№ 442
гр. Плевен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500895 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от И. М.
В. от с.***, Община-Червен бряг, Област-Плевен – ищца в първоинстанционното
производство по гр.д.№39/2021г. по описа на Районен съд –Червен бряг, срещу
постановеното по делото съдебно Решение №273/30.09.2021г., в частта, в която е
отхвърлен предявеният от нея срещу ответника П. В. Н. от с.***,Община-Тетевен, Област-
Ловеч, иск с правно основание чл.150 от СК - за изменение на издръжка на малолетното
дете В.П. Н.а, родена с през ***г., за разликата от 165лв. до 250лв. месечно.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи
исковата претенция в пълен размер, като ответникът бъде осъден да заплаща за
малолетното дете В. месечна издръжка по 250лв., считано от подаването на исковата молба
- 07.01.2021г. Изтъква се, че определената издръжка от 165лв. месечно е в минимално
допустимия размер и не е съобразена с нуждите на детето, което е пораснало и вече е
ученичка. Не са съобразени инфлационните процеси в страната и обстоятелството,
ответникът не е представил доказателства за задължение за издръжка към други лица.
Ответникът по въззивната жалба П. В. Н., който е и ответник по иска за
изменение на издръжка в първата инстанция, не е подал писмен отговор.
1
С Определение №1592/22.11.2021г., постановено о настоящето дело по
реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд е задължил страните да представят доказателства за
доходите си, получени през календарната 2021г., като е посочил, че по делото липсват
актуални данни за тези релевантни факти.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция, проведено на
14.12.2021г., въззивната жалбоподателка И. М.В., чрез процесуалния представител адв.
Ц.А. от АК-Плевен, поддържа въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на
становището си. Заявява, че продължава да е безработна,живее заедно с родителите си,
които подпомагат нея и малолетното дете.
Ответникът по въззивната жалба П. В. Н. не е участвал във въззивното
производство лично и/или чрез процесуален представител. Не е представил исканите от съда
доказателства за доходите си, получени през календарната 2021г.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в,
като провери решението в обжалваната част и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба на И. М. В. от с. ***, Община –Червен бряг,
Област-Плевен – майка и законна представителка на малолетната В.П. Н.а – ищца в
първоинстанционното производство по гр.д.№39/2021г. по описа на Районен съд-
Червен бряг, подадена чрез пълномощника адв. Цв.А. от АК-Плевен, срещу
постановеното по делото съдебно Решение №273/30.09.2021г., В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска по чл.150 от СК - за увеличение на издръжка за разликата от 165.00лв.
до 250.00лв., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д..№39/2021г. по описа на
Районен съд – гр.Червен бряг, е образувано на основание иск за изменение на издръжка с
правно основание чл.150 от СК, предявен от ищцата(понастоящем въззивна
жалбоподателка) И. М. В. от с.***, Община-Червен бряг, Област-Плевен, в качеството на
майка и законен представител на малолетното дете В.П. Н.а, родена на ***г., срещу
ответника П. В. Н. от с.***, Община - Тетевен, Област-Ловеч.
В исковата молба се твърди следното:
С одобрено от съда споразумение по гр.д.№991/2016г. по описа на
Районен съд-Червен бряг, ответникът се е задължил да заплаща на малолетното дете В., чрез
ищцата като негова майка и законна представителка, месечна издръжка по 115.00лв. От
тогава обстоятелствата са се изменили, тъй като детето е пораснало, вече е ученичка и
нуждите му от издръжка са нараснали. Прави се искане да бъде изменена първоначалната
издръжка за детето, като същата се увеличи от 115.00лв. на 250лв. месечно, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да се присъдят направените
2
разноски.
Ответникът е оспорил частично предявения иск, като е признал, че може
да заплаща месечна издръжка в размер на 165.00лв. Посочил е, че работи на постоянен
трудов договор, като месечното му трудово възнаграждение е около минималното за
страната, което не му позволява заплащане на издръжка в претендирания размер.
Предявил е насрещен иск за изменение на мерките относно личните
отношения между него и детето.
По делото са насрочени три открити съдебни заседания.
Събрани са писмени доказателства, представени от страните.
Граждански състав на Районен съд – Червен бряг, се е произнесъл с
Решение №273/30.09.2021г., с което е постановил следното:
Уважил е частично първоначалния иск за изменение на издръжка с
правно основание по чл.150 от СК, като е осъдил ответника П. В. Н. да заплаща на
малолетното дете В. П. Н.а, род.***г. чрез нейната майка и законна представителка И.М. В.,
месечна издръжка вместо по 115.00лв. по 165.00лв., считано от 07.01.2021г., до
настъпването на предпоставки за нейното изменяне или прекратяване, като за разликата до
250.00лв., е отхвърлил иска като неоснователен.
Уважил е насрещния иск, предявен от ответника П. В. Н. срещу ищцата
И. М. В., като е определил по-разширен режим на лични отношения между бащата и детето.
С оглед предмета на въззивната жалба, подадена от въззивната
жалбоподателка И.В., съдебното производство е висящо в частта, в която е отхвърлен иска
за изменение на издръжка с правно основание чл.150 от СК, за разликата от 165.00лв. до
250.00лв.
В останалата част решението на първата инстанция е влязло в сила, като
необжалвано.
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен
състав приема, че В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,
ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността
и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или
недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 142,ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя
съобразно нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Съгласно чл.142,ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно чл.150 от СК,при
3
изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена.
Какви са данните в случая?
Ищцата (понастоящем въззивна жалбоподателка) И. М. В. и ответникът
( понастоящем ответник по въззивната жалба) П. В. Н., са родители на малолетното дете
В.П. Н.а , родена на ***г.
По силата на съдебно споразумение, одобрено от РС-Червен бряг на
23.03.2017г., по гр.д.№991/2016г. по описа на същия съд, бащата се е задължил да заплаща
на детето В., чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на
115.00лв., считано от 05.12.2016г. до настъпването на законни предпоставки за изменението
или прекратяването й.
Няма данни какви са били доходите на родителите към момента на
определяне на първоначалната издръжка.
Въззивният съд констатира, че от определяне на първоначалната
издръжка е изминал период повече от четири години. През това време детето е пораснало.
Вече е ученичка и наред с нуждите от храна и облекло, са възникнали и такива за
снабдяване с учебни пособия и задоволяване на културни потребности. Освен това са се
променили социално-икономическите условия в страната, като цената на издръжка на
живот значително е нараснала. Увеличени са размерите на минималната работна заплата и
различните видове социални плащания. Индексирани са трудовите възнаграждения на
различни категории граждани, заети по трудови или служебни правоотношения..
Исковата молба, чрез която е предявен иск за изменение на
първоначалната издръжка, е подадена на 07.01.2021г. и към края на м. декември, същата
година, съдебното производство продължава да бъде висящо. За календарната 2021г.,
размерът на минималната работна заплата, определен от МС е 650.00лв., от което следва, че
минималната издръжка за едно дете съгласно чл.142,ал.2 от СК, е 162.50лв. Съгласно
проектобюджета за календарната 2022г., минималната работна заплата за страната ще бъде
710.00лв., от което следва, че минималната издръжка за дете по чл.142,ал.2 от СК, ще бъде
177.50лв.
Майката (въззивната жалбоподателка) твърди, че е безработна и не
реализира никакви лични доходи, а бащата( ответник по въззивната жалба) не оспорва това
обстоятелство. Съдът посочва, че теоретично същата би могла да получава доход в размер
на минималната работна заплата, тъй като е в трудоспособна възраст и не са доказани
пречки за трудова заетост.
Бащата е представил удостоверение за доходите си за второто
шестмесечие на календарната 2020г. От него се установява, че същият работи в „***“-
София, което означава – ***“със седалище в гр.София. Липсват данни за местоработата и
заеманата длъжност.(Агенцията е със седалище в гр.София, но притежава структурни звена
и материални обекти в цялата страна, вкл. и в с.***, където е местожителството на
4
въззиваемия) За шест месеца на лицето са начислени суми в размер на 5532.34лв. и след
приспадане на удръжките за ДОД и осигуряване, е получил чиста сума в размер на
4293.01лв., което означава средно по 715.50лв. месечно.
Въпреки дадените указания, ответникът по въззивната жалба не е
представил доказателства за доходите си през календарната 2021г. Същият обаче не е
възразил, че не работи или, че получава по-нисък доход в сравнение с предходния период.
Въззивният съд като съобрази, че съгласно чл.2 от Устройствения правилник на ИА“* и
***“, агенцията е структура на пряко подчинение на министъра на ***, а съгласно чл.5 от
същия, издръжката на агенцията се формира от бюджетни средства, приема, че бащата,
който работи към същата агенция, получава трудово възнаграждение за сметка на
държавния бюджет. Общоизвестен факт, не подлежащ на доказване е, че в началото на
календарната 2021г. са увеличени всички бюджетни заплати, а от началото на 2022г. се
предвижда ново увеличение на същите. Следователно, без да има конкретни данни за
настоящите доходи на бащата, съдът приема, че същите са увеличени в сравнение с тези от
2020г., за които е представил удостоверение и ще продължат да се увеличават през
следващата календарна година.
Като съобрази нуждите на детето, обусловени от възрастта и
възможностите на родителите съобразно доходите им, съдът приема следното:
За периода от подаване на исковата молба – 07.01.2021г. до
произнасянето на въззивния съд в края на м. декември същата година, т.е. за календарната
2021г., необходимата издръжка за детето В., родена на ***г. е била 300.00лв. месечно, от
които бащата следва да заплаща по 180.00лв., а майката да поеме разликата, заедно с
непосредствените грижи за издръжката и възпитанието на детето.
За периода след 01.01.2022г. до настъпването на предпоставки за
изменение или прекратяване на издръжката, необходимата такава за детето е 400.00лв., от
които бащата следва да заплаща по 250.00лв. месечно, а майката да поеме разликата, заедно
с непосредствените грижи.
Въззивният съд приема два периода, за които определя различен размер
на присъдената издръжка, тъй като съдебното производство в двете инстанции е
продължило по-дълго от обичайното време за такъв вид дела – почти една календарна
година. По време на висящия процес са се изменили както нуждите на детето и
възможностите на родителите, така и социално-икономическата обстановка в страната, като
цената на издръжка на живот на населението се е увеличила и като частична компенсация на
това явление са индексирани редица видове плащания, извършвани в полза на гражданите.
Мотивиран от горното, съдът намира, че за бъдещия период след
01.01.2022г., искът за изменение на издръжка по чл.150 от СК, следва да бъде уважен в
пълен размер, като ответникът заплаща на детето В. чрез неговата майка, освен
присъдените от първата инстанция 165.00лв., още 85.00лв., или общо 250.00лв.,ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. При определяне на посочения размер, съдът
съобрази обстоятелството, че издръжката се определя за бъдещ период от време, през който
5
детето ще расте и неговите нужди от издръжка ще нарастват.
За периода от подаване на исковата молба – 07.01.2021г. до
31.12.2021г., искът по чл.150 от СК, следва да бъде уважен частично, като освен
присъдените от РС 165.00лв. месечно, ответникът бъде осъден да заплаща по още 15.00лв.
месечно, или общо по 180лв. За разликата до 250лв. за този период, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, пред вид нуждите на детето и доходите на родителите през
същия.
Въззивният съд приема, че увеличението на издръжката от първата
инстанция до размер на 165.00месечно, не е съобразено с нуждите на детето и доходите на
бащата. Не може за дете, което е ученик във втори, респ. трети клас, да се определи
издръжка в минимален размер съгласно чл.142,ал.2 от СК, при положение, че бащата
получава бюджетна заплата, която периодично се увеличава и няма задължения за издръжка
към други деца. Нещо повече, издръжката, присъдена с обжалваното решение, постановено
на 30.09.2021г., ще бъде под нормативния минимум по чл.142,ал.2 от СК, за настъпващата
2022г., през която минималната работна заплата ще бъде 710.00лв., а минималната издръжка
за дете – 177.50лв.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и
правни изводи, които частично се различават от тези на първоинстанционния. Поради това
на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен искът по чл.150 от СК, за разликата от 165.00лв. до 180.00лв. за периода от
07.01.2021г. до 31.12.2021г. и вместо него се постанови друго, с което ответникът Петър
В.Н. бъде осъден да заплаща на малолетното дете В., чрез неговата майка и законен
представител И. М.В. още по 15.00лв. месечно, или общо по 180лв. месечно, считано от
07.01.2021г. до 31.12.2021г,, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Също
така, следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен искът по чл.150 от СК за
разликата от 165.00лв. до 250.00лв. за периода от 01.01.2022г. до настъпването на
предпоставки за изменението или прекратяването й, като ответникът бъде осъден да заплаща
за малолетното дете по още 85.00лв. месечно, или общо месечна издръжка по 250.00лв.,
считано от 01.01.2022г. до настъпването на предпоставки за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.В частта, в която
е отхвърлен иска за разликата от 180лв. до 250.00лв. за периода от 07.01.2021г. до
31.12.2021г., решението като правилно следва да се потвърди.
Върху увеличения от въззивната инстанция размер на месечната
издръжка от 165.00лв. на 250.00лв., на основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.1,т.2 и
чл.69,ал.1,т.7, ответникът по въззивната жалба П.Н. следва да заплати по сметка на Окръжен
съд-Плевен д.т. от 122.40лв.( сто двадесет и два лв. и 40ст.)
Съдът не присъжда в полза на въззивната жалбоподателка разноски за
въззивната инстанция, тъй като не установи такива да са поискани и направени.
Съгласно чл.280,ал.3,т.2 от ГПК, настоящето въззивно решение не
6
подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №273/30.09.2021г.,
постановено по гр.д.№39/2021г. по описа на Районен съд-Червен бряг, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от И. М. В. против П. В. Н., ИСК с правно основание
чл.150 от СК за изменение първоначалната издръжка на детето В.П. Н.а, родена на
***г., определена по гр.д.№991/2016г. по описа на РС-Ч.бряг, за разликата от 165.00лв.
до 180.00лв. месечно, за периода от 07.01.2021г. до 31.12.2021г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК първоначалната издръжка,
определена по гр.д.№991/2016г. по описа на РС-Червен бряг, КАТО:
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН-********** с постоянен адрес в Област-
Ловеч, Община-Тетевен, с.***, ул.“***“№***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете В.П.
Н.А, родена на ***г., чрез нейната майка и законна представителка И. М. В., ЕГН-
**********, с адрес в Област-Плевен, Община-Червен бряг, с.***, ул.“***“№***,
месечна издръжка от ОЩЕ 15.00лв.( петнадесет лв.), считано от 07.01.2021г. до
31.12.2021г., или общо 180.00лв.(165лв.+15.00лв.), месечно, считано от 07.01.2021г. до
31.12.2021г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска;
2. ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №273/30.09.2021г.,
постановено по гр.д.№39/2021г. по описа на Районен съд-Червен бряг, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от И. М. В. против П. В. Н., ИСК с правно основание
чл.150 от СК за изменение първоначалната издръжка на детето В.П. Н.а, родена на
***г., определена по гр.д.№991/2016г. по описа на РС-Ч.бряг, за разликата от 165.00лв.
до 250.00лв. месечно, за периода от 01.01.2022г. до настъпването на основания за
изменяне или прекратяване, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК първоначалната издръжка,
определена по гр.д.№991/2016г. по описа на РС-Червен бряг, КАТО:
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН-********** с постоянен адрес в Област-
Ловеч, Община-Тетевен, с.***, ул.“***“№***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете В.П.
Н.А, родена на ***г., чрез нейната майка и законна представителка И. М. В., ЕГН-
**********, с адрес в Област-Плевен, Община-Червен бряг, с.***, ул.“***“№***,
месечна издръжка от ОЩЕ 85.00лв.( осемдесет и пет лв.), считано от 01.01.2022г., или
общо 250.00лв.(165лв.+85.00лв.), месечно, считано от 01.01.2022г. до настъпването на
основания за изменянето или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
7
всяка закъсняла вноска.
3.ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №273/30.09.2021г.,
постановено по гр.д.№39/2021г. по описа на Районен съд-Червен бряг, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен предявеният от И. М. В. против П. В. Н., ИСК с правно основание
чл.150 от СК за изменение първоначалната издръжка на детето В.П. Н.а, родена на
***г., определена по гр.д.№991/2016г., за разликата от 180.00лв. до 250.00лв. месечно,
за периода от 07.01.2021г. до 31.12.2021г.
4. ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.1,т.2 и
чл.69,ал.1,т.7 от ГПК, П. В. Н., ЕГН-********** с постоянен адрес в Област-Ловеч,
Община-Тетевен, с.***, ул.“***“№***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-
Плевен д.т. от 122.40лв.( сто двадесет и два лв. и 40ст.) върху увеличения размер на
издръжката от въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8