РЕШЕНИЕ
№113
гр. Пловдив, 20.01.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХXІX състав, в публично заседание на петнадесети октомври, две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МАТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа
докладваното от съдия Методиева административно
дело № 88 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.220, ал.1 от ЗМ, във
връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Бултекс
99“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК ***, депозирана чрез пълномощника на търговеца адв.
Т., против Решение с рег. № РТД-3000-2565/22.12.2020 г./32-379644 на Директор
на ТД Тракийска към Агенция Митници, с което е определена митническа стойност
на стока с № 1 по МД с МРН 18BG003000H0009859/12.01.2018 г., а именно сигнални елеци от полиестер LYNX -15 000 бр., на основание чл.74, пар.3 от МКС в размер на 43050,00 лева, като е
коригирана МД и са начислени дължими суми за досъбиране – мито 2170,07 лв. и
ДДС 4050,80 лв., ведно с лихва от 12.01.2018 г. до датата на уведомяване на
дружеството с решението.
В жалбата, както и в съдебно
заседание, чрез процесуалния представител адв. Т. и с представени писмени
бележки по същество, се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на
митническото законодателство и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Твърди се немотивираност на оспорения
административен акт, както и превратно тълкуване от митническия орган на
митническото законодателство при приложение на разпоредбата на чл.140 от
Регламент 2015/2447 /регламент за изпълнение/. Сочи се формално изпълнение на
процедурата по изискване от дружеството на документи при заявено съмнение от
митническите органи, че декларираната договорна стойност на стоката не е
действително платената от вносителя покупна цена на същата, предвид необсъждане
на представените документи. Претендира се, че органът не е сравнил цените на
наличните по справките от системата МИС III А декларирани договорни цени на идентични и на сходни стоки, внос от Китай,
за които са налице записи, при което би установил, че договорната стойност на
стоката по МД на жалбоподателя не е по-ниска от среднопазарната цена на сходни
стоки, внос от Китай и би отхвърлил съмнението, породено от публикуваните в
„Тезей“ прогнозни цени. Като се основава и на приетата по делото ССЕ,
жалбоподателят сочи, че от събраните по делото доказателства е установено, че
митническата стойност на стоката, декларирана с процесната МД, е отхвърлена от
митническия орган без основание за съмнение относно договорната ѝ
стойност. Сочи се, че митническият орган е определил незаконосъобразно
митническата стойност по метода на чл.74, пар.3 от МКС, след като е имал данни,
обуславящи преценка по методите на чл.74, пар.2, б.“а“, или б.“б“ от МКС.
Твърди се липса на обосновка какъв способ е ползвал митническият орган при
формирането на новата митническа стойност и съответства ли той на принципите и
общите разпоредби, на визираните в чл.74, пар.3, б.“а“ от МКС нормативи, както
и че е налице механично пренасяне на митническата стойност по посочената в
решението декларация от 17.04.2020 г., без да се установи нито договорната
стойност на стоките по нея, нито да бъдат извършени корекции във връзка със
съществената разлика в количеството, датата на вноса, качеството и
транспортните разходи, между процесната стока №1 и стоките по ползваната
сравнителна митническа декларация. Прави се искане за присъждане на разноски по
представен списък.
Ответникът Директор на ТД „Митница
Пловдив“, конституиран като страна, предвид настъпилата междувременно промяна в
наименованието на териториалното поделение на АМ от ТД „Тракийска“ на ТД
„Митница Пловдив“, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Г., оспорва
жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и решението на Директор
ТД „Тракийска“ да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както се прави и
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В
предоставения срок за писмени бележки, такива не са постъпили от ответната
страна.
Окръжна прокуратура Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител.
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства намери следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалване, в предвидения в срок за
обжалване. Разгледана по същество,
жалбата е и основателна.
От фактическа страна по делото е установено, че с
митническа декларация МРН 18BG003000H0009859/12.01.2018 г. търговецът –жалбоподател
декларирал внос на стоки по две позиции за режим „Допускане за свободно
обращение“ с цел крайно потребление на стоки с произход и страна на изпращане Китай, като стока с № 1 съставлява сигнални елеци от
полиестер LYNX -15000 бр. с код по ТАРИК **********, произход Китай, общо нето тегло 2250
кг, декларирана митническа стойност 24966,04 лева. Въпросната стойност съответствала
на покупната цена на стоката и била действително начислена и заплатена чрез
акредитив от жалбоподателя на контрагента му от Китай. По повод на извършен
последващ контрол от митническите органи на извършеното деклариране по
отношение на стока с №1 по МД, било счетено, че декларираната митническа
стойност е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на
стоки от същия вид и същата държава на произход, по-ниска от съответната
справедлива цена, валидна за стоките в ЕС, поради което и на основание чл.140,
ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на Комисията било изискано с писмо от 19.02.2020 г. от търговеца
представяне на документи и информация в подкрепа на декларираната от него
митническа стойност по посочената МД от 12.01.2018 г. След прилагане на
документи от търговеца, на същия било изпратено съобщение от 28.08.2020 г. по
чл.22, §6 от Регламент 952/2013 с мотиви относно определяне на нова митническа
стойност на посочените стоки, в които се сочело, че при разглеждане на
представените от дружеството документи се установявало, че по представените
фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво липсват документи за
извършено плащане, както и че следва определяне на митническата стойност на
стока №1 по процесната МД да се определи въз основа на метода на оценяване на
сделката, съобразно чл.140 от Регламент за изпълнение 2015/2447, защото не е
получена задоволителна информация или митническите органи се съмняват
основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза. Посочено било, че предвид
възникналите съмнения, обосновани с извършено сравнение с използвани
оценки по групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава - членка на местоназначение, за месец януари 2018
година - чрез системата „THESEUS“ на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия - т.нар. справедливи цени, при което било установено, че за стока № 1 по
процесната МД справедливата цена възлиза на 19,08 лв/кг., както и при
липсата на убедителни доказателства в подкрепа на декларираната договорна
стойност, следвало да се приеме, че разликата в цените е достатъчна да обоснове
съмненията за отхвърляне на декларираната митническа стойност на осн. чл.70 от
Регламент 952/2013. Последвало становище от дружеството-жалбоподател относно
липсата на основание за неприемането на декларираната стойност по способа на
чл.70 от МКС и се приложили документи за заплащане на продажбите на първо
търговско ниво. След депозиране на становището от жалбоподателя било издадено и оспореното по настоящото дело решение от 22.12.2020 г. В същото
било прието, че при извършен анализ
на декларираната митническа стойност на описаните стоки с № 1 по декларацията на основание чл.48 от МКС е установено, че същата е значително по-ниска от
средностатистическите стойности при внос на стоки от същия вид и със същата държава на произход.
За сравнение са използвани оценки по групи месечни агрегирани данни, извлечени от
СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия
със стоки, за всеки продукт, произход и държава - членка
на местоназначение, за месец януари 2018 година - чрез системата „THESEUS“ на
Съвместния изследователски център на Европейската комисия
- т.нар. справедливи цени, като съгласно данните, публикувани в „THESEUS“
справедливата цена при внос в ЕС на стоки с код по Комбинираната Номенклатура
на ЕС /КН/ и държава на произход Китай е както следва: за ст. № 1 с код по КН
62104000 възлиза на 38,16 лв./кг. Цитирано било Решение по дело С-291/2015 на СЕС, съгласно което за съмнения, основани на истинността на декларираната цена - декларирана
цена, която е пo-ниска от цената, която се заплаща при други сделки във връзка със
сходни стоки, когато декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки, митническите органи могат да приемат, че разликата в цените е достатъчна, за да
се обосноват съмненията за отхвърлянето на декларираната стойност и неприемането
на декларираната митническа стойност е при положение, че митническият орган не
оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение,
автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод,
представени като доказателство за действително платената цена за внесените
стоки. Посочено било в
решението, че описаните констатации и необичайно ниските цени били
достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда
на чл.70 от МКС, като същевременно не се оспорва автентичността на предоставените
документи. Отразено било още и че
на основание чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение митническите органи могат да определят митническата стойност по метод,
различен от този по реда на чл.70 от МКС. Посочено било и че съгласно
чл.74, параграф 1 от МКС, когато митническата стойност за внесената
стока не може да бъде определена съгласно разпоредбите на чл.70 от МКС, тя се
определя като се прилагат последователно букви а), б), в) и г) от § 2 на чл.74
от МКС, докато се стигне до първата разпоредба, по която
въпросната стойност може да се определи. Изрично в решението било отбелязано, че не е приложим първият вторичен
метод по чл.74, §2, б.“а“ от МКС, касаещи „идентични стоки“, тъй като липсва
достатъчно описание в МД на стоките като качество, състав на материалите и т.н. Отразено било, че не е приложим и
вторият от методите по б.“б“ на чл.74, §2 от МКС, касателно определяне на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на „сходни стоки“,
защото при извършената справка
в системата МИС-III А за ст.1 от МД 18BG003000H0009859/12.01.2018
- „сигнални елеци от полиестер: lynx - 15000 6р.“, с код по
ТАРИК ********** не били установени
митнически декларации за допускане за свободно обращение на
„сходни стоки“. За неприложим бил
счетен и методът за определяне на митническата стойност по чл.74, §2, б.“в“ от
МКС, тъй като в ТД „Тракийска“ липсвали данни
за единичната цена, по която се продава
на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки
от лица, които не са свързани с продавачите. За неприложим бил обявен и методът по чл.74, §2,
б.“г“ от МКС, защото за приложимостта на
този метод са необходими данни за разходите и стойността на материалите,
разходите за производството, както и на допълнителните елементи. Такава база
данни също липсвала, както и липсвала информация за размер на обичайната печалба и
размер на общи разходи, поради което този метод също не бил приет за остойностяване на стоките. При това положение и било посочено, че съгласно разпоредбите на чл.74, пар.3 от МКС, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи по горепосочените
методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия
па Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и
общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на
член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото
споразумение за митата и търговията и дял II, глава трета „Стойност на стоките
за митнически цели“ от Регламент (ЕС) 952/2013. Отразено било, че съгласно чл.144 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 при определяне на митническата стойност
но чл. 74, пар. 3 от МКС, може да се използва разумна гъвкавост при
прилагането на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, пар.2 от МКС. Така
определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на
определените преди това митнически стойности. Основавайки се на посочените разпоредби,
издателят на оспореното решение отразил в същото, че при извършената справка в системата МИС-III А е
установено, че с МД с МРН 20BG001007018082R9/17.04.2020 г. е допусната за свободно
обращение с крайно потребление стока „детски облекла; светлоотразителни
жилетки-1000 броя; material polyester“ с
митническа стойност, изчислена на 2,87 лв/бр. Затова и било счетено, че митническата стойност за стока № 1 от МД с МРН
18BG003000H0009859/12.01.2018 г. следва да бъде определена на основание чл.74,
пар. 3 от МКС на база МД с МРН 20BG001007018082R9/17.04.2020 г. в размер на
2,87 лв/бр., съответстваща на 19,13 лв/кг., т.e. 43050,00 лв. Въз основа на така приетото били определени и
размерите на дължимото мито и съответно ДДС за внос от търговеца, като се приспаднали взетите под отчет суми.
Описаната фактическа обстановка е
установена от събраните по делото писмени доказателства, представени от страните,
както и от приетото по делото заключение на ССЕ, което съдът кредитира като
изготвено обективно и професионално и при съобразяване на събраните писмени
доказателства и при извършена проверка в счетоводството на търговеца. Според
изводите на експертизата, при направен анализ и сравнение на фактурата за внос
и потвърждението за продажба на стоки между „Бултекс 99“ ЕООД и контрагента му
от Китай се установява пълна идентичност на стоките, предмет на процесната
декларация, както и че уговорената за тях цена е била заплатена на продавача -
чуждестранен доставчик чрез банков акредитив, а също и че доставката е надлежно
осчетоводена от жалбоподателя. Също така, експертизата е установила и че
декларираната с процесната декларация стока с № 1 и тази с №6 по приетата по
делото друга митническа декларация от 18.01.2019 г., касаеща внос на стока
“сигнални елеци“ се отнасят до стоки от групи 6210 и 6211- други облекла от синтетични и изкуствени влакна, като е направила и
оценка на единичната цена за брой и за килограм, като при сравнение е видно, че
стойностите са по-ниски при декларацията от 18.01.2019 г. в сравнение с
процесната. ССЕ е дала отговор и относно наличието на данни за поддържани
трайни отношения на жалбоподателя-търговец с доставчика от Китай, като се има
предвид, че са открити доставки още от 2016 г. и стойността на доставките за
периода 2016-2019г. надхвърля милион и половина лева.
Въз основа на установените факти,
от правна страна съдът, на първо място, намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган, което и не се оспорва от жалбоподателя.
Оспореното решение е издадено и в предвидената за това писмена форма.
Според съда обаче, в конкретния
случай от съдържанието на оспореното решение, макар на пръв поглед същото с
оглед обема му да изглежда подробно мотивирано, не може да се направи извод
относно това защо именно митническият орган е приел, че съществуват основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, пар.1 от Регламент 952/2013 /МК/ и
на какво именно се основават те, както и защо всъщност счита, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на чл.70, пар.1 от Кодекса. Следва да се
има предвид, че дори и непредставянето на търговски договор или други документи
в този смисъл, а само на търговската фактура, не може да доведе до извод, че
декларираната митническа стойност не е именно договорената, действително
платената или подлежаща на плащане/ така напр. Решение № 5149/2021 г. по адм.
дело № 56/2021г. на ВАС/. В тази насока от приетата по делото експертиза се
установява идентичност между договорената, вписаната по фактурата и декларираната
стойност на стоките, а освен това се установява и реално заплащане на
стойността по тази фактура. Не са установени информационни източници за извършено допълнително
плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на
внесената стока. Следва да се
има предвид, че съгласно Решение от 28 февруари 2008 г.,
Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52, за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тях и да е съобразена с неговите възможности. Неясно остава, какво отношение към преценката
на митническия орган в случая е имала констатацията по процесното решение, че
по представените фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво липсват
документи за извършено плащане, както и защо, при положение че такива са били
представени от страна на дружеството-жалбоподател с неговото становище от
м.09.2020 г., те не са били въобще коментирани впоследствие от издателя на
решението, след като е акцентирано преди това на липсата им.
В тежест на митническият орган е
да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната
стойност на стоката и че същата не е била изобщо платена или подлежаща на
плащане сума, съгласно посоченото в чл.70, §1 от Регламент 952/2013. Така посочените в
решението, твърде формално, основателни съмнения в декларираната митническа
стойност, обусловени от информация за по-високите „справедливи цени“, извлечена
от информационната система „Тезей“, е следвало според съда да бъдат конкретно
установени, предвид конкретиката на случая, като се извърши и относимата
съпоставка, при това не само при ползване на статистически данни относно
количества и цени, но и при преценка дали се касае до действително сходни
стоки. Следва да се има предвид, че в оспореното решение се сочи каква е
определената справедлива цена за ЕС на килограм по отношение на конкретна
стока, като за определяне на справедливи цени се вземат предвид данните на
системата „Тезей“ и по делото са приложени и конкретни справки за периода от ноември
2017 г. до февруари 2020 г., но от съдържанието на решението на Директора на ТД
„Тракийска“ не става ясно как са формирани т.нар. средностатистически цени и
кое именно органът е взел като изходна база за извършване на конкретно изчисление
за процесната стока по отношение на т.нар. справедливи цени за ЕС. В тази
насока само от статистическите данни за митническата стойност не може да се
извърши преценка и дали се касае до средностатистически цени именно за сходни
стоки. И това е така, защото тарифното класиране на стоката не е сред предвидените в Регламента за
изпълнение критерии, по които може да се установи сходство на стоките. Така в
чл.1, §2, т.14 от Регламент 2015/2447 е предвидено определение за „сходни стоки“ - в рамките на определянето на
митническата стойност - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка. Както
се посочи, в тежест на митническият орган е да докаже основателността на съмненията
си. Впрочем, според съдебната практика за термина „основателни
съмнения“ няма хармонизирана
дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, като проявлението му следва
да се установява за всеки случай поотделно, както се каза вече, предвид установените
конкретни факти и обстоятелства / в този см. Решение № 7232/21 г. по адм.д.
№ 2048/2021г., ВАС/.
Действително, според практиката на Съда на ЕС, коригирането на договорна
митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че тя е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки /Дело С-291/15/. Тогава
и митническите органи имат възможност да не вземат предвид декларираната при
вноса стойност, а да преминат към вторичните методи за определяне на митническата стойност на стоките. Прилагането
на тези вторични методи обаче, е субсидиарно и затова изисква да е обоснована
неприложимостта на основния метод – определяне на митническата стойност въз
основа на договорната. В случая, според настоящия съд, последното не е било
обосновано от митническите органи.
Съгласно чл.74, §1 от Регламент 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може
да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от
параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това. В случая, митническият орган е изключил приложението на
всеки един от вторичните методи за определяне на митническата стойност, като е
посочил в тази насока и липсата на достатъчно основания за приложението му.
Според настоящия съдебен състав тази липса не е достатъчно добре обоснована,
нито по отношение на метода по б.“а“ на чл.74, §2, нито по отношение на метода
по чл.74, §2, б.“б“ от Регламента, като се има предвид, че се твърди изобщо
липса на митнически декларации при проверката в системата МИС-III А, въпреки че, при
преглед на записаните на представения по делото компактдиск два файла,
съставляващи таблици с данни от системата, се установява да са осъществени внос
на стоките „сигнални елеци от
полиестер: lynx“ на 22.05.2018 г. и на
05.10.2018 г. и още няколко различни вноса на стоки с наименование „сигнални
елеци от полиестер“ и „светлоотразителни жилетки“, с произход Китай, но не е
обсъдено в оспореното решение защо същите не са били взети предвид при
осъществяване на преценка за наличие на основания за определяне на митническата
стойност по метода на чл.74, §2, б.“а“ или чл.74,§2, б.“б“ от МКС. Вместо това,
е преминато към определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §3 от
МКС, без да се посочи кой от т.нар. разумни способи е използван и по какви
критерии е взета за основа посочената в решението МД от 17.04.2020 г., като се
има предвид, че и по чл.74, ал.3 от МКС следва да се използва разумна гъвкавост
при прилагане на методите, предвидени в чл.70 и чл.74, §2 от МКС. Веднага
впечатление прави, че въпросната декларация, въз основа на която е извършено
изчислението, касае внос на детски
облекла – светлоотразителни жилетки от полиестер 1000 броя, а такава
характеристика на процесния внос -
сигнални елеци от полиестер – изобщо не е налице. От представените от
жалбоподателя доказателства, включително и тези за продажбата на българския
пазар на внесените стоки, не може изобщо да се направи извод, че се касае до
детски облекла, а напротив. Видно е от съдържанието на справките от МИС-III А /таблицата по втория
от файловете/, че е налице
деклариран внос от Китай на посочения в декларацията от 17.04.2020 г. артикул –
светлоотразителна жилетка от Китай и към дати, значително по - близки до датата
на процесния внос, а именно още през юли 2019 г., след това през декември 2019
г., както и през януари 2020 г. В тази насока не става ясно и липсват мотиви в
оспореното решение с какво именно посочената декларация от 17.04.2020 г. е
предпочетена именно като база за сравнение пред други МД, които при това са
подадени, значително по-близо във времето до процесния внос, а не например
приетата по делото МД от 18.01.2019 г., касателно декларираната стока № 6 съставляваща
„сигнални елеци зелени и оранжеви“. Вземането за база за определяне
нова митническа стойност на МД,
следваща с повече от две години МД на жалбоподателя противоречи на разумната
търговска логика за сравнителни цени и освен това е в противоречие и с изискването да се
използват разумни способи при определяне на митническата стойност, като в
случая разумността на използвания способ не е обоснована. В случая не са
изложени изобщо
подробни мотиви относно това кой точно способ по смисъла на чл.74, параграф 3
от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.
е ползван от издателя на решението при неговата преценка. Не са изложени мотиви и относно
характеристиките на стоката по възприетата като база МД, не са анализирани от
органа документите, придружаващи цитираната митническа декларация от трето
лице. Няма отразени в решението
данни дори
за произхода на стоките, за транспортните разходи, за застраховки, за
производителя, за датата на сключения договор за продажба на тези стоки, за
датата и стойността на фактурата, за търговска марка, за материалите, от които
са изработени стоките. Органът е изчислил по-висока стойност, но няма
доказателства какво включва тази стойност и как е изчислена. Видно е, че по декларацията, взета като
база за изчисление, се касае до значително по-малко количество стока, поради
което и не е ясно дали и какви корекции са направени. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности -
Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20;
Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, Освен това, митническата стойност трябва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. В тази насока, както се посочи, игнорирани и
необсъдени изобщо от митническия орган са останали представените доказателства
относно действително заплатената за стоките цена, както и относно единичната
цена, на която същите са били след това реализирани и то при условие, че не се
твърди тези доказателства са оспорени. Приетата по делото ССЕ, както се каза,
напълно оборва манифестираното съмнение на
митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява
общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При това
положение и след като митническите органи не са
извършили необходимия анализ съгласно чл.141 от Регламента и не са обосновали
приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били
налице и предпоставките на чл.140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за
определяне на митническата стойност на внесените стоки по т.1 от процесната МД по реда, установен в чл.74, § 3 от МКС. Сиреч, недоказаността на основателността на
съмнението на митническите органи в декларираната митническа стойност на
стоките е довела до
недоказаност на абсолютната положителна процесуална предпоставка за преминаване
към определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл.74, §. 3 от Регламент /ЕС/
№ 952/2013 г. Отделно от
това, последвалото немотивирано, формално и неясно приложение на предвидения в
посочената разпоредба метод на определяне на митническата стойност води до
извод за несъобразяване на целта за установяване на справедлива, еднообразна и неутрална система, която да изключва използването на произволно
определени или фиктивни митнически стойности.
Предвид всичко изложено, като не е приел декларираната стойност
на процесните стоки и е определил нова такава въз основа на декларация на трето
лице, Директорът на ТД „Тракийска“ е постановил незаконосъобразен акт.
Поради изложеното и оспореното решение
ще следва да се отмени.
Като резултат от това, на жалбоподателя
ще следва да се присъдят разноските, направени в производството, като в случая
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за
което са налице данни да е действително заплатено, са основателни, тъй като
същото е значително над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал.1, т.3 от
Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, поради което и с
оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените заседания
по него, справедлив размер се явява такъв от 800 лева. Ето защо и на
жалбоподателя ще следва да се присъдят разноските за държавна такса от 50 лева,
за възнаграждението на вещото лице от 300 лева и за адвокатско възнаграждение
от 800 лева, или общо 1150 лева.
Предвид
изложеното и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на „Бултекс 99“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК ***, Решение с рег. № РТД-3000-2565/22.12.2020 г./ 32-379644 на Директор на ТД Тракийска към Агенция Митници, с което
е определена митническа стойност на стока с № 1 по МД с МРН 18BG003000H0009859/12.01.2018 г. на основание чл.74, пар.3 от МКС в размер на 43050,00 лева, като е
коригирана МД и са начислени дължими суми за досъбиране – мито 2170,07 лв. и
ДДС 4050,80 лв., ведно с лихва от 12.01.2018 г. до датата на уведомяване на
дружеството с решението.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Бултекс
99“ ЕООД, гр. Пловдив с ЕИК *** и адрес гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов“ № 31 сумата
от 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева,
съставляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: