№ 15004
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110162969 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „Дженерали застраховане“ АД чрез юрк.
Мария Танева, с пълномощно по делото/л.6/, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 527,39 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, включващо 15 лв. ликвидационни
разноски, по щета № ********* за вреди, причинени при ПТП на 22.11.2023 г. на лек
автомобил "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС, вследствие противоправно поведение на
водач на лек автомобил "Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432 ТН, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за л.а. "Опел Инсигния", с рег.
№ СВ 9904 НС, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 512,39 лв., като поддържа да
е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, както и да е
сторил разходи за ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е
възстановил дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок чрез
юрк. Златка Томова, с твърдения, че не е дал повод за образуване на делото, тъй като от
ищеца били изискани оригинали на документите, съдържащи се в преписката, но такива не
били предоставени, поради което ответникът не могъл да извърши преценка дали е
задължен по настоящата претенция. Има забележки по двустранния констативен протокол.
Твърди, че претендираният размер е завишен. Счита претенцията за неоснователна,
евентуално въвежда възражение за съпричиняване в размер на не по-малко от 50 %.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че към 22.11.2023 г. е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”
между собственика на автомобил "Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432 ТН и ответното
дружество ЗК „Лев Инс“ АД.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 22.11.2023 г.
между собственика на автомобил "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС и ищцовото
дружество „Дженерали застраховане“ АД е било налице облигационно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско”.
Видно от справка по сметка представена по делото е, че от страна на застрахователя
ЗАД „Алианц България“ АД на доверен сервиз е заплатена сума в размер на 512,39 лв. за
отстраняване на вредите по автомобил "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 22.11.2023 г.
Същият е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Също така от заключението по САТЕ, което съдът цени като обективно и
компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 22.11.2023 г. около 13:35 часа в гр. София, л.а. "Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432
ТН се движел по ул. „Найден Геров“, където водачът реализирал ПТП с намиращия се пред
него и намаляващ скоростта си л.а. "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС. Водачът на л.а.
"Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432 ТН се е отклонил в лента за насрещно движение, като се е
опитал да заобиколи л.а. "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС и да навлезе в
разширението за завой наляво, но тъй като е било налице препятствие в лентата, в която се е
намирал, е навлязъл обратно в дясно стоящата му лента, при което е предизвикал
процесното ПТП.
Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по
делото, включително показанията на свидетелите А. С. и Д. Х., като няма данни в обратна
насока.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС.
Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
2
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.
"Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432 ТН е предприел маневра, навлизайки в лента за насрещно
движение, за да заобиколи пътно превозно средство, без да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат пред него в случая л.а. "Опел
Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС, като преди да извърши маневрата, не се е съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на л.а. "Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432 ТН е осъществил нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното
ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. "Опел
Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС. С доклада по делото в тежест на ответника е било
разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни
водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата.
Напротив, от АТЕ, свидетелските показания и останалия доказателствен материал се
установява, че водачът на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС към момента на
настъпване на удара се е движил със съобразена скорост и не е предприел рязко спиране.
Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС
не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от
причината за настъпване на ПТП-то.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
3
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 961,80 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 961,80 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 512,39 лв. до който е
възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Експертизата сочи, че обичайните
разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За
ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв., която също следва да бъде
присъдена.
Като безспорно е изведено, че ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е заплатило по регресната претенция на ищеца за процесното ПТП сумата
в размер на 512,39 лв.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 527,39 лв.
Относно разноските по производството:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер от 430 лв.,
включващи: ДТ- 50 лв., Депозит АТЕ – 200 лв., Депозит свидетели – 30 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 150 лв., определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП
(Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.)/действащо до 1.10.2025 г./.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, дължи на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.08.2024г. по ч.гр.д. №
39916/2024г. по описа на СРС , ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
4
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 527,39 лв., представляваща неплатен размер
на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. "Опел Инсигния", с рег. № СВ 9904 НС,
поради настъпило в гр. София, пътнотранспортно произшествие на 22.11.2023 г. по вина на
водача на л.а. "Ситроен Ксара", с рег.№ СА 6432 ТН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 430 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5