до Й.Н.С.-Д.
с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, до жилището на пострадалата Й.Н.С.-Д. с ЕГН **********
*** ***, на разстояние по- малко от 50 метра, ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА
СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените мерки за закрила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН извършителя Д.А.Д. с ЕГН ********** ***
***, че при неизпълнение на Заповедта на съда
полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на Прокуратурата.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие
от решението и заповедта да се връчи на
І –во РУП към ОД на МВР – гр.Плевен, както и на СДВР.
Тази заповед се издава спрямо Й.Н.С.-Д. с ЕГН **********
с настоящ адрес ***.
На основание чл. 21 ал.1 от ЗЗДН заповедта ДА СЕ ИЗПЪЛНИ
от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН ********** *** * *, да заплати по сметка
на ПлРС глоба в размер на 300лв /триста лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА
Д.А.Д. с
ЕГН ********** *** **, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 30 лева, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН ********** ***
***да заплати на Й.Н.С.-Д. с ЕГН ********** с
настоящ адрес *** сумата от 400 лева, представляващи
сторените по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред ПЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: