№ 437
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100101772 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:46 часа се явиха:
Ищцата Д. Г. М., редовно призована, не се явява, представлява от адв. И.Н., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, редовно призована, представлява се от
адв. М.Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЯВ. П. ЕНЧ., редовно призована, не се явява, представлява от адв. М.Р.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Третото лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ“ АД, редовно уведомено, не изпраща представител.
Вещото лице ИЛ. В. В., редовно призовано, не се явява.
Вещото лице Т. К. Авр., редовно призовано, явява се лично.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
1
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
АДВ. Н.: Запознат съм с проекта за доклад. Няма да допълвам исковата молба с нови
факти и обстоятелства.
АДВ. Р.: Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по доклада и искания
за уточнения и допълнения. Имам само едно искане. На стр. 4, средният абзац, там където е
възложено тежест на ответниците установяване, че настъпилите усложнения в
медицинското състояние на ищцата са наложили повторна интервенция на 31.10.2017 г. в
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ се дължат на други причини. Ние не знаем по каква причина тя е
била на лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД. Няма как ние да установяваме със
сигурност, че настъпилите усложнения са наложили повторна интервенция. Ние твърдим
еднозначно, че със сигурност медицинската интервенция на 26.04.2017 г. не е довела до
усложнения или промени в здравословното й състояние, още повече такива, които да са
наложили повторната медицинска интервенция. Моля да отпадне и изречението малко по-
надолу „…което усложнение по естеството си не е такова да предизвика последващи
аналогични оплаквания.“ Наша е тежестта да установим, че е била информирана
включително и за евентуални усложнения, които могат да настъпят при тази интервенция.
Ние твърдим, че няма такова усложнение. Дори да има, то е включено в графата „Обичаен
медицински риск при тези интервенции“, за който тя е дала своето съгласие. Състоянието на
ищцата веднага след медицинската интервенция не е сочило на усложнения. Те или са
налични след излизане от анестезия, или ги е нямало. След като такива не са били налични
веднага след операцията, няма как да се явят постфактум.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Д.Г. Михаилова
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответниците „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Света Марина“ ЕАД и ЯВ. П. ЕНЧ. да й заплатят солидарно обезщетение в
размер на 30 000 лева за причинените й неимуществени вреди – болки, страдания и
стрес, настъпили в следствие на незаконосъобразните действия на служителите на
ответника проявени при извършване на операция на 26.04.2017г. с участието на д-р Я.Е. във
връзка с фрактура на първи лумбален прешлен – вертебропластика, при която е извършено
неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в спиналния канал и
интервертебралните фораменти, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
2
на увреждането – 26.04.2017г. до окончателното им изплащане. Производството се развива с
участието на трето лице-помагач на страната на ответниците - ЗАД „Армеец“ конституирано
с определение от 15.11.2021г.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата
излага, че на 22.04.2017г. е претърпяла травма в следствие на падане по стълби, в следствие
на което получила силни болки в гърба. На 24.04.2017г. била приета в Клиниката по
неврохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД гр.Варна, където била поставена диагноза -
фрактура на тялото на L I прешлен. На 26.04.2017 г. екип от лекари начело с проф. Я.Е.
извършил оперативна интервенция по повод фрактурата на прешлена – вертебропластика.
Твърди, че независимо от извършената операция не настъпило подобрение в състоянието й –
продължавала да търпи силни болки, които не отшумявали, настъпили признаци на
влошаване на общото й състояние – не можела да се движи и да се обслужва 1 сама.
Посочва, че по тази причина потърсила консултация с друг специалист и на 24.10.2017г.
била приета за лечение в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД,
гр.София. Там след изследване на гръбнака и скенер било установено неправилно поставяне
и разпространение на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти,
което се явявало тежко усложнение и причина за изпитваните силни болки при движение и
покой. Констатацията наложила провеждането на втора хирургична интервенция на
31.10.2017г. на ищцата, при която била отстранена установената маса от костен цимент,
която оказвала компресия върху медоларния конус нервни коренчета. Твърди, че в
следствие на неуспешната първа операция извършена в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД,гр.Варна
от екипа на д-р Я.Е. е претърпяла множество силни болки и страдания, неудобства от битово
естество, дискомфорт. Наложило се да приема болкоуспокояващи лекарства и дългосрочни
затруднения при движение и самообслужване. Шокът от преживяното отключил силен
уплах, безсъние и състояние на тревожност за здравословното й състояние и безнадежност.
По препоръка на личния си лекар потърсила помощ при психиатър, който след проведени
консултации дал заключение за наличие на разстройство в адаптацията. Твърди, че
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания са пряко и непосредствено
следствие от неуспешно проведената първа операция, грешките от която наложили
извършването и на втората интервенция. Твърди, че д-р Я.Е., като ръководител на екипа
извършил първата операция е отговорен за настъпилата вреда, тъй като същата се явява
следствие на допусната лекарска грешка - неправилно поставяне и разпространение на
костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти. Поради това, че
ответникът УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна е работодател на д-р Е. се иска ангажиране
на солидарната им отговорност за претърпените от ищцата вреди, за чиято обезвреда се
претендира сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
увреждането – 26.04.2017г. до окончателното изплащане. Претендира и за заплащане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ЯВ. П. ЕНЧ.,
чрез процесуалния му представител. Не оспорва, че на 24.04.2017г. ответникът Д.М. е била
3
приета в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св.Марина“, гр.Варна с фрактура на тялото
на L1 прешлен, като след обсъждане на обща клинична конференция е назначено
оперативно лечение. Оспорва твърденията на ищцата, че и е била направена
вертебропластика, както и че са били нарушени добрата медицинска практика и
медицинските стандарти, че неправилно е бил поставен костен цимент в спиналния канал и
интервертебралните форамени, довело до стесняване на лумбалните канали. Оспорва във
връзка с оперативната интервенция на 26.04.2017г. ищцата Д.М. да е имала влошаване на
здравословното състояние и да е претърпяла твърдените неимуществени вреди – болки,
страдания, безсъние, тревожност, безнадежност и психични проблеми, както и същите да са
пряка и непосредствена последица от медицинската интервенция на 26.04.2017г. Твърди, че
предоперативно в ответната болница ищцата е била детайлно информирана за естеството на
операцията и свързаните с нея потенциални рискове и евентуални усложнения. Извършената
на 26.04.2017г. от проф.Е. и неговия екип кифопластика е осъществена по всички правила
на съвременната неврохирургична практика и стандарти. Посочва, че евентуалното изтичане
на цимент в спиналния канал и интервертебралните форамени е едно от най-често
срещаните усложнения при такава операция и не следва да се квалифицира като лекарска
грешка. Излага, че болната не е имала оплаквания при вертикализирането й, както и при
изписването й, което да сочи на изтичане на цимент и засягане на лигаменти, а изходът от
заболяването е бил с подобрение. По тази причина оспорва разчитането на резултата от
образното изследване КТ на лумбални прешлени в МБАЛ „Св.Анна“, че е имало „изтичане
на цимент превертебрално, паравертебрално в дуралния сак“. В случай на извод за
основателност на предявения иск по основание, същият се оспорва по размер, тъй като
претендираното обезщетение не е съобразено с критерия за справедливост. Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Света Марина“ ЕАД /УМБАЛ Св.Марина“, гр.Варна/ е депозирал писмен отговор
чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Изложените възражения срещу твърденията на
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, както и касателно липсата на
елементите от фактическия състав на отговорността, включително за прекомерност на
претендираното обезщетение са аналогични като тези изложени в отговора на ответника
Я.Е., поради което съдът не ги преповтаря в тази част от проекто-доклада. Моли за
отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и от третото лице –
помагач - ЗАД „Армеец“. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Поддържа възраженията срещу основателността на исковете направени
в писмените отговори на ответниците. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на двамата ответници поради липсата на неправомерно извършени от д-р
4
Е. и екипът му противоправни и виновни действия в нарушение на медицинските стандарти
и правилата на добрата медицинска практика при проведените медицински манипулации, от
които за ищцата да са произтекли неблагоприятни последици. Оспорва се и размерът на
претендираното обезщетение, като се твърди също, че евентуалните вреди са следствие на
случайно събитие. Посочва се, че ищцата е била информирана за предстоящата интервенция,
поради което евентуалната „неадекватност на някое от осъществените действия или
бездействия“ се явява допустим обичаен медицински риск. Прави възражение 3 за
съпричиняване на вредата от ищцата предвид тежкото и общо физиологично състояние.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца – Д.М., че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че на 26.04.2017г. ответникът д-р Я.Е. и екипът му от УМБАЛ
„Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна е извършил оперативна интервенция по повод фрактурата на
тялото на L I прешлен, при която ответникът Я.Е. е допуснал нарушение на медицинските
стандарти и добрата медицинска практика при извършване на медицинска процедура по
поставяне на костен цимент, което е довело до последващи усложнения представляващи
попадане на костен цимент в спиналния канал и интервертебралните форамени; Следва да
установи, че поведението на лекаря при проведената на 26.04.2017г. оперативна
интервенция е незаконосъобразно и противоправно, както и че същото е в причинно-
следствена връзка с настъпилите усложнения наложили повторна оперативна интервенция
на ищцата извършена на 31.10.2017г. в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, гр.София; Следва
да установи също че в следствие на действията/бездействията на д-р Е. е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания, психически стрес, силен уплах, безсъние и
състояние на тревожност за здравословното й състояние и безнадежност, както и размера на
претенцията. Следва да установи, че д-р Я.Е. е служител /по трудово правоотношение или
по възлагане/ на ответника УМБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците – д-р ЯВ. П.
ЕНЧ. и УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна, че следва да установят правоизключващите
си възражения, включително че са спазени всички медицински правила, норми и протоколи
във връзка с извършената на 26.04.2017г. медицинска операция на ищцата; че настъпилите
усложнения в медицинското и състояние, наложили повторна интервенция на 31.10.2017г. в
УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД, гр.София се дължат на други причини /извън проведената
на 26.04.2017 г. интервенция/, включително че евентуалното изтичане на цимент в
спиналния канал и интервертебралните форамени е често срещано усложнение при такава
операция, за което ищцата е била уведомена и е дала съгласие за процедурата;
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на третото лице –помагач -
ЗАД „Армеец“, че следва да установи правоизключващите си възражения, а именно че
ответникът по иска д-р Я.Е. и екипът му са спазили всички медицински правила, норми и
протоколи във връзка с извършената на 26.04.2017г. медицинска операция на ищцата;
възражението си за съпричиняване на вредата от ищцата, както и възраженията че
усложненията в здравословното състояние на ищцата след интервенцията на 26.04.2017г. се
5
дължат на случайно събитие, както и че същите могат да се квалифицират като обичаен риск
при такава процедура, за който ищцата е била уведомена и е дала съгласие.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, съдът ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО
УСТАНОВЕНО и ненуждаещо се от доказване, че на 26.04.2017г. медицински екип под
ръководството на д-р Я.Е. в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД, гр.Варна е извършил медицинска
оперативна интервенция на ищцата Д.М. във връзка с диагностицирана фрактурата на
тялото на L I прешлен.
АДВ. Н.: Това е предявеният иск. Нямам възражения по доклада и указаната с него
доказателствена тежест.
АДВ. Р.: Оспорвам иска и поддържам възраженията в отговорите на исковата молба.
Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест след корекцията й.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба писмени доказателства, както следва: копие от епикриза изх. № 17147/24.04.2017 г. на
МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна – 2 листа; копие от образна диагностика №
1840/30.05.2017 г. и становище на доц. д-р Каракостов; копие от епикриза изх. № 22304/2413
от 24.10.2017 г. на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – София – 2 листа; копие от
амбулаторен лист № 9/31.01.2018 г.; копие от амбулаторен лист № 20/21.02.2018 г.; копие от
експертно решение № 1130/13.03.2018 г. на МБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД – 2 листа.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с молба вх. №
19523/01.10.2021 г. писмени доказателства, както следва: декларация за семейно,
материално положение и имотно състояние от 24.09.2021 г.; копие от експертно решение №
1130/13.03.2018 г. на МБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговор вх.
№ 23230/12.11.2021 г. писмени доказателства, както следва: копие от история на
заболяването № 17147 – 3 листа; копие от формуляр за влошени медицински изделия,
стойността на които се заплаща от НЗОК извън цената на клиничната пътека от 27.04.2017
г.; копие от фактура № 5423/26.04.2017 г.; копие от здравословен статус към 24.04.2017 г. на
лицето Д. Г. М.; копие от направление за хоспитализация на Д. Г. М. от 24.04.2017 г.; копие
от декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на
заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване от 27.04.2017 г.; копие от
анамнеза – 2 листа; копие от лист със заглавие „Наблюдение на болния“ от дата 24.04.2017
г.; копие от допълнителен лист към история на заболяването; копие от оперативен протокол
6
(планова) № 169/26.04.2017 г.; копие от лист със заглавие „Наблюдение на болния“ от дата
27.04.2017 г.; копие от декларация за информирано съгласие относно диагностично-
терапевтични процедури от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна – 4 листа; копие от
резултат от образно изследване от 24.04.2017 г.; копие от лабораторни резултати с дата
25.04.2017 г. на Д. Г. М.; копие от лабораторни резултати с дата 24.04.2017 г. на Д. Г. М. – 2
листа; копие от протокол за предварителен разяснителен разговор относно анестезията
между пациента и анестезиолога от 25.04.2017 г. на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна – 2
листа; копие от лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на Д. Г.
М.; копие от фиш за имунохематологично изследване; копие от анестезиологичен лист от
26.02.2017 г.; копие от лист за преглед на пациент в КДБ/СО с дата 24.04.2017 г.; копие от
лист за жизнени показатели от 24.04.2017 г. – 2 листа; копие от Договор за застраховка
„Професионална отговорност4 на лицата, които упражняват медицинска професия в МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД от 07.06.2016 г., ведно с общи условия; копие от техническо
предложение за изпълнение на обществена поръчка от 21.04.2016 г., ведно с приложение №
1; копие от застрахователна полица № 16 130 1306 **********; копие от договор №
6902/19.06.2017 г. за сключване на застраховка на лицата, които упражняват медицинска
професия в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, за период от една година, ведно с общи условия – 8
листа; копие от предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите
спецификации и изискванията на възложителя с дата 02.05.2017 г.; копие от застрахователна
полица № 17 130 1306 **********; копие от лист, започващ с „1071 лекар професор
неврохирургия н-к клиника..“; копие от Договор рег. № 12817/04.06.2021 г.; копие от
техническа спецификация на обществена поръчка, възлагана чрез публично състезания с
предмет „предоставяне на застрахователни услуги за нуждите на УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД срок от една година“, ведно с общи условия; копие от пълно и детайлно описание на
реда и начина на изпълнение на поръчката от 25.03.2021 г.; копие от застрахователна полица
№ 21 130 1306 **********.
АДВ. Н.: Във връзка с разпределението на доказателствената тежест представям
молба. Ще се ползвам от оспорените документи от насрещната страна.
АДВ. Р.: Уточнявам, че е представеното по делото цялото ИЗ.
АДВ. Н.: Направил съм с настоящата молба искания по доказателства във връзка с
представянето на ИЗ от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ София, както и за представяне на
преписката по образното изследване № 1840, което също е оспорено - да бъде представено
от МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД. Представям резултата от разчитането ведно с диск, на който са
рентгеновите снимки. Във връзка с достоверността правя това искане за представяне от
МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД на изследването. Не зная дали е съставен друг документ във връзка с
това изследване, затова искам цялата преписка, ако има такава. В алтернативност моля съда
да ни се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя с преписка във
връзка с образно изследване № 1840/30.05.2017 г., проведено в МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД
Варна. В случай, че не уважите искането ми УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД гр. София, на
7
основание чл. 192 ГПК да представи ИЗ № 22304/2413/2017 г. от Клиника по неврохирургия,
моля да ми издадете съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдя със същото. Във
връзка с изричното оспорване на съдържанието на епикризата правя това искане.
АДВ. Р.: Възразявам да се приеме образното изследване като моля да ми дадете
възможност да се запозная какво съдържа този материал като се направи копие за нас и се
даде срок за становище. Не възразявам да се снабди колегата с копие от ИЗ от болницата в
София.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното разчитане от Отделение по образна диагностика на МБАЛ
„Св. Анна“ ЕАД с пореден № 1840/30.05.2017, ведно с копие от образно изследване на диск .
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 2-дневен срок от днес да представи 2 бр. копия от диска с
образна диагностика, които да се връчат на насрещната страна и вещото лице по СМЕ.
По направените доказателствени искания от ищцата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, по силата на което ищцата да се снабди с
преписка, ако такава е съставена във връзка с образно изследване № 1840/30.05.2017г.,
проведено в МБАЛ „Св. Анна“ ЕАД Варна, без държавна такса.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, по силата на което ищцата да се снабди с
копие от ИЗ № 22304/2413/2017 г. от Клиника по неврохирургия в УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, гр.София по ИЗ 22304/2413/2017 г., без държавна такса.
АДВ. Р.: Във връзка с указания на съда представям основен трудов договор от 2011 г.
и последното споразумение от 01.02.2021 г. на проф. Е.. Не се оспорва от ответниците, че
той е бил част от оперативния екип, извършил оперативната интервенция на ищцата и е бил
в трудово правоотношение с УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна към момента на
операцията.
АДВ. Н.: Да се приемат представените писмени доказателелства.
СЪДЪТ по искането за приемане на представените писмени доказателства
8
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ответната страна Трудов договор № 55/25.02.2011 г. и
допълнително споразумение към него № 1937/01.02.2021 г. на проф. ЯВ. П. ЕНЧ., във връзка
с указанията на съда.
СЪДЪТ докладва Писмо вх. № 2672/03.02.2022 г. от ОД на МВР – Варна за
извършени задгранични пътувания от ищцата Д. Г. М..
АДВ. Н.: Да се приеме.
АДВ. Р.: Да се приеме.
СЪДЪТ по искането за приемане на представените писмени доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага по делото Писмо вх. № 2672/03.02.2022 г. от ОД на МВР –
Варна за извършени задгранични пътувания от ищцата Д. Г. М..
АДВ. Н.: Моля съда да отстрани назначените вещи лица на основание чл. 196, ал. 2
ГПК, вр. чл. 22, ал.1 ГПК. Относно вещото лице, назначено за изготвяне на СПЕ налице са
основанията на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ГПК. Д-р А. е бивша съпруга на лекуващия лекар на
Д.М. – доц. д-р Т.А., което е видно от ИЗ, представено от ответната страна, както и е член на
академичния състав на Катедрата по неврохирургия и уши, нос, гърло при МУ Варна,
ръководена от д-р Я.Е.. От друга страна тя работи като психиатър в ДКЦ „Св. Марина“,
която е част от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна. Синът на д-р А. - д-р Д.Т. А. е асистент в
МУ Варна и работи в Катедра по психиатрия и в УМБАЛ „Св. Марина“, Клиника по
психиатрия. В тази връзка тя е в конфликт на интереси и не би могла да даде безпристрастна
и обективна експертиза.
Относно вещото лице д-р ИЛ. В. В., моля също да бъде отстранено. Той е посочен за
вещо лице от Медицинския университет - Варна. Към момента на извършване на
интервенцията настоящият ректор на МУ Варна е директор на първия ответник - УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД Варна. По аргументи на предното, вторият ответник д-р Е. е ръководител
на Катедрата по неврохирургия и УНГ в университета и това, че целият академичен състав
на катедрата работят в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД Варна, с изключение на д-р К., който не
работи там, но е член на академичния състав, също не може да даде безпристрастно
заключение.
9
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител на ищеца да посочи конкретни
основания за евентуална заинтересованост на назначеното вещо лице по СМЕ – д-р И.В..
АДВ. Н.: Считам че е заинтересован дори само за това, че е посочен от МУ - Варна.
Д-р В. е защитил докторантура в МУ Варна. Налице са обвързаности, които няма да дадат
възможност за безпристрастно заключение и осигуряване на обективната истина относно
тези факти. Моля съдът след отвеждането им, да бъдат посочени вещи лица от друг съдебен
район, т.к. от съдебен район Варна няма как да получим безпристрастна експертиза, т.к. са
колеги и няма как да не се защитават един друг.
АДВ. Р.: Считам, че възраженията на колегата са неоснователни. Не виждам
изложени юридически аргументи за пристрастността на д-р В.. Най-малкото, ако имаше
такива съображения, той щеше да ги изложи и да се самоотведе. Не мога да намеря връзка
като основание за отвеждането и на д-р А.. Това не е основание, дори да е бивша съпруга на
лекуващ лекар на ищцата Д.М., не е ясно за какви заболявания и кога е било това, да не би
могла да даде вярно и безпристрастно заключение.
АДВ. Н.: Данните са от ИЗ, представено от ответника. Има данни, че д-р Я.Е. е
участвал в кариерното израстване на д-р В. като част от журито по защита на
докторантурата му. Това е факт, който не искам да кажа откъде зная. Нормално е ректорът
на МУ да попита ръководителя на Неврохирургията кое вещо лице да посочи.
АДВ. Р.: На мен този факт не ми е известен и нямам основание да се съмнявам в
обективността и безпристрастността на д-р В..
СЪДЪТ намира искането за отвод на вещото лице д-р И.В. поради това, че същият е
посочен като експерт по делото от МУ-Варна за неаргументирано. Съдът се е обърнал със
запитване към МУ-Варна, тъй като е институция, която има база данни за специалисти в
областта на медицинската наука, като изрично е посочил, че следва вещото лице, което ще
бъде посочено като компетентно по поставените в СМЕ въпроси да бъде с практика извън
района на Варненска област именно, за да избегне съмненията в пристрастност и
заинтересованост. Що се отнася до твърдението, че д-р В. е учил в медицинския
университет-Варна, то съдът намира, че това не поставя по никакъв начин съмнение относно
неговата безпристрастност, още повече, че ако се съобрази искането на ищцовата страна
вещото лице по делото да не е учило в МУ - Варна, това ще стесни значително кръга на
вещите лица, които могат да изготвят заключение и ще затрудни необосновано
разглеждането на спора. Липсват и доказателства за това проф. Е. да е участвал в
кариерното израстване на доц.д-р И.В..
СЪДЪТ докладва Молби вх. № 5685 и 5692 от 09.03.2022 г., депозирани от вещото
лице д-р В., с които уведомява съда, че е необходимо да бъде проведен преглед на ищцата
Д.М. в Клиника по неврохирургия в гр. Плевен в период от 14 до 18.03.2022 г. от 9 до 12
10
часа като е посочен и телефон за връзка.
Съдът намира, че следва да се уведоми по телефона вещото лице д-р В. за искането за
отвод, както и да му се изпрати по факс или имейл извадка от настоящия протокол и ако
прецени, че е налице основание за такъв, може да направи самоотвод в 2-дневен срок от
съобщението.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ УВЕДОМИ по телефона вещото лице д-р И.В., като му се изпрати и извадка
от настоящия протокол /по факс или имейл/, в частта досежно изявленията на страните
относно искания от процесуалния представител на ищеца отвод, като на вещото лице се
предостави възможност да изрази становище по искането за отвод, вкл. да посочи налице ли
са обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност на посочените
или други основания по реда на чл. 196, ал. 3 от ГПК в 2-дневен срок от уведомяването.
УКАЗВА на ищцата, че съобразно изложеното в молбата на вещото лице д-р В.
следва да се яви за преглед при него в Клиника по неврохирургия в гр. Плевен в период от
14.03.2022 г. до 18.03.2022 г. от 9 до 12 часа, като форма на съдействие, с цел даване на
отговор по поставените въпроси на СМЕ, като указва, че евентуалното й неучастие ще бъде
тълкувано от съда по реда на чл. 161 ГПК като пречка от нейна страна за събиране на
допустими и относими към предмета на спора доказателства.
АДВ. Р.: Несвоевременно е искането за отвод на д-р А.. Ищцовата страна беше
запозната отдавна с определянето на д-р А. като вещо лице по СПЕ. Ако е имала възражения
следваше да ги изложи своевременно, а не след изготвяне на заключението и запознаване с
неговото съдържание и едва тогава да възразява срещу нейното определяне.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Направих проверка и установих, че ищцата е приета от д-р
Боян Илиев, ако не се лъжа, в ИЗ-то е написано кой лекар е разяснил на лицето
информираното съгласие. Във всички клиники се изписват имената на всички лекари, които
са в отделението като се подписва само този, който е лекуващ лекар. Доц. А. е бивш мой
съпруг. Нямам притеснения да дам безпристрастно заключение. Назначена съм като
психиатър в ДКЦ „Св. Марина“ ЕООД, но то е дъщерно дружество и моят договор е с ДКЦ
„Св. Марина“ ЕООД, а не с УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД. Това не е първата експертиза която
изготвям, по която страна по делото е УМБАЛ „Св. Марина“ЕАД и досега не е имало
никакви претенции. Това, че едно от децата ми работи в Катедрата по психиатрия като
асистент няма нищо общо, както и аз нямам никаква връзка с МУ, освен това, че съм
завършила МУ Варна. Нямам основание да си направя отвод. За да спазя срока по ГПК
внесох заключение и очаквах да чуя свидетелските показания и да допълня заключението,
11
ако е необходимо.
АДВ. Н.: Не зная д-р А. от къде е запозната как се изписват имената на ИЗ-то. Не съм
възразил своевременно преди изготвяне на заключението срещу определянето на д-р А. за
вещо лице, защото не съм разбрал кога е заменено първоначално определеното вещо лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Първоначално определеното вещо лице е психолог и не би
могла да изготви психатрична експертиза.
АДВ. Н.: Причините за отвод бяха, че се познава с членове на екипа, извършил
операцията. Следваше да се прецени и двете вещи лица да са от друг съдебен район. В
случая няма да е обективно заключението. Нямам възражения да се разходи доверителката
ми до Плевен и София, стига да се намери обективната истина. Посочил съм аргументи и
съм представил доказателства. Налице са тежки обвързаности, които трябваше да проуча.
СЪДЪТ не намира, че са налице основания за отвод на вещото лице д-р А., поради
изложеното от нея, че не е налице предубеденост при даване на заключението. Това, че
нейни роднини работят в ответното дружество като медицински лица не може да се приеме
априори за основание за предубеденост, още повече, че става въпрос за различни
специалности и не е ясно по какъв начин заключението относно това как операцията, която е
проведена в ответната болница се отразила на психичното състояние на ищцата може да
бъде в интерес на вещото лице да даде заключение в едната или другата посока. Намира
обаче, че заключението следва да бъде съобразено и с гласните доказателства, тъй като те
ще обяснят картината за състоянието на ищцата.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за отвод на вещото лице
д-р А..
АДВ. Н.: Водя свидетелте Г.Д.П. и М.С.П..
АДВ. Р.: Водя свидетелите Б.П.И. и Д.Р.Г.-С.. С оглед обстоятелствата които ще
установяват, предвид промяната в доклада, желая да бъдат събрани доказателства и за
обстоятелствата как е била и по какъв начин информирана ищцата за медицинската
интервненция, която й предстои, какви разяснения включва, разяснени ли са й рисковете и
каква е била нейната позиция и как е протекла самата операция. Разясняват се широк кръг от
въпроси. Тези бланки са формуляри и в тях няма как да бъде възпроизведено съдържанието
на цялата информация, която получава клиента. Ние не опровергаваме документа, а само
изясняване как е портекла самата операция, настъпили ли са усложнения, какво е било
състоянието на ищцата след медицинската интервенция.
АДВ. Н.: Противопоставям се на направеното искане. Считам, че ИЗ-то е представено
12
в цялост. Свидетелските показания най-вероятно ще са от лекари работили там и участвали
в екипа. Недопустимо е да се доказват обстоятелства, които не съществуват в ИЗ-то.
Противопоставям се да се допускат такива въпроси.
СЪДЪТ намира, че обстоятелствата, за които е предоставена възможност на
ответниците УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и на проф. Е. да бъдат ангажирани в с.з., следва да
останат посочените от съда в проекта за доклад. За това как е протекла операцията
информативна е издадената във връзка с нея епикриза. Какво съгласие е подписала ищцата
преди оперативната интервенция да бъде извършена е обективирано в писмен документ,
чието съдържание не следва да бъде нито опровергавано нито допълвано чрез гласни
доказателства. Релевантни за спора обстоятелства са какво е било състоянието на ищцата
след проведената оперативна интервенция на 26.04.2017 г., за които са допуснати свидетели
на ответната страна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответниците
за допускане на допълнителни обстоятелства, за които да бъдат разпитвани водените от тях
свидетели извън посочените от съда в доклада по делото.
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцата Г.Д.П. и М.С.П. и на ответниците -
Б.П.И. и Д.Р.Г.-С. и вписва същите в СЛП.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля и сне самоличността му: Г.Д.П., 50 г., ЕГН
********** – разведен, неосъждан, българин, български гражданин, без родство и дела със
страните по делото, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да
говори истината.
Познавам Д.М. от 16-17 г. Приятели сме.
На въпроси на адв. Н.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Зная за извършена операция на Д. в МБАЛ „Св. Марина“ -
Варна, мисля че беше през 2017 г. Наложи се да се направи вследствие падане по стълби.
Направиха й операция на гръбнака на счупени и пукнати прешлени. Операцията беше
направена в Терапията. Аз отидох на свиждане същия ден след операцията. Д. беше добре.
Имаше болки. Докато говорихме в коридора мина един доктор, на когото тя каза, че има
болки. Той каза, че е нормално и ще се възстанови за 20-тина дни. По нейните думи беше
човекът, който я оперира - проф. Е.. Болките продължиха и при запитване пак отговориха, че
ще отшумят до 20-тина дни и ще ходи на работа.
13
Ходихме на последващи прегледи в Окръжна болница, пак при такъв специалист. Д.
си организираше прегледите и аз я придружавах. Направиха й снимка и се установи, че
операцията е несполучлива, поставеният цимент е разлят и нервните окончания са засегнати.
Тя беше много зле, имаше много силни болки. Психически беше срината. Не можеше нищо
да направи. Излезе с болките от болницата и казаха, че с течение на времето ще отшумят, но
ставаха все по-силни с времето, вдървяваше се. Трябваше да стане, да поседи, да се
понамести и след това да тръгне, иначе не можеше. Долу-горе до втората операция бяха така
силни болките. След втората операция в София леко поотшумяха, но не напълно. Втората
операция беше в София, в МБАЛ „Св. Иван Рилски“. Аз я придружавах. Втората операция
беше през ноември 2017 г. в София.
До операциите тя беше нормален енергичен човек, който и на работа и в къщи се е
грижил за деца и внуци. След операцията не можеше да се обслужва, да не говорим за друго.
Начинът й на живот е коренно различен. Тя не е полезна сама за себе си. Не може да стане
да се обслужи, да свърши някоя работа. Аз й помагам, дъщеря й помага. Тя като ми се
обадеше ходех с колата да я карам, където е необходимо няколко пъти. До София аз я карах
и за операцията и след това. Психически беше зле. Постоянно плачеше и казваше „Аз
свърших, животът ми свърши“. Преди първата операция след падането по стълбите имаше
болки. Това беше преди почивните дни. В понеделник отиде на работа и ми се обади да
каже, че трябва да й се прави операция. Попитах я защо и тя каза, че има счупени и пукнати
прешлени. Аз отидох и й занесох пари да си плати операцията. Казах й да отидем за второ
мнение, но тя отказа, защото смяташе, че там ще се погрижат добре за нея. Тогава тя
работеше в Терапията като санитарка. Преди операцията плачеше, беше притеснена от това
което й предстои, но очакваше всичко да бъде нормално. Тя не искаше да ходи за второ
мнение преди първата операция, тъй като смяташе, че ще я оперират познати. Отиде да си
направи втора операция в София, защото видяхме на снимките какво е направено. Нямаше
как да отиде пак в МБАЛ „Св. Марина“, защото им нямаше доверие. Не зная дали е ходила в
МБАЛ „Св. Марина“ и дали е провеждала разговор с лекаря, който я оперира. Аз не съм я
карал до там. Болката й беше постоянна. Вземаше болкоуспокояващи, за да отшуми.Тя беше
40 кг. и след операцията стана 37 кг. На тези килограми личи много. Тя спря храната,
всичко. Тя в момента е с ТЕЛК с право на работа, но не може да работи. Между първата и
втората операция не е работила. Доколкото зная не се е връщала на работа, даже в момента
не работи. Мисля, че беше почнала някъде след втората операция, но за много кратък
период, около 2 години след втората операция започна работа. Не е започвала работа преди
това защото беше с болки.
На въпроси на адв. Р.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Посетих Д. същия ден след операцията в болницата до вратата на
отделението. Нямам спомен на кой етаж и в кое крило беше. Аз бях седнал, тя стоеше права
пред самата бяла врата. За 15-тина минути бях там, занесох й някакви плодове, доколкото си
спомням, по моя инициатива бях там. Не мога да кажа колко време лежа в болницата, мисля,
че беше 3 дни. След това се видяхме на другия ден пак там, тогава излязохме навън, отпред
14
пред Терапията, за 15-тина минути. Тя вървеше трудно, по нейните думи разбрах, че я боли.
Каза, че я боли гръбнака, самата операция. Не мога да кажа дали е ходила на преглед в
УМБАЛ „Св. Марина“ след операцията. Не мога да кажа при кой лекар ходи в МБАЛ „Св.
Анна“. Посещението беше по повод нейните болки. Заведох я в Сити клиник да й направят
снимка, за да видим положението на гръбнака й. Това беше между двете операции. В МБАЛ
„Св. Анна“ отидохме, защото човекът, който направи снимката каза, че не може да разчете
снимката, да отидем другаде. Тогава отидохме в Окръжна болница и там излезе каква е
работата с нейната операция. Човекът, който разчете снимката беше в Родилното. Беше мъж.
Присъствах на тази среща. Втората операция беше в София. Аз я заведох и я взех обратно.
Към момента на операциите Д. не беше семейна. По време на операциите не сме
съжителствали. От 2-3 години сме заедно. Може би от 2019-2020 живеем на семейни начала.
От 2019 г. сме в по-близки интимни отношения. По време на операциите на Д. през 2017 г. –
първата и втората, не сме били интимно близки, не сме живели заедно. Това се случи през
2019 г. Известно ми е, че през 2017 г. Д. пътува в чужбина. През лятото ходихме заедно до
Гърция за 3-4 часа да й купим лекарства. Казаха й за едни лекарства, че ако ги намери ще се
чувства много по-добре. Тръгнахме от Варна и се върнахме веднага. По време на пътуването
беше с болки, на болкоуспокояващи. Тогава не ми беше жена, не съм живял с нея и не
отидох само аз да купя лекарствата. Здравословно след втората операция беше по-добре
здравословно, но психически не. Предстои й трета операция за доизчистване на цимента и
да се слагат болтове. Опериращият в София каза, че е направил каквото е могъл, но не е
извадил всичкия цимент, който е разлят между нервните окончания. Каза, че на този етап не
може да направи повече, но има още за изчистване. Психически състоянието й не се е
подобрявало. Психически е „тотал щета“. Здравословно е на 50% човек.
В момента пак си има болките, не са такива фрапиращи и може да бъде малко по-
полезна за себе си. Психически е в същото състояние. При положение, че трябва да й се
прави трета операция, даже не иска да чуе за нея. Помагахме й да стане, да отиде до
тоалетната, да банята. До втората операция тоалет в банята правеше с дъщеря си. Не мога да
кажа от кога до кога Д. работеше в УМБАЛ „Св. Марина“. Уволниха я от там, но не мога да
кажа за какво. Мисля, че беше малко след първата операция. В деня, в който трябваше да
отиде на работа тя не можа да отиде, защото беше на ТЕЛК комисия.
На въпроси на вещото лице А.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Д. ходи на психиатър, доколкото знам. Не мога да кажа колко
пъти е ходила. Беше след втората операция, мисля. Ходи на психиатър или психолог във
Варна. Беше й изписал медикаменти, но не мога да кажа какви. По принцип бяха нейни
страхове и не можеше да се реши да се върне отново в Терапията. Затова ходихме в София
да си направи втората операция там, три пъти съм я карал. Първият път като отидохме
казаха, че на този етап не може да се направи втора операция. Тя по него време беше 43-44
годишна и за 20 години стаж не беше уволнявана, не й стана приятно, че я уволниха. Беше
техен служител, осакатиха я и я уволниха. Използва мен за придружител ежедневието. Като
дойде при Вас също аз я доведох. Може да се движи няколко крачки сама. Ако постои 10
15
минути не може да се обърне. Не можах да дойда с нея, т.к. нямаше как да оставя колата
отпред. Тя тръгна, защото не знаеше къде отива, не знаеше, че има стълби. На прегледи не е
ходила скоро.
На въпроси на адв.Р.:
СВИДЕТЕЛЯТ П.: Нямам спомен как беше облечена и обута Д. за прегледа при д-р
А.. Вземаше лекарства предписани от психиатъра, но не зная какви. Не продължава да ги
взема Не мога да кажа колко време ги вземаше.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката и сне самоличността й: М.С.П. – 44 г.,
ЕГН **********, неомъжена, неосъждана, българка, българска гражданка, без родство и
дела със страните по делото, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК,
обещава да говори истината.
На въпроси на адв. Н.:
Познавам Д. повече от 10 години, близки приятелки сме. Зная за нейните операции. В
края на април 2017 г. падна по стълби и няколко дни след това последва операция в Болница
„Св. Марина“ във Варна. Тя влезе уверена, че всичко ще бъде наред, т.к. работеше там и
имаше вяра, че ще се погрижат добре за нея и операцията ще бъде успешна, затова
настояваше там да се оперира и не искаше второ мнение. За съжаление нещата не се случиха
така. Бяха я убедили, че до 20 дни след операцията ще бъде работоспособна и ще се върне
към нормалния живот. За съжаление болките се усилиха повече. Дияна е много енергична
активна добра домакиня. Не можеше да полага грижи за дома и за себе си, не можеше да
спи добре от болки, беше отчаяна, притесняваше се, че може да се парализира и да стане
напълно неподвижна, не се хранеше. След това реши да потърси второ мнение два месеца
след операцията. След като разбра, че болките няма да отшумят и нещо нередно се случва.
Първо отиде в Окръжна болница, след това в София в болница „Св. Иван Рилски“, от където
й казаха, че операцията във Варна не е направена добре и трябва да се направи друга, за да се
изчисти цимента. В края на 2017 г. й направиха втората операция. След втората операция
беше по-добре, възстанови се. След втората операция можеше да се грижи за себе си и да
помага на дъщеря си и внуците. След първата операция беше доста разтревожена от болките
и че няма да може да се възстанови и да работи и да се грижи за себе си. Беше затворена не
излизаше. Виждахме се много често, 2-3 пъти седмично, ходехме си на гости. След първата
операция излизахме 1-2 пъти, ходихме в Морската градина. Аз ходех да я виждам. След
втората операция вече е по-добре. Излиза, идва в къщи, помага ми за моите деца. След
втората операция вече няма тези силни болки. Пак има болки и се налага трета операция,
защото трябва да се доизчисти разтеклия се цимент. След втората операция е добре, вече
може да спи. Основният й страх беше, че може да се парализира и да не може да работи, да
остане без средства. Възстанови се и психически. Други проблеми не е имала освен
операциите и болките. Тя не е от хората които се оплакват, но когато се виждахме личеше
болката в очите й. Тя по принцип е много активна, а не можеше да се движи. Болката я
16
изнервяше, изпитваше страдание. Беше изгубила надежда, че ще се възстанови ще живее,
както преди.
На въпроси на адв. Р.:
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Между падането и операцията бяха минали 2-3 дни. Чухме се
по телефона. Беше изплашена и каза, че болката е много силна от счупения прешлен. Тя
беше на работа и са й направили рентген. Казали са й, че ще я оперират. Не се сещам колко
дни беше в болницата. Чувахме се, аз й звънях всеки ден да я питам как се чувства.
Изпитваше болки, но смяташе, че е вследствие операцията. Казали са й, че за 3 седмици ще
се оправи. Не съм запозната да е ходила на контролен преглед в УМБАЛ „Св. Марина“.
Смяташе, че болките се дължат на интервенцията и ще отшумят след време. Не съм я
съветвала да потърси друго мнение. Аз съм от близкия й кръг приятели и продължавам да
бъда такава. След операцията не се е връщала на работа. Беше в болнични след операцията и
не беше в състояние да се върне на работа. Каза ми, че са й прекратили трудовите
правоотношения. Беше разочарована от случилото се. Беше обидена от факта, че докато
страда и не може да работи, те я махат от работа. Зная, че е водила дело за възстановяване на
работа. Не се върна на работа, но не зная защо. Ходи на втора операция в София. Аз не см
ходила с нея. Тя отиде на втората операция с мъжа, с който живее – Г.. Тя живее с него
отдавна. Познавам я от преди 10 години, тя живееше с него преди това. Познавам я добре,
много пъти съм била в дома й. Тя беше много добра домакиня, до перфекционизъм. След
операцията не можеше да поддържа дома си. Била съм там и виждах, че не е в състояние да
се грижи за дома, виждах как изглежда домът. След операцията отидох в тях да я видя
няколко дни след изписването. Тя си лежеше, влязох, поговорихме, каза че я боли, не съм
стояла повече от 10-15 мин. Смяташе, че болката ще отмине. От болница „Св. Иван Рилски“
й казали, че е добре да се направи още една операция след втората. Причината да не се
направи досега е финансова, трябват пари.
На въпроси на д-р А.:
СВИДЕТЕЛКАТА П.: Зная само, че вземаше много болкоуспокояващи, друго не зная
да е вземала. В момента не ми е споделяла да страда от безсъние и да взема някакви
лекарства. Не можеше да спи и вземаше медикаменти и за безсънието. Сама си купуваше
капки. Тя не се страхува от самата операция, а от последствията, ако не се оперира и се
засегне някой нерв. Не зная да е посещавала психолог или психиатър по времето между
първата и втората операция.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля и сне самоличността му: Б.П.И. – ЕГН
**********, 37 г., женен, неосъждан, българин, български гражданин, без родство и дела със
страните по делото, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да
говори истината.
На въпроси на адв. Р.:
17
Познавам Д.М. като служител на болницата и като наша пациентка. Работя в УМБАЛ
„Св. Марина“ в Клиника по неврохирургия от 11 години като ординатор, специализант, вече
специалист, главен асистент, преподавател в МУ, и сега работя там. Аз съм единият от
лекарите участвал в екипа, вторият оператор. Д.М. работеше в същата болница, в друго
звено, мисля Епидемиология, санитар е там. Доколкото си спомням, служител от болницата
я насочи към нас тази жена, беше със силни болки, обърнахме й внимание,
хоспитализирахме я. Беше претърпяла травма, падане от мотор, това беше първоначалната
версия. Направихме й необходимите изследвания – кръвни и образни и й разяснихме за
заболяването – фрактурата на прешлена и какво следва – оперативно лечение. Моето
участие беше да приема болната, да установя причината, да дам разяснения какви са
рисковете, началникът на клиниката също обяснява подробно. В самата операция бях
асистент, главният оператор беше проф. Е.. Трима колеги сме в екипа. Един снима и
останалите двама извършват манипулациите. Няколко часа след операцията ние
вертикализираме болните. Състоянието на Д.М. след операцията беше добро, с усмивка на
всички казваше колко е доволна. Няколко часа след операцията тя излезе от клиниката на
кафе с колежките си, за да се похвали колко е добре. На другия ден искаше да си тръгва.
Клиничната пътека е 3 дни, но операцията не се прави първия ден. Пролежаването след
операцията е 2-3 дни. Ако има проблем болният не се изписва и се правят необходимите
изследвания. Ако има усложнения може да остане 20-30 дни. Д.М. след операцията не е
имала неврологична симптоматика, което да навежда на проблем – засягане на нерв,
засягане на нервна структура, слабост в краката, изпускане и др. Говорим за груби неща като
дефицит, болки, да не може да се движи, както като дойде преди операцията. След
операцията тя даже беше на високи токчета. В първите дни не констатирахме дефицити.
Ако бяха констатирани, щяхме да направим нужните изследвания, примерно скенер, да
дадем препоръки. Болната не дойде на контролен преглед, не дойде дори да й махнем
конците. Не сме имали контакт повече с нея. Работим в една болница и по повод на това, че
не дойде повече питахме колежките й какво се случва с нея. Те казаха, че е много добре и
ходи на почивки, даже в Гърция.
Вертикализирането става няколко часа след операцията. В нейния случай може би 4-5
часа след операцията я вдигнахме. Тя не е споделяла за някакви болки. Обичайното е рязко
подобрение на клиничната картина. Болките изчезват, остава само тъпа болка от
убождането. Качеството на живот се подобрява драстично веднага след операцията. Преди
операцията тя беше в много лошо състояние, със силни болки, прегърбена. След операцията
нямаше такива, беше усмихната, движеше се и нямаше съмнение, че ще има последствия.
Няма как след като стегне цимента да очакваме след един месец да има болка. Когато стегне
цимента трябва веднага след събуждане да има оплаквания. Не би трябвало да е свързано с
операцията, не е логично след известно време да получи болки, ако има нещо трябва да е
веднага след операцията. Трябва да е паднал, или нещо друго.
АДВ. Р.: Моля да предявите ИЗ-то на свидетеля, който да отговори той ли е подписал
18
информираното съгласие и колко е продължил болничният престой на ищцата.
АДВ. Н.: Противопоставям се. Не следва да се установяват със свидетелски
показания писмени доказателства, приети по делото.
СЪДЪТ по искането на адв. Р.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предявяване на свидетеля на протокола за
информирано съгласие.
На въпроси на адв. Р.
СВИДЕТЕЛЯТ ИЛИЕВ: По правило има два контролни прегледа, които се вписват в
епикризата. Те са задължителни за Здравната каса, но няма как да накараме насила болният
да дойде. Винаги при изписване се казва на болния казваме, че винаги може да звънне на
лекуващите лекари, ако има проблеми, без да чака датите на контролните прегледи. Тя
много добре знае, че винаги може да дойда. Следоперативно при мен нищо не е стигало, при
нас не е търсила контакт, трябваше да дойде поне да махнем конците. Видях я пред
отделението да говори с някакъв мъж, беше в добро състояние, седеше и беше с обувки на
висок ток, около 10 см. След операцията Д. можеше да се обслужва сама без проблем.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката и сне самоличността й: Д.Р.Г.-С., ЕГН
**********, 41 г, омъжена, неосъждана, българка, българска гражданка, без родство и дела
със страните по делото, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава
да говори истината.
На въпроси на адв. Р.:
Познавам Д.М. като колега от болницата и като пациент при нас в клиниката. Работя
и сега там, както и през 2017г. Д.М. постъпи в Клиниката по неврохирургия след падане от
мотор, доколкото си спомням. Старша медицинска сестра съм в отделението по
Неврохирургия при УМБАЛ Св.Марина“, Варна и такава бях от времето на операцията на
Д.. Лечението протече нормално, жената беше в добро състояние, излизаше да пие кафе с
колегите си, даже на следващия ден я изписаха. Ние сме постоянно в отделението. Лекарите
сутринта са на визитация сутринта и през деня, след операциите също минават. Помня при
приемането, че я болеше, беше в легнало положение, не е ставала докато мине скенера.
Имаше огромна разлика след операцията. Когато я приехме я болеше и лежеше,
обезболявахме я венозно. След операцията и раздвижването излезе сама да пие кафе навън.
Не се налагаше да бъде подпомагана от друг. До момента на операцията ние й помагахме, а
19
след това не е имало проблем. Сама ходеше до тоалетната. Престоят й в болницата беше 3
дни. Каквото е трябвало ние сме направили, не е искала нищо допълнително. Изписаха я
като каза, че се чувства добре. Пациентите излизат на двора на болницата да пият кафе.
Излизат с наше разрешение, Д. слезе до долу. Не се е връщала в отделението с някакви
оплаквания. Не е споделяла с мен за здравословни проблеми. Не съм я виждала след това.
Мисля, че не продължава да работи в болницата. Не съм се интересувала за нея. Питала съм
колегите за нея как е след операцията и бяха казали, че е добре, докато беше в болничен.
На въпроси на адв.Н.:
СВИДЕТЕЛКАТА С.: Д. си я спомням, защото беше колега от болницата. В първите
дни имаше болки, но после беше добре. Не си спомням всички други пациенти, спомням си
за нея, защото е колега. Голяма част от санитарките в болницата познавам.
АДВ. Н.: Противопоставям се днес да се изслуша СПЕ, т.к. вещото лице не си е
изпълнило задължението да го изготви след изслушване на свидетелите. Правя искане да
бъде изготвена психиатрична експертиза писмено, с оглед събраните днес гласни
доказателства, да се запозная с нея и да задавам въпроси по нея.
АДВ. Р.: Моля да попитаме д-р А. налагали се корекция в заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Всичко, което споделиха свидетелите са неща описани в
делото. Тези свидетелски показания, които бяха по-детайлни от работещите в клиниката и
близките на Д. не променят по никакъв начин заключението, напротив потвърждават го.
Няма да въвеждам корекции, бих могла само да запиша, че свидетелските показания
кореспондират на изложеното в експертизата, което мога да направя и сега.
СЪДЪТ, като съобрази изявлението на вещото лице А. днес в с.з., че изслушаните
свидетелски показания, при събирането на които тя присъства в залата и задава въпроси, за
да уточни становището си, не биха довели до съществена, дори никаква промяна в
писменото заключение, което е депозирала, намира че не е налице основание за отлагане на
изслушването с цел изготвяне на поредно идентично на вече депозираното заключение.
Съдът указва на страните, че ще им предостави да задават въпроси на вещото лице за всички
обстоятелства, за които днес бяха събрани гласни доказателства и да коментират
заключението и на база на тези събрани доказателства.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за отлагане на
изслушването на СПЕ до изготвяне на ново заключение съобразено със събраните гласни
доказателства в днешното съдебно заседание.
20
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
5229/02.03.2022 г. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Т. К. Авр.: 59-годишна, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и дела със страните по делото. Предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Поддържам представената от мен експертиза. Със специалност
психиатрия и съдебна психиатрия съм.
На въпроси на адв. Н.:
С действащия стандарт за провеждане на операцията на ищцата не съм запозната, но
във всички медицински стандарти по специалности има протоколи и алгоритмите за
диагностика лечение на заболяванията. Не съм проследявала алгоритмите. Не твърдя, че
операцията е извършена точно съгласно стандарта, а по методиката, по която се извършва
дадена операция. Имам предвид, че начинът, по който се извършва операцията не може да
бъде свързан с емоционалната реакция, т.е. със стреса, който е изпитала пациентката.
Стандартът определя как се подхожда, по какъв начин се влиза, как се оправя оперативното
поле, кога се вкарва контрастното вещество - детайли които нямат нищо общо с
емоционалното й състояние след операцията. Дали е правилно извършена интервенцията
или не е обект на друга експертиза.
На въпроси на съда:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Моля съдът да тълкува експертизата в смисъл, че методиката на
извършване на дадена оперативна интервенция се определя от медицински стандарт и от
правилата на добра медицинска практика. В т. 4 не съм имала предвид, че оперативната
интервенция е извършена по стандарт. Имам предвид, че не може да бъде свързана с
емоционалната реакция на оперираната. Методиката не определя болката, начинът дали е
извършена както трябва операцията. Аз не коментирам вида на методиката. Резултатът от
операцията може да доведе до психични нарушения, но не преки, защото не се оперира
мозък, което да доведе до преки органични психични промени, а става въпрос за операция на
прешлен. Ако има психични промени, те са като реакция на операцията, реакция на болката,
на променения начин на живот, на функциониране. Непреки са последствията, т.к. не става
въпрос за мозъчна операция. Личността на всеки човек е сбор от определени трайни
характеристики, които в резултат както на наследственост, така и на израстване в
определена среда. Личността е нещо трайно, тя е фасадата на човека. Операцията и
събитията след нея са въздействали са върху психичното състояние на оперираната, но няма
21
въздействие върху личността. Няма трайни последствия върху личността, а само до промени
в психичното състояние – тревожност, страх за бъдещето, нарушен сън, подтиснато
настроение, безапетитие. Това е било в определен период на време и този период се нарича
психично разстройство от реактивен тип, което означава последица от нещо, което включва
падането, травмата - един човек вървящ, активен изведнъж получава фрактура на прешлен,
което води до болков синдром и обездвижване. Последва операция, която също е свързана
със стрес и както тя твърди и с преживяване на болка и недостатъчно възстановяване.
Последва втора операция, която също е свързана със стрес, същевременно в този период е
уволнена и тази поредица от фактори взаимно се допълва и тя наистина е преживяла
разстройство в адаптацията. Това е психогенно, реактивно, стресогенно заболяване, затова е
в раздела „Реакции на стрес и разстройство в адаптацията“. Има пряка причинно следствена
връзка с различни фактори. Това не е психично заболяване в тесния смисъл на думата, както
не е и личностна промяна. Обичайно е да се преживее, след такава поредица от стресогенни
фактори, такова състояние. Тя успява да се справи. От това което тя обяснява средно
статистически това състояние продължава около осем месеца до година. При нея е това
състояние продължило според мен около година. Успяла е да се възстанови вероятно във
връзка с това, че се е почувствала по-добре. Посещението при психиатър е около началото
на февруари или март. Посетила е психиатър д-р Бистра Петрова, където е установена
диагнозата „Разстройство в адаптацията“. Изписана е терапия, която тя заяви, че е приемала
в много кратък период от време, т.к. не понасяла страничните ефекти. В момента има леки
нарушения в съня, които успява да повлияе с валериан, което означава, че няма сериозно
безсъние.
На въпроси на адв. Н. :
Започвайки да ми разказва преживяното, тя много силно акцентира и говори колко
много е разочарована от административната си ръководителка и какви очаквания имала.
Това емоционално отреагиране е за това, че тя казва, че е обидена от възприемането на
ситуацията, която е свързана със здравословното й състояние. Очаквала е по друг начин да
реагират и я подпомогнат. Това и последващото уволнение са едни от страничните
поддържащи фактори на психичните й симптоми. Околната обстановка и всички социални,
семейни и професионални фактори оказват голямо значение как преживяваме симптомите.
Мисля, че те са изиграли ролята на допълнително поддържащи фактори на психичните
нарушения. Трудно ми е да оценя несъзнаваните механизми и реакции на личността, т.к. не
съм правила психологично изследване, обект на клиничната психология. Това което правим
е оценка на субективните данни и данните по делото. Мисля, че операцията е отключващия
елемент, но уволнението и проблемните отношения на местоработата й допълнително са
засилили преживяването и болката, която е субективно усещане, как преживяваме болката
зависи от психичното ни състояние в момента. Има един праг на болка. В зависимост от
това дали сме нервни и напрегнати или спокойни болката се повишава и понижава.
Тя ми каза, че след приключването на болничните и явяването на ТЕЛК е прекратено
трудовото й правоотношение, в деня, в който е трябвало да се яви на ТЕЛК. Доколкото
22
разбрах това е в периода между двете операции. Тя сподели, че тези проблемни отношения
са възникнали още след първата операция. Тя е твърдяла, че има болки, а те не са й вярвали.
Върху диагнозата на психиатъра, който е посетила, не зная дали е повлияло уволнението.
Върху оплакванията й предполагам, че е повлияло. Проблемните й отношения оказват
влияние по начина, по който тя интерпретира всичко това. Тя разказва за тези факти не
преди уволнението, а сега, когато е минало много време. Тя започна интервюто с
уволнението. Като дата дори да е казала, аз не съм записала, но каза, че с приключване на
болничните и явяването на ТЕЛК е било извършено уволнението, т.к. се явила на работа.
На въпроси на адв. Р.:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А.: Оплакванията, които са описани в анамнезата при
психиатричния преглед след втората операция говорят за все още активно състояние на
тревожност, подтиснато настроение, страх за бъдещето. Ищцата има тревожност, свързана с
бъдеща интервенция. Освен болката, която тя твърди, че успява да стопира, самата тя се
чувства по-добре, но продължава да е притеснена и най-вече е свързано в ситуации свързани
с медицински прегледи и лечение. Даде пример, че като е чакала пред кабинета ми да влезе
се е чувствала притеснена. Сподели, че като е ходила на контролен преглед във връзка с
операцията и е установено, че циментът е изтънен и ще се наложи повторна интервенция. На
въпроса дали се страхува тя казва, че се притеснява, но ще се подложи на такава операция.
Приятелката й заяви, че страхът е по-скоро да не се инвалидизира, а не толкова от бъдеща
интервенция. Тези страхове са донякъде нормално психологични. Нормално е всеки човек да
се страхува от бъдеща интервенция.Тя успява да преодолее страховете и те нямат
характеристика фобия. При фобия тя няма да бъде в състояние изобщо да мисли за това,
камо ли да планира бъдеща интервенция. Затова съм отговорила, че към момента тя няма
данни за психично разстройство. Това, че има откъслечни симптоми не означава, че има
достатъчно критерии за поставяне на някаква диагноза. Д. е по-невротичен типаж. Не я
познавам от преди да се разболее, но реакциите й, начинът на говорене говори за личност с
по-буйни реакции, бих казала холеричен темперамент. Те са склонни на по-бързи
емоционални реакции. Към момента беше по-тревожна. Това са кратки преки към момента
наблюдения, но в никакъв случай не може да се твърди, че има промяна на личността.
Промяната на личността представлява трайна промяна, изобщо да не можем да познаем, че
това е този човек, това, че е ограничена е нещо различно. Прегледах амбулаторните листи от
психиатъра д-р Петрова, които основно съм обследвала и там е записано, че има болка.
Болката е субективно преживяване. Не съм обследвала дали силно болковия синдром е дал
някакви неврологични отклонения. Продължителният болков синдром е по нейни данни. Тя
твърди, че има и към момента болки. Последното, което заяви е, че все пак има счупен
прешлен и може да е нормално да има болка, въпреки, че неврохирургът твърди, че тази
болка следва да изчезне. По делото няма данни да е ходила при психолог или психиатър
преди 2018 г. Тя също не сподели. Тя сподели, че е ходила в Сити клиник на образно
изследване като свързвам това с времето сега, съвсем скоро, през последните месеци, аз така
разбрах. Сподели, че й предстои друга интервенция и като я попитах въз основа на какво
23
съди, тя каза, че е ходила на контролен преглед в Сити клиник. Попитах я дали е
консултирана с неврохирург, защото не може само по една снимка да си прави такива
изводи. Каза, че рентгенологът е преценил, защото е изтънен цименът. Каза, че се е
чувствала зле след операциите и продължаващата болка и е потърсила помощ при
психиатър. Каза, че и сега има безсъние, но предпочита да взема валериан, който за сега й
върши работа. Не съм забелязала към момента на прегледа да има някакво видимо
соматично заболяване. Направи ми впечатление като част от общия преглед, че е дребна на
ръст, доста слаба жена на възраст 45-50 г., с фина грацилна структура, дори я попитах дали
има апетит. Каза, че е такава по натура, но е отслабнала още след операциите. Тъй като в
амбулаторните листи на психиатъра е записано, че приема антидепресант Тритико, т.к. в
тази доза, в която е изписан има ефект върху тревожността и безсънието тя твърди, че е
започнала да приема Тритико, но имала странични ефекти и ги е спряла. Всеки човек е
индивидуален и различно реагира, но би трябвало при тревожност и безсъние да се понася
добре. Направи ми впечатление, че са изписани и доста витамини от различни групи.
Вероятно е имала нужда от такова подпомагане. Помня, че беше на висок ток по време на
прегледа. Предполагам около 10 см. Направи ми впечатление като лекар, т.к. говорим за
операция на гръбначен стълб и в такъв случай се препоръчват по-щадящи обувки.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. Р.: Нямам други въпроси към вещото лице.
След изслушване заключението на вещото лице, съдът намира, че същото следва да
бъде приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 5229/02.03.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. съобразно
представената справка –декларация към заключението в размер на 350 (триста и петдесет)
лева, което да се изплати бюджета на съда.
/изд. РКО за 350 лв. от бюджета на съда/
АДВ. Н.: Оспорвам настоящата експертиза. Тя не е направена безпристрастно и не
дава обективно заключение и отговори на поставените въпроси. Експертът е навлязъл в
медицина, която не разбира. Цитира медицински стандарти на специалност, която не е
нейната. Свързала е уволнението, което е последващо с психичното състояние след първата
операция, което е недопустимо и е излязла от поставената задача. Вещото лице каза, че не е
изследвала дали този болков синдром влияе на психичното състояние на ищцата. Считам, че
24
въпросът макар и по-общ, а не точно болков синдром е зададен и не е отговорено на този
въпрос. Оспорвам СПЕ и моля да се назначи повторна като моля вещото лице да бъде от
списъка на вещите лица към СГС, защото всички лекари от Варна са обвързани.
АДВ. Р.: Не констатирам дефицит в аргументацията и отговорите на вещото лице,
поради което нямам основание да се съмнявам в обективността и пълнотата му. Считам, че е
отговорило на поставените въпроси. Искането е своевременно, но не считам, че следва да се
назначава тричленна, още повече че няма основание да се иска вещо лице от друг съдебен
район.
АДВ. Н.: Оспорвам обвързването на психическото състояние с уволнението, което се
случило 6-7 месеца след втората операция. Уволнена е на 4.05.2018 г. Моля съдът да ми се
предостави възможност да представя доказателства от делото за уволнението. вещото лице
не е отговорило и на въпроса, който е зададен по делото - дали операцията е довела до
някакви психични разстройства.
АДВ. Р.: Също щях да поискам възможност за представяне на доказателства във
връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.
СЪДЪТ намира, че не е налице излизане на вещото лице от поставената задача с
факта на изследване на уволнението на ищцата, доколкото макар и да не е зададено като
елемент на поставените задачи, този житейски факт е възможно да е породил
самостоятелни негативни последици върху психичното и психиатричното състояние на
ищцата. От друга страна съобразно уточненията направени от вещото лице по т.4 от
заключението касателно коментираните медицинските стандарти, съдът намира, че не е
давано заключение по правилността на самата оперативна интервенция и механизма, по
който е следвало да бъде проведена, което действително не е от специалността на вещото
лице. В този смисъл указва на страните, че отговорът по т. 4 от заключението няма да бъде
възприеман от съда като коментар досежно методологията по извършване на оперативната
интервенция. Намира, че заключението не е непълно или неаргументирано досежно
болковия синдром при ищцата, доколкото вещото лице е обосновало с него наличие на
проявила се при ищцата психиатрична диагностика продължила от 8 месеца до 1 година. Въз
основа на изложеното намира, че за изясняване на спора от фактическа страна не се налага
провеждането на повторна СПЕ.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на повторна СПЕ с
идентични на задачи на вече проведената.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за представяне на доказателства във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата в срок до следващото с.з.
АДВ. Н.: Към настоящия момент нямам други доказателствени искания.
АДВ. Р.: Нямам на този етап доказателствени искания.
25
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 29.04.2022 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
26