Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 426
23.07.2020г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Хайгухи
Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково,
като разгледа докладваното от съдия
Чиркалева АНД (К) № 452 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от ЕТ „ВИК Н. Б.“ гр. Х., против
Решение №50 от 25.02.2020 г., постановено по АНД №48 по описа на Районен съд –
Хасково за 2020 г.
Касаторът
навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон. На първо място счита, че първоинстанционият
съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е извършил
задълбочен анализ и преценка на всички обстоятелства по делото. Липсвали
каквито и да е мотиви по отношение на доводите и аргументите, изложени в
жалбата, в хода на съдебното заседание, както и в представените писмени
бележки. На следващо място се твърди, че неправилно е прието осъществяване
състава на описаното административно нарушение, тъй като било налице
разминаване между описания в НП фактически състав на нарушението и възприетия
от съда и визиран в разпоредбата на чл.7б, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП такъв. Сочи
се, че чл.7б, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП не предвиждал изискване за притежание на
валидна карта за квалификация и в този смисъл бил неправилен извода, който
направил съда, че изискването на валидна карта за квалификация било по смисъла
на чл.7б, ал.1, предл.2 от ЗАвтП. Сочи се, че сравнителният анализ на
разпоредбите на чл.7б, ал.1 и ал.7 от ЗАвтП водел до извода, че за
съставомерността на нарушението по чл.7б, ал.1, предл.2 от ЗАвтП била
необходима липсата на кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.7 от ЗАвтП.
Първоинстанционният съд не обсъдил горното, въпреки изложените от ЕТ доводи в
този смисъл. Като елемент от фактическия състав на административното нарушение
в процесния акт за установяване на административно нарушение и в НП било
посочено, че водачът З. Х. З. не отговаря на изискванията за квалификация на
водача, не притежава валидна карта за квалификация по смисъла на наредбата по
чл.7б, ал.9, т.2 от ЗАвтП, като дори не била цитирана съответната наредба и
конкретната норма, предвиждаща съответното изискване. Освен това, в чл.7б, ал.9
от ЗАвтП към момента на издаване на НП не съществувала точка 2-ра, което от
своя страна било съществено нарушение на материалните и процесуални правила,
допуснато от наказващия орган и по този начин се затруднявало правото на защита
на ЕТ, тъй като се цитирала несъществуваща нормативна разпоредба, което от своя
страна било недопустимо и представлявало тежко нарушение на процесуалните
правила. Първоинстанционният съд не обсъдил горното въпреки изложените от ЕТ
доводи в този смисъл. Освен това, съдът неправилно приложил материалния закон и
въобще не обсъдил доводите на ЕТ, че неправилно контролните и санкционни органи
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ констатирали, че процесният
превоз бил за собствена сметка. Не било ясно как бил формиран този извод на
административните органи, при наличието на попълнен пътен лист от ЕТ по образец
Приложение №11 към Наредба №33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, приложен към преписката по делото.
В този смисъл, тази констатация била неправилна и извършена при незадълбочено
изследване на всички обстоятелства, характеризиращи процесния превоз, а
по-късно и утвърдена от първоинстанционния съд, тъй като превозът не бил за
собствена сметка. ЕТ извършвал ВиК услуги и превозите на товари, които
извършвал във връзка със своята дейност, били част от извършваните услуги срещу
заплащане. В този смисъл се твърди, че правната квалификация в АУАН и в НП била
грешна и потвърждавайки процесното НП, първоинстанционният съд допуснал
нарушение на материалния закон. Твърди се също, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че нарушението е описано в НП изчерпателно,
налице били белезите на нарушението от обективна и субективна страна и НП било
мотивирано. Сочи се, че и в АУАН, и в НП липсвало пълно описание на
обстоятелствата, при които се твърдяло, че било извършено процесното нарушение.
Не били посочени в пълнота всички обстоятелства относно твърдяното нарушение –
не ставало ясно въз основа на какви обстоятелства било констатирано, че
процесното МПС е собственост на ЕТ, както и от кои доказателства следвал този
извод. Липсвали каквито и да е мотиви въз основа на кои доказателства съдът
приел, че и товарното МПС, и водачът са на ЕТ. Липсвал фактически извод в АУАН
и НП и съответните доказателства, подкрепящи този извод, за това каква
категория/подкатегория се изисква за управление на процесното МПС, съответно
обосноваване на извода, че водачът следвало да отговаря на съответни изисквания
за квалификация на водач – т.е. липсвал съществен елемент от фактическия състав
на твърдяното нарушение и директно били направени правни изводи. Нито в АУАН,
нито в НП били описани онези
характеристики на процесното МПС, които определят същото като такова, за
управлението на което се изисквало свидетелство от категориите и подкатегории,
визирани в чл.7б, ал.1, изр.1 ЗАвтП. Административнонаказващият орган бил
длъжен да установи фактите, обуславящи
административното нарушение, като попълни преписката с доказателства
относно извършването на нарушението и ги посочи в наказателното постановление
като елемент от неговото задължително императивно регламентирано съдържание по
смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а това в случая не било сторено. Моли се
за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът,
Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №50 от 25.02.2020 г., постановено по АНД №48/2020 г.,
Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №45-0000373 от
19.12.2019г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“
гр. Хасково, с което на ЕТ „В И К Н. Б.“, за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1,
пр.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) и на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 от ЗАвтП, е наложена имуществена санкция от 3000 лева.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Наложената санкция е счел за правилно определена.
Посочил е също, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Решението на районния съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
При проведеното административно наказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на
формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото
въз основа на него НП. Съдържанието на наказателното постановление съответства
на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и посочването
на законовата разпоредба, която е нарушена. В случая ЕТ е санкциониран на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвтП,
съгласно която разпоредба, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. От правна страна административнонаказателното
обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗАвтП, която норма
регламентира (в приложимата редакция), че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E,
C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача. За съответствие
с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
От фактическа страна
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на
това, че на
03.09.2019г. в гр. Хасково, лицензираният превозвач ЕТ „ВИК Н. Б.“, притежаващ
лиценз №07152, валиден до 26.06.2026г.
за превоз на товари на територията на Република България, е допуснал
осъществяването на превоз за собствена сметка с водач З. Х. З., управлявал МПС
марка Скания-Р-112-х с рег.***, собственост на ЕТ „ВИК Н. Б.“, който не
отговаря на изискванията за квалификация на водача, не притежава валидна карта
за квалификация на водача по смисъла на Наредбата по чл.7б, ал.9, т.2 от ЗАвтП.
С
оглед на така направеното описание на нарушението, посочената като нарушена норма
и административнонаказателната разпоредба на чл.96г, ал.1, предл. 2 от ЗАвтП, по която е
подведен под отговорност касационният жалбоподател, очевидно изпълнителното
деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа
страна, и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени
в наказателното постановление.
Противно на твърденията на
касатора, административнонаказателната правна квалификация на деянието е
съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена
нормативна разпоредба, като от фактическата формулировка и правна обосновка на
обвинението се следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по
фактите и по приложението на закона. Действително, съгласно чл.7б, ал.7 от ЗАвтП,
изискването за квалификация на водача по ал.1 е изпълнено, когато водачът притежава познания,
придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Но в разпоредбите
на чл.7б, ал.1 и
ал.6 от ЗАвтП (в съответните приложими редакции), е регламентирано, че за
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години,
която карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална
квалификация или периодично обучение по смисъла на ал.7 и 8. Съответно в чл.7б, ал.8 от ЗАвтП е
предвидено, че водачите, придобили квалификацията по ал.6, подлежат на
периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години. Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че законът регламентира
издадената по надлежния ред и от оправомощените длъжностни лица карта за
квалификация на водача като официален удостоверителен документ за съответствие
с изискването за квалификация на водача, т. е документ, който удостоверява, че водачът отговаря на
изискванията за начална квалификация или периодично обучение. За установяване
съответствието с изискването за квалификация на водача законодателят е създал
специален ред, регламентиран в Наредба №41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, която наредба
е издадена именно на основание чл.7б, ал.9 от ЗАвП.
Правилно
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че от извършената проверка на представените документи
(Заповед от дата 03.09.2019г., пътен лист №276330 от 03.09.2019г. и тахографски лист от
03.09.2019г.) контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Хасково са констатирали по несъмнен начин
осъществяването на превоз за собствена
сметка от
водач, който не отговаря на изискванията за квалификация,
не притежава валидна карта за квалификация
на водача. Допускането от превозвача ЕТ „ВиК Н. Б.“ управлението от този водач на
превозно средство, през да притежава
необходимата картаза квалификация, правилно е квалифицирано, като нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП. В този смисъл наказателното
постановление не е издадено нито при неизяснена фактическа обстановка, нито при
липса на надлежно установяване на нарушението, както се твърди от касационния
жалбоподател. С оглед на което се приемат за обосновани съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за
осъществено от санкционираното лице съставомерно деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл.96г,
ал.1, предл.2 от ЗАвтП, във връзка с чл. 7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП, при наличие на
изискуемия се конекситет между фактическото обвинение, правната му квалификация
и приложената административнонаказателна разпоредба.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/25.02.2020г.,
постановено по АНД № 48 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.