РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АН.Я ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20232120103511 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.38, ал.1 от
ЗУЕС.
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост с
административен адрес: град Бургас, *** представлявано от управителя „А ЕС
ДИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
**** представлявано от управителя Николай Костадинов Мавров, против В. Б.
С. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата 614, 49 лева, представляващ сбор от дължимите месечни такси за
управление и поддръжка на общите части в етажната собственост и месечни
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от ноември 2021 година до
февруари 2023 година, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл. 410
от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 1642 по описа на Бургаски
районен съд за 2023 година, както и за присъждане на разноските, направени в
исковото и заповедното производство.
Твърди се, че ответницата В. Б. С. с ЕГН **********, е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на Етажна собственост с
административен адрес гр. Бургас, **, представляващ Апартамент №7, на
трети жилищен етаж, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.621.228.1.7 по КККР на гр. Бургас, с площ от 88, 68 кв.м. с адрес гр.
Бургас, **, ** ведно с 10, 217 % ид.ч. от общите части на сградата.
Твърди се, че на проведено ОС на 16.09.2021 г. собствениците на
самостоятелни обекти в сградата взели решение дейността по поддържането и
1
управлението на общите части на ЕС да се възложи на юридическо лице –
дружество за професионално управление „А ЕС ДИ“ ЕООД. В изпълнение на
взетото решение и на основание чл.19, ал.8 от ЗУЕС, чрез оправомощен от ОС
представител, с дружеството бил сключен договор от 16.09.2021 г. да
предоставяне на услугата по управление и поддръжка на общите части на
сградата, със срок на действие от две години и уговорено месечно
възнаграждение в размер на 6, 00 лв. за жилищен обект и 3, 00 лв. за
нежилищен обект. В кръга на своите правомощия било прието и решение по
чл.51, ал.1 от ЗУЕС за разпределение на разходите за поддръжка и управление
на общите части на сградата. Бил създаден и фонд „Ремонт и обновление“,
като била определена обща сума в размер на 60 лв. месечно.
Сочи, че ответницата в качеството й на етажен собственик не изпълнила
задължението си за заплащане на определените с решението на ОСЕС
разноски за поддържане и управление на общите части на сградата и месечни
вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, като е изложено подробно как е
формирано общото задължение на ответницата, претендирано с исковата
молба.
За ответника, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, е представен писмен
отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове.
Счита, че искът е недопустим поради липса на положителна
процесуална предпоставка, а именно представителна власт на дружеството „А
ЕС ДИ“ ЕООД да представлява етажните собственици като управител,
съответно оспорва се, че същият разполага с правата по чл.23, ал.4 от ЗУЕС.
Счита, че представеният по делото договор за поддръжка и управление на
общите части е нищожен, поради липса на взето валидно решение на общото
събрание на ЕС по смисъла на чл.19, ал.8 от ЗУЕС – за одобряване на договор
за възлагане, което да е взето с мнозинство от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, освен това липсвало решение на
общото събрание, с което да е упълномощено лице да сключи подобен
договор. Счита, че договорът е сключен в противоречие с изискванията на
ЗУЕС и същият изначално не произвел действие.
Твърди, че за първи път й е връчен протоколът от взетите решения от
ОС на ЕС от 16.09.2021 г., като с протокола формално е създадена привидност
за взети решения, съответно липсвали решения, въпреки че такива били
отразени в приложения към исковата молба протокол. Заявява, че събрание не
е свиквано през месец септември 2021 г., не се е провеждало, нито било
вземано решение за избор на „професионален домоуправител“. Не била
поставяна покана за свикване на събрание, с посочения в представения
протокол дневен ред. Освен изложеното, счита, че договорът е прекратен
поради изтекъл срок след изтичане на 24 месеца от сключването му, тоест
същият е прекратен считано от 17.09.2023 г.
Изразява становище за неоснователност на предявения иск, като
оспорва претендираните суми изцяло, както и по размер. Заявява, че не е
2
извършвала частично плащане от 23, 40 лв., както се твърди в исковата молба.
Сочи, че решението по т.6 от дневния ред, обективиран в протокола от
проведено ОСЕС от 16.09.2021 г. е за приемане на бюджет на ЕС, тоест
представлява решение по чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, като липсвало решение за
определяне на размера на паричните вноски на всеки етажен собственик.
Освен това взетото решение било такова за една година, тоест след изтичането
й не може да се прилага.
Оспорва приложената таблица в обстоятелствената част към т.6, в която
били посочени „наематели и членовете на домакинствата“ към момента на
събранието. Сградата се обитавала във всеки апартамент, като посочените
таблично обитатели и ползватели не съответствали на действителния брой и
не можело да бъде константа, която да определя размера на месечните такси за
поддръжка. Не били представени доказателства как са формирани сумите,
какви разходи са направени за ел. енергия, за поддръжка на асансьора, като
заявява, че във входа никога не е имало чистачка.
Сочи, че бил неясен предмета на сключения договор за управление и
поддръжка. В решението, с което бил одобрен договора с дружеството
професионален домоуправител, липсвали съществени условия на договора, по
отношение на неговия конкретен предмет. Същият нямал за предмет възлагане
на почистване, на техническа поддръжка на общи части, на ремонти, на
дребни ремонти, съответно не било договорено заплащане на възнаграждение
на ответника за такива. Към исковата молба не били представени
доказателства как са формирани претендираните суми, заплащано ли е изобщо
за поддръжка на асансьор, в какъв размер и за какъв период, в какъв размер и
за какъв период съответно за електричество.
Заявява, че служебен телефон на това дружество е бил включен от
етажен собственик във вайбър групата на етажната собственост, като в тази
група дружеството се самопредставило за домоуправител, като единственото,
което правило е да праща таблици от вида на представената към исковата
молба, за които не било ясно как е формирано задължението. Сумите в
таблиците коренно се различавали от тези, посочени в исковата молба.
Моли се за отхвърляне на така предявения иск. Представя доказателства
и прави доказателствени искания.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца,
който поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове,
като излага становище по същество.
Явява се процесуалния представител на ответницата, която поддържа
отговора на исковата молба, прави възражения, като обосновава
неоснователност на исковата претенция по подробно изложени съображения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. Бургас, **, ** което се установява и
3
от представените по делото справки от Служба по вписванията, както и
документи за собственост на ответницата.
По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост на сграда,
находяща се в град Бургас, *** от 16.09.2021 г. По т. 1 от дневния ред от
събранието взело решение за избор на управител на сградата като било прието
решение за избор на „А ЕС ДИ“ ЕООД като управител на етажната
собственост. По т.2 от дневния ред бил приет договора за управление на
етажната собственост с посоченото дружество. По т.3 от дневния ред е прието
решение за сключване на договора. По т.5 бил прието решение за избор на
контрольор в етажната собственост. По т.6 от дневния ред е приет бюджет и
начин на разпределение на сумите – същите се разпределяли на брой живущи
в сградата, като таксата управление била определена на 6, 00 лв. за жилищен
обект. Към протокола е представен списък с броя на живущи лица във всеки
самостоятелен обект, като решението е прието без възражения. По т.7 от
дневния ред било взето решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“,
който да се формира от сума в размер на 60 лв. месечно, която сума да се
разпределя между етажните собственици съобразно процента на притежавани
от всеки идеални части от общите части на сградата. По т.9 от дневния ред
било прието решение за предприемане на действия срещу етажни
собственици, чиито задължения надхвърлят сумата от 150 лв., по
принудително събиране на вземанията на ЕС, включително чрез водене на
исково производство, за което упълномощавали домоуправителя.
По делото е представен и договор за възлагане на дейности по
поддръжка и управление на общи части в сградата в режим на етажна
собственост, сключен с дружеството – домоуправител. В чл.16 от договора
било поето задължение за заплащане на възнаграждение в размер на по 6 лв.
на жилищен обект и 3 лв. на нежилищен, съобразно и взетото решение на
общото събрание.
Представено е уведомление до Община Бургас за вписване в
публичния регистър на сградите в режим на етажна собственост на процесната
сграда, подадено от „А ЕС ДИ“ ЕООД. В тази връзка е и представената
регистрационна карта №3-667 на процесната сграда.
По делото е представена справка – извлечение за непогасените
задължения към Етажната собственост, находяща се в гр. Бургас, **, дължими
от В. Б. С. за периода от м.11.2021 г. до м.02.2023 г. включително.
Ответницата представя таблици за разпределение на месечните
вноски за процесния период.
От страна на ищцовата ЕС е представен опис на разходните
документи за платени такси за поддръжка и управление на Етажната
собственост, находяща се в гр. Бургас, **.
Представени са и в оригинал документи, които са относими към
свикването, провеждането и уведомяването за процесното Общо събрание на
ЕС, сред които и покана за свикване на Общо събрание на ЕС на 16.09.2021 г.,
4
Протокол за залепена покана от 08.09.2021 г., Списък на присъстващите лица
на това общо събрание, съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС от
21.09.2021 г., протокол за поставено съобщение за изготвен протокол, покана
за свикване на Общо събрание на ЕС на 05.02.2024 г., протокол за залепена
покана, протокол от проведено Общо събрание на ЕС от 05.02.2024 г., с което
дружеството „А ЕС ДИ“ ЕООД е избрано отново за управител на процесната
етажна собственост, като е сключен и нов договор за управление и поддръжка
на общите части. По делото са представени и платежни документи за
извършените плащания, за което е приложен и опис, както се посочи по – горе.
По делото са разпитани свидетели.
От показанията на св. Т.Ж., без родство със страните, заявява, че с
ответницата са приятелки от 20 години. Често се събират в апартамента на
ответницата, находящ се в процесната ЕС, като тя я посещава 3-4 пъти
седмично. Едното й дете било по – малко и тя я посещава по – често. За
процесния период свидетелката е посещавала сградата. Свидетелката твърди,
че е изключително неподдържана. Винаги имало стъпки, кал, паяжини, отпред
имало счупени плочки. Имало период, в който много време асансьорът не
работил. Дръжката на входната врата била обелена. Плафоните били
поставяни от строителя, крушките по етажите те си ги сменяли. По едно време
на първия етаж нямало осветление.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, която посочва размерите на отделните пера и общо за
всеки месец от процесния период, формиращи месечните задължения за
управление и поддръжка на общите части, дължими от ответницата. Вещото
лице посочва, че на 04.07.2022 г. са постъпили по банков път 100, 00 лв. от
страна на ответницата, като от задълженията й в размер на 621, 20 лв. следва
да се приспадне платената сума или задълженията й, които не са заплатени за
процесния период възлизали на 521, 60 лв.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която посочва размерите на
отделните пера и общо за всеки месец от процесния период, формиращи
месечните задължения за управление и поддръжка на общите части,
изчислени съобразно действителните направени разходи, дължими от
ответницата. Вещото лице посочва, че на 04.07.2022 г. са постъпили по банков
път 100, 00 лв. от страна на ответницата, като от задълженията й в размер на
962, 38 лв. следва да се приспадне платената сума или задълженията й, които
не са заплатени за процесния период възлизали на 862, 38 лв.
В съдебно заседание вещото лице прави корекция на даденото си
писмено заключение, като посочва, че е налице техническа грешка в същото.
В колона 7 от заключението за месец януари 2022 г. да се чете, че
допълнителните разходи са в размер на 4.50 лв. В колона 8 общата сума да се
чете, че е в размер на 128.42 лв, като задължението на В. С. е в размер на 33.40
лв. В колона 7 за месец април 2022 г. сумата да се чете 7.25 лв, В колона 10
сумата да се чете в размер на 43.09 лв, В колона 7 за месец май 2022 година
5
сумата да се чете 330 лв, В колона 10 сумата да се чете в размер на 97.82 лв. В
колона 7 за месец август 2022 година-сумата да се чете в размер на 426.99 лв В
колона 10 сумата да се чете в размер на 115.99 лв. В колона 7 за месец
септември 2022 година, сумата да се чете 1.80 лв. В колона 10 сумата да се
чете в размер на 23.80 лв. В колона 7 за месец ноември 2022 година сумата да
се чете 194 лв. Колона 10 сумата да се чете 62.61 лв. За месец декември 2022
година колона 7, сумата да се чете - 101.95 лв. В колона 10 сумата да се чете в
размер на 74.17 лв. За месец януари 2023 година, колона 7 да се чете сума в
размер на 40.00 колона. Колона 10 да се чете сума в размер на 37.88 лв. За
месец февруари 2023 година, колона 7 да се чете сума в размер на 4. В колона
10 от заключението да се чете сума в размер на 36.93 лв. Тотал колона 7
сумата да се чете, че е в размер на 1128.24 лв. В колона 10 сумата да се чете, че
е в размер на 784.25 лв. Погасените суми от лицето В. С. са в размер на 100
лв., а дължимите били в размер на 684.25 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
процесната етажна собственост на адрес град Бургас, ***. Следва да докаже,
че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната собственост от
16.09.2021г. са определени такси, дължими от етажните собственици за
управление и поддръжка на общите части. В негова тежест е да докаже
размера на претенцията си, както и датата на настъпила изискуемост на
вземането. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането или другите възражения,
въведени надлежно в процесуалните срокове по ГПК в процеса.
По делото не е спорно, че ответницата е собственик на самостоятелен
обект, находящ се на адрес гр. Бургас, **, ** тоест в рамките на процесната
етажна собственост.
В настоящия случай по делото е категорично установено, че взетите от
ОС на процесната ЕС решения от 16.09.2021 г. са влезли в сила – същите са
били оспорени по реда на чл.40 от ЗУЕС, но с влязло в сила решение на
Районен съд – Бургас производството по предявения иск е прекратено,
доколкото същата е подадена извън преклузивния срок по чл.40 от ЗУЕС.
Отхвърлени са исковете на В. Б. С. за прогласяване на нищожността на взетите
на посоченото ОСЕС решения поради привидността им.
Следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да се
обсъждат възражения относно законосъобразността на така взетите решения,
доколкото такива могат да бъдат единствено предмет на исковото
производство по реда на чл.40 от ЗУЕС или евентуално на предявен иск за
нищожност в случаите, когато това е допустимо, предвид спецификата на
актовете на етажната собственост като многостранни сделки. ЗС и ЗУЕС не
уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото
събрание на етажната собственост.
6
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в
ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна
и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен
срок за предявяване на иска по чл. 40 от ЗУЕС. /Така Решение № 39/19.02.2013
г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС/. Възможността за атакуване
законосъобразността на тези решения, в т. ч. и досежно противоречието им с
императивни правни норми – конкр. чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС, е ограничена във
времето – до изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС. След изтичане на този срок,
решенията се стабилизират и подлежат на изпълнение. /Така гр. д. № 658/2012
г. на 1 г. о. на ВКС, Решение № 122 от 06.11.2019 г. на ВКС по т. д. №
1830/2018 г., I т. о., ТК/. Не е допустим и инцидентния контрол на неоспорени
в срок решения на общо събрание. /Така Определение № 25 от 25.01.2019 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4119/2018 г., II г. о., ГК/.
Предвид изложеното и още повече, предвид образуваното съдебно
производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, настоящият състав в
рамките на това производство не разполага с каквато и да е било възможност
да се произнася по валидността и законосъобразността на взетите от страна на
Общото събрание на процесната етажна собственост решения.
Видно от приложения към делото протокол от ОС, е взето решение за
определяне на бюджет на етажната собственост, който да включва разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Не е
взето решение за определяне размера на паричните вноски за разходите за
управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата по
чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС. В такъв случай се твърди заплащане от ищеца на вече
направени разходи по управлението и поддържането на етажната собственост.
Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната
собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили
по предназначение или съответно са извършени, тъй като се касае за бъдеща
дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият
случай, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е
заплатена. Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния
собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на
лицата, които не са извършили възложената им работа. /Така Определение №
124 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о./. В пар.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗСУЕ е определено кои разходи са такива по
управление и поддръжка. Такива са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
По делото не се установява от събраните по делото доказателства, да е
7
налице неизпълнение на задълженията на етажната собственост да
осъществява дължимата поддръжка. Напротив, от представените по делото
доказателства се установява, че етажната собственост е заплащала разходи за
управление и поддръжка на общите части, като в тази насока са представени и
разходни документи. Съдът кредитира поради това и заключението по
изготвената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза с направените от
вещото лице корекции в съдебно заседание от 20.01.2025 г. От посочените
писмени доказателства, както и от посоченото заключение, се установява, че
етажната собственост е осъществявала дължимата поддръжка на общите
части, в която връзка и са правени разходи. В тази връзка и съдът не кредитира
показанията на разпитаната по делото свидетелка, доколкото същите
противоречат по отношение на представените и приети писмени
доказателства, а и принципно не опровергават изводите за извършени разходи
от страна на етажната собственост за поддръжката на общите части.
Следва да се посочи, че това, че не е взето решение за определяне
размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за
поддържането на общите части на сградата по чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, не
означава, че етажната собственост не може да събира вноски за управление и
поддръжката на общите части, доколкото в закона е разписан механизъм за
определянето им, който е възприет и от Общото събрание на процесната
етажна собственост. Така е разписано /видно от т.5 от протокола от ОСЕС от
16.09.2021 г., че разходите за поддържане на общите части се разпределят
поравно на брой живущи в сградата, а тези за такса „управление“ – по 6 лв. на
самостоятелен обект. По отношение на вноските, формиращи фонд „Ремонт и
обновяване“ е записано, че същите са в размер на идеалните части на всеки от
сумата в размер на 60 лв. месечно. Тоест налице е достатъчно ясен механизъм
за разпределение на дължимите от всеки вноски за управление и поддържане
на общите части. От това следва изводът, че процесните вноски за разходи по
чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС не са определени еднолично от управителя на ЕС, а в
изпълнение на решенията на ОС на ЕС, което е негово задължение- така чл.
23, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС /Така и Решение № 765 от 9.09.2024 г. на ОС - Бургас по
в. гр. д. № 663/2023 г., Решение № 676 от 12.06.2023 г. на ОС - Бургас по в. гр.
д. № 419/2023 г. и др./.
По отношение на направеното възражение, че не е изяснен броя на
живущи в сградата, както и в отделните самостоятелни обекти, съдът намира,
че възражението е неоснователно, доколкото по този въпрос следва да се
вземе предвид представеното по делото заключение на вещото лице по
приетата допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, в което е посочен
броя на живущите в сградата.
По този въпрос следва да се посочат две съображения. На първо място, в
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовата ЕС заявява
изрично, че Етажната собственост не поддържа книга на етажните
собственици – императивно задължение, установено в чл.7, ал.1 и сл. от
ЗУЕС. В разпоредбата на чл.6, ал.1, т.16 от ЗУЕС е предвидено задължението
8
на етажните собственици да вписват в книгата на етажната собственост
членовете на своите домакинства и обитателите. В чл.7, ал.2 от ЗУЕС е
предвидено нормативно съдържанието на книгата на ЕС, част от което са и
данните на членовете на домакинството, които живеят заедно със собственика
и/или ползвателя, както и времето, през което посочените лица не ползват
самостоятелния обект. Предвидено е да се вписват и имената на обитателите,
временно пребиваващи в обекта на самостоятелно правно основание повече от
30 дни, датата на вписване и датата на отписване. В чл. 7, ал. 3 е предвидено
задължението на етажните собственици, ползвателите и обитателите в 15-
дневен срок от придобиване правото на собственост, ползване или от момента
на временно пребиваване в обекта да впишат в книгата на етажната
собственост посочените данни, съответно промяната на обстоятелствата.
Всички тези обстоятелства имат значение към определяне именно на
броя на живущите в етажната собственост към всеки един момент, съответно
и по отношение определяне на дължимите от всеки разходи за поддръжка и
управление на общите части на ЕС по чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Законът не урежда
последиците от липса на водене на книга на Етажната собственост. В закона не
са уредени последици от неизпълнението на задължението по чл. 7, ал. 2 от
ЗУЕС, нито от липсата на водене на книга на ЕС /Така Решение № 67 от
14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о., ГК/. При това положение,
липсата на книга на ЕС не може да обуслови недължимост на вноските за
етажната собственост, още повече, че предприемането на подобен подход би
лишило етажната собственост от възможността да набира средства и по този
начин да се поддържат и общите части. Следва да се посочи, че липсва и
предвидена санкция за неизпълнение на това задължение. Санкцията би могла
да бъде възможността от самите етажни собственици по пътя на контролните
механизми над управителя, уредени в ЗУЕС, да го задължат да води книга на
ЕС или респективно да го освободят. Друга възможна последица е
възможността за ангажиране на отговорността му за разходване на средствата
на ЕС не по – начините, уредени от ОС на ЕС и ЗУЕС. Именно това е и
причината в ЕС да се избира и контрольор/контролен съвет, както и е
предвидено задължение за регулярно провеждане на ОС на ЕС, част от
правомощията на което е именно приемане на годишен бюджет за приходите и
разходите и одобряване на годишните отчети на управителния съвет
(управителя) и на контролния съвет (контрольора), както и на професионалния
управител-търговец, управляващ етажна собственост.
Така или иначе, съдът намира, че при невъзможност да бъде установен
броя на етажните собственици, съдът следва да приложи разпоредбата на
чл.162 от ГПК, доколкото искът е установен в своето основание, въпреки
липсата на достатъчно данни за неговия размер. Подобен подход се среща и в
практиката на ВКС по дела по ЗУЕС – напр. Решение № 60274 от 15.12.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1081/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 737 от 12.12.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 3118/2023 г. и др.
При тези положения, съдът намира предявеният иск за основателен и
9
доказан, предвид и представените доказателства за действително извършени
разходи. Съдът намира обаче, че искът следва да бъде отхвърлен за сумата в
размер на 12, 40 лв., доколкото от ответницата се претендира за периода от
м.04.2022 г. до м.12.2022 г. такса за управление в размер на 6, 00 лв., а за м.01
и 02.2023 г. по 7, 70 лв. /видно от обстоятелствената част на исковата молба/.
Следва да се посочи, че по делото липсват представени доказателства да е
прието решение за увеличаване на таксата за управление или за одобряване на
изменението на сключения с дружеството – управител договор за управление
и поддръжка на общите части. При това положение, съдът намира, че за
посочената сума искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му
се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от иска. В тази връзка
съдът съобрази, че по делото липсват представени доказателства за заплащане
на сумата в размер на 300 лв., посочена в представения списък за разноските
като възнаграждение за процесуално представителство. Липсва представен
договор за правна защита и съдействие, а е представено единствено
пълномощно. При това положение направените разноски, за което са
представени доказателства са в размер на 650 лв. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищцовата ЕС разноски в размер на 636, 88
лв., съразмерно на уважената част от иска. Ищцовата ЕС следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата сумата в размер на 16, 14 лв.,
представляваща направените разноски, съразмерно на отхвърлената част на
искането.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл.422 от ГПК, че В. Б. С., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ** дължи на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на
сграда, находяща се в град Бургас, *** представлявана от управителя „А ЕС
ДИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
**** сумата от 602, 09 лева, представляваща сбор от дължимите месечни
такси за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост и
месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от ноември 2021
година до февруари 2023 година, които вземания са част от предмета на
Заповед № 804/22.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1642/2023 г. по описа на РС - Бургас, като в
останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата над
уважената част до предявения размер от общо 614, 49 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Б. С., ЕГН **********,
адрес: гр. Бургас, ** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на
сграда, находяща се в град Бургас, *** представлявана от управителя „А ЕС
ДИ“ ЕООД ЕИК *********, сумата от 636, 88 лв., представляваща
направените съдебно – деловодни разноски в исковото и заповедното
10
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на сграда, находяща се в град Бургас, *** представлявана от
управителя „А ЕС ДИ“ ЕООД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Б. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ** сумата от 16, 14 лв., представляваща
направените съдебно – деловодни разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11