О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………, 06.02.2017г.,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в закрито заседание проведено на шести февруари през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа гр.д.№11895/2016г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба подадена
от ”Т.Б.” ООД, с ЕИК *********, против Агенция за следприватизационен контрол,
с БУЛСТАТ *********, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК за
установяване на недължимостта на сумата от 11112.06лв., която е предмет на
изп.дело №20157180400177 по описа на ЧСИ с рег.№718 в КЧСИ, поради наличие на
факти, настъпили след приключване на съдебното производство, по което е издаден
изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, както следва:
-поради недопустимост на изпълнителното производство с оглед настъпила
перемпция и защото първоначалният длъжник по изпълнението не съществува като
правен субект; -поради погасяване на правото на принудително изпълнение по
давност; -поради насочване на принудителното изпълнение спрямо имущество, което
не принадлежи на длъжника, срещу който е издаден изпълнителния лист, по който е
образувано изпълнителното дело; -поради нищожност на вписаните две ипотеки
върху собствения на ищеца имот, спрямо който е насочено принудителното
изпълнение, поради липса на основание и противоречие със закона и добрите нрави
и -защото правото на принудително изпълнение спрямо ищеца не е надлежно
възникнало и не съществува, поради основаването му на нормата на § 8 от ПР на
ЗИД ЗПСК, която пряко противоречи на чл.63 от Директивата за свободно движение
на капитали на европейския съюз.
От ответника-взискател по изпълнителното дело се поддържа
становище за недопустимост на предявения иск.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Изп.дело №20157180400177 по описа на ЧСИ с рег.№718 в
КЧСИ е образувано по молба на Агенция за следприватизационен контрол срещу
длъжника ”Търговска База-Варна 97” АД за съдебно признати задължения, възникнали
в резултат от неизпълнението на сключен между страните по изп.дело договор за
продажба на приватизационни дялове. За събиране на вземането, принудителното
изпълнение е насочено по отношение на имот, който е бил собственост на длъжника
и върху който през 2007г. в полза на взискателя е учредена законна ипотека,
като понастоящем имота е собственост на ищеца ”Т.Б.” ООД.
В исковата и уточняващите молби, включително тези от
10.01.2017г. и 30.01.2017г. ищеца последователно и упорито поддържа, че се
счита за длъжник върху чието имущество е насочено принудително изпълнение,
поради което за него е налице интерес да оспорва изпълнението въз основа на
факти /обособени в пет пункта в искова молба/ настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, което налага извода че предявената претенция намира правното си
основание в чл.439 от ГПК.
Искът по чл.439 от ГПК е предоставен единствено на
длъжника в изпълнението, който може да оспорва изпълнението само при условие,
че основава иска на факти, които са настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които
факти не са преклудирани от силата на пресъдено нещо по постановеното решение.
Предметът на делото е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден
с влязло в сила решение. В настоящия случай, разбирането на ищеца, че има
качеството на длъжник по изпълнителното дело е неправилно. Действителното
правно положение на ищеца е на ипотекарен гарант, върху чиито имот е учредена
ипотека за обезпечение на дълга, независимо, че не е длъжник на взискателя.
Ипотекарният гарант, в случая ищеца, е трето за изпълнението лице, което не
оспорва основанието и размера на престацията дължима от длъжника, а се позовава
на факти довели до погасяване на възможността за насочване на принудителното
изпълнение върху ипотекираният имот. Ето защо ищеца не разполага с
процесуалната възможност да предявява претенции по реда на чл.439 от ГПК, а
следва да реализира правата си чрез атакуване на недопустимите, според него,
действия на съдебния изпълнител, чрез атакуване действителността на учредената
законна ипотека върху собственият му имот или чрез иск за установяване на
факта, че няма качеството на ипотекарен гарант.
По изложените съображения предявеният иск се явява
недопустим и производство по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на делото, с оглед отправеното искане
и на основание чл.78, ал.4 вр. с ал.8 от
ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№11895/2016г. по описа на РС Варна образувано по искова
молба подадена от ”Т.Б.” ООД, с ЕИК *********, против Агенция за
следприватизационен контрол, с БУЛСТАТ *********, с която е предявен иск с
правно основание чл.439 от ГПК за установяване на недължимостта на сумата от
11112.06лв., която е предмет на изп.дело №20157180400177 по описа на ЧСИ с
рег.№718 в КЧСИ.
ОСЪЖДА ”Т.Б.”
ООД, с ЕИК *********, да заплати на Агенция за
следприватизационен контрол, с БУЛСТАТ *********, деловодни разноски в размер на 300лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: