№ 3347
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110124011 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Т. Р. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за
главница и лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта
била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, но ищеца били дадени указания за
предявяване на установителен иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на
собственик на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
1
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния
период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на
дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 2 150,97 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 411,93 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницита за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г.,
сумата от 26,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г. Претендира и сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който освен становище за нередовност на
исковата молба се излагат и доводи за неоснователност на предявените искове.
Последните се оспорват по основание с доводи, че са частично погасени по давност,
както за главница, така и за лихва.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Нелбо” АД изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи. Представя доказателства за извършени отчети и изготвени изравнителни
сметки.
2
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-
настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 2 150,97
лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до недвижим имот, находящ се в
**************, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 411,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата от
26,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,59 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.
С разпореждане от 08.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за собственост на
апартамент (жилище) по чл.55 от ЗПИНМ № 127, том XXIV, дело № 4727/1974 г., по
силата на който Т. Р. Т. и Елена И.ова Т.а са били признати за собственици на
процесния недвижим имот – апартамент № 121.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на
16.01.2017 г. от Столична община, район Овча купел е, че Т. Р. Т. е починал на
11.01.2017 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга и две деца – сред
които и настоящия ответник.
По делото е приложено заявление-декларация от 01.03.2017 г. от ответника до
ищцовото дружество за открИ.е на партида.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото
дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата
01.05.2020 г.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените
общи фактури през исковия период.
3
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лице-
помагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, съдържащи подпис на
клиент, който не е оспорен по надлежния ред.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
4
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай, от приложения по делото нотариален акт се установява, че
процесния недвижим имот е закупен от родителите на ответника. След смъртта на
бащата Т. Р. Т. през 2017 г. негови наследници по закон са съпругата му, която
наследява 4/6 ид.ч. и двете им деца, които наследяват по 1/6 ид.ч. всяко от тях. По
делото няма данни майката на ответника Елена И.ова Т.а да е починала, нито тя или
другия наследник по закон – сестрата на ответника, да са прехвърлили притежаваните
от тях части на ответника. Предвид изложеното, настоящият съд приема, че към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът – настоящ ответник се
легитимира като собственик само на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между
ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата, но съразмерно на притежаваната от него
идеална част в съсобствеността. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява
топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на
задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване
или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец
стойност.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е частично основателна и доказана, поради което следва да бъде
разгледано обективираното в писмения отговор възражение за давност.
5
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 26.10.2023 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
26.10.2020 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото и неоспорена справка
за издадени фактури през исковия период /л.29/, от която се установява, че макар
началото на исковия период да е 01.05.2020 г., то първата фактура от този период е от
м.09.2020 г., съдът приема, че не е настъпила погасителна давност за вземанията за
главница за ТЕ. Това е така, тъй като изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни
от издаването на фактурата.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия е основателна и доказана до размера от 358,50 лева, представляваща
1/6 част от сумата от общо 2150,97 лева и за периода от 26.10.2020 г. до 30.04.2022 г.
Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.10.2023 г. до окончателното изплащане. В
останалата част до пълния предявен размер от 2150,97 лева и за периода от 01.05.2020
г. до 25.10.2020 г. вкл. искът за главница за ТЕ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
6
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за вземания за обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ следва да бъде отхвърлен изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за главница
за услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец, но по делото няма доказателства как е
формирана сумата от 26,28 лева, ищцовото дружество да е заплатило тази сума на
горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е възникнало
право да я претендира в настоящото производство.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава в размер на 5,59 лева.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото
не са представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответника за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от данните по делото е, че
дружеството е направило разноски за държавна такса в размер на 184,14 лева и 500,00
лева - възнаграждение за особен представител. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не
е от фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание,
без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното, ответникът
7
следва да понесе разноски съразмерно на уважената част от предявените срещу него
искове или сумата от 108,34 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът не е направил разноски в
исковото производство, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в размер на 51,90 лева – държавна такса и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14,08 лева.
В заповедното производство ответникът също не е направил разноски, поради
което съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
срещу Л. Т. Р., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 358,50 лева,
представляваща 1/6 част от сумата от общо 2 150,97 лева - главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 26.10.2020 г. до
30.04.2022 г. до недвижим имот, находящ се в **************, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 358,50 лева до пълния
предявен размер от 2150,97 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г. вкл.,
както и предявените искове за сумата от 411,93 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.08.2021 г. до 10.10.2023
г., за сумата от 26,28 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 5,59 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Т. Р., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 108,34 лева, представляваща направените
8
разноски по исковото производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 14,08 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 58847/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Нелбо” АД, ЕИК
*********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9