Решение по дело №1035/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. П. С., [ЕГН], гр. Пазарджик, подадена чрез процесуален представител адвокат И. В., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0346-000175/23.07.2023 г. на началника на РУ-Созопол при ОДМВР-Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – началник РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 23-0346-000175/23.07.2023 г. на началник РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, на Н. С. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Посочено е, че на 23.07.2023 г., около 03.16 часа в гр. Созопол, на [улица], като водач на МПС – Мерцедес Ц280, рег. № ***, държава Великобритания, негова собственост, го е управлявал след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, номер 0245, чиято цифрова скала е отчела 0.54 промила алкохол в издишания от водача въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 103432, който С. е подписал и е посочил, че желае да бъде изследван с доказателствен анализатор. В талона е записано, че С. следва да се яви в ЦСМП гр. Созопол до 04.20 часа на 23.07.2023 г. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, № 464382/23.07.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.

По делото е приложено Писмо вх.№ 861/29.01.2024 г. на началника на РУ-Созопол, в което е посочено, че към 23.07.2023 г. в ОДМВР-Бургас не е имало доказателствен анализатор преминал последваща проверка, поради което на С. е предложено да даде кръвна проба за химичен анализ, но такава не била дадена.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б.. „б“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от началника на РУ-Созопол, в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен със Заповед № 251з-1821/14.04.2022 г. на директора на ОДМВР-Бургас.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Оспореният акт е мотивиран, изложени са фактическите обстоятелства, възприети от органа и са посочени правните основания при произнасянето му. Изрично в заповедта е посочено, че нарушението на водача по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП е констатирано със съставения АУАН серия AД № 464382/23.07.2023 г. Същият е приложен по делото и е част от административната преписка. Видно от съдържанието, описаната в него фактическа обстановка съвпада с тази посочена в оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени като безспорни и следващите се от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква „б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е лицето да е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над 0.5 промила на хиляда, установено по надлежния ред. При извършената проверка чрез Дрегер Алкотест 7510 е установено, че С. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 0.54 промила, като на нарушителя бил издаден талон за изследване. В него С. е заявил желание да бъде изпробван с доказателствен анализатор, но видно от представеното писмо от началника на РУ-Созопол към датата на извършване на нарушението ОДМВР-Бургас не е разполагала с такъв, който да е преминал последваща проверка.

Съгласно чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато лицето не приеме показанията на техническото средство установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. В случая след като не е имало възможност за изследване с доказателствен анализатор и при несъгласие с показанията на техническото средство, С. е могъл да даде кръвна проба в указаното в талона място - ЦСМП гр. Созопол. По делото няма данни последният да е посетил медицинското заведение и да е дал кръвна проба респ. да е изготвен химичен анализ на изследваната кръвна проба. Констатациите на административния орган не са оборени по надлежния ред от страна на жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдяната от него липса на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт.

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН както бе посочено е на жалбоподателя. При липсата на установени други стойности, различни от показанията на техническото средство към момента на издаване на оспорената заповед, когато е констатирано нарушението, правилно е прието от административния орган, че е налице основание на прилагане на принудителната административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Съдът приема, че процесната мярка е приложена при спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В случая, както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в съответствие със същата. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява ППС под въздействие на алкохол, което безспорно обуславя необходимостта от прилагане на ПАМ, за да се преустанови това поведение.

Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд–Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. П. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0346-000175/23.07.2023 г. на началника на РУ-Созопол при ОДМВР-Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.