Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Пловдив, 18.11.2016
година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 850 по описа за 2015 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба, постъпила в канцеларията на съда на 17.12.2015 год., подадена от
Държавен фонд „Земеделие” против ЕТ „И.Б.”. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
На 07.10.2014 год. между страните по делото бил сключен
договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на
селските райони за периода от 2007 – 2013 год. /ПРСР/, подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на
договора ответният ЕТ получил безвъзмездна финансова помощ в размер на
284 511,15 лв. за извършване на разходи, необходими за осъществяването на
проект № 16/311/1231 от 30.05.2013 год. Проектът и представеният по делото
бизнес-план, били свързани със закупуването на леки автомобили с цел отдаването
им под наем на туристи и развитието на селския туризъм в местността. По силата
на договора /т. 4.17. „а” и „б” и на чл. 43 от Наредба № 30 / 11.08.2008 год.
ползвателят на помощта се задължил да използва придобитите въз основа на
одобрения проект активи по предназначение и да не преотстъпва ползването им за
период от пет години.
Предназначението на инвестицията било да развие селския
туризъм в с. Розовец, общ. Брезово, което според
представения бизнес-план щяло да бъде постигнато чрез отдаването под наем на
леките автомобили, предмет на инвестицията, на физически лица – туристи, което
понятие е дефинирано в Закона за туризма. Тълкуването на дефиницията на § 1, т.
1 от ДР на ЗТ налагало извода, че турист можел да бъде само физическо лице.
Наред с това, с писмо на ответника, адресирано до Държавния фонд от 16.06.2014
год., ответният ЕТ изрично посочил, че „автомобилите ще бъдат отдавани само на
физически лица”.
В петгодишния срок на договора, при упражняване на
правомощията си по чл. 45, ал. 2 от Наредба № 30 и в изпълнение на правата,
произтичащи от договора, ищецът извършил проверка на място относно състоянието
на инвестицията, като за резултатите бил съставен контролен лист от 10.07.2015
год. Констатирано било, че между ЕТ „И.Б.” и трети лица – търговски дружества,
сдружение „Ч.” и ЕТ „Р. Б.”, са били сключвани договори за отдаване под наем на
автомобилите и по тези договори е извършвано плащане на наемна цена.
Поради това ищецът счита, че отдаването под наем на
автомобилите не е извършено с цел развитие на селския туризъм, противоречи на
духа на наредбата и на целта на мярката, по която е отпусната финансовата
помощ. Наред с това се акцентира, че наемател по един от договорите е ЕТ „Р.Б.”,
а Р.Б. е родител на ответника; наемателят имал седалище в с. Калековец, общ. Марица - община в близост до с. Розовец, поради което ищецът счита, че отдаденият под наем
актив не е използван за опознаване на културно-историческите ценности на
селото, за услуги или развлечения.
Предвид изложеното ищецът счита, че е допуснато неизпълнение на поетите от ответника с
договора задължения. С нотариална покана от 19.10.2015 год. ДФ „Земеделие”
поискал от ЕТ „И.Б.” възстановяване на изплатената сума. Поканата била връчена
на адресата на 29.10.2015 год. и дадения с нея 15-дневен срок изтекъл на
13.11.2015 год., като плащане не било престирано.
Предвид изложеното ищецът отправя към съда искане да осъди ответника да му заплати следните
суми: 284 511,15 лв.,
представляваща главница по договор от
07.10.2014 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното плащане; сумата 2613,23 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 14.11.2015 год. до
16.12.2015 год. Претендират се и сторените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ЕТ „И.Б.” е подал отговор на исковата молба в законовия двуседмичен срок. Не прави възражения
срещу допустимостта на исковете. Оспорва ги като неоснователни. Признава се
твърдението, че е получил описаната нотариална покана с искане за връщане на
предоставената финансова помощ.
Изразява се несъгласие с твърдението на ищеца, че
не е постигнал духа и реализирал целта на договора, а именно развитие на
интегрирания селски туризъм. Оспорва се твърдението, че е допуснато
неизпълнение на поети с договора задължения. Твърди, че представеният с
исковата молба бизнес-план не е актуалният, а актуалният план е внесен в ДФ
„Земеделие” с придружително писмо с вх. № от
06.06.2014 год. Потвърждение на това твърдение било обстоятелството, че в
представеният от ищеца с исковата молба бизнес-план е посочено, че с помощта ще
бъдат закупени 10 автомобила, а напрактика закупените
от ответника автомобили са били 11 броя. Нито в наредбата, нито в договора
съществувало изискване автомобилите да бъдат отдавани под наем само на
физически лица. В придружителното писмо от 18.06.2014
год. било посочено, че автомобилите ще се отдават под наем само на физически
лица, единствено с цел постигане „бързина на преписката”. Контрагентите по
договорите за отдаване на автомобилите под наем не били „съществена част от
казуса” и не водели до неизпълнение на задълженията на ответника по договора.
Процесният договор не бил развален преди подаването на исковата молба, липсвало
валидно отправено предизвестие за развалянето му. Уведомителното писмо,
получено от ответника, с което ДФ „Земеделие” го уведомявал за установяване на
„нередности”, било постановено в нарушение на основни принципи на
административния процес и на процедури, установени в европейски регламенти.
Акцентира, че според контролните листове за проверка на място от 09. и
10.07.2015 год. всички подробно описани в отговора изисквания по договора били
спазени от ответника и липсвало нарушение на поетите с договора задължения.
Поради това ответникът моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.
В допълнителната
искова молба ищецът поддържа всички свои аргументи за неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника. Оспорва се твърдението да е
налице нов бизнес-план, различен от представения с исковата молба, който да
обвързва страните. Счита, че действителният бизнес план, който е неразделна
част от договора, е представения с исковата молба, който е заверен с подпис и
печат на ответника на всяка страница. Представеното от ответника придружително писмо от 06.06.2014 год. имало допълнение от
дата 18.06.2014 год., в което се допълва и пояснява бизнес-план, според което
автомобилите ще бъдат отдавани само на физически лица – местни и чуждестранни,
навършили 21 години и притежаващи валидно свидетелство за правоуправление с
минимум категория „В”.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът заявява, че
поддържа всички фактически и правни доводи, изложени в първоначалния отговор.
Счита, че според законовата уредба, когато ищецът установи нарушения на
нормативната база за финансиране, следва да издаде индивидуален административен
акт, с който да наложи санкция и който да съдържа мотиви и диспозитив,
както и указания за обжалване по реда на АПК. Счита, че в противоречие с
Конституцията на РБ е да се разграничават лицата на ФЛ и ЮЛ. Отново поддържа
твърдението, че представеният от ищеца бизнес-план не е актуалния.
С доклада по
делото съдът е приел, че главният иск е предявен на договорно основание – настоява се да бъде ангажирана отговорността
на ответника, произтичаща от неизпълнението на конкретна уговорка в договора,
която отговорност се основава на конкретна клауза, предвиждаща нейното
основание и предел. Претенцията не е заявена на плоскостта на неоснователното
обогатяване, като връщане на даденото на отпаднало основание. Обосновал е
извода си за квалификацията на исковата претенция с разрешенията по решение №
21 / 25.02.2015 год. на ВКС по т.д. № 412 / 2014 год. на ТК, второ т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Акцесорната
претенция е с правно основание чл. 86 ЗЗД. Срещу така дадената с доклада по
делото квалификация на исковете не са постъпили възражения от страните.
С доклада по
делото е прието за безспорно между
страните, че е сключен описания в исковата молба договор за отпускане на
финансова помощ от 07.10.2014 год., за усвояването от страна на ответника на
безвъзмездна финансова помощ в размер на 284 511,15 лв. и за придобиването
на автомобилите, за които е предоставена финансовата помощ. В първото по делото
с.з. е прието за безспорно между страните и обстоятелството, че Р.Б. е майка на
И.Б.
Окръжен съд - Пловдив,
като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От справка в
Търговския регистър се установява, че И.Т.Б. се е регистрирал като Едноличен
търговец със седалище в село Розовец, община Брезово,
обл. Пловдивска, на 22.05.2013 год. Няколко дни
по-късно, на 30.05.2013 год. е подал до Министерство на земеделието и храните,
Разплащателна агенция, заявление за подпомагане с № 16/311/01231 по програма за
развитие на селските райони 2007-2013 г., мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности”. Наименованието на представения към
заявлението проект е „Розовец екотуризъм”.
Кандидатстването е за сумата 505 728,32 лв. без ДДС и без разходите за
консултации в размер на 30 000 лв. с ДДС.
Към заявлението е
бил представен бизнес-план,
представен от ищеца с исковата молба, предвиждащ закупуването на 11 бр. автомобили
марка „Опел”, различни модели – „Виваро”, „Инсигниа”, „Антара” и „Зафира”. Посочено е, че Б. осъществява земеделска дейност,
като предвижда да разнообрази същата с екскурзоводски
услуги; при сключването на договор с клиентите за предоставяне на
екскурзоводски услуги чрез наемане на автомобил и шофьор се уточняват местата
за посещение от туристите, броя на дните, за които ще бъде отдаден автомобила,
като автомобилите ще се отдават само с придружител екскурзовод и с пълен
резервоар гориво. ЕТ „И.Б.” ще предлага екскурзоводски услуги, като водене на
туристи в планинска и природна среда с помощта на автомобили и екскурзовод,
като за постигане на тази цел е предвидено и да бъдат наети шест лица
екскурзоводи/шофьори на постоянен трудов договор. Цената за наемане на
екскурзовод и автомобил е заложена в размер на 150 лв. без ДДС.
Доказано бе
твърдението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че
представения от ищеца с исковата молба бизнес-план не е окончателния и че
същият е претърпял промени преди одобряването на инвестицията и сключването на
договора.
От придружително писмо с вх. № 01-6500/10964 / 06.06.2014 год.
при ДФ „Земеделие” може да се съди, че в процеса на разглеждането на
заявлението от ответника са били изискани допълнителни документи. С това придружително писмо Едноличният търговец е представил в ДФ
„Земеделие”, Разплащателна агенция коригирана версия на бизнес-плана – л. 251 и
сл. от делото /представен от ответника /идентичен с електронния вариант,
представен от ответника с отговора на исковата молба/. В писмото от 06.06.2014
год. ответникът сочи, че промяната в бизнес-плана била по независещи от
заявителя причини, които се дължали на факта, че първоначалните оферти на
доставчиците са с изтекла валидност и част от предлаганите автомобили вече не
се произвеждат. Според новата версия на бизнес-плана, заявителят кандидатства
за финансиране на инвестиция в увеличен размер и брой автомобили – 527 850
лв. без ДДС за закупуването на 15 бр. автомобили марка „Опел”, единствено модел
„Зафира”. В актуализирания бизнес-план е посочено, че
един от основните моменти при отдаването на автомобили под наем е изискването
отдаването на автомобили да става само на лица, навършили 21 години и
притежаващи валидно свидетелство за правоуправление; отпаднало е предвиждането
да бъдат наети на постоянен трудов договор 6 лица екскурзоводи, а само едно
лице – офис организатор на постоянен трудов договор, а управителят Б. ще работи
без заплата. Предвидена е наемна цена от 98 лв. на ден без ДДС. В т. 4.1. и
4.2.от бизнес-плана изрично е предвидено, че услугата, която ще бъде предлагана
от ЕТ, е насочена към физически и към юридически лица. Посочено е също, че при сключването на
договор с клиентите за предоставяне на услуги предварително се уточняват
местата за посещение от туристите – исторически, културни или природни
забележителности.
От съдържанието
на уведомително писмо с вх. № 01-6500/10964 / 18.06.2014 год. може да се съди,
че от страна на разплащателната агенция от ЕТ „И.Б.” са били изискани по
електронен път допълнителни пояснения във връзка с писмото му от 06.06.2014
год. и допълнителни документи към заявлението за подпомагане. С цитираното
писмо от 18.06.2014 год. ответникът е заявил, че вследствие на питането на ДФ
„Земеделие”, провел допълнителни проучвания на търсенето на услугата, предмет
на бизнес-плана и преценил, че отпада
възможността автомобилите, предмет на инвестицията да бъдат отдавани на клиенти
- юридически лица. В тази връзка ответникът е отправил молба да бъде прието
това уведомително писмо като допълнително пояснение на бизнес-плана – „автомобилите ще бъдат отдавани само на
физически лица – местни и чуждестранни, навършили 21 години и с валидно
свидетелство за правоуправление с минимум категория „В””. Изразена е готовност
при необходимост да се представи актуализиран вариант на бизнес-плана на
хартиен носител.
Десет дни след
постъпването на писмото от 18.08.2014 год., със заповед от 28.06.2014 год. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” е одобрено финансирането на проект № 16/311/01231 на
кандидата ЕТ „И.Б.”, който е на стойност 552 850 лв. Одобрените разходи са
за 406 444,50 лв., а субсидията – 284 511,15 лв. Срокът на завършване на
инвестицията е определен на 15.07.2015 год. Според т. 1.1. одобрени за
финансиране са разходи за закупуване на 11 бр. леки автомобили Opel Zafira
B Enjoy на обща стойност 387 090 лв. и разходи за бизнес-план на стойност 19 354,50
лв. Със същата заповед е отказано
финансирането на заявлението за подпомагане в частта, надвишаваща одобрените
разходи и в частност за сумата 140 760 лв., съответстваща на 4 броя леки
автомобила, които са били допълнително заявени, над първоначалните 11 бр.
Разпоредено със заповедта е да се изготви проект за договор за финансиране. Не
се спори, че заповедта не е обжалвана.
На 07.10.2014
год. е сключен договор № 16/311/01231 за отпускане на финансова помощ по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” по
програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 год., подкрепена
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Страни по
договора са Държавен фонд „Земеделие” /разплащателна агенция по чл. 5 от
Наредба № 30 / 2008 год./ и ЕТ „И.Б.”, в качеството му на ползвател. По силата
на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ,
представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект № 16/311/01231 / 30.05.2013 год., като
фондът изплаща помощта, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията.
Размерът на помощта е 284 511,15 лв.
Според клаузата
на чл. 4.1. фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото
използване на инвестицията, като при осъществяването на контрола има право да
извършва проверки на място, на счетоводна отчетност, на документация и пр. и да
изисква сведения и справки. Според чл. 4.4. фондът има право да претендира
възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ,
когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по
Наредба № 30 / 11.08.2008 год.
Според чл. 4.17.
сред задълженията на ползвателя е в срок
от пет години от сключването на договора да използва активите, предмет на
подпомагане по договора единствено и само по предназначение и за целите, които
са им отредени с одобрения проект /б. „а”/; да не продава, дарява, преотстъпва
ползването на активите, предмет на подпомагане под каквато и да е форма, с
изключение на случаите, когато това е предвидено по закон, като последното
изискване (да не се преотстъпва ползването на актива) не се прилага за
инвестиции по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 30 / 2008 год., за които в одобрения
проект е обосновано, че обичайното му предназначение е свързано с
преотстъпването на ползването му на трети лица за извършване на услуги с този
актив.
Според чл. 4.18.
ползвателят е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от пет години от сключването на договора.
В глава осма
„Отговорност”, чл. 8.1 е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не
изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащането на
каквато и да е част от договорената финансова помощ, фондът може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или
прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като спазва изискванията на
чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30 / 11.08.2008 год.
В чл. 9.1.”г” от
договора се съдържа дефиниция на понятието „одобрен проект” – това е подаденото
от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобреното от фонда
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми според Наредба № 30
документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда
бизнес-план.
Не се спори, че
ответникът е закупил автомобилите, предмет на инвестицията /преки доказателства
не са представени по делото/, като владението върху същите му е било предадено
от продавача „Булвария Холдинг” ЕАД на 28.11.2014 год. Автомобилите са били
нови, неупотребявани. това се установява от представените от ответника приемо-предавателни протоколи.
На 09.12.2014
год. ответникът е заявил пред ищеца искане за плащане. Сумата, предмет на
финансирането, в размер на 284 511,15 лв., е преведена по банков път от ищеца и
е постъпила по сметка на ЕТ „И.Б.” в „ПроКредит банк” АД през месец февруари 2015 год. /л. 99-104/.
На 06.07.2015
год. са издадени две заповеди на ДФ „Земеделие”, РД - Пловдив за извършване на проверка
на място в с. Розовец в периода от 08.07.2015 год. до
16.07.2015 год., като определените да извършат проверката лица са П.Л. и С.Г..
Определените в
заповедите лица са извършили проверка на ЕТ „И.Б.” на място в седалището – с. Розовец. Кандидатът е бил предварително информиран за предстоящата
проверка на 08.07.2015 год. Проверката е била извършена в периода от 09 до
10.07.2015 год. За резултатите от проверката е съставен контролен лист, носещ
подписите както на проверителите, така и на проверяваното лице. В забележките
към контролния лист е посочено, че към момента на проверката един от
единадесетте автомобила е в сервиз, поради настъпила щета, във връзка с която е
бил съставен протокол за ПТП, а всички останали не са били открити на мястото на проверката – по отношение на тях
са били представени договори за наем. За всички автомобили са били представени
свидетелства за регистрация, част първа. Изискани от проверяваното лице са били
договорите за наем, които са описани в контролния лист в табличен вид. В
табличен вид са описани и плащанията по договорите за наем, като са описани и
договорите, по които към момента на проверката не са постъпили плащания. Отразено
е, че към момента на проверката ползвателят е бил без персонал /в бизнес плана
е залегнало предвиждане за 1 бр. офис организатор на постоянен договор/, като
са били изискани обяснения в тази насока, но не са представени по делото и
липсват твърдения, че са били депозирани. Контролният лист е бил предоставен на
проверяваното лице за запознаване, за което последното се е подписало.
По делото са
приети част от представените от ответника на ДФ „Земеделие” при проверката договори
за наем, досежно закупените от ответника автомобили. Същите са комплектовани с приемо-предавателни протоколи. Договорите са сключвани през
2015 год. Наемодател по всички договори е ЕТ „И.Б.”. Наематели на леките
автомобили по представените договори са както следва:
„Тоби транс” ООД, представлявано от Т. Б. /дружество, в
което съдружник е Р.Б., майка на ответника, липсват доказателства за
родствената връзка на И. Т. Б. с Т. Б./ със седалище с. Калековец,
който е наел автомобили съответно за срок от 15 дни, при наемна цена от 900 лв.
и за 1 месец, при месечна наемна цена от 600 лв., като с автомобилът, отдаден
под наем за 15 дни, са били изминати през този период 4 620 км., а с другия
автомобил – 5 659 км.;
„Пик Интернешънъл транспорт” ООД, със седалище гр. Хисаря, представляван
от разпитания като свидетел Т.П., който е наел автомобил за срок от шест месеца, в който период е изминал
24 422 км.;
„Серес логистик” ЕООД със седалище
гр. Хасково, който е наел автомобил за срок от осем месеца, при месечна наемна цена от 720 лв.; към момента на
проверката срокът на договора не е изтекъл и в приемо-предавателния
протокол липсват данни за показанията на километража при връщането на
автомобила.
„Ивко М87” ЕООД със седалище с. Калековец,
който е наел автомобил за срок от пет
месеца, при месечна наемна цена от 1 200 лв.; Изминатите с автомобила
километри са 4 503.
СККК „Ч.” за срок
от осем дни.
ЕТ „Р.Б.” /майка
на ответника/, която е наела автомобил за срок от 30 дни, при наемна цена от
600 лв., като е изминала 2 478 км.
Автомобили са
отдавани и на физически лица, в това число дългосрочно – напр. на Д.А. за срок
от четири месеца.
С уведомително
писмо от 14.07.2015 год., връчено на 21.07.2015 год., ЕТ „И.Б.” е уведомен, че при проверката на място са
констатирани несъответствия и е
предоставена възможност за забележки и възражения в 14 дневен срок. Приложение
към писмото е препис от контролния лист.
С уведомително
писмо изх. № от 21.08.2015 год. ДФ „Земеделие” е изискал от ЕТ писмени обяснения от дружествата и физическите лица,
с които ползвателят на помощта е сключил договори за наем за изясняване на
въпроса за какви дейности се използват автомобилите от наемателите. С придружително писмо на ЕТ „И.Б.” с вх. № 28.09.2015 год. Част
от изисканите писмени обяснения на наемателите, респ. техните представляващи са
представени по делото. Според част от обясненията автомобилите са използвани за
обмяна на опит, посещение на семинари, колективни уикенди с персонала /тим билдинг мероприятия/.
По делото като
свидетел е разпитан управителят на едно от дружествата наематели. Според
свидетеля Т.П., управител на „Пик Интернешънъл
транспорт” ООД, дружеството е наемало няколко пъти автомобили от Б., тези
автомобили са ползвани два или три пъти за тим билдинг
със служителите /5-7 на брой/, като са обикаляли района между Брезово и Павел
баня. Според свидетеля Г.В., сключил договор за наем като физическо лице, е
наемал автомобила, за да ходи с приятели на риба и на чист въздух, в района на Розовец и околностите.
В решение за
установяване на наличие на нередност с изх. № от 30.11.2015 год. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е посочено, че ползвателят не е
изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено в т. 4.17., букви
„а” и „б” от договора от 07.10.2014 год. и чл. 46, ал. 1, предл.
първо, вр. чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 30
/ 2008 год. и дължи връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва.
Междувременно, с
нотариална покана с изх. № от 19.10.2015 год., отправена от ДФ „Земеделие” до
ответника е поискано възстановяване на цялата сума в размер на 284 511,15
лв. от страна на ползвателя на финансовата помощ в 15 дневен срок от
получаването на поканата, с предупреждение, че при неизпълнение след указания
срок сумата ще се дължи ведно със законната лихва. Поканата е връчена на И.Б.
на 29.10.2015 год., което е удостоверено от нотариус Н.Д..
Не се спори по
делото, че връщане на сумата, предмет на процесния
договор, не е престирано от ответната страна.
От правна страна спорът по делото се
съсредоточава основно около въпроса дали ответникът е допуснал нарушение на
клаузите на договора и на свои задължения, произтичащи от нормативни актове и в
частност дали представлява нарушение на договора, на целта, за която е
отпусната финансовата помощ, отдаването на автомобилите, закупени с
предоставената помощ, на юридически лица. В тази връзка съдът отчете следното:
Предоставянето на
финансова помощ от страна на ДФ „Земеделие” по програмата за развитие на
селските райони представлява сложен фактически състав с административноправни
и гражданскоправни елементи. Условията и реда за
предоставянето на подобно финансиране са регламентирани в Наредба № 30 /
11.08.2008 год., издадена от Министъра на земеделието и храните. Сред тези
елементи са заявление с приложени документи, в това число бизнес-план за
разнообразяване на дейността /приложение № 3 към наредбата/; одобрение на
проекта; сключване на договор за отпускане на финансова помощ; изпълнение на
одобрения проект; заявка за изплащане на помощта; одобряване на изплащането;
изплащане на финансовата помощ; изпълнение на задълженията на ползвателя в
продължение на 5 години.
Несъмнено е, че
ползвателят е приел да изпълнява задълженията, произтичащи от договора.
Неразделна част от договора е бизнес-планът, в който напрактика
се съдържа предназначението и целите на одобрения проект. В тази насока е и изричната разпоредба на чл.
9.1.”г” от договора, даваща дефиниция на понятието „одобрен проект”.
Установи се по
делото, че в процедурата по разглеждане на проекта, ответникът е направил
изменения в него – на първо място с писмото си от 06.06.2014 год. е представил
нов бизнес-план, в който са променени множество от параметрите на
първоначалния, в т.ч. броя и модела на автомобилите, които желае да закупи,
стойността на проекта, заетия персонал и пр. А на 18.06.2014 год. е направена
последната корекция в бизнес-плана от страна на кандидата, който изрично е
декларирал /”пояснил”/, че автомобилите ще бъдат отдавани само на физически
лица – местни и чуждестранни, навършили 21 години и с валидно свидетелство за
правоуправление. Абсолютно недоказан остана довода на ответника, изложен в
отговора на исковата молба, че последното пояснение/изменение на плана е
направено само за постигане на бързина на преписката и изразената в това писмо
воля е недействителна, привидна или дадена в хипотезата на „reservatо mentalis” /мислена
уговорка/. Дори целта, мотивът на ответника да изпрати писмото от 18.06.2014
год., с което да изрази воля, че ще отдава автомобилите единствено на физически
лица, да е била да постигне по-бързо разглеждане и произнасяне по заявлението
му /както твърди/, той е обвързан с направеното от самия него в писмен вид предложение.
Мотивите за отправянето на предложението са без правно значение в случая. На
мотивите законът придава значение по изключение и само когато изрично го
предвижда /напр. чл. 226, ал. 3 ЗЗД/. От значение в случая е обективната изява
на волята на ответника – да използва автомобилите, закупуването на които е
финансирано с публични средства, като ги отдава единствено на физически лица.
Така, параметрите
на проекта са очертани от депозирания на 06.06.2014 год. актуализиран бизнес-план,по
начина, по който същият е изменен с корекцията, направена от ответника на
18.06.2014 год. В тази връзка съдът отчита и разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗЗД
- предложителят е обвързан с предложението до
изтичането на срока, който е определен в него. В случая срок в предложението
/писмото от 18.08.2014 год./ не е посочен, а предложението не е оттеглено от
ответника до приемането му от ДФ „Земеделие” – нито до издаването на
индивидуалния административен акт по одобряването на проекта със заповедта от
28.06.2014 год., нито до сключването на договора на 07.10.2014 год.
Следва за
прецизност да се отчете, че в писмото от 18.06.2014 год. ответникът е изразил
готовност да представи актуализираният вариант на бизнес-плана на хартиен и
електронен носител, като няма доказателства и данни това да е сторено. Но
същото не е било и необходимо, за да обвърже страните актуализирания във
варианта му от 18.06.2014 год. бизнес-план, тъй като волята на страните по една
сделка може да бъде отразена не само в един документ, а в няколко такива, в това
число съставяни по различно време преди окончателното постигане на съгласие по
параметрите на сделката. Поради това за съда е несъмнена взаимната обща воля на
страните, че по силата на одобрения бизнес-план ответникът се е съгласил, че ще
отдава автомобилите под наем единствено на физически лица. Тази взаимна обща
воля кореспондира с краткото описание на проекта „Розовец
екотуризъм”, с неговата цел – предоставянето на
екскурзоводски услуги, водене на туристи в планинска и природна среда и добре
обучен квалифициран персонал в областта на туристическите услуги, както и с
дефиницията на понятието „турист” в пар. 1, т. 1 от Закона
за туризма, на което обосновано се позовава ищецът.
Съдът приема за
неоснователен доводът на ответника, че разделението на субектите на правото на
физически лица и юридически лица не е в синхрон с Конституцията на РБ, след
като адресатът на услугите, която ще се предоставят от ответника, е еднозначно
определен в бизнес-плана, предложен от ответника и изискването, че потребител
на бъдещите услуги може да бъде само физическо лице, е станало част от
съдържанието на договора за отпускане на финансова помощ. Договорът има силата
на закон за тези, които са го сключили /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/.
След като по
безспорен начин се установи въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, а и от гласните доказателства, ангажирани от ответника, че в
рамките на петгодишния срок от сключването на договора автомобилите са отдавани
нееднократно, а системно и дългосрочно, на юридически лица и на търговци, то
ответникът се е отклонил от одобрения бизнес-план и е нарушил задълженията си
по договора да използва целево предоставената му помощ. Без правно значение при
това положение са обясненията на управителите на юридическите лица, в т.ч. и
показанията на свидетеля Т.П., че е използвал наетите автомобили, за да
организира за служителите си тим билдинг. Друг е
въпросът доколко обективни са тези показания и кореспондиращи ли са те на
писмени доказателства по делото, тъй като според представените договори „Пик Интернешънъл транспорт” ООД е наел автомобил от ответника
за срок от шест месеца, при месечна наемна цена 588 лв. или 3528 лв. за целия
период, което е лишено от каквато и да е икономическа логика, при положение, че
според показанията на свидетеля Т.П. автомобилът е бил използван два или три
пъти. Не кореспондират с писмените доказателства и показанията на свидетеля П.
за това, че автомобилът е използван два-три пъти за обиколки в областта на с. Розовец в Средна гора, като същевременно изминатият за шест
месеца с този автомобил пробег от 24 422 км. Логично е, че в областта на село Розовец не може да бъде изминат подобен пробег. Поради това,
при преценката на свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК, във връзка с целта
за наемането на автомобилите, съдът подхожда критично и не може да гради
обосновани доводи върху тях.
Според
бизнес-плана целта, за която е отпуснато финансирането, се постига чрез
отдаването на автомобилите под наем само с придружител/екскурзовод; според
коригирания бизнес-план целта се постига чрез водене на туристи в планинска и
природна среда с помощта на новозакупените автомобили и добре обучен персонал.
Поето е и задължение за предварително уточняване на местата за посещение на
туристите /исторически, културни и природни забележителност/ - т. втора, стр. 4
от плана, което е следвало да намери отражение в договорите, а не е сторено в
нито един от тях. Поради това недопустимо е обстоятелството, което е следвало
да бъде уговорено в писмен вид, да се установява в исковия процес с гласни
доказателства. Макар, че не могат да бъдат ценени като доказателство по делото
писмените обяснения на наемателите, тъй като те представляват гласни
доказателства, дадени по недопустим по ГПК ред, дори да се ценят по същество
обясненията, че автомобилите са били използвани за „обмяна на опит с колеги от
бранша в Северна България”, „посещение
на опреснителни курсове за работа с компютърна диагностика и презентация на техническо оборудване”, тези цели също не
отговарят на плана – развитие на екотуризма в
областта на с. Розовец.
Категорично не
отговаря на целта на договора и дългосрочното отдаване на автомобилите за срок
от половин година и повече. Именно за това в бизнес плана е посочено, че
наемната цена се определя на дневна база. Не може да се очаква едно лице да се
отдаде на туризъм в продължение на половин година, тай като туризмът е
занимание за свободното време. Не отговаря на целта на договора и отдаването на
автомобилите под наем на търговци, свързани лица – майката на ищеца, действаща
като ЕТ /ЕТ „Р.Б.”/ и на дружество, в което тя е съдружник – „Тоби транс” ООД. Месечната наемна цена, при която са
отдавани автомобилите, също не отговаря на посочената в бизнес-плана. Сред
целите, заложени в плана /т. 2.1/ е постигането на устойчива заетост, особено значима,
предвид сочената продължителна безработица в района. Посочено е, че
разкриването на едно работно място в центъра за отдаване на автомобили под наем
ще увеличи доходите на населението, което не е било сторено към момента на
проверката – на стр. 7 от контролния лист изрично е посочено, че ползвателят е
без персонал.
Всичко изложено
сочи на еднозначен извод, че ответникът е допуснал множество неизпълнения на
задълженията, произтичащи от договора. Не е използвал активите, предмет на
подпомагане, единствено и само по предназначението и за целите, които са им
отредени с одобрения проект; преотстъпвал е ползването на активите под форма и
на лица, които не се допускат от клаузите на договора. Допуснато е нарушение на
чл. 4.17., б. „а” и б. „б” от договора. Нарушение е допуснато и на нормативно
установеното задължение за ползвателя по чл. 43, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №
30 / 2008 год., което е в същия смисъл – да използва придобитите активи по
предназначение – само на физически лица, с цел развитие на екотуризма
в района на с. Розовец и да не преотстъпва ползването
на активите, предмет на подпомагане, по начин, различен от допустимия от
договора и проекта, който е неразделна част от него.
За това нарушение ответникът носи отговорността
по глава осма, чл. 8.1. от договора и дължи връщане на изплатените суми, ведно
със законната лихва върху тях. Това право на ДФ „Земеделие” произтича и от
нормата на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 / 2008 год. Според ал. 3, т. 3 и т. 4
от същата разпоредба на наредбата връщането на помощта може да се иска ведно със
законната лихва когато ползвателят е променил предмета на подпомаганата дейност
и когато не използва придобитите въз основа на ободрения проект активи по
предназначение, което се установи по настоящото дело.
Без правно
значение в настоящото дело, което е изцяло свързано с гражданските аспекти в
правоотношенията между страните, е дали ДФ „Земеделие” е действал
законосъобразно и стриктно в хода на административния процес по установяване на
административно нарушение и административно наказване. Гражданският процес не е
предназначен да реализира наказателна или административно-наказателна отговорност
на нарушителя.
Както се спомена
по-горе, във връзка с квалификацията на иска, търсената от ищеца отговорност на
ответника по чл. 8.1. е договорна, произтича от постигнатото между страните
съгласие и не е необходимо да се изследва и въпроса дали договорът е развален,
доколкото връщането на сумата се търси на договорно основание, а не на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
Ето защо съдът
намира за доказан иска на ищеца да бъде осъден ползвателят да върне изплатената
му помощ, ведно със законната лихва. Началният момент на обезщетението за
забавено плащане в размер на законната лихва правилно е определен от ДФ „Земеделие”
на 14.11.2015 год. Това е моментът, след който е изтекъл предоставения с
надлежно лично връчената нотариалната покана 15-дневен срок за доброволно
връщане на помощта. Законната лихва от 14.11.2015 год. до деня преди подаването
на исковата молба – 16.12.2015 год. се изчисли въз основа на електронен
калкулатор, достъпен чрез сайта “calculator.bg” /в съответствие
с доклада за неподлежащите на доказване обстоятелства/ и той е идентичен с
исковата претенция – 2613,23 лв.
Поради това както
главният, така и акцесорният иск са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Главницата от 284511,15
лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 17.12.2015 год. до окончателното плащане.
По въпроса за
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от
делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите
се констатираха в размер на 11 484,98 лв. държавна такса; 12 059,22 лв. договорено
и изплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Общият размер на
разноските, сторени от ищеца е 23 544,20 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А Едноличен търговец „И.Б.”, ЕИК 202 587 514,
със седалище и адрес на управление с. Розовец 4154,
община Брезово, обл. Пловдивска, ж.к. квартал 33, Х №
460, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, гр. София, бул. „Цар Борис Трети”
№ 136 сумата 284 511,15 лева главница,
представляваща безвъзмездна финансова помощ, предоставена на Едноличния
търговец по договор № 16/311/01231 от 07.10.2014 год., подлежаща на връщане на
основание чл. 8.1. от договора и чл. 46, ал. 1, ал. 3 т. 4 от Наредба № 30 / 11.08.2008
год., издадена от Министъра на земеделието и храните, поради неизпълнението на договорни
и нормативни задълженията на ползвателя на помощта, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата молба – 17.12.2015 год. до
окончателното плащане; сумата 2 613,23 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 14.11.2015 год. до 16.12.2015 год. и сумата 23 544,20 лева разноски по
делото.
Решението е неокончателно и подлежи
на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: …………………………………………