РЕШЕНИЕ
№ 91
гр.Плевен, 02.03.2022 година
Административен съд –
Плевен, първи състав, в открито заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдията Дилова административно дело № 707 по описа
за 2021 година на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.33 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Делото е образувано по жалба
на С.Т. *** и И.Л.К. ***, против отказ за предоставяне на информация по Закона
за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ по повод Заявление с вх.№ 3005/2018г.
– ГП от 22.06.2021 г., като се оспорва писмо № 3005/2018 г. – ГП от 02.07.2021
г. на К.Ф. – заместник на главния прокурор при ВКП.
В жалбата се сочи, че се
иска отмяна на отказа, като се позовава на висок обществен интерес.
С определение №
1406/25.10.2021 г. съдът е освободил Т. от държавна такса, като е оставил
жалбата без разглеждане на основание, че не са изпълнени указанията на съда
относно отстраняване на нередовности на жалбата.
При инстанционен
контрол, с Определение № 12250/30.11.2021 г. по адм.д. № 11602/2021 г. на ВАС,
същото определение е отменено в частта, в която е оставена без разглеждане
жалбата на Т.. Видно от мотивите, Т. е подписал жалбата с електронен подпис,
освободен е от държавна такса, като е виден от преписката /л.5 от делото/
актът, който се обжалва.
С оглед на това
определение на ВАС предмет на делото е само жалбата на Т..
От ответника –
Прокуратура на Република България, е постъпил писмен отговор чрез юрк. С. /л.л.78-80/,
в който се сочи, че жалбата е недопустима поради липса на акт, подлежащ на
оспорване. С оспорения акт Т. е уведомен, че ЗДОИ е неприложим по отношение на
искането му за достъп, като търсената информация не е обществена такава по чл.2
от ЗДОИ. Алтернативно се сочи, че жалбата е неоснователна. Моли същата да се
остави без разглеждане, алтернативно – да се отхвърли. Прави и доказателствени
искания.
В съдебно заседание
жалбоподателят С.Т.Т. – редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът - Прокуратура
на Република България, редовно призован, не се представлява. В постъпило писмено
становище, чрез юрк.С., се оспорва жалбата и се поддържа писмения отговор.
Окръжна прокуратура –
Плевен, конституирана на основание чл.16, ал.1 от АПК, се представлява от
прокурор Нанка Рачева. Счита жалбата за недопустима поради липса на предмет,
тъй като липсва отказ за предоставяне на обществена информация. Алтернативно,
ако жалбата се приеме за допустима, същата е неоснователна.
От приетите по делото
доказателства съдът установява следните факти:
Т. на 21.06.2021 г. е
подал заявление до Прокуратурата на Република България по електронен път
/л.л.6-8/, с което се искат отговори на следните изключително важни за
обществото въпроси: 1. Имат ли правите субекти Гражданско общество и Държава
/властовите й органи/ психика; 2. Ако прокурор по време на служба стане
единствен свидетел на най-тежкото престъпление – убийство, длъжен ли е да
реагира? 3. И как – 3.1 като подаде сигнал в ПРБ, 3.2 предприеме лични действия
по възпиране на извършителя, 3.3
замълчи.
По така подаденото
заявление е постановено писмо № 3005/2018 г. – ГП от 02.07.2021 г. на К.Ф. –
заместник на главния прокурор при ВКП /л.5/. В същото се сочи, че правото на
достъп до обществена информация е закрепено в чл.41, ал.1 от ЗДОИ. Обща
законова регламентация е дадена в същия закон. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Посочено е, че исканата информация не
отговаря на посочените критерии, и по искането му за достъп до информация редът
по ЗДОИ е неприложим.
По делото е приобщена
заповед № РД-04-208/22.06.2020 г. /л.17/ на главния прокурор, с която е
определена К.Ф. – заместник на главния прокурор при ВКП, да взема решения за
отказ или предоставяне на обществена информация, създавана и съхранявана във
ВКП, ВАП, НСлС и Администрацията на главния прокурор.
На 28.08.2021 г. е
подадена жалбата срещу това писмо по електронен път.
Така установеното от
фактическа страна води до следните правни изводи:
Законът за достъп до обществена
информация, за да създаде правни гаранции за
упражняване на конституционното право на гражданите на достъп до информация - чл.
41, ал. 1 и 2 от Конституцията, изрично е посочил, че решенията на задължените лица, в т.
ч. и на лицата по чл.3 от ЗДОИ, за предоставяне на достъп до обществена
информация и за отказ за предоставяне на достъп до такава информация, подлежат
на съдебен контрол - чл. 40, ал. 1 ЗДОИ.
Актовете, с които се предоставя или отказва достъп до обществена информация,
безспорно са индивидуални административни актове - те са волеизявление на
законово оправомощен орган, в т. ч. орган на съдебната власт, какъвто е
Прокуратурата на Република България съгласно чл.чл.125, 126 от Конституцията, с
което пряко се засяга конституционното право на заявителя. Но за да бъде акта
индивидуален административен е необходимо да са се осъществили юридическите
факти, които пораждат компетентността на органа да се произнесе. Анализа на чл.
28, ал. 2 във вр. с чл. 3 ЗДОИ, които определят тези юридически факти, сочи, че за да е
налице индивидуален административен акт е необходимо първо, той да е издаден от
посочените в чл. 3 ЗДОИ правни субекти, и
второ, да е налице обществена информация. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до
случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява
исканата информация. В случаите, в които искането е свързано с практически
несъществуваща към момента на искането информация, задълженият субект не може
да бъде задължен да я предостави.
Няма спор, че Прокуратурата
на Република България е задължен по смисъла на чл.
3 ЗДОИ субект, а заместникът на главния прокурор при
ВКП е надлежно оправомощена да постановява актове по искания за достъп до
обществена информация. За да се установи налице ли е компетентност на същата да
издаде индивидуален административен акт в конкретния случай е необходимо да се
установи съществува ли исканата обществена информация.
Следва да се посочи, че за
де се отговори на първият зададен въпрос по заявлението – относно наличието на
психика в Гражданското общество и Държавата /властовите и органи/, се изискват
специални знания от областта на науката, и специално от психиатрията. Прокуратурата
с оглед конституционните си функции не създава и няма как да съхранява такава
информация. Освен това същата информация, за която може да се предполага, че е
налична в учебниците по психиатрия, а не в Прокуратурата, не би дала възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
Прокуратурата. Вторият и третият въпрос касаят хипотетичното поведение на
прокурор, станал свидетел на убийство, като се иска по своята същност правен
съвет /консултация/ относно дължимото от това лице поведение, като са посочени
различни възможности какво да бъде това поведение. Следва да се посочи, че ЗДОИ
касае съществуваща обществена информация, налична в съответния орган. В случая
такава информация не е налице, макар че прокурорите с оглед на притежаваните от
тях юридически познания могат да отговорят на поставения въпрос. Но прокурорите
не могат да дават правни консултации - в този смисъл е чл.213 от Закона за
съдебната власт /ЗСВ/, съгласно който съдия, прокурор и следовател няма право
да дава правни консултации. Освен че не е налична в органа, исканата информация
не е обществена, и по своята същност отговорът на втори и трети въпрос би представлявал
правна консултация, каквато упълномощеният заместник на главния прокурор не
може да дава на заявителя съгласно ЗСВ.
Следователно следва да
се приеме, че при органа не се съхранява, а и не би могла да се съхранява
исканата от Т. информация, като същата по своята същност не е и обществена
информация по смисъла на ЗДОИ. След като липсва обществена информация, правилно
Т. е уведомен, че по заявлението му редът на ЗДОИ е неприложим.
Щом информацията не е
създадена тя не може да бъде предоставена - предоставя се нещо, което
съществува. Липсата на информация, е липса на елемент от фактическия състав,
който регламентира компетентността на органа, и с оглед на това за него не е
налице задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, с който
да я предостави или да откаже предоставянето й. И в случая липсва
административен акт, който да подлежи на обжалване, тъй като не е налице
обществена информация. По тази причина на основание чл.159, т.1 от АПК жалбата
на Т. следва да се остави без разглеждане като недопустима, а делото – да се
прекрати.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, Административен съд – Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на С.Т. *** против писмо № 3005/2018 г. – ГП от 02.07.2021 г. на К.Ф. –
заместник на главния прокурор при ВКП и ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело 707/2021г. по описа на Адм. съд Плевен.
Решението има характер на определение и може да
се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
деня на съобщението.
СЪДИЯ :