№ 455
гр. Ямбол, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20252330101979 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от К. С. В. за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна
на С. И. Н. – лице , с което е живяла на съпружески начала и от което има дете.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдения акт на домашно насилие Сочи се , че страните поддържат
отношения единствено във връзка с роденото от съвместното им съжителство дете,
родителските права по отношение на което били предоставени на майката с влязло в
сила съдебно решение. На 16.06.2025 год. ответникът се появил на работното място на
ищцата , която веднага уведомила работодателя си, който бил запознат с агресивното
му поведение. Ответникът нахлул в магазина, насочил се към ищцата , започнал да я
плюе, да я обижда, псува, опитал се да я удари с юмрук, в следствие на което тя
паднала на стола и имала наранявания. Сипел обиди и продължавал да я плюе, след
което напуснал магазина. Ищцата посочва, че ответникът я подлага на стрес от доста
време, т.к. е агресивен и губи контрол.Претендира се за издаване на заповед за
незабавна защита.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗНД и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молбата се поддържа от молителката и процесуалния й
представител.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен,се представлява от упълномощен
адвокат, който оспорва претенцията.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се
твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 16.06.2025 год., пред родово и
местно компетентен съд.
Видно от копие от Удостоверение за раждане ищцата и ответникът са родители на
ненавършилото пълнолетие дете П. С. Н., род. на ******* год.
С представеното Решение по гр. дело № ****/2015 год. на ЯРС, съдът е одобрил
постигнато между страните споразумение по чл. 127,ал. 1 от СК.
Представено е СМУ № ***/16.06.2025 год., видно от което на посочената дата
ищцата е била прегледана от съдебен лекар, който е установил – контузия на главата с
наличие на болки в дясната теменна област и контузия на лявата длан с наличие на
кръвонасядане и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на гръбната
повърхност на лявата длан, като описаните увреждания са получени в следствие на
действието на твърди тъпи и тъпообразни предмети и добре отговарят да са получени
по начин и време съобщаван от самата освидетелствана.
От изготвените справки за съдимост на страните се установява, че ищцата не е
осъждана, а ответникът е реабилитиран.
От служебно изисканата от съда справка се установява , че страните не се водят
на психиатричен отчет при МБАЛ“******* – гр. Я..
По искане на ищцата е изискана информация от ОД на МВР – Я. и РП – Я., от
която се установява, че ДП № ***/2025 год. е образувано за престъпление по чл.
296,ал.1 от НПК , като по същото е привлечен в качеството на обвиняем С. И. Н..
По искане на ответника по делото са събрани гласни доказателства посредством
разпита на свидетелката Д. -А.., която посочва че познава последния от 20 години.
Познава много добре и детето на страните Последния път, когато е видяла ищцата е
било на юбилея на ответника. В нейно присъствие агресивно поведение не е имало. На
16.06. С. й споделил, че е посетил К. на работното й място , за да й поиска обяснения
защо детето им е оставено само, повишил е тон , а ищцата му е зашлевила шамар.
Притеснявал се , че майката оставя детето само. След този случай бащата само
веднъж взел детето, защото не се били разбрали с майката как ще го взима заради
ограничителната заповед. Тогава свидетелката видяла две полицейски коли, майката
постоянно звъняла на детето, а то си взело багажа и хукнало. Не била наясно с
подробности.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка , във фактическо съпружеско съжителство, или интимна връзка.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на молителката психическо насилие, по начина и
времето посочени в молбата за защита.В процесния случай декларацията по чл.9,ал. 3
от ЗЗДН , на осн. чл. 13,ал.3 от същия закон може да служи като единствено
основание за издаване на заповед за защита. От своя страна ответникът, въпреки
предоставената възможност и дадените указания , не е ангажирал доказателства в
2
процеса, оборващи съдържанието на декларацията.Не могат да се приемат за такива
показанията на разпитаната свидетелка, т.к. същата не е очевидец на случилото се
между страните на процесната дата, пресъздава факти и обстоятелства разказани й от
ответника, вкл. в показанията на същата се съдържат твърдения, подкрепящи
изложеното в ИМ, че ответникът е повишил тон на ищцата при посещението на
работното й място на 16.06.2025 год.
При установеността на извършеното домашно насилие през процесния период,
следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира
защитата на молителката. Съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките по
чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от девет месеца , при приспадане срока на
действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН- чл.
5,ал.2 ЗЗДН, като при преценката си отчете конкретиката на настоящия казус, фактът ,
че ответникът е осъществил акт на насилие над ищцата на работното й място,
наличните към момента данни за нарушаване на издадената по делото заповед за
незабавна защита. Тези мерки съдът намира за справедливи и съответстващи на
степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на примерните критерии по
ППЗЗДН, съдът приема,че в процесния случай е налице средно ниво на риск.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН , в тежест на ответника следва да се възложи
и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените в производството
разноски. Представени са доказателства, че на ищцовата страна е предоставена
безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. С оглед
постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при
приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1/09.07.2004 г., като последната следва да служи само като ориентир.
Предвид изложеното и съобразявайки фактическа и правна сложност на
първоинстанционното производство и на положения от процесуалния представител на
ищцата труд за осъществяване на процесуалното представителство по настоящото
дело, настоящият състав намира, че по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА на адв.С. следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на К. С. В., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от страна на С. И. Н., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА С. И. Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на К. С. В..
ЗАБРАНЯВА на С. И. Н. да приближава К. С. В., жилището, местоработата и
местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 м. за срок от
девет месеца /при приспадане срока на действие на мерките по издадената на
3
17.06.2025 год. заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН/.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН ********** да заплати на адв. И. С. от АК – Я.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред
настоящата инстанция в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава С. И. Н., ЕГН ********** , че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Я..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок , считано от 08.10.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4