РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 04.07.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №3817 по описа за 2017година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против М.Г.В., в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в ***, с
аб. №41351 и е клиент по смисъл на
чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.02.2014г.-31.01.2017г.,
която не е заплатена и чиято цена
възлиза на 493,74лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за
периода 03.04.2014г.-20.03.2017г. в размер на 92,64лв. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените
суми по ч.гр.д.№2111/16г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните
обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на
топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153
от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на
нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за
битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани
във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал
в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна
лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника,
е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№2111/2017г.Твърди
се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК
е предявил иск за съществуване на
вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи част от посочените в заповедта суми, както и да осъди
ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№2111/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена
заповед№1287/24.03.2017г. спрямо ответника, както следва: сумата 924,56 лева за
главница за периода 01.11.2012г.– 31.01.2017г. и лихва върху главницата в
размер на 253,86лева за периода 03.01.2013г. до 20.03.2017г. и законната лихва
върху главницата от 23.03.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 258
лв. за деловодни разноски и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012г.–
31.01.2017г.
В срок кредиторът е предявил иск
за част от сумите: от 493,74лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2014г.
до 31.01.2017г., лихва върху главницата в размер на 92, 64лв. за периода от 03.04.2014г. до 20.03.17г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на молбата -23.03.2017г. до
окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Не е спорно, че
ответникът е абонат и дължи
претендираните суми.
С оглед на изложеното съдът
приема, че предявените искове, се явяват и основателни и доказани. Не са
представени доказателства- писмени или гласни, че ответникът е направил опит да
заплати сумите и му е било отказано.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство
следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е
била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 37,32лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника М.Г.В., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, ЕИК *********, следните суми: 493,74лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.02.2014г. до 31.01.2017г., лихва върху главницата в размер на 92, 64лв. за периода от 03.04.2014г. до 20.03.17г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата -23.03.2017г.
до окончателното изплащане на същата,за които суми и издадена заповед по чл.410
от ГПК, за
които суми е издадена заповед №1287/24.03.2017г. по ч.гр.д.№2111/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.Г.В., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата общо 175лв., представляваща деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата общо от 37,32лв.- разноски по ч. гр.д.№2111/2017г. по описа на
ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните,
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :