ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42696
гр. София, 28.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110165861 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Г. Ю. А. срещу „***“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Съдът не споделя доводите на ответника за недопустимост на производството
поради предявяване на исковете спрямо ненадлежен ответник. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
В настоящата хипотеза с исковата молба като предмет на делото е въведен именно въпросът
за действителността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4479918 от 09.05.2022
г., който се твърди да е сключен с ответника. От това следва, че производството е
допустимо, доколкото за съществуването му е необходимо страните да притежават
надлежна процесуална легитимация, за която съдът следи служебно. Въпросът за
материалноправната легитимация на ответника е такъв по съществото на спора и следва да
бъде преценен с крайния акт в производството. Ето защо съдът намира, че са налице
предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
С исковата молба е направено искане за конституиране като трето лице-помагач на
страната на ищеца на дружеството-кредитор, предоставило процесния кредит по Договор за
паричен заем № 4479918 от 09.05.2022 г., а именно „***“ АД. Съдът счита, че искането е
неоснователно, тъй като не се обосновава правен интерес от конституирането му нито в
хипотезата на чл. 219, ал. 1, нито в хипотезата на чл. 219, ал. 3 от ГПК, поради което
искането следва да бъде отхвърлено.
Ответникът с отговора на исковата молба е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да бъдат приети.
По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната
страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя
нарочни справки и извлечения, поради което искането за задължаване на ответника за
представяне на справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. преводни
нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги, е неоснователно. Посоченото
доказателствено искане се явява неоснователно и по отношение на искането да бъде
1
задължен ответникът да представи по делото СЕФ и погасителен план, доколкото същите се
предоставят при сключване на договор за потребителски кредит, какъвто не се твърди да е
налице между ищеца и ответника.
В случая ищецът прави искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи договор за поръчителство,. в сключването на който сам сочи, че е участвал, но не
поддържа да са настъпили конкретни обстоятелства, които да правят невъзможно
ангажирането на този договор като доказателство. С оглед посоченото, доказателственото
искане на ищеца следва да бъде изяснено преди съдът да се произнесе по него. Ищецът
следва да обоснове направеното искане по реда на чл. 190 ГПК с конкретни твърдения за
наличие на обстоятелства, които не му позволяват да представи договор, по който самият
той твърди, че е страна.
Ответникът следва да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали оспорва
с ищеца да са сключили договор за поръчителство, дали оспорва да е получил плащанията,
посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им и ако твърди, че такъв
договор не е сключен, дали претендира да е налице друго основание за получаване и
задържане на сумите, съответно какво.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото о.с.з. след изслушване становището на страните.
Ищецът е направил искане в исковата молба по чл. 192 ГПК за представяне от третото
неучастващо в настоящото производство лице „***“ АД с ЕИК *** на документи, досежно
вземането, което следва да бъде оставено без уважение, тъй като касае изясняване на
обстоятелства извън предмета на спора.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2024 г. от
10,00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОТХВЪРЛЯ искането за констиутиране на „***“ АД, ЕИК***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца, като неоснователно.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да обоснове направеното
искане по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи договор за
поръчителство като посочи конкретни твърдения и доказателства за наличие на
обстоятелства, които не му позволяват той да представи същия.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба с препис за ищеца да уточни твърденията и възраженията си като посочи
дали оспорва с ищеца да са сключили договор за поръчителство, дали оспорва да е получил
плащанията, посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им и ако
твърди, че такъв договор не е сключен, дали претендира да е налице друго основание за
получаване и задържане на сумите, съответно какво.
УКАЗВА на ответника, че на стр. 5 , абзац 2 от отговора на исковата молба сочи, че
представя процесния договор, но такъв не е приложен към отговора, поради което в случай
че поддържа искане за приобщаване на такова доказателство по делото следва да го
2
представи в заверен препис в едноседмичен срок.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК за представяне на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4479918 от 09.05.2022 г. след постъпване становищата на страните по
дадените указания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190 ГПК да представи справки от счетоводството си за всички извършени плащания,
вкл. преводни нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги, Стандартен
европейски формуляр за предоставена информация за потребителските кредити
/преддоговорна информация/, както и погасителен план.
ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание произнасянето по искането на ищеца
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК за
задължаване на третото, неучастващо в настоящото производство лице „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ********* да представи Договор за паричен заем № 4479918 от
09.05.2022 г., погасителен план, СЕФ, справка за погасени вноски по кредита, разписки,
както и извадка от счетоводните книги.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Г.
Ю. А. срещу „*** ЕООД с искане за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на поръчителство № 4479918 от 09.05.2022 г. спрямо него, въз основа на съдържащи се в
него противоречащи на закона, на добрите нрави или заобикалящи закона неправноправни
клаузи, както и поради липса на основание, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 лв., представляваща частичен иск от общо 119,76 лв. – платена без
основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4479918 от
09.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2022 г. ищецът сключил с третото за
настоящото производство лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем №
4479918, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като
кредитополучател сумата от 400 лв., която последният се задължил да върне на равни
седмични погасителни вноски при размер на ГПР от 41,87%, без посочен размер на
месечния лихвен процент. Посочва, че в чл. 4 от договора било уговорено задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, с оглед което
ищецът сключил с ответника Договор за предоставяне на поръчителство № 4479918, по
силата на който последният се задължил да обезпечи поетите от ищеца задължения пред
кредитора срещу заплащане на сума в размер от 119,76 лв., платима разсрочено заедно с
вноската по кредита. Сочи, че дължимите суми по договора за поръчителство се предавали
на „***“ АД, което било упълномощено да получи същите за сметка на ответника. Твърди,
че е погасил изцяло сумите по процесните договори. Счита, че процесният договор за
поръчителство проявява характеристики на договор, сключен с потребител, както и че
доколкото е акцесорен по своята същност на главното правоотношение по Договор за
паричен заем № 4479918, съществуването на обезпечителния договор се предпоставя от
валидно сключен договор за заем. Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, с която
е установено задължение за обезпечаване на отпуснатия паричен заем, представлявала
абсолютна предпоставка за получаване на кредитно финансиране, а изискванията за вида и
особеностите на обезпечението, заложени в нея, били обективно неосъществими от
кредитополучателя, с изключение на възможността да сключи договор за поръчителство с
3
ответника. Посочва, че „***“ АД и ответника са свързани лица. Сочи, че възнаграждението
по договора за поръчителство не било включено от кредитора по договора за заем в размера
на ГПР, с което се целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че предвид
предпоставките за възникване на задължението за заплащане на възнаграждение по договор
за поръчителство, то представлявало сигурен разход. Твърди, че договорът за поръчителство
е сключен при липса на основание, доколкото по него не се предоставяла услуга на
потребителя. Сочи, че чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, установяваща задължение за
заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните по договора,
доколкото същият бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, предвид
обвързването на икономически по-слабата страна да заплати допълнително възнаграждение,
дължимо от момента на възникване на главното правоотношение, без значение дали
заемателят е изправна страна или не. Допълва, че възнаграждението по договора за
поръчителство било в размер на повече от половината от заетата сума по договора за заем, с
което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита за недоказани
твърденията на ищеца за сключване на договор за поръчителство с ответника, както и за
надлежно изпълнение на поетите от ищеца задължения по същия. Оспорва сключеният с
ищеца договор да е без основание. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца, че
договора с ответника накърнява добрите нрави. Счита, че не е налице нееквивалентност на
престациите по договора, тъй като ищецът получавал сигурност, че при неизпълнение на
задълженията си спрямо кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя,
като за това било предвидено задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение в
неголям размер. Сочи, че заемодателят не е поставил изискване обезпечението да бъде
предоставено единствено чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Твърди, че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, то предвид
самостоятелността на двете правоотношения не отпадало основанието за заплащане на
възнаграждение на ответника. Оспорва сключеният от страните по делото договор да има
характер на договор за потребителски кредит, предвид което поддържа, че по отношение на
него не следва да намират приложение разпоредбите на ЗПК. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4479918 от 09.05.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както
и че същият е нищожен на сочените основания, като му УКАЗВА, че не сочи доказателства
за сключването в писмена форма и съдържанието на процесния договор.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, както и че оспорените клаузи от него са договорени индивидуално, като му
УКАЗВА, че за последното не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочената в исковата молба сума като част от
седмични вноски по Договор за паричен заем № 4479918 от 09.05.2022 г. за погасяване
именно на задължение по сключен с ответника Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4479918 от 09.05.2022 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочената парична сума.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
4
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането на ищеца с правно основание
чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице – помагач, подлежи на обжалване от ищеца в
едноседмичен срок пред СГС, считано от датата на получаване на препис от определението.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5