Р Е Ш Е Н И Е
№1420 27.10.2020г. град
Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на тридесети септември две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова,
като разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 1784 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност. Образувано е по жалба от „Ауто
Ив Груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“
бл.26, вх.8, ет.1, представлявано от управителя С.А.К. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-120-0047169/24.07.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция "Оперативни
дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП. Със заповедта е разпоредена принудителна административна
мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в
гр.Бургас, ул. Марица, до автогара Запад, стопанисван от „Ауто Ив Груп“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В сезиращата съда жалба е заявено, че такаиздадената
заповед е незаконосъобразна и немотивирана, издадена без подробно и пълно
установяване на фактическата обстановка и предхождаща издаването на АУАН и НП. Оспорва
се допускането на административно нарушение от страна на търговеца. Излага се
становище, че контролната покупка е била регистрирана от продавача, но
проверяващия е напуснал бързо след като е оставил сумата, поради което не му
бил предоставен касов бон. Споделя се позиция, че сочените от органа опасности
от причиняване на вреди вследствие неприлагане на процесната ПАМ, следва да
бъдат конкретизирани и надлежно доказани. Оспорва се срокът на самата мярка
като прекомерен като не съответстващ на целта на закона и на принципа на съразмерност.
Твърди се, че ще причини значителни вреди на търговеца, заради отлива на
клиенти при прилагането на ПАМ. Не на последно място се разяснява липсата на
други адм. нарушения, допуснати от страна на дружеството на Наредба №
Н-18/13.12.2006г.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
адв. К., който поддържа жалбата и не сочи нови доказателства, изразява
становище по същество в което поддържа депозираната жалба и желае отмяната на
оспорената заповед.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от процесуален представител - ю.к. Д., която, оспорва
жалбата и желае заповедта й да бъде оставена в сила.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административния орган в административното производство е представена заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато
е запечатването на обект.
Видно от заповед №2106/30.09.2018г. на
Изпълнителния Директор на ТД на НАП, Даниел Вълканов е бил преназначен на
длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“
при ЦУ на НАП Бургас.
По съществото на спора от ответния орган се
представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка АА №0047169/22.07.2020г.,
справка за работещите по трудови
правоотношения в проверявания обект, справка за задълженията на задълженото
лице към 24.07.2020г., справка за регистрираните продажби от 01.06.2019 до
24.07.2020г., Справка за ГФР – 2019г., протокол за проверка на касовата
наличност, АУАН сер. № AN №F562118/30.07.2020г.
От съставения по повод на проверката и неоспорен
от жалбоподателя протокол се установява това, че на 22.07.2020г. служители на ЦУ
на НАП извършили проверка на търговски обект автомивка, находящ се в гр. Бургас,
ул. Марица до автогара Запад, стопанисван от Ауто Ив Груп ЕООД.
В хода на проверката било констатирано, че в
търговския обект има регистрирано ФУ. Посочено е също така, че при извършено
заплащане в брой за контролна покупка на 2бр. ароматизатори на обща стойност
03,00 лева, заплатени в брой от Мартин Асенов инспектор по приходите, не бил
издаден, фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.
Това се случило на 22.07.2020г. в 14,18 часа когато плащането било прието от
служителя Ж. И.
Иванова, автомияч, която не издала фискален бон от констатираното като функциониращо
ФУ модел Eltrade А3 KL.
На 24.07.2020год., административният
орган – Началник отдел „оперативни дейности“ Бургас в
ЦУ на НАП, при така събраните доказателства и след съобразяване със служебно
събрани такива, приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна
са осъществени признаците на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл.118, ал.1 ЗДДС. С оглед на
това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС е издал и оспорения в
настоящото производство административен акт – Заповед № ФК – 120 – 0047169/24.07.2020г., с която е разпоредил срещу „Ауто Ив Груп“ ЕООД „да
се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул;. Марица , до Автогара Запад.
Въз основа на такаустановената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката, представляваща част от
отхвърлящото жалбата решение е видно, че тя е връчена на търговеца на 27.07.2020г.,
а жалбата е подадена на 10.08.2020г., следователно е подадена в срок.
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес
от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неснователна по
следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК – 120 – 0047169/24.07.2020г., издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул;.
Марица , до Автогара Запад., стопанисван от Ауто Ив Груп ЕООД и забрана достъпа
до него за срок от 14 дни.. Изложени са мотиви, че с констатираното нарушение
по неиздаване на касов бон след заплащане в брой цената на 2 бр. ароматизатора на
стойност 03,00 лв., е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на
реализираните обороти.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по
чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен
орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните
разпоредби за провеждане на административното производство.
По съществото на спора, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни
изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган
действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността
на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на
атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането
на ПАМ.
От представените по делото доказателства по
безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта служител на търговеца
е бездействал правнорелевантно като не е издал касов бон непосредствено след
приемане на цената на заплатената стока и услуга. Този факт се отрича от него,
но се оборва от представените по делото писмени доказателства, според които
последният издаден фискален бон преди проверката е от 13.21 часа и представлява
продажба на минерална вода на стойност 01,00 лев. Фискален бон с час
приблизителен на часа на проверката и с предмет на спорната продажба не се
представя от страна на жалбоподателя, поради което твърденията му за отчитане
на продажбата остават недоказани.
При това положение на административния орган
не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1,
т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че
налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е
поставено на преценката на административния орган. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че настоящото производство е административно и като такова не е
свързано с прилагане на форма на наказателна репресия. Преследваните с мярката
цели са тези, предвидени в разпоредбата на чл.22 ЗАНН и целят предотвратяване и
на други адм. нарушения, както и на техните вредни последици. Цитираната
разпоредба е пълно и точно посочена в оспорения адм. акт и не създава
предпоставки за неяснота.
Видно от предствения по делото доказателствен
материал необорен от страна на жалбоподателя заплащането в брой е извършено около
14,25 часа. Нарушението е реализирано чрез форма на просто бездействие в
конкретен правнорелевантен момент – момента на плащане, с изтичането на който
нарушението се счита довършено. Този извод съдът извежда от разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, според която бонът
се дължи за всяко плащане. Плащането е фактическо действие, което е различно от
реализиране на сделката – покупко-продажба. Важен е моментът на фактическото
предаване на сумата, а не други, като моментът на приемане на поръчката,
моментът на обявяване на сметката, а още по-малко момент, следващ този на
плащането на цената или др.
В настоящия случай, в оспорената Заповед
№ ФК –120 – 0047169/24.07.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП е налице описание на фактическите основания, обуславящи
издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване
на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката ПИП АА №0047169/22.07.2020г., а от
друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
Отразени в заповедта са и правните основания
за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При
сравнението им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа
на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага
за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на
НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1
от Наредбата.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова
бележка при всяка продажба, гласи , че фискален бон се издава „за всяко плащане
с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата
хипотеза не попада. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по
делото.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице
както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване
на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл. 186, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК – 120 – 0047169/24.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено да се приложи ПАМ
– затваряне на обект за срок от четиринадесет дни, което е обосновано с факта,
че задълженото лице е извършило процесното нарушение, като не е издало фискален
бон за плащане по покупка на стойност 03,00 лева, а среднодневните му обороти са
на стойност 212,65 лева, преценени като ниски, както и ГФР на дружеството за
предходната 2019 години е данъчна печалба в размер на 32 209,88 лева,
преценен като нереално нисък, наличието на непогасени публични задължения за
здравно осигуряване и ДОО, обхващащи всички данъчни периоди до 2020г. и възлизащи
на обща стойност от 2 489,41 лева. както и не на последно място
преценената като създадена организация на работа, позволяваща неотчитане на
част от оборота чрез фискалното устройство. В комплексност те обосновават
размера на мярката, като от съществено значение е обстоятелството, че размерът
е около и под средния и липсват доказателства както за смекчаващи, така и за
отегчаващи отговорността на търговеца обстоятелства, които да обосноват
определянето на по-кратка или по-висока продължителност на мярката. Ниският
размер на цената не може да бъде такъв критерий, тъй като админиостративното
нарушение е на просто извършване и се счита довършено с приеманен на
заплатената сума и не издаване на фискален бон непосредствено преди или след
този момент, ирелевантно от размера на платеното. В същото време не следва да
бъде пропускан фактът, че се касае за търговец, в който случай
административната отговорност за допуснатото нарушение е безвиновна, като
отчетено в този случай следва да бъде обстоятелството, че дружеството-жалбоподател
е професионален търговец, което е доказателство за наличието на достатъчно
знания и професионални умения от негова страна как следва да отчита продажбите
в търговските си обекти, за постигането на който резултат е следвало да обучи
надлежно своите служители.
Съдът счита, че определената продължителност
на ПАМ няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради
невисоките дневни обороти на същия и минималните печалби, извличани от тях, които
при годишна печалба за 2019г. от 32 209,88лв. възлизат на под 100,00 лева
на ден. Това определя мярката и като съразмерна, въпреки възраженията на
жалбоподателя в тази насока.
Така определеният размер е правилен. Той
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна.
Влияние върху продължителността на ПАМ в този
случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на
превантивната функция. Както бе споменато и по-горе, упражняваната
професионална търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални
познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко
предположение за случайния характер на допуснатото нарушение, докато
избягването заплащане на здравни и социални осигуировки за период от повече от
половин година, говори за установено поведение на неглежиране от страна на
търговското дружество на всякакви публични задължения.
Конкретиката на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се
извежда от обстоятелствената част на заповедта. Отбелязано следва да бъде това,
че производството по налагане на ПАМ е независимо и самостоятелно от
провежданото административно-наказателно такова, като правната възможност за
заплащане на имуществена санкция вместо запечатване на търговския обект,
предвидена в ЗДДС е обусловена от процесуалните срокове в ЗАНН и от преценката
на административнонаказващия орган дали изобщо да наложи административна
санкция на нарушителя или не.
С оглед горното, настоящият съдебен състав
намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) № ФК – 120 – 0047169/24.07.2020г., издадена от началник на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е правено искане от ответната страна
за присъждане на разноски, на основание чл.161 ДОПК, вр. чл.8, ал.3 от Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г. Искането
е основателно, но на правно основание, различно от посоченото, доколкото
настоящото производство протича по реда на АПК, а не по този на ДОПК, приложими
са разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в който случай дължими на ответния
орган са разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възражение.
С оглед на гореизложеното, Административен съд
– гр. Бургас, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ауто Ив Груп“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.26, вх.8, ет.1,
представлявано от управителя С.А.К. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-120-0047169/24.07.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ –Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, с която е
разпоредена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски
обект – автомивка, находящ се в гр. Бургас, ул. Марица, до Автогара Запад,
стопанисван от „Ауто Ив Груп“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Ауто Ив Груп“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Славейков“ бл.26, вх.8, ет.1,
представлявано от управителя С.А.К. да заплати на НАП София юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: