Присъда по дело №1047/2021 на Районен съд - Казанлък

М О Т И В И

към Присъда № 37 по НОХД № 1047/2021г.по описа на КРС.

Обвинението срещу подс.Д. е по чл.157,ал.4,във вр.с чл.26,ал.1 от НК за
това,че в периода от 21.10.2020 г. до 21.03.2021 г. в землището на с. К. и в с.
К., общ. К., в условията на продължавано престъпление е извършила действия
на полово удовлетворение (целувала по устните, гърдите и корема, и
прониквала с пръсти във влагалището) с лице от същия пол, ненавършило 14-
годишна възраст - А.. Д. М. от с. К., родена на 24.06.2008 г.
Съдът е конституирал като частен обвинител пострадалата малолетна А..
Д. М. със законни представители родителите и-баща и Д. ЛЮБ. М. и майка и
Ш. АС. М.,и адв.М.С. като неин повереник.
Подсъдимата в с.з. се признава за виновна.
Представителят на РП в с.з.поддържа обвинението.
Частният обвинител поддържа обвинението.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК при хипотезата на
чл.371,т.2 от НПК като подсъдимата в с.з.заяви,че признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна
да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на направеното от подсъдимата самопризнание,което се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства-
гласни,писмени,експертни заключения,веществени,съдът приема за
установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимата В. К. Д.. живеела в с.К.,общ.К. и била управител на ЕТ
“В.Д.“- с. К..Пострадалата А.. Д. М. била на 12 години, родена на 24.06.2008 г.
Живеела при майка си - св. Ш. АС. М. и баща си - св. Д. ЛЮБ. М. в с. К., общ.
К.. Св. А.М. била осиновена от родителите си, когато била на шест месеца,
като това обстоятелство й е било известно. Родителите й представили този
факт по възможно най-щадящия начин. Обяснили й, че родител е този, който
полага грижи за детето и факта на създаване и раждане на дете не е
определящ. Св. А.а М. приела това съвсем нормално и с разбиране.
Семейството живеело в къща с двор, като в същия двор в пристройка къщата
живеела майката на св. Д. М. - св. А. Д. М.. Докато била малка, св. А.М. не
била страдала от сериозни заболявания. Посещавала детска градина в с. К..
Когато била на 6 години, св. А.М. била записана от родителите си на частна
занималия. След това била ученичка в ОУ “К.“ в гр. К.. Била добра ученичка,
много общителна, привързвала се бързо към хората, доверчива и много
наивна. Подсъдимата В.Д. стопанисвала кафе-бар „Е.“ в с.К., което било в
близост до къщата, в която живеела с майка си - М. Д.. Заведението нямало
персонал и в него работела само подсъдимата Д.. Сред посетителите на
1

заведението били и деца от селото. През 2020 година св. А.М. също започнала
да посещава по-често заведението. Познавала подс. Д. още докато била на 7
години. Знаела, както и повечето жители на селото, че подс. Д. била с
различна сексуална ориентация и харесвала жени. Подс. Д. харесала св. А.М.
и въпреки, че знаела за възрастта й, че била на 12 години, решила да я
съблазни и да извърши действия на полово удовлетворение с нея. Държала се
мило с нея, правила й подаръци. В заведението разрешавала на св. А.М. и на
другите младежи да пушат цигари, наргилета, да пият енергийни напитки,
организирала игри на карти, които играчите си подавали един на друг с
устните си. Постепенно подс. Д. започнала да проявява все по-голяма близост
към св. А.М., като я гушкала и притискала до нея, започнала да я взема с нея
навсякъде. На 12.09.2020 г. подс. Д. заминала за Испания. Прибрала се в
България на 21.10.2020 г. Св. А.М. разбрала и отишла в заведението.
Виждайки св. М., подс. Д. се зарадвала, прегърнала я и седнала с нея на една
маса. През цялото време докато били седнали, св. М. се била опряла в подс.
Д., която от своя страна си била сложила ръката на бедрото й. Св. М.
преместила ръката на подс. Д. върху корема си, тя я погледнала, засмяла се и
започнала да я гали по корема. В този момент св. Ш.М. позвънила на дъщеря
си по телефона и я извикала да се прибира. След като се прибрала вкъщи, св.
А.М. била силно развълнувана от случилото се, като смятала, че била влюбена
в подс. Д.. На следващата сутрин св. А.М. отишла в заведението на
подсъдимата, която също била там. Двете се прегърнали, като св. М.
целунала подсъдимата по бузата. От своя страна подс. Д. целунала св. М. по
врата и й казала: „Не мога, не издържам вече!“. По-късно същия ден подс. Д.
трябвало да пазарува с автомобила си и взела със себе си св. А.М.. Докато
били заедно, подс. Д. целувала св. М. по устните. Така в продължение на две -
три седмици двете се виждали, като при срещите си се гушкали и целували по
устните. В края на м. октомври 2020 г. св. Д. М. получил обаждане от св. А.Т.
С. - психолог в занималнята, която посещавала дъщеря му. Обяснила му, че
трябвало незабавно да отиде в занималнята. След като отишъл, св. С. му
казала, че св. А.М. била разсеяна, ползвала често мобилния си телефон,
намирала си поводи да излиза от часа до тоалетната, като криела телефона в
себе си. Св. С. я хванала в тоалетната и й взела телефона. Намерила в
раницата й писмо с притеснително съдържание. В мобилния й телефон се
виждала комуникация с подс.Д., като съдържанието било притеснително -
„липсваш ми“, „обичам те“, „познай какво ще ти направя“ и други такива
подобни съобщения. Писмото от раницата й било със сходно със
съдържанието на кореспонденцията от телефона и, написано от името на
подс. Д.. Св. Д. М. прочел писмото, което било вид обяснение в любов,
прочел и съобщенията от мобилния телефон на дъщеря си. Заедно със
съпругата си били силно притеснени за дъщеря си, тъй като знаели, че подс.
Д. била с различна сексуална ориентация. Забранили на дъщеря си да ходи в
заведението на подс.Д. и да се среща с нея. На неустановена дата в края на м.
октомври и началото на м. ноември 2020 г. вечерта, подс. Д. и св. М. отново
2

се срещнали. Били с автомобила на подс. Д. - Опел Вектра, тъмнолилав на
цвят, като подс. Д. паркирала в близост до язовир „К.“, в землището на с. К..
Двете се преместили на задната седалка на автомобила, като св. А.М. била
легнала на коленете на подс. Д.. В този момент подс. Д. бръкнала с ръка под
панталоните, с които била обута св. М. и започнала да вкарва пръстите на
ръката си във влагалището й. Св. М. не очаквала това, не била съгласна и се
изненадала, но след като подс. Д. започнала да я целува, се отпуснала. Така
подс. Д. продължила да целува по устните св. М., като си вкарвала езика в
устата й. Едновременно с това продължила да вкарва пръстите на ръката си
във влагалището й. Прониквала с един, с два и с три пръста във влагалището
на св. М., като го правела бързо - вкарвала и изваждала пръстите си, докато не
получила оргазъм. Същата вечер, тъй като св. А.М. закъсняла, не се прибрала
вкъщи в определения й час, св. Ш.М. и св. Д.М. тръгнали да я търсят. Отишли
първо в кафе-бар „Е.“, понеже вече знаели, че дъщеря им посещавала често
заведението, където се срещала с подс.Д.. Там била св. Е. Г., която им казала,
че подс. Д. я нямало. Съгласила се да покаже на св. Ш. М. и св. Д. М. местата,
на които обичайно ходела. Така тримата заедно обиколили района около с. К.,
като стигнали и до язовир „К.“. Докато обикаляли, св. Г. пишела съобщения
на телефона на подс. Д., за да я пита къде е, но последната не отговаряла.
Минавайки до язовира, св. А.М. видяла автомобила на родителите си, но те не
я видели и се прибрали до заведението, като решили да изчакат там. Било
късно, около 23.00 часа, когато след като вече била извършила действията си
на полово удовлетворение спрямо пострадалата, подс. Д. закарала св. А.М. до
дома й, след което се прибрала до заведението. Там била посрещната от св. Д.
М. и св. Ш. М., които я попитали къде е дъщеря им. Стъклата на автомобила
на подс. Д. били изпотени отвътре. Точно в този момент по телефона на св. Д.
М. се обадила майка му - св. А. М. и съобщила, че дъщеря му току-що се била
прибрала вкъщи. Св. Ш. М. и св. Д. М. помолили подс. Д. повече да не се
занимава с дъщеря им, след което се прибрали. В разговор с детето, същата
признала, че е била заедно с подс. Д. в автомобила й. Родителите на св. А.М.
били силно притеснени, тъй като знаели, че подс. Д. била с „обратна“
сексуална ориентация, харесвала и живеела с различни жени. Притеснявали
се, че подс. Д. може да се възползва сексуално от дъщеря им и започнали да й
се карат. Искали от нея да обещае, че повече няма да се среща с тази жена,
като в яда си св. Д. М. й ударил няколко шамара. Тогава св. А.М. казала на
родителите си, че подс. Д. постоянно я настройвала срешу тях. Казала й била,
че тъй като била вече голяма и била осиновена, баща й щял да й „налети“, в
смисъл, че щял да се възползва сексуално от нея. Казвала й, че майка й била
курва, родителите й не я заслужавали, тя щяла да я осинови и да се грижи за
нея. Св. А.М. обещала на родителите си, че повече няма да се среща с подс.
Д.. Тъй като подс. Д. продължавала въпреки молбите на родителите на св.
А.М. да се среща с нея, на 11.12.2020 г. св. Д.М. депозирал жалба в Районна
прокуратура - гр. К.. Приложил копие от кореспонденцията между дъщеря си
и подсъдимата от мобилния й телефон и от саморъчно писани писма. Била
3

извършена проверка и в резултат на събраните дА.и било образувано
настоящото производство. Въпреки, че била запозната с обстоятелството, че
има подадена жалба срещу нея, касаеща отношенията й с малолетното дете и
се води проверка, била е предупредена и с протокол, подс. Д. продължила да
се среща със св. А.М.. На 25.12.2020 г. св. А.М. излязла от вкъщи, като казала
на баща си, че щяла да се среща с приятелки. Тъй като имала инсталирано от
него приложение в телефона си за следене на местоположението, той видял,
че следобед се намирала в района на гробищата в с. К.. Св. Д. М. незабавно
тръгнал натам, като заварил дъщеря си и подс. Д. в автомобила й. Двете били
на предната седалка и пушели цигари, а на задната седалка имало поставен
бял чаршаф. Св. Д. М. силно притеснен, попитал подс. Д. какво прави с
дъщеря му, казал й, че са подали жалба, а тя му отговорила, че само си били
говорели. Прибрал я за пореден път и казал на подсъдимата да не се занимава
с дъщеря му. По образуваното досъдебно производство, на 04.02.2021 г. на
подс. В.Д. било предявено обвинение за извършено от нея престъпление по
чл. 157, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Същата е била задържана с
Постановление на РП - Стара Загора - ТО - К. за срок до 72 часа. С
Определение № 260062 от 05.02.2021 г. по ЧНД № 145/2021 г. по описа на
Районен съд - К. , влязло в сила на 08.02.2021 г., спрямо подс.Д. била взета
мярка за неотклонение „Домашен арест“, която следвало да изпълнява в дома
си в с. К.. Дори и след като й било предявено обвинение за посоченото по-
горе престъпление и й била взета МН “Домашен арест“, това обстоятелство не
постигнало своя прЕ.нтивен и възпиращ ефект у подс.Д..Същата продължила
да осъществява кореспонденция по телефон и чрез социални мрежи с
пострадалата, като последната под нейно влияние постоянно бягала от дома
си и посещавала жилището на подс. Д.. На неустановена с точност дата около
10.03.2021 г. докато подс.Д. била с МН“Домашен арест“, пострадалата А.М. я
посетила. Двете отишли в кафе-бар „Е.“. Заведението не работело с клиенти и
вътре били само двете. Св. М. помогнала на подс. Д. да почисти, след което
подсъдимата отново извършила действия на полово удовлетворение спрямо
пострадалата. Подсъдимата прониквала по същия начин с пръсти във
влагалището на пострадалата с бързи движения. Целувала я с език по устните,
целувала я по гърдите и корема, докато получила оргазъм. Казала на
пострадалата, че била усетила, че тя също изпитала оргазъм, тъй като нещо
„било преминало през ръката й“ докато бъркала в нея. Вечерта на 20.03.
срещу 21.03.2021 г. пострадалата А.М. била в дома си. Изчакала родителите
си да заспят, след което излязла от къщата незабелязано, като преди това се
била разбрала по телефона с подс. Д. да я посети. Отишла в къщата на
подсъдимата, която й казала, че искала отново двете да бъдат интимни.
Казала й, че се страхувала да отидат в кафе-бар „Е.“, тъй като предната вечер
полицаите я били проверявали дали изпълнява наложената й мярка за
неотклонение „Домашен арест“. Така въпреки, че в дома на подсъдимата била
и майка й, това не я спряло да извърши за пореден път действия на полово
удовлетворение спрямо малолетната св. А.М.. След като двете се усамотили в
4

отделна стая, подс. Д. започнала да целува пострадалата с език по устните, по
гърдите и по корема. Проникнала с пръстите на ръката си във влагалището на
пострадалата и с бързи движения ги вкарвала и изкарвала, докато получила
оргазъм. Около 01.00 часа на 21.03.2021 г. св. Ш.М. и св. Д.М. се събудили.
Проверили стаята на дъщеря си и установили, че я нямало. Проверили в
цялата къща и след като не я намерили, предположили, че за пореден път е
отишла при подс. Д.. Двамата тръгнали към дома на подсъдимата, като св. Ш.
М. се обадила на тел. 112 и поискала съдействие от полицията. Св. Д. М. се
обадил по телефона и на свой колега - св. Б. С., който живеел през една къща
от къщата на подсъдимата. Обяснил му, че вероятно дъщеря му отново била в
къщата на подс.Д., както и че са сигнализирали в полицията и чакат със
съпругата си пред къщата й. Св. С. излязъл и отишъл пред къщата, в която
било тъмно, в никоя от стаите не светело. Малко след това пристигнал и екип
на полицията от състава на РУ - К. - полицай Ст. Д. и полицай Р. Н..
Полицаите позвънили на вратата на къщата, от където излезли подс. Д., майка
й и св. Е. Г.. Попитали подсъдимата дали св. А.М. е вътре, при което и трите
отрекли. Служителите на МВР поискали да влязат и да проверят. При
проверката, в една от стаите в къщата намерили пострадалата А.М., извели я
навън и я предали на родителите й. За случилото се била изготвена докладна
записка.В разпита си св. А.М. посочила, че в инкриминирания период -
21.10.2020 г. - 21.03.2021 г. подс. Д. е извършвала посочените по-горе
действия на полово удовлетворение спрямо нея многократно - повече от
двадесет пъти, но не посочила конкретни дати или периоди от време, в които
са били осъществени. Дори и с наложена мярка за неотклонение „Домашен
арест“, подсъдимата Д. продължавала да осъществява контакт с пострадалото
дете чрез средствата за комуникация - телефон, социални мрежи /инстаграм,
тик-ток, вайбър, месинД.ър/. Използвала различни имена в социалните мрежи
и я проследявала. Харесвала всяка нейна публикация и с това показвала, че я
наблюдава. Чрез тези контакти я подтиквала да бяга от къщи и да ходи при
нея в дома й. Манипулирала я по всякакъв начин. В резултат на тези
комуникации детето било силно объркано. Имало моменти, в които
осъзнавала какво се случва и споделяла с родителите си какво й говорила
подсъдимата. В един от случаите пострадалата постнала снимка във
"Фейсбук", на която била с момче, при което подсъдимата й се обадила по
телефона, карала й се и крещяла с думите: "Как може да качваш снимки с
момче, нали си с мен, курва ли ще ставаш!". Поставяла й ултиматуми, като й
казвала: "Избирай, или си с родителите ти, или си с мен, не може да ме
предаваш така!". Подсъдимата искала от пострадалата да й предава всичко,
което се случвало в дома й - с кои полицаи контактуват родителите й, с кои
адвокати, но да не споделя нищо с тях за нея. Манипулирала я и я убеждавала,
че родителите й щели да я разсиновят и тя щяла да я осинови, и щяла да я
гледа като принцеса. Давала й съвет да сложи приспивателно в храната на
родителите си, за да може след като заспят да избяга и да отиде при нея.
Детето било объркано и стресирано. Родителите му също живеели под
5

постоянен стрес да не се случи нещо с дъщеря им. Подсъдимата Д. ползвала и
трети лица, за да осъществи контакт с пострадалото дете - нейни приятели
С.С.Б., Е. М.. Г., Е. С.., всички от с. К.. Чрез тях й предавала информация и я
канела да ходи при нея. Детето ту осъзнавало, че това, което прави е
неправилно, ту след разговор с подсъдимата нещо се пречупвало в нея и
започвала да изпълнява нейните нареждания и съвети. Подсъдимата я карала
да изтрие номерата на разследващия полицай и на адвоката от телефоните на
родителите си, съветвала я как да избяга от дома си. В резултат на всичко
това пострадалата ставала все по-изнервена и истерична. Започнала да говори
все по-често за самоубийство, че щяла да се хвърли в язовира, щяла да
нареже вените си със стъкло. Била под силното влияние на подсъдимата, тъй
като същата не преставала да търси контакти с нея, да я манипулира, да й
обяснява как щяла да влезе в затвора, ако не й казвала това, което трябва.
Гореизложеното мотивирало св. Д. М. и св. Ш. М. да сезират Районна
прокуратура за внасяне в РС - К. на искане с правно основание по чл. 67, ал. 1
от НПК, а именно за налагане на мерки за защита на пострадалата. С
Определение № 19/08.04.2021 г. по ЧНД-Д № 379/2021 г. на РС - К. на
обвиняемата било забранено да доближава непосредствено пострадалата, да
осъществява контакт с нея под каквато и да било форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща, чрез нейни познати, чрез
социалните мрежи. На подс. Д. било забранено да посещава райони и обекти,
в които пострадалата пребивава. Подсъдимата Д. продължавала да
осъществява контакти с пострадалата А.М., както лични, така и чрез
социалните мрежи и след влизане в сила на мярката по чл. 67 от НПК. Тъй
като с тези си действия подсъдимата нарушила наложената й от РС - К. мярка
за процесуална принуда по чл. 67 от НПК, на 13.05.2021 г. с Определение №
31 по ЧНД-Д № 491/2021 г. на РС - К., влязло в сила на 19.05.2021 г., на осн.
чл. 68а от НПК била изменена взетата МН "Домашен арест" на подс. Д., в
МН "Задържане под стража". Дори и от арестните помещения към Затвора -
Стара Загора, където била изпълнявана МН "Задържане под стража", подс. Д.
продължила да търси и да осъществява контакт с постралото малолетно дете.
На 25.08.2021 г. около 12.30 часа св. А.М. вървяла към автобусната спирка в
с. К.. На спирката била майката на подс. Д. - М. Д., която след като я видяла я
извикала. Подала й мобилния си телефон с думите: "Един човек иска да
говори с теб". Св. М. взела телефона, като отсреща била подс. Д., която
започнала да я убеждава, че трябвало да свидетелства в нейна полза, за да
можела да излезе от ареста. Св. А.М. отказала да лъжесвидетелства и върнала
мобилния телефон на М. Д.. Посоченото обстоятелство било потвърдено и от
изисканата информация от ГД"ИН" - ИФ Началник на Затвора Стара Загора,
видно от която, на 25.08.2021 г. подс. В. Д. е провела телефонен разговор от
12.15 ч. до 12.20 ч. с Е. Г. и от 13.40 ч. до 13.42 ч. с М. Д.. С Разпореждане №
41/16.04.2021 г. по ЧНД № 20215510200410 на РС - К. е било разрешено
претърсване и изземване в жилището, ползвано от подс. Д. в с. К., общ. К.. С
Протокол от 21.04.2021 г. от жилището са били иззети 4 бр. флащ-памет, 1 бр.
6

преносим компютър марка "Асус" и 1 бр. преносим компютър марка "НР” .
Била е назначена и извършена техническа експертиза на съдържанието
на иззетите компютри,от заключението на която е видно,че в твърдия диск на
преносимия компютър /лаптоп/ марка „НР” е била открита и възстановена
изтрита информация, имаща отношение към предмета на доказване, а именно
множество снимки и видеоклипове, на които се вижда как подсъдимата
опипвала по тялото и целувала по устните пострадалата. Видно от файловете,
действията са били осъществени в автомобил и в помещения, вероятно в дома
и в заведението на подсъдимата. Към експертизата, част от файловете са били
извлечени на хартиен носител, а останалите - на оптичен носител.
Била е назначена и извършена техническа експертиза на предадения с
протокол за доброволно предаване от подс. Д. мобилен телефон, както и на
предадения с протокол за доброволно предаване от св. Д. М. мобилен
телефон, ползван от пострадалата А.М.. Видно от експертизата, в
изследваните апарати е била открита голяма по обем информация, съдържаща
комуникация между подсъдимата и пострадалата, както и снимки,
видеоклипове и препратки към сайтове с еротично и порнографско
съдържание. Освен на хартиен носител, информацията е била свалена и
записана и на оптичен носител.
Извършен е анализ на предоставената с протокол за доброволно
предаване от св. Д. М. справка /разпечатка/ на детайлно потребление на
мобилния номер, ползван от пострадалата за периода от 09.07.2020 г. до
09.01.2021 г. Видно от изготвената докладна записка,за посочения период са
били установени 194 бр. разговора, осъществени между пострадалата и подс.
Д.. Била е назначена и извършена съдебномедицинска експертиза ,видно от
заключението на която, при прегледа на св. А.М. е била установена здрава
девствена ципа, недопускаща проникване без разкъсване. Не са установени и
травматични увреждания. Според заключението ненамирането на
травматични увреждания в областта на половия орган и девствената ципа, не
изключва възможността с пострадалата да са били извършвани блудствени
действия,за каквито се съдържат доказателства по досъдебното производство.

От заключението на назначената по делото комплексна психолого-
психиатрична експертиза на пострадалата А.М. се установява,че малолетната
А.М. страда от психично разстройство: нарушение на активността и
вниманието, което датирало от 3-годишна възраст. През инкриминирания
период, пострадалата е разбирала свойството и значението, вида и естеството
на деянието, извършено по отношение на нея. В тази възраст у подрастващите
е завишен интересът както по отношение на физическите промени в тялото,
така и по отношение на сексуалността и сексуалните връзки. В този смисъл
вещите лица са стигнали до извода, че пострадалата е схващала, че
извършените спрямо нея действия са имали за цел удовлетворяване на полово
желание, макар и да й е било трудно да осъзнае, че самата тя не е подходящ за
това обект, предвид рА.ата й възраст. Малолетната М. е в състояние да
7

възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Както в първоначалната, така и в извършената
допълнителна експертиза не е констатирано наличие на зависимост на
пострадалата от подсъдимата. От заключението на допълнителната
експертиза се установява, че е била налице значителна промяна в
психическото и емоционалното състояние на пострадалата след вземане на
МН Задържане под стража“ на подс.Д.. Тази промяна се изразявала в
нормализиране на отношенията в семейството и с връстниците.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза на подс. В. Д. се установява,че подс.Д. може правилно да
възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях. Интелектуалното и личностното й развитие съответствало на
календарната й възраст.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните на
досъдебното производство доказателства- показанията на свидетелите
Д.М.,Ш.М., А.М., П.Б,С.Б.., Ана С., А. М., З. ХаД.ъ, Е. Г., Т.Б., М.К., Б.Г.,
Д.И., Б. С.,К.С.,М.К.., И.К., С.Н.,Т.К.,ЕД.е Г., Т. Н.а,заключения на
съдебномедицинска експертиза на живо лице,техничска
експертиза,техническа експертиза,съдебно психолого-психиатрична
експертиза,допълнителна съдебно психолого-психиатрична
експертиза,съдебно-психологична експертиза,техническа
експертиза,протокол за претърсване и изземване,справка за задгранични
пътувания,социален доклад,справка от „БТК“ ЕАД,справка от „А1
България“ЕАД,протокол за доброволно предаване,саморъчно изписани листи
от пострадалата в полиетиленов Д.об,докладна записка за анализ на
разпечатка за разговори ,детайлна справка/разпечатка на разговори,докладна
записка относно посетен сигнал, 1 бр. СП съдържащ запис на обаждане на
тел. 112, Справка от Затвора - Стара Загора,веществени доказателства-лаптоп
марка „Асус“,модел „Х51R“ чек № 6104,лаптоп марка „HP“с номер
800****,мобилен телефонен апарат марка „Самсунг“ с ИМЕЙ
357658****/01,4 бр.флаш-памет,които доказателства,преценени поотделно и
в тяхната съвкупност,кореспондират помежду си и подкрепят направеното от
подсъдимата самопризнание.

Предвид изложеното съдът приема,че подс.Д. от обективна и от
субективна страна е осъществила състава на чл.157,ал.4,във вр.с чл.26,ал.1 от
НК.
От обективна страна подс.Д. в периода от 21.10.2020 г. до 21.03.2021 г.
в землището на с. К. и в с. К., общ. К., в условията на продължавано
престъпление е извършила действия на полово удовлетворение (целувала по
устните, гърдите и корема, и прониквала с пръсти във влагалището) с лице от
същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - А.. Д. М. от с. К., родена на
24.06.2008 г.Действията на полово удовлетворение са свързани с
8

манипулации между лица от същия пол, главно в областта на половите
органи, водещи до сексуално удовлетворение (предизвикали са оргазъм) на
единия или двамата партньори, какъвто се явява и настоящия случай.
Подсъдимата е извършвала целенасочени действия, с които е целяла именно
да постигне полово удовлетворение, както за себе си, така и за пострадалата -
целувала я по устните, гърдите и корема, и прониквала с пръсти във
влагалището й. За съставомерността на деянието не е необходимо доказване
на това дали е достигнато целеното полово удовлетворяване или не.
Достатъчно е да са извършени такива действия целящи полово
удовлетворяване. Действията са извършени спрямо лице от същия - женски
пол и спрямо малолетно лице, което не било навърщило 14-годищна възраст -
пострадалата е била на 12 години. Деянието е било извършено в условията на
продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК - извършени са три
деяния - на неустановена с точност дата в края на м. октомври и началото на
м. ноември 2020 г. в землището на с. К., общ. К., на неустановена с точност
дата около 10.03.2021 г. в с. К., общ. К., и на 20.03. срещу 21.03.2021 г. в с. К.,
общ. К.,като отделните деяния са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
От субективна страна подс.Д. е действала умишлено, с форма на вината
пряк умисъл- съзнавала е общественоопасния характер на деянието си,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала
тяхното настъпване. У нея е било налице съзнанието, че пострадалата А.М. не
е навършила 14-годишна възраст, тъй като са били от едно населено място и
познавала отдавна както нея, така и родителите й. Подсъдимата е съзнавала,
че нарушава установените в държавата обществени отношения, защитаващи
половата неприкосновеност на личността, както и разпоредбите на
Наказателния кодекс. Същата напълно е съзнавала противоправния характер
на поведението си, чиито забранени от закона последици непосредствено е
преследвала, като това се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието. У подсъдимата е била
налице и типичната съставомерна цел за този вид престъпление - да достигне
до полово удовлетворение. Същата е била обективирана чрез извършените от
нея активни действия.
Предвид изложеното съдът намира,че подсъдимата Д. следва да бъде
призната за виновна по повдигнатото и обвинение-и наказана.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с оглед процесуалния ред,по който е
проведено производството,при определяне на наказанието на подсъдимата,в
случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.Д. съдът
отчита като смекчаващи вината и обстоятелства чистото и съдебно
минало,критичното и отношение към извършеното деяние,добрите и
9

характеристични дА.и /няма други противообществени прояви и висящи
наказателни производства/,влошеното и здравословно състояние /за което са
налице доказателства по делото/.Отегчаващи вината обстоятелства-
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26,ал.1 от НК и
проявената престъпна упоритост при извършване на деянията /преследва
осъществяването на престъпния резултат дори и при взети спрямо нея мерки
за процесуална принуда/.
При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът намира,че
наказателната отговорност на подс.Д. следва да се реализира при превес на
смекчаващите вината обстоятелства като следва да и се определи наказание в
размер между минималния и средния,предвидени в закона,а именно-ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,чийто размер на основание чл.58а,ал.1
от НК следва да се намали с една трета и така на подс.Д. следва да се наложи
наказание в окончателен размер ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът намира,че в случая не следва да се прилага разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК,тъй като макар и подс.Д. да не е осъждана,целите на
наказанието спрямо нея няма да се постигнат с прилагане на института на
условното осъждане предвид престъпната упоритост,която проявява при
извършване на деянията и необходимостта от превъзпитателно
въздействие.Също така с прилагане на института на условното осъждане няма
да се постигнат и целите на генералната превенция,тъй като с оглед възрастта
на пострадалата и значителната по интензитета си степен на увреждане на
обществените отношения,следва да се въздейства предупредително и
възпиращо и на останалите членове на обществото да се въздържат от
извършването на такива престъпления.Поради тези съображения подс.Д.
следва да изтърпи наказанието ефективно-при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.59,ал.1,т.1 и т.2 от НК от така наложеното наказание
следва да се приспадне времето,през което подсъдимата Д. е била задържана с
постановление на Районна прокуратура-Стара Загора,ТО-К. за срок от 72
часа,считано от 13 часа на 04.02.2021г.,времето,през което подс.Д. е била с
МН „Домашен арест“,считано от 05.02.2021г.,и времето,през което подс.Д. е
била с МН „Задържане под стража“,считано от 19.05.2021г.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подс.Д. следва да заплати по сметка
на ОД МВР Стара Загора направените по делото разноски за
фотоалбум,СМЕ,5 броя Технически експертизи,КСППЕ,допълнителна
СППЕ,СПЕ в размер общо на 3151,67 лЕ..
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
10

Номер на акта:	37
Дата:	19 ноември 2021 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Невена Иларионова Иванова

Дело:	20215510201047
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 септември 2021 г.

Присъда по дело №1047/2021 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите